№ 12
гр. Враца, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20211400500485 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Г. П., ЕГН **********, представлявана
по пълномощие е от адв.Ц.П. от САК, срещу Решение №260387/30.06.2021г.,
постановено от Районен съд-Враца по гр.д.№9/2021г., с което е отхвърлен предявен от
нея срещу М. Г. КР. иск за делба на недвижим имот, представляващ апартамент ***
В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на обжалваното решение
поради противоречие с материалния и с процесуалния закон и се изразява несъгласие с
приетото от районния съд, че не е налице съсобственост, основано на уважаването на
направеното от ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна давност.
Според жалбоподателката ответникът е не владелец, а държател на имота, който е
придобит на 29.12.1978г. по реда на Наредбата за продажба на държавни недвижими
имоти чрез сделка между Градски народен съвет-Враца и родителите на страните,
починали съответно през 2016г. и 2018г. Като сочи твърдяното от ответника, че
владението му е започнало около 2005г. и показанията на ангажираните от него
свидетели, жалбоподателката поддържа, че владението му не е било постоянно,
непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно и по правната си същност е било
държане, като в тази насока се развиват правни съображения. Според поддържаното в
жалбата описаните от свидетелите действия и житейски случки не могат да обосноват
извод, че държането на имота е преминало във владение, като се прави коментар на
1
събраните по делото доказателства и се настоява, че началният момент, в който може
да е започнало владението му, е 31.12.2018г., когато и двамата родители на страните са
били починали, т.е. към момента на образуване на делото срокът на придобивната
давност не е изтекъл.
След излагане на правни съображения във връзка с института на давностното
владение, жалбоподателката настоява, че ответникът не е извършвал действия, сочещи
по явен и недвусмислен начин, че държи имота за себе си и отрича владението на
останалите съсобственици.
В жалбата се прави искане първоинстанционното решение да бъде отменено и
вместо него постановено друго по същество, с което предявеният иск бъде уважен.
Иска се също пред настоящата инстанция да бъдат допуснати трима свидетели при
режим на довеждане, с позоваване на допуснато от районния съд процесуално
нарушение като основание за преодоляване на забраната за сочене на нови
доказателства във въззивното производство в хипотезата на чл.266, ал.2 ГПК.
Чрез пълномощника си адв.Л.Я. от АК-Враца въззиваемият М. Г. КР. е подал
отговор, в който оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено,
като поддържа, че районният съд е приел правилно, че е единствен собственик на
имота, който е владял повече от 10 години. Претендират се разноски.
С акта си по чл.267 ГПК окръжният съд е приел, че въззивната жалба е редовна
и допустима, отговаря на изискванията за съдържание и е внесъл същата за
разглеждане в открито съдебно заседание.
За произнасянето си по искането на жалбоподателката за събиране на гласни
доказателства пред настоящата инстанция съдът е взел предвид следното:
В първото по делото съдебно заседание и по повод направеното с отговора на
исковата молба възражение за придобиване на процесния имот по давност
пълномощникът на ищцата е направил искане за допускане на свидетели, по което
районният съд е дал указания с писмена молба да бъдат посочени техните имена.
Указанията на съда са своевременно изпълнени и с писмена молба пълномощникът на
ищцата адв.T. е посочил имената на тримата свидетели, които иска да бъдат допуснати
до разпит. С молба от 03.06.2021г. адв.T. е посочил, че от Община Враца не са му
предоставени допуснати от съда писмени доказателства, за снабдяването с които е
представил пред общината съдебно удостоверение, поради което е поискал делото да
бъде отложено за друга дата поради планирано отсъствие от страната.
В съдебното заседание на 03.06.2021г. районният съд е приел, че с молбата на
адв.T. не са представени доказателства за наличие на обективна невъзможност на
пълномощника и на страната да се явят в съдебно заседание и да доведат поисканите
свидетели, поради което е дал ход на делото, заличил е свидетелите П., С. и С. и е дал
2
ход на устните състезания.
Настоящият съдебен състав е намерил за правилно приетото от районния съд, че
молбата на адв.T. за отлагане на делото не покрива изискванията на чл.142, ал.2 ГПК. В
същото време обаче е преценил, че със заличаването на поисканите от ищцата
свидетели и приключването на съдебното дирене, без да й бъде дадена възможност да
проведе насрещно доказване по възражението на ответника за придобиване на
процесния имот по давност, районният съд е допуснал нарушение на основни правила
в гражданския процес, изискващи оказване на съдействие на страните за изяснявате на
делото от фактическа и правна страна и осигуряване на равна възможност на страните
да упражняват правата си /чл.7, ал.1, пр.2 и чл.9 ГПК/. В подготвителното определение
е прието, че това процесуално нарушение попада в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК,
поради което поисканите от жалбоподателката свидетели са допуснати.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба окръжният съд взе
предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от В. Г. П.,
представлявана по пълномощие от адв.Т. T. от АК-Враца, срещу М. Г. КР. иск с правно
основание чл.69, ал.1 ЗН за делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор 12259.1022.7.1.41 с адрес гр.Враца, ***, представляващ
апартамент с площ 57кв.м. с прилежащо мазе №23 и 1.70% идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж, останал в наследство от техните родители и
общи наследодатели Г.В.В. и К.В.В.
