Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1171

 

град Пловдив, 22.06.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на петнадесети юни  през две хиляди и двадесет и втора година,  в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

                                           ПЕТЪР КАСАБОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 1360 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Делото е образувано по касационна жалба от И.В.С., с ЕГН **********,   против  Решение   № 763 от 09.02.2022 г. по АНД № 6129 от 2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 4448106 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на И.В.С., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр.чл.21, ал.1  от Закона за движението по пътищата.

 Жалбоподателят счита, че та­ка постановеното ре­шение от състав на Ра­­йон­ния Съд е незаконосъобразно, ка­то от изложените доводи може да се направи извод, че се релевират касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, а именно неправилно приложение на материалния закон, поради кое­то моли решението и електронния фиш да бъдат отменени.

  В съдебното заседание  - И.В.С. се представлява от адв. Т., който поддържа жалбата, претендира разноски.

  Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Пловдив не се представлява. С писмено становище по делото се оспорва жалбата, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение  за основателност на така подадената касационна жалба.

 Пловдивският административен Съд – двадесет и първи   състав, след като раз­г­ле­да по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основания, на­ми­­ра касационната жалба за допустима и неоснователна по същество, поради следното:

ЕФ е издаден за констатирано нарушение на 25.01.2021 г. в 14:14 часа на републикански път № II-64, км. 34-ти в посока на движение от гр. Пловдив към гр. Карлово когато касаторът С. управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А 4“ с рег. № *** със скорост на движение от 91 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, която била сигнализирана на водачите с пътен знак „В26“, поставен на км 34+605 от път II 64, като нарастването на километража на пътя било в посоката гр. Карлово – гр. Пловдив, а С. се движил в противоположната посока по намаляване на километража. Движението на автомобила с посочената скорост от 91 км/ч било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M“ с фабр. номер 511. По делото е приложено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, от което се установява, че процесното техническо средство тип „TFR1-M“ е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

Представен е Протокол № 9-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, от който се установява, че процесното техническо средство с № 511 е преминало последваща метрологична проверка на 26.10.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Представен е Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 273р-1116/26.01.2021 г., от който се установява, че на дата 25.01.2021 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 511 е заснела статични изображения с номера от 15588 до 15653, с начален час на работа 09:40 ч. и краен час на работа 14:40 ч. и с място на контрол път II-64, км 34 в посока от гр. Пловдив към гр. Карлово, където е действало ограничение на скоростта за движение от 60 км/ч, сигнализирано с пътен знак „В26“.

По делото пред Районен съд е представено писмо с вх. № 56913/05.10. 2021 г. от директора на Областно пътно управление  Пловдив, от което се установява, че на републикански път II-64 след км 30+500 са поставени пътни знаци „А12“ и знаци „В26“, въвеждащи ограничение на скоростта от 60 км/ч, в комплект с табелки Т2, определящи дължина от 3000 м на забраната, въведена със знаците В26. Установява се и точното месторазположение на пътните знаци В26 (60 км/ч) в посочения пътен участък, като за посоката от гр. Карлово към гр. Пловдив знаците се намират на км 30+530 и на км 32+500, а за посоката от гр. Пловдив към гр. Карлово – на км 32+600 и на км 34+605. В писмото се посочва, че знаците са били неколкократно премахвани нерегламентирано и от неустановени лица, след което са били възстановявани, но към 25.01.2021 г. не е правен оглед на пътния участък.

Оспореното решението е валидно, допустимо и правилно.

Към датата на извършване на процесното нарушение е била в сила разпоредбата на  чл. 189, ал.4 от ЗДвП, съгласно която " При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение“.

 Безспорно по делото е установено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, установено и заснето с техническо средство. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДВП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

В случая не е било спорно обстоятелството, че електронният фиш е изготвен в съответствие с одобрения със Заповед №Iз-305/04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец и от посочената в него ОД на МВР Пловдив към МВР на РБ.

