Решение по дело №2591/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1620
Дата: 1 декември 2022 г.
Съдия: Даниела Михайлова
Дело: 20223110202591
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1620
гр. Варна, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110202591 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
И. И. М. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 22-0819-000694/
24.03.2022г. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с което му е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
В жалбата се твърди, че при издаване на постановлението са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН. Сочи се още, че въз.М. не е бил уведомен за това, че автомобилът е бил с
прекратена регистрация, поради което и не е извършил нарушението умишлено.На
следващо място се излагат доводи и за това, че случаят е маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Поради тези и други съображения се иска отмяна на наказателното
постановление и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание , въз. М.в, редовно призован, не се явява, представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв.Б. отново излага становище,че след като
въз.М. не е бил служебно уведомен за прекратената регистрация на автомобила, то той
не е извършил нарушението виновно.Поради това и пледира за отмяна на
постановлението.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява
представител.Постъпили са писмени бележки, в които е изложено становище, че
постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и се иска то да бъде
потвърдено.Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
1
както и възражение за евентуална прекомерност на поисканото от другата страна
адвокатско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 05.05.2021г. въз.М. закупил л.а. „ Дачия Логан“ с рег. № В 38 69
НМ.Договорът бил нотариално заверен, като информация за неговото сключване била
изпратена по ел. път в ОД на МВР-Варна на 05.05.2021г., за което било направено
съответното отбелязване. Въз. М. на основание чл.145 ал.1 от ЗДП имал задължение в
едномесечен срок да регистрира закупеното превозно средство в съответния сектор
„Пътна полиция“, което той не изпълнил.Поради това, на 07.07.2021г. регистрацията на
автомобила била служебно прекратена на основание чл.143 ал.15 от ЗДП.
Въз.М. не бил уведомен за това и на 06.10.2021г. около 10.27ч. управлявал
описания автомобил, като се движел в гр.Варна по „Аспарухов мост“ в посока изхода
на града с превишена скорост.Това нарушение било заснето с техническо средство,
поставено на северен пътен възел. За допуснатото нарушение против въз. М. бил
издаден електронен фиш серия К № 5347133. След извършена справка в
информационната система на „АИС КАТ-Регистрация“, се установило, че превозното
средство е с прекратена регистрация , т.е. било констатирано управление на МПС,
което не било регистрирано по надлежния ред, което съставлявало престъпление по
чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК.Поради това и материалите били изпратени по
компетентност на ВРП.
С Постановление от 07.03.2022г. прокурор при ВРП отказал да образува
наказателното производство като приел, че деянието не е извършено от въз. М.
умишлено. Постановлението заедно с материалите по преписката били изпратени в
сектор „ПП“ за сведение.
Въз основа на постановлението на ВРП, против въз. М. било издадено и
атакуваното наказателно постановление.С него наказващият орган приел, че на
06.10.2021г. в 10.27ч., в гр.Варна, по Аспарухов мост в посока изхода на града, на
северен пътен възел въз. М. е управлявал собственият си лек автомобил с рег. № В 38
69 НМ, който бил с прекратена регистрация от 07.076.2021г. по чл.143 ал.15 от
ЗДП.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП.За него, на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП на въз. М. било наложено наказание „Глоба“ в
размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, които
са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 22-0819-000694/ 24.03.2022г е издадено от
компетентен орган - от Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна,
2
съгласно заповед № Iз- 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и
в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Постановлението е
било издадено на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, въз основа на постановление на ВРП
за отказ да се образува наказателно производство, което е описано в
обстоятелствената част на постановлението. Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му, да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушението и в акта, и в
постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика.Поради това
възраженията за допуснати нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН са неоснователни.
От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото по безспорен и категоричен начин е
установено, че въз.Михайлов е управлявал автомобил, който е бил с прекратена
регистрация. Разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДП сочи, че служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.В случая, от приложената
по преписката справка относно превозното средство се установява, че автомобила е
бил закупен от въз. Михайлов на 05.05.2021г. и той е бил длъжен в едномесечен срок
да го регистрира, което не е сторил.Поради това и на 07.07.2021г. регистрацията на
превозното средство е била служебно прекратена и е била направено съответното
отбелязване в информационната система. С оглед на това към 06.10.2021г. превозното
средство не е било регистрирано по смисъла на чл.140 ал.1 от ЗДП.Поради това съдът
намира, че нарушението безспорно е било извършено от обективна страна. Съдът
намира обаче, че то не е било осъществено от субективна страна, доколкото по делото
няма доказателства за това, че въз.М. е бил уведомен и е знаел, че регистрацията на
автомобила е била прекратена и то на 07.07.2021г. Това е видно и от постановлението
на ВРП, с което е отказано да се образува наказателно производство именно поради
това, че няма доказателства за това, че въз.М. е знаел , че автомобилът е бил
дерегистриран и въпреки това е предприел неговото управление. Поради това и
прокурорът е приел, че нарушението не е извършено умишлено. В този смисъл и след
като не е доказано, че деянието е извършено от въз. М. виновно, то следва извода, че
същото не е съставомерно от субективна страна и не съставлява административно
нарушение. В случая следва да се има предвид, че в административно-наказателния
процес виновното поведение на дееца не би могло да се предполага, а следва да се
докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и
доказателствени средства.По делото не се събраха доказателства за това, че въз.М.
виновно е управлявал служебно дерегистрирано превозно средство, което е било и с
поставени на определените за това места регистрационни табели.
Поради изложеното до тук съдът намира, че постановлението следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.63 „д“ ал.1 от ЗАНН ,
съдът намира, че направеното в жалбата искане за присъждане на разноски за въз.М. е
основателно.По делото обаче не са представени доказателства, че от страна на
въззивника са сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.Поради това и
искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение .
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът

3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22-0819-000694/ 24.03.2022г. на
Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с което на И. И. М. е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4