№ 14426
гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от М. ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110159787 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета от ГПК (чл. 124 във вр. с чл. 310,
ал. 2 от ГПК)
Ищецът Ц. А. А. е предявил срещу ответника „С.Б.“ ЕООД, ///////, обективно
съединени искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение № //// от 07.09.2022 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
„Управител на ресторант“ и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението в размер 4475,45 лева за
периода от 08.09.2022 г. до 21.11.2022 г. (съгласно допуснатото изменение с определение от
06.12.2023 г. и от 27.03.2024 г.), ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.11.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането, по чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на
обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 2520 лева, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 03.11.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и по чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на сумата от 3780 лева,
представляваща удържано от работодателя от дължимото трудово възнаграждение
обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ и на сумата от 698,38 лева, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба в съда – 03.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и по чл.
128, т. 2 от КТ за сумата от 1101,62 лева, представляваща незаплатена част от трудово
възнаграждение за м. август 2022 г. и 642,69 лева за отработените дни през месец септември
1
2022 г.
С определение от 02.06.2023 г., производството по първоначално предявения иск по
чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ за поправка на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, вписано в трудовата книжка на ищеца, е прекратено поради липса на
правен интерес от провеждането на иска при предявени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Ищецът Ц. А. А. твърди, че по силата на сключен с ответника трудов договор от
07.09.2021 г., заемал длъжността „управител на ресторант“ с място на работа в гр. София,
ресторант „М.“ с основно месечно възнаграждение в размер на 1800 лева. На 07.09.2022 г. на
ищеца била връчена Заповед № //// от 07.09.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“. Сочи, че наказанието му е наложено за системни нарушения на трудовата
дисциплина в периода от 01.07.2022 г. до 31.07.2022 г. и 01.08.2022 г. до 31.082022 г.,
неспазване на вътрешните правила на компанията в качеството на материално отговорно
лице и допускане на липси за два поредни отчетнически периода. Твърди, че наложеното със
заповедта дисциплинарно наказание е незаконно , тъй като работодателя не е изпълнил
задължението си да му поиска и приеме обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ, а вместо това му
представил за подпис предварително попълнена бланка, в която му е изискано и обяснение
за констатирани липси в ресторанта в М. за периода 01.07.2022 г. до 31.07.2022 г., при
условие, че след 26.07.2022 г. работил в друг ресторант – С. Сочи, че заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание не съответства на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като не е
мотивирана и липсват конкретни факти, в които се изразяват твърдените нарушения, което е
ограничило правото му на защита и преценка за спазване на стока по чл. 194, ал. 1 от КТ.
Оспорва да е извършил описаните нарушения, както и че същите са системни, освен това
излага, че няма качеството на отчетник по смисъла на чл. 207, ал. 1 от КТ, както и че не
отговоря за липси в периода от 26.07.2022 г. до 31.07.2022 г., тъй като е работил в друг
ресторант. Твърди, че наложеното наказание не съответства на тежестта на евентуално
извършеното нарушение, поради което не е спазена нормата на чл. 189 от КТ. Ето защо
прави искане уволнението да бъде отменено и да бъде възстановен на заеманата длъжност,
преди уволнението.
Твърди, че е останал без работа след уволнението, поради което претендира осъждане
на ответника да му заплати обезщетение вследствие на незаконното уволнение за периода от
уволнението до настъпване на основанието за прекратяване, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба в съда –
03.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Излага, че работодателят незаконно
е удържал от дължимото му възнаграждение обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, не му е
заплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ както и
дължимото трудово възнаграждение за месец август 2022 г. и отработените дни през месец
септември 2022 г. Освен това сочи, че незаконосъобразно със заповед № ////// от 01.09.2022 г.
