№ 1340
гр. Варна, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501704 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на В. Д. А., чрез
пълномощник адв. Анна Г. – ВАК срещу решение № 2018 от 22.06.2022г., постановено по гр.д.№
16627 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени като неоснователни
предявените от въззивницата срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********
искове: с правно основание чл.124 ГПК за приемане за установено, че В. Д. не дължи на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД сумата от 581,78лв., представляваща неплатена стойност на
електроенергия по фактура № 12600042452 от 11.11.2021г. за клиентски № **********, за обект в
с.Жеравна, Община Котел; с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД да заплати на В. Д. А. сумата от 188,86лв., като платена без основание
по фактура №**********/12.10.2021г., като въззивницата е осъдена да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД 700лв, представляваща сторени в производството разноски, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Изложени са доводи, че съдът
не е обсъдил изложените от ищцата доводи и представените по делото доказателства. Неправилно
е приложена и нормата на чл.154 ГПК, като не е взето предвид обстоятелството, че ответникът
носи доказателствената тежест по предявените искове. Оспорват се като необосновани изводите на
съда относно действителността на договора от 23.08.2021г. Твърди, че договора е нищожен, като
сключен в противоречие със закона, поради което не е налице правно основание за възникване на
вземането на дружеството доставчик. Излага също, че договорът не следва да се прилага, тъй като
съдържа неравноправна клауза, като сключен с уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните. Твърди, че договорът е бил изготвен предварително и потребителят не
е имал възможност да влияе върху съдържанието му; клаузите са неясни и двусмислени, като
потребителят не е бил уведомен на каква цена ще му се доставя електроенергията, както и че не се
счита за битов потребител. По подробно изложени в жалбата съображения, моли обжалваното
решение да се отмени и вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат
уважени. Претендира присъждане на разноските по делото.
В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за нейната неоснователност
1
и се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски във въззивното производство.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с
жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата
на чл.269, ал.1 ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от В. Д. А. искове с правно
основание чл.124 ГПК и чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД, за приемане за установено, че ищцата не
дължи на ответника сумата от 581,78лв., представляваща стойност на електроенергия, начислена за
периода 05.09.2021г.-04.10.2021г. и осъждане на ответника да заплати на ищцата 188,86лв.,
представляващи платена без основание сума за потребена електроенергия за периода от
01.09.2021г.-04.09.2021г. Фактическите твърдания, на които са основани исковете са в следния
смисъл: ищцата е потребител на доставената от ответника ел. енергия в обект, находящ се в с.
Жеравна, община Котел, област Сливен, с клиентски № **********, ИТН 4017323; електромерът,
обслужващ имота бил монтиран през 2016г., а през юни 2020г. е демонтиран; до 23.08.2021г.
обектът бил отдаден под наем и се ползвал за търговски цели от друго лице- „Тотек“ЕООД, което
е и титуляр на партидата; на 23.08.2021г. партидата била променена на името на ищцата, поради
прекратяване на наемния договор. Ответното дружество предоставило индивидуален договор към
ОУ на ЕВН ЕС за продажба на ел.енергия при условия на доставка от последна инстанция, който е
подписан между страните на 23.08.2021г., като след тази дата ищцата не е осъществявала
търговска дейност в обекта и не е пребивавала редовно в него. При подписване на договора не
било разяснено на ищцата какво означава „доставка от последна инстанция“, като тя е считала, че
сключва индивидуален договор като потребител при цени за битови потребители; от съдържанието
на договора, който бил предварително изготвен и по образец, с който ищцата не била запозната
предварително, не ставало ясно на какви цени ще се осъществява доставката. Твърди, че на
16.10.2021г. заплатила в полза на ответното дружество 188,86лв. по фактура №
**********/12.10.2021г. за потребена в периода 01.09.2021г. -04.09.2021г., електроенергия, като
оспорва да е потребила същата. Начислена била и сума в размер на 581,78лв. за периода
05.09.2021г.-04.10.2021г., за която сума е издадена фактура № **********/11.11.2021г., по цени на
електрпоенергия за небитови потребители, която ищцата оспорва.
Наведени са и доводи за нищожност на договора от 23.08.2021г., като сключен в
нарушение на императивна правна норма – чл.95а и чл.94аот ЗЕ и поради наличие на
неравноправни клаузи, в противоречие с чл.143, ал.2, т.10 и т.13 от ЗЗП.
