Р Е
Ш Е Н И Е
№ 474 15.02.2012 г. гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд ХІІ наказателен състав
На петнадесети
февруари Година 2012
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА
ВРАНЧЕВА
Секретар: Мария
Гинева
Прокурор: Живко
Пенев
Като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА
НАХД №
7055 по описа за 2011 г.
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА обв. ДЖЖ, роден на г. в
гр. ***, живущ в с. гр., ***, български гражданин, със средно образование,
неженен, не осъждан, ЕГН , за НЕВИНЕН в това, че на 08,11,2010 г. на
пътя между гр. Пловдив и с. Труд, обл. Пловдив, в съучастие като съизвършител
със С И С, ЕГН , в качеството си на длъжностно лице - *** във фирма “Р.” ООД,
гр. Пловдив, при изпълнение на службата си да е причинил лека телесна повреда
на другиго - СИГ, ЕГН , изразяваща се в контузия на главата, лицето, шията,
долночелюстните стави, сътресение на мозъка, отоци и кръвонасядания на лицето,
кръвоизлив под лигавицата на лявата очна ябълка, довели до разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание
чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА изцяло
по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
ПРИЗНАВА обв. СИС, роден на г. в гр. ***, живущ в с. гр., ***, български
гражданин, със средно образование, неженен, не осъждан, ЕГН за НЕВИНЕН
в това, че на 08,11,2010 г. на пътя между гр. Пловдив и с. Труд, обл. Пловдив,
в съучастие като съизвършител с Д Ж Ж, ЕГН , в качеството си на длъжностно лице
- *** във фирма “Р.” ООД, гр. Пловдив, при изпълнение на службата да е причинил
лека телесна повреда на другиго - СИГ, ЕГН , изразяваща се в контузия на главата,
лицето, шията, долночелюстните стави, сътресение на мозъка, отоци и
кръвонасядания на лицето, кръвоизлив под лигавицата на лявата очна ябълка,
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА изцяло по първоначално повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените разноски по делото в размер
на 70 лв. остават за сметка на държавата.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ПОС
по реда на Глава ХХІ от НПК.
Районен съдия:
Вярно с оригинала
Секретар: МГ
МОТИВИ към решение по НАХД N
7055/2011г. по описа на ПРС,ХII н.с.
Производството е по реда на чл. 378 от НПК.
С постановление от 18,10.2011г. Районна прокуратура гр.
Пловдив е внесла в ПРС материалите по дос.пр. N
219/11г. по описа на ІІІ РУП гр.Пловдив, водено срещу Д.Ж.Ж. и С.И.С. за извършено престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че на 08,11,2010 г. на пътя между гр. Пловдив и с.
Труд, обл. Пловдив, в съучастие помежду си като съизвършители, в качеството си
на длъжностни лица - *** във фирма “Р.” ООД, гр. Пловдив, при изпълнение на
службата си са причинили лека телесна
повреда на другиго - С.И.Г., ЕГН **********, изразяваща се в контузия на
главата, лицето, шията, долночелюстните стави, сътресение на мозъка, отоци и
кръвонасядания на лицето, кръвоизлив под лигавицата на лявата очна ябълка,
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, с
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ПРС да освободи двамата обвиняеми от наказателна отговорност като
им наложи административно наказание по смисъла на чл.78а от НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр. Пловдив поддържа
обвинението със същата правна
квалификация на деянието. По отношение на индивидуализиране на наказанието се
предложи на двамата обвиняеми да бъде наложено административно наказание глоба
по преценка на съда.
Двамата обвиняеми, в съдебно заседание дадоха подробни
обяснения за случилото се като заявиха, че не са извършили престъплението, за
което са обвинени. Лично и чрез процесуалния си представител, молят съда да
бъдат признати за невинни.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Обвиняемият Д.Ж.Ж. е роден на г. в гр. ***, живее в с. гр. *** е и
български гражданин, със средно образование, неженен, не осъждан, ЕГН
**********.
Обвиняемият С.И.С. е роден на г. в гр. ***, живее в с. гр.
*** е и български гражданин, със средно образование, неженен, не осъждан, ЕГН
**********.
Към инкриминирания период двамата обвиняеми били служители
към “Р.” ООД, чийто *** и *** бил св. А.П.. На 08,11,2010г. около 15,30ч. по пътя гр. Пловдив – с. Труд към фабриката
на “Р.” ООД, намираща се в землището на с. Труд пътували два автомобила, стопанисвани
от горното дружество. Първият автомобил – л.а. “Ауди” с ДК , тип лимузина, бил
управляван от св. А.П.. В същия автомобил на задна седалка се возел и св. В.Г..