от трудовото му възнаграждение за м. август 2022 г. е удържана и сумата в размер на 698,38
лева, представляваща глоба. Твърди, че това е наказание, което не е предвидено в закона,
евентуално твърди, че в срока по чл. 210, ал. 3 от КТ е оспорил удръжките. Ето защо прави
2
искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумите ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба в съда –
03.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането върху 3780 лева, 2520 лева и 698,38
лева. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за
разноските на ответника.
В представени по делото писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК, поддържа
предявените искове и посочените основания за незаконност на уволнението. Прави
доказателствен анализ, като поддържа, че не се установява да е извършил твърдените
действия, за които е наказан. Излага доводи, че не е налице основание за ангажиране на
отговорността му като отчетник, тъй като други лица са имали достъп до ценностите, които
не са му били и поверени. Оспорва разноските на ответната страна, като сочи, че
представената фактура не доказва реално плащане, евентуално, че възнаграждението е
прекомерно.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, ответникът „С.Б.“ ЕООД
оспорва предявените искове. Излага, че работникът е признал, че са му поискани и е дал
обяснения, поради което не е налице нарушение на чл. 193 от КТ, като именно от
обясненията работодателят е установил липсите в ресторант „М.“ и фиктивно извършения
документален трансфер. Сочи, че обясненията, които служителят е дал на 02.09.2022 г.,
05.09.2022 г. и 07.09.2022 г. са написани от него, поради което е имал пълна свобода на
изразяване. Излага подробно доводи, че извършването на системни нарушения се установява
от събраните по делото доказателства. По иска за заплащане на неоснователно удържаното
обезщетение по чл. 224, ал. 1 о КТ сочи, че работникът сам е дал съгласие сумата в размер на
2520 лева да му бъде удържана. По отношение на сумата от 3780 лева, представляваща
обезщетение по чл. 221 от КТ твърди, че не цялата е била удържана, а само сума в размер на
3511,88 лева като разликата от 268,12 лева се дължи на работодателя. По отношение на
удръжката в размер на 698,38 лева твърди, че такава не е правена и не фигурира в
представените фишове. По иска за заплащане на трудово възнаграждение в за м. август 2022
г. в размер на 1101,62 лева и месец септември 2022 г. в размер на 642,69 лева твърди, че
същият е неоснователен, тъй като дължимите суми за периода за начислени, но не са
заплатени, тъй като от тях е прихванато дължимото на работодателя обезщетение. Излага
подробно доводи за законосъобразността на уволнението. Прави искане предявените искове
да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не
възразява за разноските на ищцата.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, поради което и отделено като ненуждаещо се доказване,
на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, е обстоятелството, че са били валидно обвързани от
трудов договор, по силата на който ищецът е заемал длъжността „Управител ресторант“ при
ответника, по който договор работникът в полагал труд.
3
От представените и приети писмени доказателства се установява, че трудовото
правоотношение е прекратено с връчена на 07.09.2022 г. Заповед № /////07.09.2022 г., с която
на ищецът е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
От заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се установява, че същото е
наложено на ищеца за това, че работникът системно нарушава трудовата дисциплина в
периода 01-31.07.2022 г. и 01.-31.08.2022 г., като не спазва Вътрешните правила на
компанията в качеството си на МОЛ и е допуснал липси за два поредни отчетнически
периода - нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ.
От представената и приета като писмено доказателства Заповед № //////22.07.2022 г.,
както и от показанията на разпитаните по делото свидетели М. Б. Ц. и Н. И. Г., преценени с
оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на които съдът дава вяра като обективни,
последователни, логични, кореспондиращи помежду си и с останалия събран по делото
доказателствен материал, се установява, че работното място на ищеца е променено от
ресторант „М.“ на ресторант „С“ считано от 01.08.2022 г., като със заповедта е възложено
предаването на ресторантите между ищеца и свидетелката М. Ц. до 31.07.2022 г., и
извършване на инвентаризация на 01.08.2022 г.
От представения и приет по делото на лист 30 подписан документ – трансфер на
стоки, както и от показанията на свидетелката М. Б. Ц., се установява, че на 01.08.2022 г.,
при извършване на възложената инвентаризация в ресторанта „М.“, двамата с ищеца в
качеството си на управители на ресторант „С“ и ресторант „М.“, установили липси на
продукти, подробно описани по вид и количество в документа за трансфер, на обща
стойност от 3533,18 лева. От показанията на свидетеля, на които съдът дава вяра като
последователни и логични, се установява, че двамата управители се съгласили да извършат
прехвърляне по документи в ресторанта „С“ на липсващите от ресторант „М.“ количества
стоки без реално да ги предават, за което изготвили във вътрешната програма на
ресторантите трансфер на стоки, подписан от двамата управители. От показанията на
свидетеля Ц. се установява без съмнение, че стоките не са прехвърлени реално, а
документът е изготвен с оглед прехвърляне на установената към 01.08.2022 г. стокова липса
в ресторанта „М.“ в наличностите на ресторант „С“, който се възлага ищецът да управлява
считано от 01.08.2022 г.
От показанията на свидетеля Н. И. Г., на които съдът дава вяра в тази част като
логични и подкрепени от събраните писмени доказателства, се установява, че последният
като супервайзор – „Оперативен консултант“ на ресторанта „С“, при преглед на месечното
приключване на ресторанта „Славекйков“, установил, че бил извършен трансфер на стоки в
количества, които били необичайни за този обект, поради което били поискани обяснения от
двамата управители Ц. А. и М. Ц.. От показанията на разпитания по делото свидетел Г.,
преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на които съдът дава вяра като обективни,
последователни, логични, кореспондиращи помежду си и с останалия събран по делото
доказателствен материал, се установява, че след като установили, че трансферът на продукти
от 01.08.2022 г. между двата ресторанта не е извършен реално, тъй като стоки не са
4
пренасяни, свидетелят назначил повторна инвентаризация на наличностите в ресторанта
„С“, като липсите установени като стоки, били преизчислени в пари и от тях били
приспаднати продажбите за новия месец.
От представените по делото на лист 26-29 документи, подписани от ищеца,
автентичността на които не е оборена в процеса, се установява, че на 02.09.2022 г. на ищеца
са поискани и той е дал обяснения относно липсите за периода от 01.08.2022 г. до 31.08.2022
г. в ресторант „С“. Както се установява, че същият е заявил, че минусът в ресторант „С“ за
този период е от установената на 01.08.2022 г. липсата на стоки в ресторант „М.“, които са
прехвърлени с трансфер в ресторанта „С“. В допълнително поискани и представени на
07.09.2022 г. обяснения за липсата в ресторант „М.“ в периода 01.07.2022 г. до 31.07.2022 г.,
ищецът е заявил, че от 11.07. до 17.07.2022 г. е ползвал платен годишен отпуск, а от 18.07. до
25.07.2022 г. е бил в отпуск по болест, поради което не се установява, че липсата е натрупана
през времето, в което е бил в ресторанта. Обстоятелството, че за този период ищецът е
ползвал платен годишен отпуск и е бил във временна неработоспособност поради общо
заболяване, констатирана по надлежния ред, не е спорно и се установява от представените
по делото писмени доказателства – молба и два броя болничен лист (л. 103-105). От
представените документи се установява, че на ищеца са поискани и той е дал обяснения от
05.09.2022 г. и относно липсата, установена след повторна инвентаризация на 02.09.2022 г. в
ресторант „С“.
От представената и приета по делото молба с вх. № 8511 от 02.09.2022 г., се
установява, че ищецът е отправил писмено искане по чл. 326, ал. 1 от КТ за прекратяване на
трудовия договор считано от 03.11.2022 г. с двумесечен предизвестие, като е изразил
съгласие да му бъдат извършени удръжки от полагащото му се трудово възнаграждение и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
От представената и приета по делото Заповед (Акт за начет) от 05.09.2022 г.,
подписана от представители на работодателя се установява, че на сочената дата е установен
касов минус в размер на 754,07 лева, който следва да се удържи от месечното трудово
възнаграждение на Ц. А.. По делото не с е установява заповедта да е връчена на адресата.
От представената и приета по делото като писмено доказателства нотариална покана
от 20.09.2022 г., оформена като връчена на адресата на 05.10.2022 г., се установява, че
ищецът е оспорил заповед № 6523 от 01.09.2022 г., на „С.Б.“ ЕООД за удръжки в размер на
698,38 лева, на основание чл. 210, ал. 3 от КТ. Други удръжки не са оспорвани.
Ответното дружество е изпратило отговор на нотариалната покана, получен от ищеца
на 13.10.2022 г., както се установява от обратната разписка, представена на лист 33 от
делото, в който е завило, че заповедта № 6523 от 01.09.2022 г. за сумата от 698,38 лева е
отменена и удръжка в този размер не е правена, но сумата за установените липси в размер
на 754,07 лева, за които е съставен акт за начет, е удържана от дължимите му суми.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от
вещото лице Й.-М., въз основа на представените по делото документи, платежните
ведомости и счетоводството на работодателя, което не е оспорено от страните и на което
5
съдът дава вяра като обективно и безпристрастно, както и от разясненията на вещото лице,
дадени в открито съдебно заседание, проведено на 27.03.2024 г., се установява, че считано от
01.01.2022 г. по силата на допълнително споразумение към трудово договор основното
месечно възнаграждение на работника е 1747,57 лева и 52,43 лева допълнително трудово
възнаграждение за стаж и прослужено време в размер на 3% или общо 1800 лева, като
последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец е в размер на 1800
лева или нетно - 1396,76 лева.
Според експерта дължимото възнаграждение за месец август 2022 г. е в размер на
1800 лева брутно или 1396,76 лева нетно, а за месец септември 2286,44 лева без
извършено от работодателя прихващане, формирано от сбор от 262,14 лева основано
месечно възнаграждение за 3 отработени дни, 7,86 лева допълнително трудово
възнаграждение за стаж и прослужено време, 135 лева – премия, и 2191,30 лева обезщетение
по чл. 224, ал. 1 от КТ за 28 дни. От заключението се установява, че работодателят е
прихванал във фиша за месец август 2022 г. сумата от 754,07 лева – липси, установени с акт
за начет.
Според заключението обезщетението за неспазено предизвестие по чл. 221, ал. 2 от
КТ е в размер на 3657,27 лева, а не в посочения и удържан от работодателя размер на
3780,00 лева.
От представеното копие на трудова книжка на ищеца (лист 13), което не е оспорено,
се установява, че след вписаното прекратяване на трудовото правоотношение при ответника,
считано от 07.09.2022 г. не е вписано ищецът да е започнал работа при друг работодател до
21.11.2022 г., като обезщетението за оставане без работа за периода, изчислено от вещото
лице, е в размер на 4475,45 лева.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
Анализът на посочените установени в производството обстоятелства налага
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за отмяна на уволнението,
извършено със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение № //// от
07.09.2022 г. по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност „Управител на ресторант“ по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, по чл. 344, ал.
1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие
на уволнението в размер 4475,45 лева за периода от 08.09.2022 г. до 21.11.2022 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда – 03.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, по чл.
224, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер
на 2520 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда – 03.11.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и по чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на сумата в размер на 3780 лева,
представляваща удържано от дължимото от работодателя трудово възнаграждение
6
обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, и сумата от 698,38 лева, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда
– 03.11.2022 г. върху главниците до окончателното изплащане на вземането и по чл. 128, т. 2
от КТ за сумата от 1101,62 лева, представляваща незаплатена част от трудово
възнаграждение за м. август 2022 г. и 642,69 лева за отработените дни през месец септември
2022 г.
Съгласно чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя
или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган,
оправомощен със закон. Наличието на работодателска и дисциплинарна власт, на лицето,
издало заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е оспорена, а наказанието е
наложено в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението по чл. чл. 194, ал. 1
от КТ.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се
посочва нарушението и кога е извършено. Заповедта, с която се налага дисциплинарно
наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци
на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от
съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото
основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или
служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото
правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка и, въз основа на това,
да заключи дали уволнението е законосъобразно. Това не означава, че заповедта трябва да
съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на
осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои
разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение
според класификацията в чл. 187 КТ е извършено, а е достатъчно нарушението на трудовата
дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез
позоваването на известни на работника обстоятелства и документи (така Решение № 78 от
11.04.2018 г. по гр. дело № 1835/2017 г. на IV ГО на ВКС). По правна характеристика
заповедта по чл. 195 КТ е едностранно волеизявление на работодателя и поражда действие –
прекратяване на трудовото правоотношение поради наложеното с нея наказание
дисциплинарно уволнение, с достигането си до адресата, без значение дали е мотивирана
или не - чл. 195, ал. 3 КТ. Изискването за мотиви, включително спрямо нарушението, не е
самоцелно, а цели да гарантира ефективна защита на работника. Когато в мотивите на
заповедта има известна неяснота за нарушението, съдът тълкува волята на работодателя по
критериите по чл. 20 ЗЗД, приложени съответно (чл. 44 ЗЗД) и като се убеди, че тълкуването
не засяга правото на защита на работника (така Решение № 365 от 17.06.2024 г. по гр. дело
№ 3573/2023 г. на IV на ВКС), като в тази връзка следва да се посочи, че грешка при
правната квалификация и посочване на погрешен или дори несъществуващ текст на закона
само по себе си не опорочава заповедта за уволнение (така Решение № 401 от 21.01.2013 г.
по гр. дело № 313/2012 г. на III ГО на ВКС), тъй като съдът може да даде правилната
7
правна квалификация на нарушението. За да се гарантира възможността за ефективна защита
срещу уволнението, нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е
обвинен уволненият работник или служител. Задължението за работодателя да мотивира
заповедта за дисциплинарно наказание е въведено и с цел преценка на изискването за
еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността
на наказания работник или служител да се защити ефективно.
В конкретния случай работодателят е спазил формалните изисквания по отношение
на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Изискванията по чл. 193 от КТ
за изслушване на работника и по чл. 195 от КТ за съдържанието на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание са спазени, тъй като нарушението, за което се налага наказанието
е индивидуализирано с неговите обективни признаци в степен, която позволява на работника
да се защити – ясно са посочени два отчетни периода 01.07.2022 г. до 31.07.2022 г. и
01.08.2022 г. до 31.08.2022 г., в които ищецът като материално отговорно лице е допуснал
липси, а от представените по делото доказателства безспорно се установява, че работникът е
наказан за това, че като материално отговорно лице – управител на ресторант , е допуснал
липси в ресторант „М.“, който е управлявал за периода 01.07.2022 г. до 31.07.2022 г. и в
ресторант „С“ за периода от 01.08.2022 г. до 31.08.2022 г. – нарушение по чл. 187, т. 9 от КТ.
Това се установява и от приетите по делото писмени обяснения по чл. 193 КТ от
02.09.2022 г., 05.09.2022 г. и 07.09.2022 г., дадени от ищеца, които без съмнение са изискани
във връзка с установена в края на отчетния период 01.08.2022 г. – 31.08.2022 г. липса на
стоки – хранителни продукти, в ресторант „С“, която липса е формирана от фиктивно
прехвърляне на наличности между ресторанта „М.“ и „С“, които са липсвали към 01.08.2022
г. и това е било установено от двамата управители след инвентаризацията, възложена със
Заповед № //////22.07.2022 г.
Ето защо изискването по чл. 193 КТ за приемане на писмени обяснения от работника
по отношение на липсите на стоки за посочените периоди е спазено – работникът е разбрал
без съмнение обстоятелствата около и във връзка с кои факти работодателят цели да
установи.
Според настоящия състав на съда, обаче, процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ не е
спазена по отношение на липсата на парични средства, за която се твърди, че е установена
със Заповед (Акт за начет) от 05.09.2022 г., тъй като не се установява от работника да са
поискани и той да е дал обяснения в тази връзка. Независимо от това, обстоятелството, че
работодателят не е поискал обяснения за някое от дисциплинарните нарушения, посочени в
заповедта за уволнение не дава основание за приложение на чл. 193, ал. 2 от КТ по
отношение на спора за законност на наказанието за нарушенията, за които обяснения са били
поискани (Решение № 346 от 08.04.2014 г. по гр. дело № 6780/2013 г. на IV на ВКС,
Решение № 311 от 09.01.2013 г. по гр.дело № 168/2012 г. на III ГО на ВКС, Решение №
379 от 24.06.2010 г. по гр.дело № 410/2009 г. на IV ГО на ВКС).
С оглед въведеното основание за налагане на дисциплинарното наказание съдът
дължи преценка относно обстоятелството извършил ли е ищецът описаното нарушение, за
8
което е наказан.
В настоящия случай между страните не е спорно и се установява, че ищецът е
работил при ответника на длъжност „Управител ресторант“, като заеманата от ответника
длъжност му продава качеството на материално отговорно лице и отчетник, тъй като
придобиването на това качество не зависи от наличието на подобен запис в длъжностна
характеристика, а от това дали заеманата от работника или служителя по трудов договор
длъжност съдържа като присъщи задължения, свързани със събиране, съхраняване,
разходване или отчитане на ценности на работодателя. Трудовите функции за длъжността
„управител на ресторант“ очевидно се изразяват в отчетническа дейност, пряко свързана с
движение, разходване и отчитане на парични и материални ценности, в какъвто смисъл и и
практиката по чл. 1 от отменената Наредба № 63 за прилагане на указ № 1074 за
ограничаване заемането на отчетнически, материалноотговорни и други длъжности от
осъдени лица (Решение № 1 от 31.01.2011 г. по гр. дело № 158/2010 г. на III ГО на ВКС).
Имуществената отговорността на отчетника за липси се основава на презумпция,
произтичаща от опитни правила, че недостигът е причинен виновно от отчетника, комуто
ценностите на работодателя са поверени „под отчет“ (така Решение № 244 от 22.04.2024 г.
по гр. д. № 2031/2023 г. на III ГО на ВКС), поради което ищецът отговаря за
констатираните липси в поверения му ресторант на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ. В
този смисъл възражението, че други лица са имали достъп до помещенията, в които са се
съхранявали стоките, е неоснователно, тъй като липсващите стоки не могат да бъдат
търсени от някой, на който те не са поверени за управление и пазене, независимо, че е имал
достъп до тях, а отговорност носят лицата, които боравят с тях (в този смисъл е
разрешението в Решение № 493 от 23.11.2011 г. по гр. дело № 586/2011 г. на IV ГО на ВКС,
на което ищецът се позовава в представените по делото писмени бележки). При условие, че
мениджърите на смяна също са имали качеството на отчетници по смисъла на чл. 207 от КТ,
те биха отговаряли солидарно с управителя на ресторанта, на основание чл. 208, т. 2 от КТ.
Материално отговорното лице не може да се освободи от отговорност за вреди от липси,
когато в отчетния период в обекта е работило и друго солидарно отговорно лице, което не е
ответник по иска и не разполага с възражение срещу работодателя, че и други лица са
отговорни за настъпване на вредата (Така Решение № 29 от 30.03.2016 г. по гр. дело №
3441/2015 г. на IV ГО на ВКС и Решение № 380 от 02.06.2009 г. по гр.д. № 758/2009 г. на
III ГО на ВКС).
