Решение по дело №5418/2020 на Районен съд - Русе

                             РЕШЕНИЕ

                                                                      № 260627

                                                                гр.Русе, 10.11.2021г.

                                                   

 

 

 

                                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 13 октомври през две хиляди, двадесет и първа година, в състав:

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

 

 

при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5418 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявените в обективно съединение искове са с правно основание  чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. 

            Ищецът обосновава исковете си с това, че на 23.11.2018г. „4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с „Кредитреформ България" ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на № ВСР-2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по Договор №********** в общ размер 879,31 лева, от които: главница - 350,00 лева, наказателна лихва - 499,31 лева и такси за събиране в общ размер на 30,00 лева. Твърди, че посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. Претендира единствено главница в размер на 350,00 лева.

            Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника С.Н.М. ***, да заплати на „Кредитреформ България" ЕООД сумата в размер на 350,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит № **********, ведно със законната лихва върху главницата, от подаване на исковата молба – 23.11.2020г. до окончателно изплащане на вземането.

Моли съда в условията на евентуалност на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да осъди С.Н.М. ***, да заплати на „Кредитреформ България" ЕООД сумата в размер от 350,00 лева, която същият е получил без правно основание, както и законна лихва върху главницата, от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. Претендират се разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. С молба с вх.N:276244 /29.09.2021г., както и лично в с.з. от 13.10.2021г.  заявява признание на исковете по смисъла на чл.237, ал.1 от ГПК.

            Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

От представените по делото доказателства се установява, че на 09.01.2016г. между „4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус" и С.Н.М. е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. З, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на „4финанс" ЕООД и е в съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство.

Кредитополучателят подал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус" на интернет страницата на кредитодателя. На 09.01.2016г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус" под № ********** и явяващ се първи по ред договор за кредит между тях. В заявката си С.Н.М. заявил желание да му бъде отпусната сума в размер 190,00 лева. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 08.02.2016г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата била отпусната от кредитодателя, чрез паричен превод посредством Изипей АД на 09.01.2016г.

Към датата на падежа - 08.02.2016г. ответника е следвало да плати сума в размер на 190,00 лева - представляваща главница като между страните не е уговорено начисляване на лихва за периода до датата на падежа.

На 12.01.2016г. и във връзка с т. 8.1. и 8.2. от Общите условия ответникът  С.Н.М. подал нова заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 160,00 лева. Съгласно т. 8.2. „Страните се съгласяват, че получаването на Допълнителен кредит представлява промяна в съществуващия Договор за кредит, посредством сключване на нов Договор за кредит по реда на чл.3.1 по-горе, като всички параметри по съществуващия Договор за кредит, с изключение на Общата дължима сума по Кредита остават непроменени".

На 12.01.2016г. сумата била отпусната на ответника чрез паричен превод посредством Изипей АД. Падежната дата останала непроменена и  към 08.02.2016г., кредитополучателят се задължил да върне сума в размер на 350,00 лева, като между страните не било договорено начисляване на лихва за периода на отпускане на кредита.

С настъпване на падежа по договора - 08.02.2016г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 09.02.2016г., „4финанс" ЕООД (Вивус) започнал да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ -10,01% към договорния лихвен процент - в конкретния случай - 0%, върху неизплатената сума за периода на просрочието.

От „Вивус" изпратили три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържала информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие и др.  Въпреки отправените покани ответникът не погасил гореописаните вземания.

На 23.11.2018г. „4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с „Кредитреформ България" ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на № ВСР-2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор №********** в общ размер на 879,31 лева  от които: главница - 350,00 лева, наказателна лихва -499,31 лева и отписани такси за събиране 30,00 лева. Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания.

При така установените по делото доказателства и предвид направеното от ответника изрично признание на исковете съдът  формулира извод, че същите са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

            При този изход на делото в тежест на ответника, по правилата на чл.78, ал.1 от ГПК  следва да се присъдят направените от ищеца разноски по делото в общ размер на 200 лева, от които 50 лева д.т. за образуване на делото и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът                         

                 

                                   РЕШИ:

ОСЪЖДА С.Н.М. с ЕГН:********** да заплати на Кредитреформ България" ЕООД с ЕИК:********* сумата от  350,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит № **********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.11.2020г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 200,00 лева разноски по делото.

            Решението е постановено в условията на чл.237, ал.1 от ГПК при направено признание на исковете.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/