Непосредствено след този автомобил се движел и втория автомобил – л.а. “Ауди” с
ДК № , тип джип. Джипът се управлявал от обв. С.С., а обв. Д.Ж. се возел на
седалката до шофьора. След като излезли от гр. Пловдив, двата автомобила
предприели маневра изпреварване, за което навлезли в лява лента на пътното
платно. Докато се намирали там, зад тях се появил и автомобил “Ситроен Немо” с
ДК № , тип пикап, управляван от св. С.Г.. Последният автомобил също се движел в
лява лента. Тъй като св. Г. управлявал своя автомобил с по-висока скорост от
автомобилите, управлявани от обв. С. и св. П., св. Г. решил да изпревари двата
автомобила от дясно въпреки изричната законова забрана за такава маневра .
Заради това св. Г. преместил своя автомобил в дясна лента и започнал да
ускорява скоростта на движеине с цел изпреварване. При това достигнал скорост
над разрешената от 90 км/ч. В това време възникнала опасност св.Г. да се вреже
в движещия се пред него автомобил в дясна лента, заради което св. Г. задействал
рязко спирачки. От това действие автомобилът му се усукал, врязъл се между
автомобила, управляван от св. П. и този, управляван от обв. С.. Св. П. успял да
изведе управляваните от него автомобил и продължил движението си. Обв. С., за
да предотврати неизбежен удар с автомобила на св. Г., също задействал рязко
спирачната система на автомобила си. От това неговия автомобил се усукал, обв.
С. навил волана рязко наляво и спрял в
непосредствена близост до мантинелата
на лявото платно. Зад него спрял и автомобила, управлява от св. Г.. За
щастие, от тази каскада на пътя нямало пострадали хора, нито били причинени
щети по автомобилите.
Тъй като гореописаното се случило в близост до фабриката на
“Р.” ООД, св. П. след като продължил пътя си напред, влязъл във фабриката и
наредил на св. В.Г. незабавно да извика органи на полицията. Св. Г. се обадил в
полицията и след около 15 минути на място пристигнали *** на ІІІ РУП Пловдив –
свидетелите Б.Л. и Т.Г.. На място
служителите на полицията видели св. Г. и
двамата обвиняеми, снели обяснения от двамата водачи и ги изпробвали за употреба на алкохол. Пробата и на двамата
се оказа отрицателна. Наличието на алкохол в кръвта на водачите, включително на
св. Г., била извършена с уред, чрез който водачът издишал въздух след поставяне
на накрайника на уреда в устата си. Двамата полицаи били в контакт със св. Г. и
двамата обвиняеми около 15-30 минути. В това време св. Г. заявил на св. Г. и Б,
че е бит от двамата обвиняеми, но тъй като нямал видим белези на каквото и да
било нараняване, двамата свидетели го посъветвали да пусне молба за оплакването
си в районното управление. Свидетелят Г. не изразил желание да бъде извикан на
място автомобил на Бърза помощ. Вместо това още от мястото на инцидента се
обадил по мобилния си телефон на свой приятел – св. М.Ч., на когото съобщил, че
е пострадал при инцидент на пътя. На изрично зададения от св. Ч. въпрос – дали
е добре, св. Г. отговорил, че е добре и ще се види със св. Ч. след като остави
служебния си автомобил. След около час двамата се видели в кафене, при което
св. Ч. видял, че лявото око на св. Г. е било лилаво, полузатворено с
кръвоизливи и оток. Св. Г. му казал, че изпитва силни болки в областта на
долната челюст, врата и главата.
На следващия ден, 09,11,2010г. в 11,49 ч. св. Г. посетил съдебна медицина,
където му било издадено СМУ 1615/2010г. По същото време св. Г. посетил
фотостудио, където си направил трите снимки, приложени по делото.
От
заключението на СМЕ, назначена в хода на досъдебното производство и изслушана в
хода на съдебното производство се установи, че от данните по приложеното по
делото СМУ 1615/2010г. на св. Г. са били причинени контузии на главата, лицето,
шията, долночелюстните стави, сътресение на мозъка, кървене от носа, отоци и
кръвонасядания на лицето, кръвоизлив под лигавицата на лява очна ябълка.
Описаните увреждания са били причинени в резултат на няколко удара с, или върху
тъп твърд предмет и е възможно да са причинени с юмруци и плесници. При това е
причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Съдът възприе и кредитира
си заключението на вещото лице като изготвено обективно, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област. Същото не се оспори от
страните.
Гореописаната фактическа обстановка се установи по
безсъмнен начин от следните събрани по делото доказателствени материали - от
обясненията на обвиняемите и свидетелските показания на свидетелите Б.Л., Т.г.,
С.Г., в кредитираната им от съда част, В.Г. и А.П., дадени в съдебно заседание,
от проведените в съдебно заседание очни ставки между свидетеля Г. и всеки от
двамата обвиняеми, както и между свидетелите Г. и Л., от назначеното в хода на
досъдебното производство заключение на
СМЕ и писмените доказателства, събрани на предварителното производство,
прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал - свидетелските показания на св. М.Ч., дадени на предварителното
производство, свидетелство за съдимост и характеристична справка.
Трите
снимки, приложени по делото съдът не прие като доказателствено средство, което
да обсъди при излагане на направените по делото изводи, тъй като същите не са
събрани по реда на НПК. Както несъмнено беше установено, същите самият св. Г. е
направил във фото студио и то близо 24
часа след процесния инцидент. Ето защо въпреки че същите снимки бяха предявени
по делото на свидетели с цел онагледяване на показанията им, съдът не ги цени
като годно доказателствено средство в съгласие със забраната за това, визирана
в разпоредбата на чл. 105,ал.2 от НПК.
При тази фактическа обстановка и след изчерпване
възможността за събиране на нови доказателства Съдът зае становище, че
обвинението, повдигнато от Районна прокуратура гр. Пловдив срещу двамата
обвиняеми за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК не е
доказано по несъмнен начин.
От обективна страна по делото не бяха събрани доказателства
двамата обвиняеми на 08,11,2010 г. на
пътя между гр. Пловдив и с. Труд, обл. Пловдив, в съучастие помежду си като
съизвършители, в качеството си на длъжностниолица - *** във фирма “Р.” ООД, гр.
Пловдив, при изпълнение на службата си да са причинили лека телесна повреда на
другиго - С.И.Г., ЕГН **********, изразяваща се в контузия на главата, лицето,
шията, долночелюстните стави, сътресение на мозъка, отоци и кръвонасядания на
лицето, кръвоизлив под лигавицата на лявата очна ябълка, довели до разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
По делото несъмнено беше установено, че
на св. Г. са причинени процесните телесни увреждания, за които той е сигнализирал
на 09,11,2010г. – следващия процесния инцидент ден. Относно авторството на
двамата обвиняеми на причинените на св. Г. телесни увреждания по делото не бяха
събрани несъмнени доказателства. За това авторство заяви в показанията си
единствено св. Г.. Относно това твърдение по делото не бяха събрани каквито
и да било доказателства, които да
подкрепят показанията на св. Г.. Като такова доказателство не могат да се
приемат показанията на св. М.Ч., тъй като същият не е бил на мястото на
инцидента и не е възприел лично нанасянето на телесните увреди по св. Г..
Същият е възприел тези телесни увреди, но не и начинът и лицето/лицата, които
са го причинили. Още повече дори на него св. Г. не е обяснил, че двамата
обвиняеми, или който и да било му е нанесъл бой при провеедения телефонен
разговор непосредствено след пътния инцидент с автомовиба, управляван от обв.
С.. Напротив, св. Г. изрично му е казал, че е добре. Липсва обективно
обосновано обяснение на факта, че св. Г. е провел съвсем доброволен и необезпоскояван
разговор с приятеля си и не само че не му е съобщил за причиненото му насилие,
но изрично го е уверил че е добре. В случай, че действително непосредствено
след пътния инцидент върху св. Г. е било упражнено насилие, то няма обективна
причина той да не сподели това със своя приятел. Само по себе си дори само това
обстоятелство поставя под съмнение истинността на показанията на св. Г. в тази
им част.
Авторството
на процесното престъпление отрекоха категорично и двамата обвиняеми в
обясненията си. Относно това обстоятелство съдът кредитира като достоверни
именно обясненията на обв. С. и Ж.. За да стигне до този извод съдът отчете
следните обстоятелства: На първо място обясненията на двамата са напълно
последователни и логични и намират пълна подкрепа едно в друго относно
разказваните събития. Това обстоятелство само по себе си свидетелства за това,
че двамата преразказват в обясненията си действително настъпили събития. В
случай, че обясненията им бяха плод на предварително сглобена защитна позиция,
то в същите щяха да са налице дребни и на пръв поглед несъществени
противоречия, каквито в случая липсват. На второ място – свидетелите Г. и Л.
като *** на полицията са отишли на мястото на процесния инцидент именно след
изпратен сигнал от св. Г., по нареждане на св. П. – респективно колега и *** на
двамата обвиняеми. Житейски нелогично е в случай, че двамата обвиняеми са
търсели саморазправа, от тяхна страна не само да не е налице желание за лично
уреждане на отношенията си със св. Г., но и за това да се сигнализира
полицията. Още повече ноторно е, че при
нанасяне на бой върху лицето на човек, както се твърди в случая от св. Г., е напълно възможно и очакваемо да останат
видими белези. Няма обективна причина, поради която нанеслият побой с такива
очакваеми видими белези сам да инициира запознаването на служители на полицията
с човека, на кого е “нанесъл” такъв побой.
Нещо повече, от страна на св. Г. дори не е направен опит да сигнализира
за случилото се с него същите тези органи на полицията. По делото се установи,
че същият не е имал обективна пречка за това. Напротив, именно от мястото на
инцидента сам се е обадил по мобилния си телефон вместо на полицията, на своя
приятел св. М.Ч.. При положение, че върху него е упражнено твърдяното насилие
от двама души, отново не съществува обективна причина, поради която тази жертва
не търси помощ от страна на служителите на реда, а се обажда на свой приятел,
при това не съобщава за такъв бой дори на него. Още повече, по делото не се
установи, че св. Г. е знаел за изпратения вече сигнал до полицията от страна на
св. Г.. Тоест, ако от страна на колегата на двамата обвиняеми не беше изпратен
такъв сигнал, то полицейските служители най-вероятно щяха да останат в
неведение относно случилото се. При това положение необяснима е липсата на желание от страна на св. Г. да
съобщи за случилото му се и да потърси помощ от компетентните за това органи,
при положение, че получените телесни увреждания са получени именно на мястото,
на което св. Г. твърди и то от двамата обвиняеми. Тук е моментът да се обсъди лекотата, с която св.
Г. разказа пред съда в свидетелските си показания за многобройните нарушения на
ЗДП, които е извършил, за да предизвика процесния инцидент между двата
автомобила, завършил за щастие без щети. Без ни най-малко притеснение св. Г.
заяви, че е управлявал автомобила си с превишена скорост, че е предприел
законово недопустима маневра – изпреварване от дясна лента на автомобил, движещ
се в лява лента, че с това си поведение е предизвикал опасността за удар в
автомобил, движещ се пред него със законово допустимата скорост и в законово
определената лента. Нещо повече, след като е възникнала тази опасност, вместо
да намали скоростта си на движение до законоворазрешената, св. Г. отново е
сменил лентата си на движение като е преминал в лява лента. Всичко това, както
и несигнализирането на органите на полицията за предизвикания пътен инцидент –
самостоятелно нарушение на ЗДП,
характеризира св. Г. като лице,
системно нарушаващо актовете на правовата уредба на страната ни. А това
обстоятелство за пореден път поставя под съмнение и истинносттта на дадените от
него показания. След като е налице трайно нарушение на един законов акт / в
случая ЗДП/ от страна на св. Г., към което той не изрази нито критичност, нито
съжаление, нито дори го отчете като
нередно, то няма причина да се приеме,
че същото това лице ще спази друг законов акт, а именно разпоредбата на чл.
290,ал.1 от НК.
В подкрепа на горния извод, а именно, че
показанията на св. Г. в обсъжданата им част, са неправдиви е и още едно
обстоятелство. Същите в тази им част са в пълно противоречие с показанията на
двамата полицейски служители – свидетелите Л. и Г.. И ако основателно може да се предполага, че
както обясненията на двамата обвиняеми, които от своя страна намират пълна
подкрепа в показанията на св. Г. и Л., е
възможно да съдържат тяхна защитна позиция, а показанията на св. Г. да съдържа
негова изгодна позиция, то показанията на свидетелите Г. и Л. са дадени от две
лица на първо място непознати както на св. Г., така и на двамата обвиняеми. На
второ място това са лица напълно безпристрастни към случилото се. А на трето
място това са двама служители на полицията. Всичко това даде основание на съда
да кредитира техните показания като правдиви.
С оглед на изложеното съдът кредитира
като достоверни именно показанията на свидетелите Л. и Г. при наличното
противоречие между тях и показанията на св. Г.. А това противоречие се изразява
в следното: Както заяви св. Г. в
показанията си, в момента на контакта си с двамата полицейски служители “Отначало окото сълзеше
много и беше тръгнало да се зачервява. Но докато бях там и говорех с
полицаите, вече ми беше малко подуто окото, личеше си, че съм бит. Пред
полицаите плюех кръв”. В показанията си и двамата свидетели Л. и Г. заявиха, че
не са видяли никакви травматични увреждания по лицето, или тялото на св. Г.,
въпреки че нарочно им е било заострено вниманието върху този факт от самия св.
Г.. А подуто око и плюене на кръв далеч не са признаци неразличими, или трудно
забележими от който и да било човек, камо ли от полицейски служители,
сблъскващи се с подобни травми и лица по служба.
В разпита си пред настоящия съдебен състав вещото
лице, изготвило назначената по делото СМЕ заяви, че по-видимите увреждания се получават по-късно, след около час-два от
нанасянето на ударите. Но след нанасяне на ударите по лицето на пострадалия,
след около 20-30 минути би имало видими следи. Вещото лице категорично заяви,
че при св. Г. към момента на самия инцидент е имало със сигурност кървене от носа, зачервяване и леки отоци по окото и
кръвонасядания, които започват към този момент. Тоест, непосредствено след
нанасяне на удари върху св. Г., в резултат на които той е получил процесните
увреждания и след около 20-30 минути след това, по лицето му категорично е
имало видими следи от бой. При това положение, в случай, че тези увреждания са
причинени на св. Г., както той твърди, именно от двамата обвиняеми
непосредствено след избегнатия сблъсък на автомобилите им, следвало е той да
има видими увреждания каквито са кървене от носа, зачервяване и леки отоци по окото и
кръвонасядания. А по делото се установи, че свидетелите Л. и Г. са контактували
със св. Г. именно в период от 15- 30 минути след инцидента и контактът им е
продължил около 15- 20 минути. Тоест, дори да се приеме, че св. Г. само е
преувеличил обстоятелството, че е плюел кръв, то свидетелите Л. и Г. е следвало
да забележат толкова видими наранявания по лицето му каквито са кървене от
носа, зачервяване и леки отоци по окото
и кръвонасядания. А двамата свидетели категорично заявиха в показанията си, че
не са установили такива наранявания. Същото потвърди свид. Л. и в проведената очна ставка със св.
Г. като добави, че ако е бил видял следи от травми по лицето на св. Г., е щял
да извика линейка в изпълнение на служебните си задължения.
В подкрепа на горното и за да не кредитира като
достоверни показанията на св. Г. в тази им част съдът отчете и противоречието
на тези показания с показанията на св. М.Ч., дадено в хода на досъдебното
производство. В показанията си св. Г. заяви, че
окото му е станало лилаво и
полузатворено “чак вечерта”. В показанията си св. Ч. заявява, че се е срещнал
със св. Г. след около час от нанесения му
побой – тоест около 16,30 ч. и в този момент св. Г. вече е бил видимо
бит. Както заявява в показанията си св. Ч., при срещата му със св. Г. “ лявото
му око беше станало лилаво, същото беше полузатворено с кръвоизливи, оток”.
Единственото обяснение за това противоречие в показанията на двама свидетели-
приятели помежду си, които свидетелстват за едни и същи обективно видими външни
наранявания е, че същите не отговорят на действително настъпили събития.
В заключение следва да се отбележи, че единственото
несъмнено доказателство, че на св. Г. изобщо са причинени процесните увреждания
е СМУ, приложено по делото, което е изготвено близо цяло денонощие след
процесния инцидент, а именно на 09,11,2010г. в 11,49ч. Това обстоятелство с
оглед на горните съображения в конкретния казус не може да се свърже нито с
авторството на двамата обвиняеми, нито дори като време и място да е настъпило
по времето и на мястото на процесния инцидент.
С огледа на всичко изложено съдът счете, че в
конкретния казус не са налице несъмнени доказателства двамата обвиняеми да са
нанесли каквито и да било удари върху св. Г., включително и да са му причинили
процесните телесни увреждания.
С
оглед на изложеното Съдът счете, че престъплението не е доказано както от
обективна, така и от субективна страна, поради което и на основание чл. 304 от НПК призна двамата обвиняеми за невинни
като ги оправда изцяло по така повдигнатото им обвинение.
С оглед изхода на делото и на основание чл.190,ал.1 от НПК съдът постанови направените по
делото разноски в размер на 70 лв. да останат за сметка на държавата.
По изложените съображения Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала
Секретар: МГ