Ето защо, доколкото липсата от ресторанта „М.“ е установена в настоящото
производство без съмнение от приетите по делото писмени доказателства – трансфер на
стоки от 01.08.2022 г. и показанията на разпитания по делото свидетел М. Ц., участвала в
извършването на инвентаризацията, възложена Заповед № //////22.07.2022 г., съдът приема,
че от обективна и субективна страна ищецът е осъществил соченото в оспорената заповед
нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ.
Наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е било преценено от
работодателя при спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ, с оглед тежестта на
9
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено – касае се до липса, установена
при предаване на обектите между две материално отговорни лица, след извършване на
възложена инвентаризация, прикрита чрез фиктивно прехвърляне на наличности между
двата ресторанта, което действие е препятствало узнаването от работодателя, като за
последния са настъпили и вреди.
Поради изложеното съдът приема, че наложеното дисциплинарно наказание
„уволнение” е определено от работодателя при спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от
КТ с оглед тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които те са извършени, както и
поведението на служителя. В тази връзка предявеният иск за отмяна на дисциплинарното
наказание „уволнение“ наложено на ищеца със Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание уволнение № //// от 07.09.2022 г. по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, се явява неоснователен,
поради което следва да бъде отхвърлен, като следва да бъдат отхвърлени и обусловените
искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване заеманата преди уволнението длъжност
и по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение в размер на 4475,45 лева за периода от 08.09.2022 г. до
21.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда – 03.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 128, т. 2 от КТ.
Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск. В полза на работника срещу работодателя е възникнало вземане за
заплащане на сумата в размер на 2191,30 лева, представляваща обезщетение за 28 (двадесет
и осем) дни неизползван платен годишен отпуск, дължимо при прекратяване на трудовото
правоотношение.
Според чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Положеният труд по трудово
правоотношение е възмезден като правилото на чл. 242 от КТ е императивно, поради което
уговарянето на безвъзмездно престиране на труд е недействително на основание чл. 74, ал.
1, във вр. с чл. 242 от КТ. Поради двустранният и синалагматичен характер на трудовото
правоотношение, задълженията на едната страна, кореспондират с правата на другата и
обратно, ето защо след като по делото не е спорно, че ищецът е полагал труд при ответника
за периода от 01.08.2022 г. до 06.09.2022 г., последният по принцип следва да му заплати
дължимото възнаграждение за положения труд за месец август 2022 г. и за 3 работни дни
през месец септември 2022 г. Както се установява от изслушаното и прието по делото
заключение на вещото лице, тези възнаграждения в общ размер на 3683,20 лева,
представляващи сбор от 1396,76 лева за август и 2286,44 лева за септември, от които
възнаграждение за 3 отработени дни от септември и 2191,30 лева обезщетение по чл. 224, ал.
1 от КТ, са били начислени във ведомост, но от тях е удържано обезщетението по чл. 221,ал.
2 от КТ, дължимо от работника в полза на работодателя при дисциплинарно уволнение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието или 3657,27 лева,
10
според заключението. От дължимото в полза на работника е удържана и сумата за
констатираните липси.
Съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ работник или служител, на когото е възложено като
трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални
ценности, отговаря спрямо работодателя за липса - в пълен размер заедно със законните
лихви от деня на причиняването на щетата. Според чл. 211 от КТ пълната имуществена
отговорност се осъществява по съдебен ред. В тези случаи удръжки могат да се правят само
въз основа на влязло в сила съдебно решение. Съдебният ред, обаче, е изключен в случаите,
когато страните по трудовото правоотношение са уредили доброволно отношенията си (така
Решение № 487 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 339/2009 г. на III ГО на ВКС). Декларацията,
подписана от ищеца, приета на лист 31 от делото, автентичността на което не е оспорена и
оборена в процеса, с която се е съгласил от дължимите му суми за трудово възнаграждение и
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск да бъдат направени
удръжки, е достатъчно основание за работодателя да удържи сумата. След като страните по
трудовия договор са избрали този начин за възстановяване на констатираната липса,
работодателят не е длъжен да я търси по съдебен ред, след като не се установява и ищецът
да я е оспорил. В приетата по делото нотариална покана ищецът оспорва само удържаната
„глоба“. Що се отнася до възражението на ищеца, че незаконосъобразно, въз основа на
заповед № 6523 от 01.09.2022 г., са му били удържани 698,38 лева за „глоба“, която не е
предвидена в закона или договора, същото е неоснователно, тъй като както се установява от
заключението на вещото лице, такава сума не е удържана от дължимите на ищеца суми.
Ето защо вземанията на работника срещу работодателя за посочения период и в
търсения размер са погасени изцяло, поради което исковете са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, има
ответникът. Той е претендирал заплащане на възнаграждение за адвокат в размер на 3000
лева по договор за правна защита и съдействие № ///// от 16.12.2022 г., платени по банкова
път съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на
ОСГТК на ВКС, което плащане се установява от представеното на лист 41 от делото.
Възражението на ответника, че от платежното нареждане на може да се установи, че е
извършено плащане именно на сумата, уговорена по договор за правна защита и съдействие
№ ///// от 16.12.2022 г., е неоснователно, тъй като от вписаното в платежното нареждане
основание, се установява, че платецът е посочил, че плаща две фактури – тези с номера 9 и
10, като възнаграждението по настоящото дело е включено като част от дължимата сума по
подписаната от издателя фактура № 10 от 16.12.2022 г., а плащането е достатъчно да покрие
цялото задължение по този счетоводен документ.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът също счита за
неоснователно. Според чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
11
адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение по първите два предявени иска
– тези с правно основание чл. 344, т. 1 и 2 от КТ, е не по-малко от размера на минималната
работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ –
16.12.2022 г., която съгласно ПМС № 37/24.03.2022 г. е в размер на 710 лева. От друга
страна, минималното възнаграждение по оценяемите искове се определя по чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредбата и е в размер на 2158,84 лева без ДДС или общо за тази инстанция
минималният хонорар за адвоката на ищеца е в размер на 2868,84 лева без ДДС, поради
което направеното от ищеца възражение за прекомерност се явява неоснователно.
Ето защо на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят 3000
лева – разноски за тази инстанция.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. А. А., ЕГН **********, с адрес в гр. ///////, срещу
„С.Б.“ ЕООД, ЕИК ///////, със седалище и адрес на управление в гр. //////, искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ, за отмяна на наложеното със Заповед № //// от 07.09.2022 г. дисциплинарно
наказание „уволнение“, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност „Управител на ресторант“ и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа
вследствие на уволнението в размер 4475,45 лева за периода от 08.09.2022 г. до 21.11.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда
– 03.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. А. А., ЕГН **********, с адрес в гр. ///////, срещу
„С.Б.“ ЕООД, ЕИК ///////, със седалище и адрес на управление в гр. //////, иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 224 от КТ, сумата в размер на 2520 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, дължимо при
прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда – 03.11.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. А. А., ЕГН **********, с адрес в гр. ///////, срещу
„С.Б.“ ЕООД, ЕИК ///////, със седалище и адрес на управление в гр. //////, искове за осъждане
на ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 128, т. 2 от КТ, сумата в размер на 3780
лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение поради удържано от
работодателя обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, и сумата от 698,38 лева, представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за месец август 2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.11.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. А. А., ЕГН **********, с адрес в гр. ///////, срещу
„С.Б.“ ЕООД, ЕИК ///////, със седалище и адрес на управление в гр. //////, искове за осъждане
12
на ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 128, т. 2 от КТ, сумата от 1101,62 лева,
представляваща незаплатена част от трудово възнаграждение за м. август 2022 г. и 642,69
лева за отработените дни през месец септември 2022 г.
ОСЪЖДА Ц. А. А., ЕГН **********, с адрес в гр. ///////, да заплати на „С.Б.“ ЕООД,
ЕИК ///////, със седалище и адрес на управление в гр. //////, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата от 3000 лева - разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13