МОТИВИ към
присъда по НОХД № 1356/2020г.
по описа на Варненския Районен Съд, ХІІІ
наказателен състав
Производството пред първоинстанционният съд
е образувано по депозиран от Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт срещу П.Х.Ш.
и Д.Х.Й.:
За
подс.Ш. - за това, че в периода 21.11.2018г. - 29.04.2019г., в условията на
продължавано престъпление в гр.Варна, и в съучастие като съизвършител с Д.Х.Й.,
отнел чужди движими вещи както следва: на 21.11.2018 г. велосипед марка
„Супербайк" № МХ07071186, на стойност 271, 20 лв., от владението на И.Н.С.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои; и на 29.04.2019 г., раница марка
„Найк", модел „Бразилия" на стойност 49.99 лв., маратонки марка
„Адидас, модел „Ориджиналс", на стойност 119 лв., маратонки марка
„Адидас", модел „Тубулар", на стойност 79,99 лв., маратонки марка
„Адидас", модел „Калибрейт", на стойност 99,98 лв., всичко на обща
стойност 348,96 лв., от владението на К.Й.Й., търговски управител в магазин
„Метро" - Варна, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1вр. чл.20 ал.2, вр. чл.
26 ал.1 НК.
За подс.Й. – за
това, че в периода 21.11.2018 г. - 29.04.2019 г., в условията на продължавано
престъпление в гр.Варна и в съучастие като съизвършител с П.Х.Ш., отнела чужди
движими вещи както следва: на 21.11.2018 г. велосипед марка „Супербайк" №
МХ07071186, на стойност 271, 20 лв., от владението на И.Н.С., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои; и на 29.04.2019 г., раница
марка „Найк", модел „Бразилия" на стойност 49.99 лв., маратонки марка
„Адидас, модел „Ориджиналс", на стойност 119 лв., маратонки марка „Адидас",
модел „Тубулар", на стойност 79,99 лв., маратонки марка „Адидас",
модел „Калибрейт", на стойност 99,98 лв., всичко на обща стойност 348,96
лв., от владението на К.Й.Й., търговски управител в магазин „Метро" -
Варна, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл.194 ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26 ал.1 от НК
Производството по делото
се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на
подсъдимите бе проведено съкратено съдебно следствие.
Същите, при условията на чл.371 т.2 от НПК признаха
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че
направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, поради което не бе проведен разпит на свидетелите и вещите лица
и не се събираха доказателства за фактите , изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа възведеното
против подс.Ш. и Й. обвинение като
счита, че същото е доказано както от обективна, така и от субективна страна със
събраните в хода на съдебното следствие безпротиворечиви и категорични
доказателства. По отношение на вида и размера на наказанието, прокурорът
пледира на подсъдимите да бъде наложено наказание в минималния предвиден в
закона размер от 1 година „Лишаване от
свобода”, което да бъде намалено с една трета.
Подс.Ш. участва в производството лично и със
служебен процесуален представител. По време на досъдебното производство е признал
авторството на деянието и е разказал подробно за извършеното от него. Самопризнания прави и в хода на съкратено съдебно следствие, като
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
С последната си дума
моли за минимално наказание.
Процесуалният
представител на подс.Ш.
- адв.В. пледира с оглед наличието на множество
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, да му бъде наложено наказание
под предвидения в закона минимум.
Подс.Й. участва в производството лично и със
служебен процесуален представител. По
време на досъдебното производство е признал авторството на деянието и е
разказал подробно за извършеното от него. Самопризнания прави и в хода на съкратено съдебно следствие, като
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
С последната си дума
моли за минимално наказание.
Процесуалният представител на подс.Й. -
адв.С. пледира с оглед наличието на множество
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, да му бъде наложено
наказание под предвидения в закона минимум.