В отговор на исковата молба, ответникът е оспорил предявените искове. Излага
съображения, че исковите суми са дължими от ищцата, в качеството й на небитов клиент за
доставена и потребена ел. енергия. Посочва, че към датата на влизане в сила на измененията и
допълненията в ЗЕ/26.06.2020г./ за процесния обект, представляващ къща за гости с прилежащо
бистро, за клиент се води «Тотек»ЕООД, с управител В. Д. А., като доставената електроенергия се
е ползвала за небитови нужди от дружеството, както и с оглед предназначението на обекта.
Съгласно ЗЕ, небитовите клиенти е следвало в периода от 01.10.2020г.- 30.06.2021г. да изберат
доставчик на електроенергия на свободния пазар, като ако не са сторили това, от 01.07.2020г., те се
снабдяват от доставчик от последна инстанция, какъвто е и ответника. Твърди, че «Тотек»ЕООД
не е избрал доставчик до 30.06.2021г., поради което и скчитано от 01.07.2021г. доставката в
процесния обект е започнала да се осъществява от ЕВНЕС в качеството му на «доставчик от
последна инстанция». С подаденото от ищцата на 23.08.2021г. заявление за смяна на клиент за
обект на свободен пазар, не е представен договор за покупкопродажба на ел.енергия за обект на
свободния пазар, поради което партидата е прехвърлена на ищцата, а доставката е продължила да
се осъществява от ответното дружества в качеството му на доставчик от последна инстанция, като
доставчик на предишния ползвател. Сключеният на 23.08.2021г. индивидуален договор не
противоречи на закона, доколкото ищцата не е избрала търговец на свободния пазар и до
избирането на такъв, единствената възможност за снабдяване на обекта с еле.енергия е от
доставчик от последна инстанция. Оспорват се твърденията на ищцата, че е битов потребител.
2
По съществото на спора, след съвкупна преценка на становищата на страните, събраните по
делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищцата е
собственик на имот с идентификатор 29283.501.267 с площ от 470 кв.м., ведно с построената в него
сграда с идентификатор 29283.501.267.1 и сграда за обитаване /бистро/ с идентификатор
29283.501.267.2. С договор от 01.01.2011г., ищцата е предоставила под наем имотите на
„Тотек“ЕООД, като наемното провоотношение е прекратено на 01.08.2021г. Видно от дА.те от ТР,
едноличен собственик на капитала и представител на дружеството наемател е ищцата.
По делото са представени: заявление за смяна на клиент за обекти на свободен пазар от
23.08.2021г., с което ищцата е заявила смяна на име на електроснабдения имот с измервателна
точка № 4017323; договор от 23.08.2021г., сключен между ищцата и ответното дружество за
продажба на ел.енергия при условия на доставка от последна инстанция за кл.№ **********; ОУ
към договора, подписани от двете страни; фактури № *********/12.10.2021г., с която е начислена
сумата от 1888,86лв. за консумирана ел.енергия и мрежови услуги за периода 01.09.2021г. –
04.09.2021г. и № **********/11.11.2021г. за сума в размер на 581,78лв. за ел. енергия и мрежови
услуги за период 05.09.2021г. -30.09.2021г.
Видно от представената разписка от 16.10.2021г., сумата от 188,86лв. е платена от ищцата в
полза на ответника.
В хода на делото е проведена СТЕ, в заключението по която вещото лице установява, че
процесният обект на потребление е снабдяван с електроенергия, като доставеното количество в
периода 01.09.-04.09.2021г. е в размер на 463 квтч, общо по двете тарифни скали, а в периода
05.09.-04.10.2021г. – 1805 квтч; за периода 01.09.-04.10.2021г. за обекта са предоставяни и мрежови
услуги – пренос по ел. разпределителното мрежа до обект на ниско напрежение и достъп до
електроразпределителната мрежа; процесният електромер с фабричен № 62744988 е трифазен,
статичен – тип Искра –МТ 174 и е монтиран на клиент с № ********** и ИТН 4017323 на
06.07.2018г.; електромерът е демонтиран на 01.06.2020г. за метрологична проверка; преминал е
проверка през м. 06.2020г., като срокът на метрологичната му годност е удължен до м. 06.2024г.,
като за процесния период, електромерът е бил годно технически средство за измерване на
ел.енергия.
Съгласно заключението на проведената ССЧЕ, отчетените количества електроенергия за м.
септември и октомври 2021г. са фактурирани по цени, които са определени правилно по фермула,
утвърдена от КЕВР и действаща от 01.08.2021г. Методика за определяне на цените на
електроенергията, която ответникът доставя в качеството му на доставчик от последна инстанция;
правилно са фактурирани и доставените мрежови услуги.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ прави следните правни изводи:
По предявените установителен иск и иск по чл.55 ЗЗД, в тежест на ищцата е да докаже
твърденията относно нищожността на индивидуалния договор от 23.08.2021г., както и че е
заплатила процесната сума на ответника по силата на нищожния договор. В тежест на ответника е
да установи съществуването на вземане срещу ищеца, основанието, на което е възнакнало и
неговия размер, както и, че е получил процесната сума на валидно и годно правно основание.
В случая от представените по делото доказателства следва да се приеме, че страните са
обвързани от валидно облигационно отношение, възникнало въз основа на договор от 23.08.2021г.
за пренос и продажба на ел.енергия и мрежови услуги до процесния обект, уредено с ОУ, ЗЕ.
Електроенергията в обекта се е отчитала от електромер с посочен фабричен номер, монтиран на
06.07.2018г., преминал метрологична проверка през м. 06.2020г., като срокът на годност е удължен
до м. 06.2014г. По делото не са наведени твърдения и не са представени доказателства, че след
извършването на метрологичната проверка в процесния обект е монтиран нов, различен
електромер от посочения в протокола за първоначален монтаж и този, към момента на начисляване
на количествата електроенергия с процесните фактури, както и към момента на СТЕ. В тази връзка
съдът намира за неоснователни възраженията и твърденията на ищцата, че не е налице основание
за начисляване на сумата, тъй като електромерът отчитащ консумацията на електроенергия в
обекта е бил демонтиран. От доказателствата по делото се установява, че индивидуалният договор
за доставка на ел. енергия от 23.08.2021г. е сключен въз основа на подадено от ищцата заявление,
поради това, че досегашния абонат, на чието име се е водила партидата и на когото ответното
3
дружество е доставяло електроенергия се е отказал да осъществява търговска дейност. Процесната
сума е цена на отчетена ел. Енергия, начислена на основание дА.те от СТИ.
От ангажираните по делото доказателства не се установяват твърденията на ищцата за
нищожност на договор за доставка на електроенергия поради противоречие с разпоредбата на
чл.95а и чл.94а ЗЕ. Съгласно разпоредбата на чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ, считано от 01.10.2020г., сделки с
регулирани цени се осъществяват единствено между крайните снабдители и битови клиенти, за
обекти присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези
клиенти не са избрали друг доставчик. Съгласно посочената разпоредба небитовите клиенти са
изключени от регулирания пазар на електроенергия. Съгласно легалните определения, дадени в §1
ДР на ЗЕ небитов клиент е този който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация за небитови нужди, а битов клиент е този, който
купува електрическа или топлинна енергия за собствени битови нужди. От доказателствата по
делото и съгласно твърденията в исковата молба е безспорно, че процесния обект се е ползвал за
предоставяне под наем като „къща за гости“, като консумираната електроенергия е за търговски
цели, поради което и ищцата има качеството на небитов клиент, по смисъла на §1т.33 ДР на ЗЕ.
Съгласно §15 от ПЗР на ЗИДЗЕ, в 30-дневен срок от влизане в сила на закона/ т.е от
26.06.2020г./, крайните снабдители следва да изпратят уведомление до небитовите клиенти за
прекратяване снабдяването с ел.енергия от 01.10.2020г. на обекти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответното лицензионна
територия. В случай, че до 30.09.2020г., клиент, присъединен към електроразпределителната
мрежа на ниво ниско напрежение не е сключил договор с търговец на електроенергия по свободно
договорени цени, доставката за обекта се извършва от досегашния доставчик, който сключва типов
договор с клиентите, които до 30.09.2020г. не са сключили договор с търговец на електроенергия.