Чрез пълномощника си адв.Л.Я. ответникът е подал отговор на исковата молба,
с който е оспорил предявения иск, твърдейки, че процесният имот е негова
изключителна собственост. В полза на това свое твърдение ищецът поддържа, че
такава е била волята на неговите родители, които са компенсирали ищцата с други
материални средства.
В отговора се твърди, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху
имота отпреди 2005г. със съзнанието, че е негов, и е отблъсквал всякакви чужди
посегателства върху него. Твърди се, че след пенсионирането си родителите на
страните са живели на село и са идвали в процесния апартамент на гости на сина си, а
не като собственици на жилището, и са му казвали да го ремонтира, тъй като е негово.
Твърди се също, че ищцата не е влизала в имота от момента на женитбата си, след
смъртта на родителите си е поискала от ответника ключ, но това й било отказано. Това
според ответника означава, че в негова полза е изтекла придобивна давност след
продължило повече от 10 години непрекъснато владение на апартамента.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че страните за
законни наследници – деца на К.В.В. починала на 12.08.2016г., и Г.В.В., починал на
12.10.2018г.
3
С исковата молба е представен договор за покупко-продажба на държавен имот
от 29.12.1978г., с който родителите на страните са закупили процесния апартамент.
Представено е удостоверение за данъчна оценка на имота от 22.10.2020г., в което
ищцата е записана като собственик на ½ идеална част. Представена е и декларация по
чл.14 ЗМДТ на ответника от 16.01.2019г., в която като собственици фигурират Г.В.,
В.П. и М.К..
Пред първата инстанция са разпитани поисканите от ответника свидетели.
Св. М. К.а има общо дете с ответника и дава показания, че двамата живели в
процесния апартамент от 1986г. до 1990г., направили ремонт на една от стаите, а след
това закупили заедно свое жилище в ЖК"Дъбника". К.а съобщава, че след раздялата им
ответникът се върнал в апартамента на родителите си, които след своето пенсиониране
отишли да живеят на село. Свидетелства също, че бащата на ответника казвал, че
апартаментът ще бъде за техния син Г., който носел негово име. От ответника К.а
чувала, че е правил ремонти на жилището. Свидетелката дава показания за грижите,
които полагал ответникът за здравето на родителите си, и за това, че същият работи в
София и се прибира във Враца само през почивните дни, а в апартамента живее втората
му съпруга. К.а не е чула някой да има претенции и е мислела, че наследниците са
уредили отношенията си, но не й е известно ответникът да се представял за единствен
собственик на имота пред своите родители.
Св. И.В. е съсед на процесното жилище и дава показания, че през 1986г.
ответникът заживял в него заедно с първата си съпруга, а след това продължил да
живее с него и с втората си жена. Свидетелства, че около 1996г. родителите отишли да
живеят на село, но майката идвала, за да получава пенсиите и да пазарува. В. съобщава,
че ответникът и втората му съпруга правили ремонти и по този повод майката казвала,
че каквото направят, ще бъде за тях, а двамата родители са казвали, че апартаментът
остава за ответника. Свидетелката не е виждала ищцата да идва без покана в
апартамента един или два пъти и не знае някой да е правил проблеми на ответника, че
го ползва, нито й е известно той да се е представял за собственик пред своите родители.
Св. С. С. заявява, че живее в същия блок, но не познава ищцата. Свидетелства,
че ответникът живял в апартамента отначало с първата, а след това и с втората си
съпруга, правил ремонти в него. С. не помни да е виждал родителите на страните след
тяхното пенсиониране и заминаване на село и не знае между тях и ответника да е
имало някакви уговорки.
Пред настоящата инстанция са разпитани поисканите от жалбоподателката
свидетели.