След
преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност,съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На
21.11.2018г. около обяд по централните улици на град Варна се разхождали
подсъдимите Д.Х.Й. и П.Х.Ш.. Двамата се познавали и били в
приятелски отношения помежду си. В района на светофара на бул."Сливница" с бул. „Пирин" двамата
случайно срещнали техен познат- свидетелят С* М* Б*. Тримата
пресекли бул."Сливница продължили да вървят по булеварда, като до
Евангелската църква имало магазин за мебели „Валияни". Собственик и
управител на магазина бил свидетелят И.Н.С.. Същият ден по-рано свид.С. бил
спрял собствения си велосипед „Супербайк" в двора пред магазина и го
закрепил към оградата с проволка. Двамата подсъдими
забелязали велосипеда и решили да го отнемат. За целта първо в
горепосочения магазин за мебели влязла подс.Й., която
попитала дали в магазина продават платове за тапицерии. След
като получила отрицателен отговор, излязла от магазина и заедно с подс.Ш.
***. В това време свидетелят И.С. излязъл от магазина след Й.
и докато откачал проволката на велосипеда си от оградата видял, че в магазина
влязъл непознат нему гражданин- свидетелят Б*. Свидетелят С. оставил колелото за кратък
момент и се върнал в магазина, непосредствено след Б* за да види какво става. В това
време двамата подъсдими Й. и Ш. решили да откраднат велосипеда на С.. За целта се върнали пред магазина,
взели велосипеда които към него момент не бил закрепен посредством проволката и
подс.Ш. *** в посока ул."Отец
Паисий", а Й. се препречила съвсем съзнателно пред свидетеля С., който току що излязъл от магазина. Препречването
от страна Й. било с цел подс.Ш. да затвърди
владението върху колелото и да се отдалечи безпрепятствено. След
като Ш. избягал с колелото свид.С. хванал за
ръката подс.Й. и се обадил в полицията за случая.
На
29.04.2019 г. двамата подсъдими Ш. и Й. отново се срещнали. Този път срещата им била
в близост до Автогарата в гр.Варна. Те решили да
отидат до магазин „Метро" и да разгледат стоките и по възможност да
отнемат вещи от там. В магазина влезли в отделението
за дрехи и под предлог, че си избират стоки заедно решили да вземат няколко
чифта маратонки или други стоки без да ги платят на касата. За целта започнали да оглеждат и дебнат възможност да вземат някоя
дреха, аксесоар или обувки без да бъдат видени от други хора или охраната на
магазина. Така докато разглеждали, подс.Ш. взел от единия от щандовете 1 бр. червена
раница марка „Найк", модел "Бразилия". Те сложили и в нея три
чифта мъжки маратонки „Адидас" модели „Ориджиналс", Тубулар" и
„Калибрейт". Докато подс.Ш. скришом
прибирал 3 те чифта маратонки, Й. оглеждала наоколо. Въпреки
това действията на двамата обвиняеми били видени на охранителните камери от
свидетелите*, охрана към
магазина. На излизане от магазина двамата подсъдими Ш. и Й. минали през
касовата зона без да заплатят взетите от
тях вещи, след което се отправили
към изходната врата, минавайки през касовата зона се задействала алармата, тъй
като раницата и маратонките намиращи се в нея не били размаркирани.
В
хода на разследването е била назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, чието
заключение като компетентно, обективно и пълно и неоспорено от страните, съдът
кредитира изцяло. Съгласно изготвената по делото оценителна експертиза общата
стойност на отнетите от подс.Ш. и Й. вещи
620,16 лв.
Подс. Д.Х.Й. - родена на *** г. в гр.С*, живуща ***,
българска гражданка, със средно образование, работи, неосъждана, ЕГН **********.
Подс. П.Х.Ш.
- роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, не работи,
неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Горната
фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът прие за
установена въз основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията на
подс.Ш. и Й., които са доказателствено обосновани от писмените
доказателства по досъдебно производство № 2098/2018г. на 1 РУП – Варна,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК -
докладни записки , протоколи за разпит на свидетели и обвиняем, протоколи за
разпознаване и фотоалбум, заключение на съдебно-оценителна експертиза,
разписка, справки за съдимост и други, които са последователни,
безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка,съдът
прави следните правни изводи:
Подс. Д.Х.Й. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
194 ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26 ал.1 от НК за това, че: В периода 21.11.2018 г. -
29.04.2019 г. в условията на продължавано престъпление в гр.Варна и в съучастие
като съизвършител с П.Х.Ш., отнела чужди движими вещи велосипед марка
„Супербайк" № МХ07071186, раница марка „Найк", 3 чифта маратонки
марка „Адидас“, всичко на обща стойност 620,16 лв., от владението на И.Н.С. и К.Й.Й.,
търговски управител в магазин „Метро" - Варна, собственост на Метро кеш
енд Кери без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Подс. П.Х.Ш. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.194
ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26 ал.1 от НК за това, че: В периода 21.11.2018 г. - 29.04.2019 г. в
условията на продължавано престъпление в гр.Варна и в съучастие като
съизвършител с Д.Х.Й., отнел чужди движими вещи велосипед марка
„Супербайк" № МХ07071186, раница марка „Найк", 3 чифта маратонки
марка „Адидас“, всичко на обща стойност 620,16 лева, от владението на И.Н.С. и К.Й.Й.,
търговски управител в магазин „Метро" - Варна, собственост на Метро кеш
енд Кери без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Обект на престъплението са обществените отношения, чрез които се
осигуряват условията за нормално упражняване на правото на собственост и на
имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.
От обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението кражба - отнемането, е извършено от подсъдимите чрез поредица от действия – отнемане на
велосипеда, раницата и трите чифта
маратонки отдалечаването им от мястото и
последвалото разпореждане с отнетото имущество.
По този начин, както и след извършеното
разпореждане със вещите обект на инкриминираното деяние, е прекъснато
упражняваното на фактическа власт върху инкриминираните вещи от техния
собственик към него момент, като е безспорно
отсъствието на съгласие от негова страна за
отнемането им.
От субективна страна подс.Ш. и Й. са
извършили престъплението при пряк умисъл, видно от обясненията им: те са
съзнавали общественоопасния характер на деянието, а именно, че е запретено, а
затова и наказуемо от Закона, предвиждал е общественоопасните последици при
противоправността на отнемането на чуждите движими вещи без съгласието на
владелеца й, че по този начин го лишава от фактическата му власт върху тях и видно от действията им са искали тези последици.
Съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира
че от субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл по отношение на
инкриминираните вещи, като са предвиждали общественоопасните последици на
своето деяние, съзнавали са неговия общественоопасен характер и е целял пряко
настъпването на престъпния резултат. Било му им е безусловно ясно, че отнемат чужда движима вещ
от владението на собственика й, без неговото съгласие, и пряко е целял този
резултат.
В конкретния казус, се
установи, че подсъдимите са отнел чуждите движими вещи
от владението на пострадалите с намерение противозаконно да ги присвоят.
Следва да се посочи, че изискуемото от закона намерение за своене
трябва да съществува при самото отнемане на вещта, тъй като по принцип
намерението за противозаконно присвояване, което е възникнало след извършване
на отнемането, не изпълнява състава на престъплението кражба. Намерението за противозаконно присвояване изисква наличието на
дейност, насочена към определена последица, поради което е изключено
осъществяване на подобно деяние с евентуален умисъл. Освен
това намерението на дееца трябва да бъде сериозно, а не само предполагано и
неговото изясняване може да стане единствено чрез анализ на фактите. В
случая намерението за своене на вещта у подсъдимите се доказва с действията им,
което се дефинира като намерение на дееца за дълготрайно във времето
упражняване на правата на собственика на дадена вещ
да я държи, ползва и да се разпорежда с нея. Т. е. противозаконното отнемане по
дефиниция ангажира отнемане на вещта от пострадалия и упражняване върху нея
съвкупността от права, които упражнява собственика. Именно поради това съда, счете, че е
осъществен състава на престъплението кражба.
Съдът
намира, че в случая осъщественото от подсъдимите деяние представлява
немаловажен случай. Маловажността на деянието по смисъла на
чл.93 т.9 от НК се определя не само и
единствено от ниската стойност на предмета на посегателство. За наличието на маловажен случай е необходимо в съвкупност да се
преценят евентуалното отрицателно въздействие на деянието върху съществуващите
обществени отношения, липсата или незначителността на вредните последици, както
и всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. От
събраните по делото доказателства е видно, че извършеното от подсъдимия деяние
е породило съответните общественоопасни последици- налице са причинени щети,
като съдът намира, че деянието е немаловажен случай предвид на това, че
обществената му опасност не е явно
незначителна.