Типовият договор е със срок от 01.10.2020г. до 30.06.2021г., като до сключването на договора
доставчикът осъществява доставка на електроенергия, като клиентът заплаща своевременно
дължимите суми във връзка с доставката. При смяна на доставчика, не се дължи неустойка от
страна на клиента и същата не е съпроводена с допълнителни задължения. От 01.07.2021г.,
клиентите, които не са избрали доставчик, се снабдяват с електроенергия при условията на чл.95а
ЗЕ, т.е. от доставчик от последна инстанция.
В конкретния случай между страните не е спорно, че ответното дружество притежава
лицензия по чл.39 ЗЕ да е краен снабдител с електрическа енергия на територията на Югоизточна
България, където се намират и обектите, собственост на ищцата и същото е доставчик от последна
инстанция за тази територия. От доказателствата по делото безспорно се установява, че
процесните обекти са били присъединени към електроразпределителната мрежа и са се ползвали за
търговски цели, поради които са имали качеството на небитов клиент. Не са представени
доказателства, от които да се установява, че в предвидения в закона срок – 30.09.2020г., за обекта е
сключен договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, поради което
и досегашния доставчик е доставял електроенергия. Не са представени и доказателства за избор на
доставчик и към.01.07.2021г., поради което следва да се приеме, че обектът , собственост на
ищцата е снабдяван с електрическа енергия съгласно разпоредбата на чл.95а ЗЕ, от доставчик от
последна инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.102а ПТЕЕ, при подаване на документи за смяна на
собственик или ползвател на обект на клиент на пазара по свободно договорени цени, новият
собственик/ползвател следва да представи договор за продажба на електроенергия с търговец но
свободния пазар, като при неизпълнение на това условие, операторът на електроразпределителната
мрежа регистрира смяната на собственика или ползвателя от 1-во число на следващия месец, като
обектът остава на пазара по свободно договорени цени при доставчика на предишния
собственик/ползвател. В случая, ищцата не е представила доказателства, че е сключила договор с
нов доставчик на свободния пазар, поради което и съобразно правилата за търговия с електрическа
енергия и ЗЕ, ответното дружество е продължило да осъществява доставка на ел.енергия до
обекта, в качеството на доставчик от последна инстанция.
Неоснователни са и твърденията за нищожност на договора, сключен на 28.08.2021г.
поради наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП. В случая, доколкото в
обекта на ищцата, регистриран като „Къща за гости“, потребяваната електроенергия безспорно е да
търговски цели, по отношение на процесния договор са неприложими разпоредбите на ЗЗП.
Клаузите на договора са индивидуално договорени между страните, като ищцата е получила и
4
Общи условия към договора. Размерът на цената на доставената електроенергия по договор
сключен между клиент и доставчик от последна инстанция не подлежи на договаряне между
страните по договора, а е определена по административен ред, съгласно разпоредбата на чл.15,
ал.4 ПТЕЕ. – цени по одобрена от КЕВР методика. В случая от приетото по делото заключение на
ССчЕ, изразходваното в обекта количество електроенергия е остойностено по цени за доставчик от
последна инстанция.
Потребяването на ел. енергия от страна на абоната е извършено не без основание, а в
рамките на съществуващо правоотношение по продажба на електроенергия. По това
правоотношение въззиваемият дължи доставянето на ел. енергия, а жалбоподателката,
заплащането на реално полученото количество електроенергия и предоставените услуги.
От доказателствата по делото, съдът приема за безспорно установено, че в процесния
период монтираният в имота на жалбоподателката електромер е бил годно технически средство за
измерване на електроенергия. В периода 01.09.-04.102021г. в обекта са доставени 1 805 квтч
електроенергия, както и мрежови услуги чиято стойност, начислена във процесните фактури е
съобразена с действащите, определени за периода цени от КЕВР. Въззиваемото дружество е
извършило начисляването по процесните фактури в съответствие с дА.те за реално ползваната
ел.енергия и услуги, което се установява и от заключенията на СТЕ и ССчЕ,които съдът
кредитира като обективно и компетентно дадени.
Поради изложеното по горе, предявените искове са неоснователни.
Предвид съвпадане на изводите изводи на настоящата инстанция с тези изложени от ВРС,
решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния спор въззивницата дължи на въззиваемата страна направените
разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 360лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2018/22.06.2022 г., постановено по гр.д. 16627/2021 год по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА В. Д. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул.”Хр.Г.Данов” № 37, сумата от 360 лева, представляваща сторени във въззивното
производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5