Св. С. П. е син на ищцата. Свидетелства, че тя се омъжила през 1982г. и заедно
със съпруга си закупили свой апартамент във Враца, а в процесното жилище до
пенсионирането си живели родителите на страните, които след това отишли да живеят
4
на село, но продължили да се връщат в него през зимата. П. сочи, че ответникът заедно
с първата си съпруга също закупил свой апартамент в ЖК"Дъбника" във Враца, а през
2002г. отишъл да живее в жилището на родителите си заедно с новата си приятелка, от
която му се родило дете. Родителите продължили да се връщат в апартамента пред
зимата, както и да ходят в него два-три пъти месечно. Св. П. съобщава, че отношенията
с ответника и с неговото семейство са били винаги добри, всички се събирали заедно
по празници и различни поводи, а родителите на страните винаги казвали, че
апартаментът е на двете им деца. П. дава показания, че ответникът е правил в
процесното жилище само козметични ремонти чрез смяна на тапети, за което се
допитвал до сестра си. След смъртта на бащата на страните П. присъствал на разговор
между майка си и вуйчо си, който в продължение на 10 години работел в София, но бил
уволнен. В този разговор ответникът казал на ищцата, че след приключването на
делото с работодателя му ще започне да й изплаща дела от наследствения апартамент
след като се разберат за сумата. П. присъствал и на друг разговор между страните, при
който ответникът предложил на ищцата да изплати дела й по данъчна, а не по пазарна
оценка, по този повод възникнал спор, след което ответникът спрял да вдига телефона
си. Веднъж в телефонен разговор ответникът обвинил сестра си, че е алчна, тъй като
иска оценка на апартамента по пазарни цени, и тази е причината ищцата да предяви
иска за делба. Свидетелят заявява, че ходели в апартамента докато баба му и дядо му
били живи, но след смъртта им правят това рядко, че в жилището останала да живее
жената, с която ответникът живеел на съпружески начала и от която имал дете. Около
2-3 години преди да починат родителите на страните вече не били добре със здравето и
идвали по-рядко в апартамента, за да получават пенсиите си и да пазаруват, като
преспивали там. П. дава показания, че до продажбата на наследствената къща на село
отношенията между брата и сестрата били добри, а конфликтът между тях възникнал
във връзка с дела от процесния апартамент, който ответникът трябвало да изплати на
ищцата.
Св. С. С. е зет на ищцата, познава семейството й от 2012г. и заявява, че то
живеело в свое жилище в ЖК"Дъбника" във Враца. Свидетелят познава родителите на
страните, които живеели в с.В.. Ответникът работел и живеел в София в собствено
жилище и ответникът и приятелката му били близки със семейството на ищцата,
събирали се заедно по празници и други поводи. В процесния апартамент живеела
приятелката на ответника с общото им дете. С. присъствал на разговор, в който ищцата
предложила на ответника да уредят отношенията във връзка с апартамента, той казал,
че има желание за изкупи дела на сестра си по данъчна оценка, но в момента няма
възможност, тъй като тогава бил безработен. Ответницата не била съгласна и искала
дела й да се определи по пазарни цени, дори предложила за тази цел да се наеме
брокер. Свидетелят дава показания за случай отпреди две години, когато ищцата им
гостувала, позвънял телефонът й и тя видимо притеснена, го включила на
5
високоговорител. Насреща бил ответникът, който я обиждал и ругаел, че иска делът й
от апартамента да се определи по пазарни цени. След този разговор ищцата
продължила да търси брат си по телефона, но той не вдигал. С. твърди, че е чувал
изявления на ответника, че апартаментът е на родителите, които също казвали
приживе, че жилището ще остане за двете им деца, а разговорите за поделянето
започнали след смъртта на майката и бащата на страните.
Св. М. С. е дъщеря на ищцата и дава показания, че след 2002г. баба й и дядо й
отишли да живеят в с.В. първоначално само за летния сезон, а след това за постоянно,
но продължили да идват в апартамента във Враца два-три пъти месечно, като имали
там своя стая и вещи и оставали да пренощуват. С. също свидетелства, че след като
сключил брак, ответникът се преместил в свое собствено жилище и се върнал в
процесния апартамент през 2002г., когато заживял на съпружески начала с друга жена,
от която имал дете. Около 10-12 години ответникът работил и живял в София, връщал
се във Враца през почивните дни, а в апартамента на родителите му живяла
приятелката му Лилия и техният син. Свидетелката заявява, че тя и цялото семейство
ходели безпрепятствено в процесното жилище и отношенията били прекрасни до
2018г., когато починал бащата на страните и ищцата поискала имотът да се подели
между нея и брат й. По този повод били водени много разговори, в които ответникът
изразил желание жилището, в което живеело семейството му, да остане за него, а
неразбирателството настъпило след като ищцата поискала стойността на дела й да бъде
определена по пазарни цени. В този момент ответникът бил безработен, водел дела
срещу работодателя си и не разполагал с пари, заради което ищцата му определила
срок да събере сумата. С. присъствала на телефонния разговор между страните преди
две години, в който ответникът нагрубявал ищцата, ругаел я и я нарекъл алчна заради
това, че иска висока цена за дела си от апартамента. Свидетелката знае, че след смъртта
на дядо й ответникът декларирал апартамента като наследствен при равни права.
Като взе предвид твърденията и възраженията на страните, и след
самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд приема
следното:
По делото е безспорно установено, че процесният апартамент е оставен в
наследство от родителите на страните и законните им наследствени права са равни.
Спорът в производството е породен от въведеното от ответника възражение за
изтекла в негова полза придобивна давност като оригинерен способ за придобиване на
изключително право на собственост върху имота.
Настоящият въззивен състав намира, че изводът на районният съд за
придобиване на процесния апартамент от ответника по давност е формиран при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и
неправилно приложение на материалния закон.
6
На първо място следва да се подчертае, че представените пред първата
инстанция писмени доказателства категорично опровергават наведените от ответника
твърдения. Декларацията по чл.14 ЗМДТ от 16.01.2019г. е подадена от ответника и в
нея самият той е декларирал имота като съсобствен с ищцата. В представеното от
ищцата удостоверение за данъчна оценка същата фигурира като собственик на 1/2
идеална част от апартамента.
На следващо място и показанията на разпитаните по делото свидетели, в т.ч. и
на тези, ангажирани от ответника, не могат да дадат основание за извод, че ответникът
е станал изключителен собственик на имота поради изтекла в негова полза придобивна
давност.
По делото е установено, че ответникът е живял в имота известно време с
първата си съпруга, заедно с която след това закупил друго жилище, а през 2002г. се
върнал в апартамента на родителите си с друга жена, с която заживял на съпружески
начала и от която му се родило дете. Установено е също, че след пенсионирането си
родителите на страните заживели в с.Нивянин, но по делото не събрани доказателства
до смъртта си, съответно през 2016г. и 2018г. същите да са изоставили имота или
ответникът да е отблъсквал тяхното владение. Не са събрани и доказателства
ответникът да е владял имота с намерение за своене, респ. за началния момент на
такова владение.
При безспорния по делото факт, че ответникът е държал имота за срок, по-
дълъг от 10-годишния такъв по чл.79, ал.1 ЗС, за придобиването на собственост по
давност е необходимо същият да промени държането във владение, като демонстрира
намерението /interversio possessionis/ за своене на имота, което открито да демонстрира
спрямо собственика чрез действия, отричащи недвусмислено правата на досегашния
собственик или владелец, което от своя страна следва от изискването владението да не
е установено по скрит начин. В тежест на този, който се позовава на придобивната
давност, е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането
във владение.
Въззивният съд приема, че ответникът не е провел пълно и главно доказване на
изпълнението на фактическия състав на придобивната давност и не може да се приеме
за установено, че същият е упражнявал фактическа власт върху имота като свой
непрекъснато, безспорно, явно и необезпокоявано за срок от 10 и повече години. Тъкмо
обратното, по делото е установено, че до смъртта си наследодателите на страните са
посещавали често и безпрепятствено имота и пред тях ответникът не е манифестирал
поведение, което може да се определи като владение за себе си и като
противопоставяне на фактическата му власт на правата на действителните
собственици. Същото се отнася и за поведението му спрямо ищцата. От събраните пред
тази инстанция гласни доказателства се установява, че след смъртта на бащата на
7
страните през 2018г. между тях са започнали разговори във връзка с доброволната
делба на апартамента, до каквато не се е стигнало само заради липсата на съгласие по
въпроса за начина, по който да се определи цената на дела на ищцата, и това изключва
убеждението на ответника, че имотът е негова изключителна собственост.
По изложените съображения окръжният съд приема, че обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което се
допусне делба на процесния имот при равни права на страните.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260387/30.06.2021г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.
№9/2021г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА съдебна делба на недвижим имот – самостоятелен обект с
идентификатор 12259.1022.7.1.41, с адрес гр.Враца, ***, разположен в сграда с
идентификатор 12259.1022.7.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
12259.1022.7, при съседи на етажа: 12259.1022.7.1.40, 12259.1022.7.1.42, над обекта:
12259.1022.7.1.44, под обекта: 12259.1022.7.1.38, с предназначение жилище –
апартамент с площ 57 кв.м., с прилежащи части: мазе №23 с площ 8.72кв.м. и 1.70%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, оставен в наследство от
К.В.В.и Г.В.В., бивши жители на гр.Враца, между В. Г. П., ЕГН **********, с адрес
гр.Враца, *** и М. Г. КР., ЕГН **********, с адрес гр.Враца, *** при права на всеки от
съделителите по 1/2 идеална част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9