ПРОТОКОЛ
№ 1782
гр. София , 28.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря Е. Д.
и прокурора Й. Ралякова (СРП-София)
Сложи за разглеждане докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Частно
наказателно дело № 20211110212278 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Производството е по реда на чл.64, ал.1 от НПК.
Постъпило е искане от СРП за вземане на първоначална мярка за
неотклонение „Задържане под стража" спрямо Д. Г. Г., с ЕГН: ********** –
обвиняем по Досъдебно производство № 607/2021г. по описа на 07 РУ -
СДВР. В него се излагат съображения, че спрямо лицето е налице обосновано
предположение, че е извършил престъплението, за което му е било
повдигнато обвинение, както и че е налице реална опасност да се укрие или
да извърши друго престъпление, поради което е следва да им бъде взета най -
тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража"
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа искането и моли
съда да го уважи.Излага подробни съображения в негова подкрепа по
отношение и на обвиняемия като счита, че събраните до този момент
доказателства по досъдебното производство може да се направи обосновано
предположение, че е извършил престъплението, за което е бил подведен под
наказателна отговорност. Също така счита, че от справката му за съдимост е
налице и обоснованото предположение, че може да се укрие или извърши
престъпление. Ето защо моли съда да уважи искането и задържи обвиняемия
с мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“.
Обвиняемият Д.Г. се явява лично и чрез своя защитник молят съда да не
уважава искането на прокурора. Развиват подробни съображения в насока.
Защитникът навежда съображения, че на този етап от разследването не може
да се направи обосновано предположение, че именно обвиняемият е бил
автор на извършеното инкриминирано деяние, поради показанията на един
единствен свидетел, който е и пострадал по случая, както и поради
обстоятелството, че обвиняемият има брат – близка, който въпросната вечер е
1
бил с него на дискотека. В заключение се иска от съда да вземе по –лека
мярка за неотклонение.
СЪДЪТ, като съобрази събраните в досъдебното производство
доказателства, изложените в искането доводи, съображенията на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Досъдебното производство е било образувано на 15.05.2021г. с първо
действие по разследването за това, че на същата дата - 15.05. 2021г. около
06:00ч. в гр. София, ж.к.. ,,Студентски град“ на кръстовището на бул.
,,Акад.Стефан Младенов“ и ул.,,Атанас Манчев“ Д.Г., чрез нанасяне на удар
с ръка в областта на лицето, причинил на В. Б. Ст. средна телесна повреда,
изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст в ляво което
травматично увреждане е довело до функционално затрудняване на дъвченето
за срок повече от 30 дни – престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
В хода на проведеното разследване бил разпитан в качеството на
свидетел пострадалият В. Ст., който в показанията си твърди, че бил нападнат
и ударен в гръб от група от около 7 – 8 човека без да си спомня конкретни
детайли от случилото се. Въпреки това при извършеното разпознаване и
предхождащ разпит от 27.08.2021г. свидетелят е разпознал обвиняемия като
онзи, който му е нанесъл удара. Косвено факта на нанасяне на удара и
оплакването за счупване на челюстта от страна на пострадалия се
потвърждава и от показанията на М. Д., Д. М., В. А., Св. И., които в разпитите
си потвърждават версията на пострадалото лице, че са били нападнати след
като са се прибирали от дискотека и също са били бити. Категоричността при
извършеното разпознаване се потвърждава и от разпитаните като свидетели
поемни лица, участвали при извършването на самото процесуално следствено
действие. Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно
медицинска експертиза е, че на пострадалия В. С. е било причинено счупване
на челюст, което покрива признаците на състава на средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Към досъдебното производство са били
приобщени като писмени доказателства и множество медицински документи
– епикризи и болнични листове и справка за съдимост на обвиняемия.
Съдът намира, че от събраните до този момент доказателства
може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е автор на
извършеното престъпление. Видно от показанията на разпитания в качеството
на свидетел пострадал и извършеното от него разпознаване е, че същият е
категоричен, че посегателят е бил именно обвиняемия Д.Г.. В разпита си
преди самото разпознаване лицето описва много точно външните белези от
лицето и тялото на обвиняемия, които в пълна степен кореспондират с
неговата външност от приложения фотоалбум и от явяването му в съдебно
заседание. Доколкото липсват данни за някаква предварителна намеса, която
да припомни външните белези на обвиняемия следва да се приеме, че
пострадалият е изложил под страх от наказателна отговорност по чл.290, ал.1
от НК, обективно и безпристрастни твърдения, относно
индивидуализиращите белези на разпознавания. Категоричността му се
потвърждава и от разпита на поемните лица и частично от останалите
свидетелски показания.
2
Поради тази причина съдът приема, че в случая е налице първата
предпоставка за вземане на мярка за неотклонение. В съдебно заседание
самият обвиняем признава, че е бил със свои приятели в дискотека, различна
от таз, в която е бил неговия брат, след което отишъл при него и заедно са се
прибрали с такси.
Свидетелите обаче са категорични, че деянието е станало на място,
където по признания на самия обвиняем, е нямало как да бъде едновременно с
брат си. Противоречието в гласните доказателствени средства и разпит на
придружаващите обвиняемия лица, в качеството им на свидетели, не е
предмет на настоящето производство и същите ще бъдат преценявани и
респективно отстранявани входа на продължаващото досъдебно
производство.
Обвиняемият е привлечени към наказателна отговорност по обвинение
за тежко умишлено престъпление от общ характер по смисъла на чл.93 т.7 от
Допълнителните Разпоредби на Общата част на НК, което предвижда
наказание до шест години лишаване от свобода. Независимо, че му е
повдигнато обвинение по общата разпоредба на чл.129, ал.2 от НК, съдът
намира, че е изпълнителното деяние е било извършено при наличието на два
квалифициращи признака – повторно и по хулигански подбуди. Показанията
на разпитаните свидетели обуславят липсата на какъвто и да е мотив за
извършеното деяние, което е било осъществено на публично място и пред
самите тях. Същевременно от справката за съдимост на обвиняемия Д.Г. е
видно, че същият има наложена от съда условна присъда лишаване от
свобода, влязла в законна сила на 16.10.2020г.. Престъплението, за което му е
било наложено наказание е било отново по чл.129, ал.2 от НК, за счупване на
челюст, т.е. лицето е било осъдено с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление. Настоящето деяние е извършено в рамките на изпитателния
срок на предходното осъждане, което обуславя завишена обществена
опасност на дееца. Същият е бил санкциониран и за друго предходно
посегателство против личността, за което е бил освободен от наказателна
отговорност. В тази част искането на прокурора не следва да бъде съобразено
като отговарящо на закона, тъй като по правни последици лицето, което е
било освободено от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, не се
третира като осъждано. От друга страна от Унифицираната информационна
система на прокуратурата е видно, че спрямо Д.Г. има и образувано
досъдебно производство по обвинение по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 от НК,
което в допълнителна степен мотивира съда да приеме това обстоятелство
като самостоятелно основание, обуславящо опасността на дееца да извърши
престъпление.
При така изложените съображения съдът намира, че е налице и втората
алтернативна предпоставка по чл.63, ал.1 от НПК, а именно от данните по
делото е налице реална опасност обвиняемия да извърши престъпление.
По отношение на реалната опасност да се укрие съдът намира, че
същата следва да се презюмира, по смисъла на чл. 63, ал.2 т.1 от НПК,
предвид повдигнатото обвинение за престъпление, извършено повторно,
независимо от липсата на такова обвинение. Разследването все още не е
3
приключило и за органите на досъдебното производство съществува
принципната процесуална възможност да прецизират обвинението по реда на
чл.225 от НПК.
Всичките гореописано обстоятелства обуславят единствения възможен
извод, че в случая са налице всички изискуеми от закона предпоставки за
първоначално задържане на обвиняемия.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че към настоящия
момент най – адекватна мярка за неотклонение спрямо обвиняемия е
,,Задържане под стража“.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА по отношение на Д. Г. Г., с ЕГН: ********** – обвиняем по
Досъдебно производство № 607/2021г. по описа на 07 РУ - СДВР мярка за
неотклонение ,,ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в три
дневен срок от днес пред СГС.
В случай на жалба или протест насрочва делото в открито съдебно
заседание на 02.09.2021г. от 11:00ч. пред СГС за която дата и час страните да
се считат уведомени.
Препис от протокола да се издаде на служител при ОЗ ,,Следствени
арести” за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
4