Съгласно съдебната практика наличието на малозначителност се определя
от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние. В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че деецът е осъществил от обективна и субективна страна признаците
на престъплението по чл.194 ал.1 от НК. Престъплението
за което деецът е подведен под наказателна отговорност се намира в раздел
престъпления собствеността, и е свързано с обществените отношения, гарантиращи
правото на собственост на гражданите. Настоящата
инстанция намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай,
не указват на малозначителност или явна незначителност, особено като се има
предвид характерът на този вид престъпление и обстоятелството, че е извършено
нееднократно при осъществяване състава на чл. 26 от
НК.
При горните констатации и тъй като прие, че възведеното против
подсъдимите обвинение е доказано по несъмнен начин по
смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства,
съдът призна подс.Ш. и Й. за виновни по възведените спрямо тях
престъпления.
При
индивидуализацията на наказанието
съдът съобрази следното:
Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не установи. Същевременно, като смекчаващи
отговорността на подс.Ш.
и Й. обстоятелства съдът
възприема поведението им в хода на досъдебното производство, където са признали
авторството на деянието. Същевременно съдът
отчете, че направеното самопризнание по време на съдебното следствие не следва
в конкретния случай да се приема като смекчаващо вината обстоятелство (в този
смисъл т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009 г. постановено по Тълк. дело № 1 от 2008 г.
на ОСНК на ВКС), тъй като признаването на фактите в обвинителния акт, не трябва
да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при
индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл. 373,
ал. 2 НПК, тъй като благоприятната последица от този
вид самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което
то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение.
Поради това
и като взе предвид,
високата степен на обществена опасност на подс.Ш.
и Й., за който извършването на престъпления срещу собствеността не е
утвърден модел на поведение и високата степен на обществена опасност на
престъплението с оглед значителния ръст на посегателствата против собствеността
на територията на Р България,
съдът прие, не са налице основанията да бъде наложено наказание на подс.Ш. и Й. по реда на чл. 54 от НК.
Поради това, като взе предвид степента на обществена опасност на подс.Ш., изводима и от интензитета на престъпната
му дейност, и високата степен на обществена опасност на престъплението с оглед
значителния ръст на посегателствата против собствеността на територията на
Р.България, съдът приложи задължителната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно чл.58
„а” от НК и определи наказание на подс.Ш. при условията на чл.54 от НК при
превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства от 9 месеца „лишаване от
свобода”, към минималния предвиден в чл.194 ал.1 от НК размер. След определяне на това наказание като размер, съобразно нормата на
чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали същото с една трета и наложи на подс.Ш. да изтърпи наказание от 6 месеца „Лишаване от свобода”.
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода” – условно или ефективно, съдът намира че подс.Ш. следва да изтърпи наложеното наказание
„лишаване от свобода” при условията на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от Три години.
Поради това, като взе предвид степента на обществена опасност на подс.Й., изводима и от интензитета на престъпната и
дейност, и високата степен на обществена опасност на престъплението с оглед
значителния ръст на посегателствата против собствеността на територията на
Р.България, съдът приложи задължителната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно чл.58
„а” от НК и определи наказание на подс. Й. при
условията на чл.54 от НК при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства от 9 месеца „лишаване от свобода”,
към минималния предвиден в чл.194 ал.1 от НК размер. След определяне на това наказание като размер,
съобразно нормата на чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали същото с една трета и
наложи на подс. Й. да изтърпи наказание от 6 месеца „Лишаване от свобода”.
При преценка на начина на изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода” – условно или ефективно, съдът намира че подс. Й. следва да изтърпи
наложеното наказание „лишаване от свобода” при условията на чл.66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от Три години.
С така наложеното наказание на подсъдимите, съдът
счита, че ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и ще
въздейства предупредително и възпиращо спрямо тях и ще се
ограничи възможността и да вършат нови престъпления.
На основание чл.189ал.3 от НПК подс. Й. и Ш. следва да заплатят направените разноски
на досъдебното производството сумата от по 151.40 лева всеки,
в полза на ОД на МВР -
Варна.
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