В случая изискуемите реквизити са налице, като процесният фиш съдържа посочени териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. С оглед горното, безспорно в случая са налице всички изискуеми елементи от съдържанието на акта, в каквато насока са и изводите на районния съд.

Протоколът за използване на АТСС – по образец приложение към чл.10, ал.1 от Наредбата е изпратен от административно-наказващия орган заедно с преписката, приложен и приет е като писмено доказателство по делото. Видно от същия, при използването на мобилната система за видеоконтрол са спазени всички изисквания, отразена е датата на използване на техническото средство, която съвпада с тази по изготвения клип и приложения дневник за обработка, посочено е точното местоположение на мястото за контрол, превозното средство върху което е монтирано АТСС. Чрез посочването на своите имена и полагане на подпис полицейският служител, използвал техническото средство, е удостоверил, че техническото средство е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Административнонаказващият орган е доказал точното местоположение на АТСС, както и разположението му спрямо съответните пътни знаци, доказано  е и спазването на чл.8 от Наредбата. Както вече бе посочено, в приложения по делото протокол за използване на АТСС, точно е посочено местоположението му – чрез индивидуализирането му спрямо конкретно населено място – на Републикански път II-64 км. 34-ти  посока на движение град Пловдив към град Карлово, за приближаващи автомобили, с ограничение на скоростта извън  населено място въведено с пътен знак В26.

Доводите в жалбата, свързани с неправилна оценка на представения по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и твърденията за противоречие и неяснота относно обстоятелството в процесния участък какво ограничение на скоростта е било валидно, не намират опора в доказателствата по делото. Ограничението на скоростта в контролирания участък към датата на извършване на процесното нарушение е било 60 км/ч, въведено с ПЗ „В26“. Това се установява от съдържанието на протокола, съпоставено и с предоставената информация от ОПУ – Пловдив, за организацията на движението при мястото на извършване и установяване на нарушението и към датата на неговото извършване. Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 273р-1116/26.01.2021 г. е официален документ ползващ се с обвързваща доказателствена стойност. По силата чл. 179, ал. 1 ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за извършените от него действия.

Не намират опора в доказателствения материал по делото твърденията по отношение на съставения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата. В същия са посочени дата на използване – 25.01.2021 г. и номер на АТС – TFR-1-M 511, които данни са идентични с датата на установяване на нарушението и номера на АТС, посочени в снимковия материал (клип) към ЕФ, както налице са и кореспондиращи си данни от Протокола – номера на първо и последно статични изображения от 15588 и 15653, с номер на статичното изображение (т. нар. клип), генерирано при регистриране скоростта на процесния автомобил, собствен на жалбоподателя – 15635. Върху протокола има и поставен входящ номер.

Мотивите на решаващия първоинстанционен състав, с които тези доводи на пълномощника на жалбоподателя са отхвърлени, се споделят изцяло от настоящия състав.

При извършената проверка за правилно приложение на материалния закон също не обосновава изводи за наличие на основания за касиране на първоинстанционния съдебен акт. Материалният закон е приложен правилно. Отговорността на касатора е ангажирана на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. Движението в населено място на МПС със скорост от 91 км/ч при валидно за извън населено място  ограничение, въведено с ПЗ В26 съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, за движение със скорост превишаваща 60 км/ч, покрива хипотезата именно на вменения административнонаказателен състав. Наложената глоба е в размера, предвиден в чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

С оглед на това, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че АТСС, заснела процесното нарушение на 25.01.2021 г. в 14:14 часа е правилно експлоатирана, поради което и производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш, се е развило при спазване на установените процесуални правила.

Предвид горното, като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При извършената проверка на съдебния акт не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон.

 Предвид изхода на делото на ОД на МВР Пловдив следва да бъде присъдена сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, дължимо за процесуалното представителство пред тази  съдебна инстанция.

  По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК,  Съдът                                             

                                            Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение   № 763 от 09.02.2022 г. по АНД № 6129 от 2021 г. по описа на Районен съд Пловдив.

 ОСЪЖДА И.В.С., с ЕГН **********,***,  сумата от 80лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

          

 

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: