В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

Величка Белева

с участието на секретаря Мила Тошева разгледа докладваното от съдията Вера Иванова в.т.д. № 738 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 251, постановено на 6.08.2020 г. по т.д. 195/2019 г. на Окръжен съд-С.З., с което е осъдено „З.А.Д. Д.Б. Ж.З.“ АД-гр. С. да заплати на Г.И.Г. сумата 125 000 лв., представляваща разликата между изплатеното на ищеца по Щета №........застрахователно обезщетение в размер на 25 000 лв. и справедливото полагащо му се застрахователно обезщетение в размер на 150 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се във фрактури на лявата бедрена кост и на лявата подбедрица, настъпили като усложнения хроничен остеомиелит, псевдоартроза на лявата бедрена кост, захарен диабет тип 2, увреждания на нерви; претърпени многократни операции във връзка с уврежданията и последвалите усложнения на заболяванията, както и преживените душевни болки и страдания, в резултат на претърпяното от него ПТП на 11.06.2016 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 11.06.2016 г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 7 621, 80 лв., представляваща разликата между изплатеното на ищеца обезщетение по Щета №........в размер на 5 572,30 лв. и реално полагащото му се в размер на 13 194,10 лв. за имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с лечението на ищеца от получените увреждания в резултат на претърпяното от него ПТП на 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 11.06.2016г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, осъдено е „З.А.Д. Д.Б. Ж.З.“ АД-гр. С. да заплати на Г.И.Г. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 200 лв., осъдено „З.А.Д. Д.Б. Ж.З.“ АД- гр. С. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата 5 304, 87 лв. за държавна такса, както и сумата 833, 50 лв. за депозити за вещи лица, платени от бюджета на съда.

Жалбоподателят „З.А.Д. Д.Б. Ж.З.“ АД-гр. С. моли решението да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от 23.09.2020 г., като бъдат отхвърлени предявените срещу дружеството искове, евентуално, да бъдат намалени размерите на присъдените застрахователни обезщетения, съответно, ведно с лихви и разноски. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. По негово искане в производството пред въззивната инстанция са събрани нови доказателства – прието е заключение на повторна СМЕ. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата Г.И.Г. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 1.12.2020 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 21.06.2019 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (от 2006 г., отм.) и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „З.А.Д. Д.Б. Ж.З.“ АД-гр. С. да му заплати сумата 125 000 лв., представляваща разликата между вече изплатеното му от застрахователя застрахователно обезщетение в размер на 25 000 лв. и справедливото полагащо му се обезщетение в размер на 150 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди за понесени болки и страдания и свързаните с това неудобства вследствие на уврежданията, настъпили при и в резултат на ПТП на 11.06.2016 г. по вина на водача И.Б.при управлението от нея на лек автомобил марка „Б.*****“ с рег. № ********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, изразяващи се във фрактури на лявата бедрена кост и на лявата подбедреница, както и настъпили като усложнения хроничен остеомиелит, псевдоартроза на лявата бедрена кост, захарен диабет тип 2, увреждания на нерви, както и претърпени многократни операции във връзка с уврежданията и последващите усложнения на заболяванията, както и да му заплати сумата 7 621,80 лв., представляваща разликата между изплатеното на ищеца обезщетение от застрахователя в размер на 5 572,30 лв. и реално полагащото му се обезщетение в размер на 13 194,10 лв. за имуществени вреди, представляващи разходи за лечението на ищеца от получените увреждания в резултата на ПТП на 11.06.2016 г., които обезщетения се претендират от ищеца като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху сумите от датата на увреждането 11.06.2016 г. Не заявява искане за събиране на нови доказателства в производството пред настоящата съдебна инстанция. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 11.06.2016 г. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „О.А.“, управляван от И.Г.Е., в който като пътник на задната седалка е пътувал ищецът Г.И.Г., и на лек автомобил „Б.*****“, управляван от И.Б., при което е пострадал ищецът Г.. Не се спори понастоящем между страните, че виновният за това ПТП водач е И.Б., която е нарушила правилата за движение по пътищата и е причинила по непредпазливост телесна повреда на ищеца. Не се спори между страните, че за водача на посочения по-горе лек автомобил И.Б.е имало застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищеца е отправено до ответното застрахователно дружество искане за изплащане на обезщетение за понесени от него неимуществени и имуществени вреди, представено в копие с исковата молба, като е претендирано за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. и за изплащане на обезщетение в размер на 6 144,95 лв. за претърпени имуществени вреди за разходи по лечението му. Безспорно е, че преди датата на подаването на исковата молба 21.06.2019 г. е било изплатено на ищеца от застрахователя обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. и на 5 572,30 лв. за имуществени вреди. Твърдението на ищеца е, че в резултат на настъпилото по вида на водача И.Б.ПТП са му причинени уврежданията, посочени в исковата молба – фрактури на лявата бедрена кост и на лявата подберденица, както и настъпили като усложнения хроничен остеомиелит, псевдоартроза на лявата бедрена кост, захарен диабет тип 2, увреждания на нерви, както и претърпени многократни операции във връзка с уврежданията и последващите усложнения на заболяванията - и той е претърпял силни болки и страдания. Твърди, че от датата на ПТП 11.06.2016 г. той не само не е възстановил от получените травми, но е получил редица усложнения. Твърди, че в резултат на всички тези травми и заболявания той се придвижва изключително трудно дори и с помощта на помощни средства, не може да се обслужва самостоятелно и разчита на подкрепата на своите близки за извършване на всякакви действия от ежедневието. Твърди, че е преживял значителни болки и страдания, като непосредствено след ПТП е изпитал силен стрес и страх за живота си, след извършените му многобройни операции и изцяло изгубената работоспособност той се чувства непълноценен, не може да излиза навън, да осъществява социални контакти и да води нормален живот, а е изцяло зависим от грижите на своите близки и на медицинския персонал. Твърди, че липсата на признаци, че ще се възстанови напълно и големият брой операции, на които постоянно е подложен, са сломили изцяло духа му. Твърди, че във връзка с лечението си е направил разходи, подробно описани в исковата молба, част от които са претендирани за заплащане от застрахователя, а друга част не са били претендирани. Твърди, че ответното застрахователно дружество преди подаването на исковата молба му е заплатило сумата 25 000 лв. като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди и сумата 5 572,30 лв. като обезщетение за претърпените от него имуществени вреди. Твърди, че направените от него разходи за лечението му са общо в размер на 13 194,10 лв., поради което претендира за присъждане на сумата 7 621,80 лв. Твърди, че справедливо обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е такова в размер на 150 000 лв., поради което претендира за присъждане на сумата 125 000 лв. Претендира и за присъждане на законна лихва върху сумите от датата на увреждането 11.06.2016 г.

С подадения на 6.08.2019 г. отговор на исковата молба ответното застрахователно дружество оспорва изцяло исковете. Счита, че изплатените на ищеца обезщетения са достатъчни да компенсират причинените му болки и страдания. Възразява, че пострадалият Г. като пътник в лекия автомобил не е използвал предпазен колан, с който е бил фабрично оборудван автомобилът, с което е допринесъл пряко за увреждането, поради което заявява възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия по време на ПТП, защото ако предпазният колан е бил правилно поставен и задействан, телесните увреждания е щяло да бъдат предотвратени или е щяло да бъдат с по-малка интензивност. Твърди, че описаните в исковата молба травми и усложнения не се дължат на ПТП и не са в причинна връзка с него. Твърди, че след инцидента, когато на пострадалия е извършено оперативно лечение във връзка с фрактурата на лявото бедро, е последвал друг инцидент/падане, което е довело до последващите усложнения, до рефрактура на лявото бедро на 12.08.2016 г. и последващите интервенции и лечение. Твърди, че новото счупване след падане не е в причинна връзка с ПТП и се дължи на лични действия на самия пострадал, поради което заявява възражение за съпричиняване на вредите от ищеца в хода на лечебно-възстановителния процес, който поради непредпазливост и лични свои действия – падане след ПТП и извършената му операция е провокирал повторна рефрактура на лявото бедро на 12.08.2016 г., настъпилите усложнения, пареза на фибуларния нерв, дефект на кости и несрастване, ново оперативно лечение. Твърди, че пострадалият е претърпял нова травма, която е последваща след ПТП и последваща спрямо първоначалната интервенция, която се изразява в повторно счупване и е довела до настъпилите усложнения, до задълбочаване на болките, до необходимостта да се провежда допълнителна рехабилитация, до повторна и трета операция, до удължаване на възстановителния период, до много по-интензивни болки и страдания, до последващ болничен престой, до допълнителни медицински разходи на ищеца. Твърди, че ищецът не е проявил активност за провеждане на рехабилитация, с което е забавил възстановителния си процес и заявява това като възражение за съпричиняване на вредите. Счита, че ищецът не е спазвал хранителен и хигиенен режим съгласно предписанията на лекарите, с което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и получените увреждания. Оспорва иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и относно размера, тъй като той не може да бъде обоснован с икономическите условия в страната, и заявява възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. Твърди, че по данни на НОИ към датата на ПТП средната брутна работна заплата в страната е 700 лв., а претендираното обезщетение се равнява на 214 брутни средни заплати – доход, който ищецът не би могъл да придобие не само за периода, в който твърди, че търпи болки и страдания, но дори и през една значителна част от живота си, ако полага трудова дейност. Твърди, че разходите, извършени от ищеца, не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, евентуално, че са в крайно завишени размери. Твърди, че предполагаемата рефрактура, установена през месец август на 2018 г., е вследствие на действията на ищеца и е утежнила състоянието му, довеждайки до последващите операции. Счита, че оздравителният процес след първата операция през 2016 г. е завършил благоприятно и само новата травма, допусната от ищеца или от независещи от него обстоятелства, е довела до тежък и продължителен оздравителен процес – още оперативни интервенции на лявото бедро и подбедреница, оскъпявайки лечението с много медикаменти и консумативи. Твърди, че при ПТП счупването на бедрото на ищеца е било закрито, което изключва инфекцията, довела до развитие на остиемиелит, да е внесена при самата травма, а най-вероятно заразяването е станало при болничния престой и лечение на пациента.

С допълнителната искова молба от 29.08.2019 г. ищецът заявява, че е неоснователно възражението за съпричиняване от страна на ищеца, който според ответника не бил с поставен предпазен колан по време на процесното ПТП. Твърди, че в случая не може да става въпрос за наличие на съпричиняване от страна на ищеца, който е бил пътник на задната седалка и е пътувал с поставен предпазен колан. Твърди, че противното не може да се приеме за вярно, тъй като предвид интензитета на сблъсъка между двата автомобила, ако ищецът е бил без поставен обезопасителен колан, то той е щял да получи много по-тежки телесни увреждания и едва ли би оцелял. Заявява, че е неоснователно и възражението на застрахователя, че описаните в исковата молба травми и усложнения при ищеца не се дължали на ПТП и не били в причинна връзка с него. Твърди, че не отговаря на действителността твърдението на ответника, че след първоначално направената на ищеца операция след инцидента пострадалият се бил възстановил напълно от получените травматични увреждания. Заявява, че са неверни и твърденията, че първоначалното счупване на бедрото на ищеца е било закрито, което изключвало инфекцията, довела до развитие на остеомиелит, да е внесена при самата травма, както и че повторното счупване на бедрото на ищеца, по повод на което е направена операция на 12.08.2016 г., било вследствие на падане, което се дължало на непредпазливи лични действия на пострадалия. Твърди, че никога не е падал, никога не е получавал други фрактури, извън тези, получени при ПТП. Заявява, че от епикризата относно постъпването на ищеца в болница на 11.06.2016 г. е видно, че са установени рентгенографски данни за открита фрактура в средна-дистална 1/3 на лява подбедреница, напречна фрактура на диафизата на ляво бедро, а от оперативен протокол от 11.06.2016 г. е видно, че на ищеца е направено открито наместване на фрактурата на бедрото с вътрешна фиксация чрез поставянето на плака и е поставен и външен фиксатор. Твърди, че винаги стриктно е изпълнявал дадените медицински препоръки, като е провеждал рехабилитация в домашни условия. Твърди, че във връзка с провежданата в домашни условия рехабилитация е усетил болки и е потърсил лекарска помощ. Твърди, че след ПТП не е падал, не се е удрял, нито чрез свои действия е получил ново счупване. Твърди, че след извършените оперативни процедури ищецът е спазвал препоръките на лекуващите лекари, като е извършвал рехабилитация в домашни условия и с поведението си не е допринесъл по никакъв начин за забавяне на възстановителния си процес, а това забавяне е резултат от настъпилите усложнения. Заявява, че е неоснователно и оспорването от ответника на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като то следва да се определя при съобразяване на лимитите на отговорност и на другите обективни критерии, посочени в ППВС №4/1968 г. Заявява, че относно претендираното обезщетение за имуществени вреди са представени документи за направените разходи за лечение.

С отговора от 24.10.2019 г. на допълнителната искова молба ответното дружество поддържа заявените свои твърдения, възражения и оспорвания.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя. Съдът отчита, че ищецът е получил травматични увреждания, които са многостепенни средни телесни увреди с неопределена продължителност на лечение в перспектива, като вследствие на тези травми се е наложило продължително лечение, поредица от операции, като ищецът е изпитвал интензивни болки, бил е с ограничени подвижност и възможност за натоварване на крайниците, която продължава и понастоящем. Въз основа на заключението на СМЕ съдът приема, че в резултат на травмите са настъпили и посочени усложнения – хроничен остеомиелит на лявата бедрена кост и на лявата подбедреница, захарен диабет тип 2, травматичен дефект на н.фибуларис син, поради което е наложена глезенна артродеза, травматична спондилопатия, породена от продължителното ходене с помощни средства, щадене на левия крак, принудителен наклон на таза, като при извършен клиничен преглед вещото лице е установило, че ищецът все още се придвижва с две помощни средства, а процесът с хронифициралия остеомиелит на лявата бедрена кост изисква постоянно и продължително лечение, за което не може да посочи определен срок, като от процесното ПТП са изминали почти 4 години, а до момента в зоната на бедрото има отворени фистулни отвърстия и ходове, проникващи в дълбочина до бедрената кост и няма категоричност дали и кога ищецът ще се възстанови от наличния остеомиелит. Съдът приема и че относно установения при ищеца диабет вещото лице посочва, че се е появил няколко месеца след ПТП на базата на преживян стрес и политравма, като появата на диабет започва да влияе на костната инфекция, отслабва имунната защита и предразполага към чести инфекции, особено в случая, тъй като е налице открита фрактура. Съдът приема за неоснователно възражението на ответника за последвал инцидент-падане, което да е довело до последващите усложнения – рефрактура на лявото бедро на 12.08.2016 г. и последващите интервенции и лечение, тъй като в заключението на СМЕ е посочено, че в съдебната документация и в медицинската документация, представена от ищеца, няма данни за травматично събитие след 11.06.2016 г., в периода на лечение, като в заключението е посочено обяснение за рефрактурата. Затова съдът приема, че дължимото обезщетение е в размер на 150 000 лв., като с оглед изплащането на 25 000 лв. следва да се присъди още сумата 125 000 лв. Съдът приема за неоснователно възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия поради неизползване на предпазен колан, тъй като според вещото лице травмите, които е получил ищецът при ПТП, не съответстват на предполагаемите травми, които биха се получили, ако е бил без поставен предпазен колан, а именно много по-големи травматични увреждания, включващи глава, шия и гръден кош. Съдът намира за недоказано възражението на ответника, че ищецът не е проявил активност в провеждането на рехабилитация, с което е забавил възстановителния си процес, не е спазвал хранителен и хигиенен режим съгласно предписанията на лекарите. Затова съдът преценява, че няма основания за намаляване на определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 125 000 лв. Относно иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди окръжният съд намира, че от представените от ищеца писмени доказателства се установява извършване на разходи от ищеца във връзка с лечението, което се потвърждава и от заключението на вещото лице, изготвило СМЕ. Затова съдът преценява, че общият размер на имуществените вреди е 13 194,10 лв., като ответникът преди предявяването на иска е заплатил сумата 5 572,30 лв., поради което следва да се присъди остатъкът от сумата – 7 621,80 лв. Съответно, окръжният съд присъжда и законна лихва върху сумите на обезщетенията, считано от датата на деликта 11.06.2016 г.

С въззивната жалба дружеството-жалбоподател твърди, че решението е неправилно, тъй като вече изплатеният от дружеството размер на обезщетенията е справедлив и достатъчен да компенсира претърпените от ищеца вреди и съответства на застрахователната и съдебна практика по подобни случаи. Твърди, че по делото не са установени при условията на пълно и главно доказване претърпени от ищеца изключителни по степен и продължителност болки и страдания, които да обосновават присъденото обезщетение в размер на 125 000 лв. за неимуществени вреди и 7 621,80 лв. за имуществени вреди. Твърди, че окръжният съд не е взел предвид доводите на ответника за наличието на съпричиняване от страна на ищеца, тъй като той не е бил с поставен предпазен колан. Заявява, че получените травми и увреждания не отговарят на механизма на ПТП при лице с поставен предпазен колан. Заявява, че окръжният съд приема, че ищецът е бил с предпазен колан съгласно неговите свидетелски показания, събрани в хода на образуваното по случая досъдебно производство, но тези показания не следва да се разглеждат от гражданския съд, тъй като са събрани за целите на друг процес. Счита, че не е доказано от страна на ищеца той да е бил с предпазен колан към момента на настъпването на ПТП и неправилно окръжният съд по своя преценка е подбрал доказателства, неотносими към процеса, които приел в полза на ищеца. Твърди, че окръжният съд не е взел под внимание свидетелските показания на застрахования в дружеството водач И.Б., която в откритото съдебно заседание на 2.03.2020 г. е заявила, че ударът е станал в нейната пътна лента, като вместо да приеме липса на вина от страна на свидетелката И.Б.на база на така събраните доказателства, окръжният съд счита, че основната и непосредствена причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на застрахования в дружеството водач, на когото вменява изключителната вина за причинените на ищеца вреди. Излага съображения за допуснати от окръжния съд процесуални нарушения във връзка със заявени от дружеството искания за събиране на доказателства. Твърди, че по делото не е установено категорично, посредством изготвената и изслушана СМЕ, липсата или наличието на предхождащи заболявания на ищеца, които биха били в причинно-следствена връзка с настъпилите усложнения, не е била установена и причината за наличието на втора фрактура, както и вида на домашната рехабилитация и нейния начин на провеждане, довел до счупването. Твърди, че съдът не е обсъдил и не е изследвал неяснотата относно естеството на получаване на травмата и дали твърдяното от ищеца отговаря на медицинските възможности за настъпване на същата. Твърди, че съдът не е изследвал обстоятелството относно недоброто контролиране на нивата на кръвна захар при Г. и индексът на телесна маса, говорещ за наличието на затлъстяване, които и двете заедно водят до обостряне на вече съществуващия хроничен остеомиелит и захарен диабет. Твърди, че неправилно окръжният съд е приел и заключението на СМЕ относно относимостта на всички извършени разходи от ищеца, защото вещото лице се основава само и единствено на съвпадение с 4-годишния период на лечение. Твърди, че неправилно окръжният съд при обсъждането на заключението на СПЕ относно липсата на необходимост от специализирано лечение на ищеца, липсата на данни относно извършени консултации с психолог, предписани лекарства, както и емоционалната травма от загубата на неговите баща и син при ПТП, не е взел предвид, че именно липсата или наличието на тези обстоятелства биха били главна предпоставка за острата стресова реакция, прераснала в разстройство на адаптацията, както и че същите са останали спорни и недоказани. Твърди, че окръжният съд неправилно, без да съобрази близката родствена връзка между свидетелката М.П.И., майка на ищеца, и между свидетелката З.А., сестра на ищеца, приема за истинни показанията им в цялост, при все че е налице евентуална заинтересованост от страна на свидетелките. Твърди, че неправилно окръжният съд не е обсъдил и не е взел предвид направените от ответника възражения относно усложнението, до което е водело неправилното лечение, наличието на предхождащи заболявания и действията на ищеца, доведи до получаването на рефрактура. Заявява, че всички тези фактори са доведи до утежненото здравословно състояние на пострадалия ищец, като в тази връзка също следва да бъде отчетено наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна. Твърди и че решението противоречи на трайната съдебна практика относно обичайния размер на обезщетение, присъждано в подобни случаи, като той не е съобразен с реално понесените от ищеца болки и страдания в резултат на причинените телесни увреди от процесното ПТП и надвишава значително справедливото и достатъчно да компенсира вредите обезщетение.

С отговора на въззивната жалба ответникът по нея заявява, че от СМЕ е установено, че травмите, които ищецът е получил при ПТП, не съответстват на предполагаемите травми, които биха се получили, ако ищецът е бил без поставен предпазен колан, като окръжният съд е взел предвид не само свидетелските показания на ищеца в досъдебното производство, а и приетото по делото от окръжния съд заключение на СМЕ. Заявява, че вещото лице в СМЕ е категорично и в това, че пострадалият с поведението си не е допринесъл по никакъв начин за възникване на някое от усложненията в здравословното му състояние, нито за забавянето на възстановяването на физическото му здраве, поради което се оборват и всички възражения на ответника относно това, че ищецът не бил спазвал лекарските предписания и бил проявил непредпазливост, с което свое поведение бил допринесъл за настъпилите усложнения в здравословното му състояние и за забавянето на възстановяването си. Счита, че заключението на СМЕ е обосновано в частта относно направените от ищеца разходи за лечението му. Заявява, че възражението за съпричиняване поради непоставяне на обезопасителен колан и неизясняване на механизма на настъпване на ПТП също е неоснователно. Заявява, че от изготвените по делото САТЕ и СМЕ, както и от останалите събрани по делото доказателства, по несъмнен начин се установява описаният в исковата молба механизъм на ПТП, както и това, че с противоправните си действия вина за настъпването на ПТП има единствено водачката И.Б., което е видно и от представената по делото присъда от 9.04.2019 г. по НОХД №62/2019 г. на ОС-С.З., която съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Заявява, че от изготвената по делото СПЕ се установяват последиците, които е претърпял ищецът. Заявява, че в подкрепа на изложеното в СМЕ и СПЕ са и показанията на свидетелките М.Е.и З.Е., поради което те правилно са кредитирани от окръжния съд. Счита, че с оглед на реално претърпените от ищеца болки и страдания възражението на застрахователя във връзка с размера на обезщетението за неимуществени вреди е неоснователно. Посочва, че по отношение на установения при ищеца диабет окръжният съд мотивирано е приел посоченото от вещото лице, че диабетът се е появил няколко месеца след процесното ПТП на базата на преживян стрес и политравма. Заявява, че неоснователно ответното дружество във въззивната жалба поддържа възражението си, че след ПТП е последвал друг инцидент-падане, което е довело до последващите усложнения, до рефрактура на лявото бедно на 12.08.2016 г. и последващите интервенции и лечение, след като окръжният съд е приел, че това възражение се опровергава от заключението на СМЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 51,ал.1 от ЗЗД, при непозволено увреждане обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Съгласно разпоредбата на §22 от ПЗР на КЗ от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия КЗ. Безспорно е, че в случая застрахователният договор е сключен на 17.08.2015 г. и е със срок от 17.08.2015 г. до 17.08.2016 г., и че между страните по него не са постигани договорености след влизането в сила на новия КЗ на 1.01.2016 г. Съгласно приложимата за случая при тези обстоятелства разпоредба на чл. 226, ал.1 от КЗ от 2006 г. (отменен), при застраховка „Гражданска отговорност“ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Съгласно нормата на чл. 223, ал.1, изр.1 от КЗ от 2006 г. (отменен), с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно нормата на чл. 223, ал.2, изр.1 от КЗ от 2006 г. (отменен), застрахователят заплаща обезщетение и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.

Ищецът Г. е лице, пострадало при ПТП на 11.06.2016 г., което е причинено от водача И.Б.при управление на лек автомобил „Б.*****“ с рег. № ********. Безспорно е, че съгласно застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за отговорността на водача И.Б.за причинени вреди при управлението на това МПС е бил надлежно сключен застрахователен договор именно с ответното дружество. Видно от влязлата в сила на 24.04.2019 г. присъда № 13/9.04.2019 г. по НОХД 62/2019 г. на ОС-гр.С.З., подсъдимата И.Б.е призната за виновна в това, че на 11.06.2016 г. при управлението на същия лек автомобил е нарушила правилата за движение, предвидени в ЗДвП, а именно чл. 16,ал.1,т.1 от ЗДвП - на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две пътни ленти, като водач на ППС нарушила въведената забрана да не навлиза и да не се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, като по непредпазливост е причинила смъртта на повече от едно лице и телесна повреда на повече от едно лице, включително е причинила многостепенна средна телесна повреда на Г., изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десния долен крайник и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, като тя е осъдена на „лишаване от свобода“ и е отложено изпълнението на така наложеното наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК тази влязла в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Видно от заключението на САТЕ от 24.02.2020 г., изготвено от вещото лице инж.В.В., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 2.03.2020 г., причината за настъпването на ПТП от техническа гледна точка е навлизане и движение в насрещната за лек автомобил „Б.“ лента. Следователно ищецът е установил наличието на виновно противоправно деяние, в причинно-следствена връзка с което му е причинена неимуществена вреда от лице с валиден договор по застраховка „ГО“ с ответното застрахователно дружество. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че окръжният съд не е взел предвид свидетелските показания на застрахования при ответното дружество водач И.Б.при разпита й в откритото съдебно заседание на 2.03.2020 г., в които тя твърди, че ударът е станал в нейната пътна лента. С оглед влязлата в сила присъда и заключението на САТЕ правилно окръжният съд е установил наличието на вина на застрахования при ответното дружество водач И.Б.за настъпването на процесното ПТП, съответно, че причината за настъпването на ПТП е именно поведението на застрахования водач.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди следва да се определя по справедливост и да възмездява претърпените от пострадалия Г. болки, страдания и неудобства. Видно от заключението на СМЕ от 11.05.2020 г., изготвено от в.л. доктор М.С., ортопед-травматолог, прието в съдебното заседание на окръжния съд на 13.07.2020 г., в резултат и като пряко последствие от ПТП на 11.06.2016 г. ищецът Г. е получил фрактури на лявата бедрена кост и открита фрактура на лявата подбедреница, както и фрактура на дясна срамна кост и контузия на гръдния кош, всяка от тези фрактури е със средна степен на увреждане, с много продължителен ход на лечение, с висок риск от настъпващи усложнения, счупването на дясната срамна кост на таза е причинило трайно затруднение на движенията на десния крак, счупването на лявото бедро в средната трета и отвореното счупване на костите на лявата подбедреница са причинили на пострадалия трайно затруднение на движенията на левия крак, контузията на гръдния кош е причинила на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, всяко от тези счупвания води до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за период повече от 30 дни и трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за период по-голям от 30 дни, в случая предвид появилите се усложнения лечението продължава и ще продължава, характерът на травматичните увреждания е многостепенни, средни телесни увреди с неопределена продължителност на лечение в перспектива. Видно от същото заключение, при счупването на дясната срамна кост консервативното лечение в повечето случаи е от 30 до 60 дни, като включва 15-20-дневен леглови период и последващо внимателно раздвижване на долния крайник от страната на счупването, прохождането с две помощни средства за около 15-20 дни и постепенно изглаждане на походката до 60-я ден. Видно от същото заключение, контузията на гръдния кош без фрактури на ребра изисква период на възстановяване до 7-10 дни. Видно от същото заключение, счупването на лявата бедрена кост, лекувана оперативно, изисква период до пълно възстановяване до 8-12 месеца, като се взима предвид наличието на средни (един или няколко) фрагменти в зоната на счупването. Видно от същото заключение, счупването на подколенницата, лекувана оперативно, изисква период от 4-6 месеца, като ако фрактурата е открита, рискът от инфекция е много голям, прилагането на медикаментозни средства е много продължително, костната консолидация е доста по-забавена, затова при откритите фрактури на подколенницата средният период за възстановяване е 4-10 месеца. Видно от същото заключение, в случая фрактурите са усложнени с инфекция, за която не може със сигурност 100% категорично да се докаже по какъв начин и в кой момент е навлязла около фрактурите, което е наложило многократно хирургично лечение с цел саниране на меките тъкани и инфектираните костни краища и на околните тъкани от локалната инфекция, като при всички пролежавания в здравни заведения, успоредно с хирургичните намеси, е прилагана и мощна двойна и тройна антибиотична комбинация, която е подбирана прецизно и коректно спрямо микробиологичните изследвания и изолирания бактериален причинител в различните етапи. Видно от същото заключение,процесът с хронифициралия остеомиелит на лявата бедрена кост, който периодично екзацербира и се изявява с оток, зачервяване, повишена локална температура, отваряне на фистулни отвърстия, секретиращи гноеродна течност, изисква постоянно и продължително лечение, което не може да влезе в рамките на определен срок, като към момента на прегледа от вещото лице са изтекли почти 4 години от ПТП, а и в момента в зоната на бедрото има отворени фистулни отвърстия и ходове, проникващи в дълбочина до бедрената кост. Видно от същото заключение, след извършено апаратно изследване ЕМГ на ляв долен крайник е поставена диагноза травматична спондилопатия на поясно кръстния отдел, като придружаващо заболяване е налице и захарен диабет, което е наложило трикратно хоспитализиране в клиника по ендокринология и болести на обмяната за нормализиране нивата на гликемиите и уточняване на терапията, а от експертно решение на ТЕЛК от 21.11.2017 г. е видно, че е налична диагноза „Хроничен остеомиелит с етапи на екзацербация“. Видно от същото заключение, има настъпили усложнения на здравословното състояние на ищеца, които са в причинно-следствена връзка с получените травматични увреждания при ПТП, които са: хроничен остеомиелит на лявата бедрена кост и на лявата подбедреница, захарен диабет тип 2, травматичен дефект на н.фибуларис син, поради което е наложена глезенна артродеза, травматична спондилопатия, породена от продължителното ходене с помощни средства, щадене на левия крак, принудителен наклон на таза. Видно от същото заключение, представените от ищеца платежни документи са за медикаменти и средства, прилагани в лечението на травмите на ищеца, като има и направени разходи за придружител, тъй като в някои от периодите ищецът е пребивавал в здравни заведения с придружител, което е било необходимо. Видно от същото заключение, в личната медицинска документация на ищеца няма данни за настъпил захарен диабет преди 2016 г., след претърпяната травма и стрес се отключва преддиабетно състояние при ищеца, документирано в епикризите от пролежаване в УМБАЛ, като през месец юли на 2017 г. ищецът отключва захарен диабет тип 2, заболяването захарен диабет е следствие и усложнение на претърпяното ПТП. Видно от същото заключение, остеомиелитът протича с болезненост в инфектираната кост и зачервяване и подуване около нея, треска, силно изпотяване и неразположение, лечението се провежда чрез агресивен медикаментозен режим, може да бъде необходима хирургична намеса за отстраняване на мъртва костна тъкан или за подменяне на ставната протеза, при хроничния остеомиелит могат да се редуват изостряния и затихвания на симптомите в продължение на години, дори и след опити за хирургично разрешаване на проблема, в някои случаи може да се стигне до ампутации, особено ако състоянието е хронифицирало на фона на съществуващ диабет, не може да се прогнозира перспективата на хроничния остеомиелит, нито вероятността за пълно излекуване. Видно от същото заключение, захарният диабет при ищеца се е появил няколко месеца след ПТП на базата на преживян стрес и политравма, след появата му той започва да влияе на костната инфекция, като отслабва имунната защита, стресът е един от факторите, който се смята за един от причинителите на заболяването захарен диабет, но не може да се каже, че той е единствена причина. Видно от същото заключение, при ищеца е установено ниво на кръвната захар веднага след ПТП при постъпването в болница 6,7 ммол/л, която стойност се приема за стресова и след това не се провежда кръвно-захарен профил, ако ищецът е страдал от захарен диабет година или няколко години преди пътния инцидент, то в острия момент кръвната захар би била над 15-18 ммол/л. Видно от същото заключение, при пролежаване в болница през месец юни на 2017 г. е установена висока стойност на кръвната захар и след консултация с ендокринолог се назначава терапия с инсулин актрапид по схема, при хоспитализация през месец август в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната е определен диабета като новооткрит преди 1,5 месец, през м. ноември на 2018 г. отново има оплаквания и е хоспитализиран, проведените изследвания говорят за сравнително добре контролиран диабет в рамките на 3 месеца назад, при ищеца не може да се говори за неправилно и нередовно лечение на диабета в домашни условия. Видно от същото заключение, има данни за затлъстяване при ищеца, влияние върху оздравителния процес като цяло в случая няма. Видно от същото заключение, ищецът се придвижва с две помощни средства, в домашни условия не използва помощни средства, използва ги, когато трябва да премине разстояния, по-големи от 150-200 м. Видно от същото заключение, ищецът се обслужва сам в дома си и не се налага използване на чужда помощ при хигиенни нужди, той не е зависим от близките си при извършване на обичайните си действия от ежедневието. Видно от показанията на свидетелката М.П.Е., майка на ищеца, разпитана в съдебното заседание на окръжния съд на 13.01.2020 г., тя е била с ищеца след катастрофата и до момента, бил в тежко състояние, бил объркан, лечението се развило тежко, първият път бил в болница два месеца на легло, лечението му не е приключило, операциите му са над 20, има усложнения, първо оперирали крака долу, после горе, сложили му пирони, платки, едно вкарвали, друго изкарвали, кракът още не е заздравял, още е с отвор раната, получил 5 см. скъсяване на крака, ходи с ортопедична обувка, отначало се придвижвал с инвалидна количка 8-9 месеца, после с патерици, преди катастрофата бил международен шофьор, от тогава не е ходил на работа, това му се отразява зле, ищецът не може да се изправи на крака, за да работи и да си храни семейството, получава пенсия от 200 лв., през 2017 г. имало операция, направили му изследвания и му открили диабет, скъсяването на крака се установило при операцията, има присадена кост, след първоначалното счупване не е имало друго счупване, има много операции, последователно ги правят, рехабилитация провеждал в болница, преди ПТП не е страдал от диабет, правил си е изследвания, след ПТП се грижат за ищеца с жена му, заедно живеят. Видно от показанията на свидетелката З.А. Е., сестра на ищеца, разпитана също в съдебното заседание на окръжния съд на 13.01.2020 г., лечението на ищеца в болница след катастрофата продължило 2-3 месеца, след това не можел да става от леглото, придвижвал се с инвалидна количка, не можел да излиза, имал специален стол за тоалетна, до него непрекъснато трябвало да има човек, за ищеца се грижели майка му, жена му и свидетелката, впоследствие се наложило да минава операции, продължили операциите и лечението му, не осъществявал контакти с никой, не можел да излиза от къщи, бил на инвалиден стол, после с патерици, непрекъснато бил с болки в крака, приемал непрекъснато болкоуспокояващи, не можел без тях, дълго време, до миналата година бил с патерици, единият му крак е с 5 см. по-къс, в момента се движи без помощни средства от няколко месеца. Видно от заключението на съдебно-психологичната експертиза, изготвено от в.л. В.Б., клиничен психолог, от 6.01.2020 г., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 13.01.2020 г., претърпяното от ищеца ПТП на 11.06.2016 г. е довело до възникването на остра стресова реакция, която е преходно психично разстройство със значителна тежест и нарушава психичното равновесие на личността, тя е прерастнала в разстройство в адаптацията, довело до нарушаване на ежедневния ритъм и пълноценното личностово, професионално и социално функциониране на ищеца, като силно травмиращите преживявания (смъртта на баща му и детето му) също значително допринасят за нарушаване на психичния му баланс. Видно от същото заключение, негативните емоционални изживявания към момента на освидетелстването са притъпили своята острота, но не са отзвучали, незавършеното лечение и недостатъчното физическо възстановяване допринасят за поддържане на негативни емоционални преживявания и песимистични нагласи за бъдещето. Видно от същото заключение, по делото няма данни за проведено лечение или консултация със специалист-психолог, няма данни ищецът да е провеждал медикаментозно или друго лечение, свързано със симптомите от психическо естество, в случая приоритетно е било лечението на физическото състояние на ищеца, което е препятствало провеждането на целенасочено и системно психологическо въздействие. Видно от същото заключение, периодът на възстановяването от негативни изживявания и стрес е индивидуален и зависи от редица фактори, в случая до голяма степен се определя от непълноценното физическо възстановяване, преодоляване на болката, двигателните ограничения и затруднения, като ищецът не се нуждае от специализирано лечение. Видно от заключението на тройната СМЕ, назначена от апелативния съд, от 11.05.2021 г., приета в съдебното заседание на апелативния съд на 19.05.2021 г., в резултат на ПТП ищецът получава открита многофрагментна фрактура на лява подбедреница, фрактура на ляво бедро, фрактура на дясна срамна кост на таза и контузия на гръден кош, които фрактури са в различни обрасти на тялото и са тежки счупвания. Видно от същото заключение, приема се за захарен диабет всяко покачване на кръвна захар на гладно над 7,0 ммол/л или случайно изследване на кръвна захар, включително след нахранване, над 11 ммол/л, в първата епикриза на 11.06.2016 г. има регистрирана кръвна захар 6,7 мммол/л, като покачвания на кръвната захар над нормата на гладно 6,0 ммол/л има във всяка следваща епикриза, в която е изследвана кръвна захар, категорично не може да се каже дали това отговаря на критериите за поставяне на диагноза Захарен диабет, липсват изследвания, извършени преди ПТП, които да доказват или изключват заболяването, за първи път диагноза Захарен диабет се поставя категорично на 28.06.2017 г. при кръвна захар 15,5-до 28 ммол/л и започнато лечение с инсулин, може да се твърди, че заболяването е диагностицирано на 28.06.2017 г., след преживяното ПТП, без да може да се изключи наличието на латентен диабет преди това. Видно от същото заключение, лечението на остеомиелита трябва да е продължително и комплексно, с изследване и нормализиране на кръвната захар, вземане на секрет от раната и определяне на антибиотичната чувствителност на микроорганизмите, даване на подходящи антибиотици за продължително време, понякога се налага оперативно отстраняване на мъртви костни фрагменти и промивни дренажи, много често лечението е продължително и е свързано с оформяне на костен дефект и забавено костно срастване. Видно от същото заключение, при прегледа на Г. на 10.05.2021 г. се вижда, че по външната страна на лявото бедро има отворена рана с умерена гноевидна секреция, кракът му се е скъсил с 9 см., флексията на ляво коляно се е намалила до 45 градуса, перспективите за неговото излекуване не са големи. Видно от същото заключение, при ищеца е възможно остеомиелита да е от внесени бактерии в костта по кръвен път или оперативно лечение, в приложената епикриза от 26.07.2016 г. няма данни за остеомиелит, но има данни за изолирани микроорганизми от лява подбедреница, които най-вероятно по кръвен път са предизвикали остеомиелит на бедрената кост. Видно от същото заключение, нарушение на въглехидратния механизъм видимо съществува по време на понесеното ПТП, макар че диагнозата на захарния диабет се манифестира на 28.06.2017 г., година след претърпяното ПТП, ЗД тип 2 не е причина за развитието на усложнения и появилата се инфекция на бедрото, но е фон, при който наличните фрактури биха се консолидирали по-трудно, с очакване на повече усложнения, както се е случило при ищеца, при установяване на ЗД на 28.06.2017 г. вече има регистриран хроничен обострен остеомиелит. Видно от същото заключение, захарният диабет е диагностициран след около година от момента на ПТП, на 28.06.2017 г., датата на възникване на ЗД е неизвестна, възможно е ищецът да е имал ЗД преди датата на ПТП, но поради липса на представени амбулаторни изследвания не може да бъде отговорено за точната дата на метаболитното нарушение. Видно от същото заключение, затлъстяването и артериалната хипертония не са в пряка зависимост от протичането на възстановителния процес по отношение на фрактурите и остеомиелита. Видно от същото заключение, ищецът се придвижва самостоятелно, с накуцваща походка поради скъсяване на левия крак, скъсяването той компенсира с ортопедична обувка, може да се обслужва самостоятелно, не е зависим от грижите на своите близки за извършване на обичайните действия от ежедневието си, има издадено решение на ТЕЛК за трайна нетрудоспособност, но без чужда помощ. Видно от епикризата от 26.07.2016 г., представена в копие с исковата молба, ищецът е опериран и лекуван в болница непосредствено след ПТП от 11.06.2016 г. до 26.07.2016 г., 45 дни. Видно от епикризата от 16.08.2016 г., той е постъпил в болница на 8.08.2016 г. и е изписан на 16.08.2016 г., отново е претърпял операция. Видно от епикризата от 15.11.2016 г., лекуван е в болница от 26.10.2016 г. до 15.11.2016 г., отново е опериран. Видно от епикризите от 23.01.2017 г. и от 30.01.2017 г., постъпил е в болница на 18.01.2017 г. и е изписан на 23.01.2017 г., постъпил е на 23.01.2017 г. и е изписан на 30.01.2017 г. Видно от епикризата от 25.05.2017 г., постъпил е в болница на 15.05.2017 г. и е изписан на 25.05.2017 г., опериран е. Видно от епикризата от 8.08.2017 г., постъпил е в болница на 28.06.2017 г. и е изписан на 8.08.2017 г., опериран е. Видно от епикризата от 8.08.2017 г., постъпил е в болница на 28.06.2017 г., опериран е. Видно от епикризата от 18.08.2017 г., ищецът е постъпил в болница на 15.08.2017 г. и е изписан на 18.08.2017 г. Видно от епикризата от 6.11.2017 г., ищецът е постъпил в болница на 1.11.2017 г. и е изписан на 6.11.2017 г., опериран е. Видно от епикризата от 19.01.2018 г., ищецът е постъпил в болница на 15.01.2018 г. и е изписан на 19.01.2018 г. Видно от епикризата от 30.01.2018 г., ищецът е постъпил в болница на 25.01.2018 г. и е изписан на 30.01.2018 г., опериран е. Видно от епикризата от 4.07.2018 г., ищецът е постъпил в болница на 28.06.2018 г. и е изписан на 4.07.2018 г., опериран е. Видно от епикризата от 25.07.2018 г., ищецът постъпва в болница на 10.07.2018 г. и е изписан на 25.07.2018 г., опериран е. Видно от епикризата от 21.08.2018 г., ищецът постъпва в болница на 14.08.2018 г. и е изписан на 21.08.2018 г., опериран е. Видно от епикризата от 24.08.2018 г., ищецът постъпва в болница на 22.08.2018 г. и е изписан на 24.08.2018 г., опериран е. Видно от епикризата от 22.10.2018 г., ищецът постъпва в болница на 15.10.2018 г. и е изписан на 22.10.2018 г., опериран е. Видно от епикризата от 15.11.2018 г., ищецът постъпва в болница на 12.11.2018 г. и е изписан на 15.11.2018 г. Видно от епикризата от 25.02.2019 г., ищецът постъпва в болница на 19.02.2019 г. и е изписан на 25.02.2019 г., опериран е. Видно от епикризата от 1.04.2019 г., ищецът постъпва в болница на 25.03.2019 г. и е изписан на 1.04.2019 г., опериран е. Установява се следователно от двете заключения на експертите (СМЕ и СПЕ), приети в производството пред окръжния съд, от заключението на тройната СМЕ, прието от апелативния съд, от посочените епикризи и от показанията на свидетелите, че вследствие на причиненото по вина на И.Б.ПТП на пострадалия Г. са причинени тежки и много болезнени физически увреди, а именно фрактури на лявата бедрена кост и открита фрактура на лявата подбедреница, както и фрактура на дясната срамна кост и контузия на гръдния кош, а впоследствие са получени тежки усложнения, а именно хроничен остеомиелит, псевдоартроза на лявата бедрена кост, захарен диабет тип 2, увреждания на нерви, които са наложили осъществяване на тежко и продължително лечение с множество постъпвания в болници, в различни клиники, с извършени множество оперативни лечения. Относно хроничния остемиелит следва да се приеме, че той е настъпил именно с оглед многофрагментна фрактура на лявата подбедреница, която е била открита, както и с оглед на обстоятелството, че в първата епикриза след лечението на ищеца веднага след ПТП, от 26.07.2016 г., има данни за изолирани микроорганизми именно от лявата подбедреница, които според заключението на тройната СМЕ най-вероятно по кръвен път са предизвикали остеомиелита на бедрената кост. Относно захарния диабет тип 2 следва да се приеме, че той също е настъпил в резултат на стреса от ПТП и от последвалото продължително и мъчително лечение, с оглед на обстоятелството, че при приемането на ищеца в болница веднага след ПТП кръвната захар е била в границите на нормата (6,7 мммол/л при норма 6,00 милимола), като захарният диабет е диагностициран на 28.06.2017 г. При определянето на обезщетението съдът следва да вземе предвид броя и вида на телесните повреди. Установява се от заключението на двете СМЕ, както и от показанията на свидетелките М.Е.и З.Е., майка и сестра на ищеца, че причинените на ищеца тежки увреждания, които представляват средна телесна повреда, с оглед на своето естество са му причинили силни болки и мъчителни затруднения във физически и битов план за значителен период от време. Тези гласни доказателства, макар и дадени от майката и сестрата на ищеца, преценени в съвкупност с констатациите на експертите са достоверни, непосредствени и следва да бъдат съобразени. Установява се от горепосочените доказателства, че ищецът е бил опериран в болница веднага след ПТП, престоят там бил 45 дни, след това ищецът продължил да се възстановява в дома си, не можел да се обслужва сам, не можел да стане, не можел да ходи, първо се придвижвал с инвалидна количка, след това започнал да ходи с патерици, болките били непрекъснати, пет години след инцидента състоянието на левия му крак не е възстановено, налице е скъсяване 9 см., флексията на лявото коляно се е намалила до 45 градуса, въпреки многобройните оперативни лечения във връзка с хроничния остеомиелит и към 10.05.2021 г. по външната страна на лявото бедро има отворена рана с умерена гноевидна секреция, перспективите за неговото излекуване не са големи. Тези увреждания са в пряка причинна връзка с травмите от ПТП и водят до продължаващо затруднение в движението на левия крак, това затруднение ще продължи цял живот без изгледи да бъде преодоляно, от възникване на травмата пострадалият изпитва болки и страдания с различна интензивност, те ще продължат и в бъдеще поради трайния характер на настъпилите усложнения и неголемите перспективи за неговото излекуване. Установява се, че ищецът се е възстановявал от получените увреждания дълго и продължително, но възстановяване на физическото му състояние в предишния, преди катастрофата, вид не е настъпило и е невъзможно да настъпи, а прогнозите са неблагоприятни, сочещи на продължаване на последиците и в бъдеще. Установява се от заключението на СПЕ, че ищецът е получил остра стресова реакция и впоследствие разстройство в адаптацията, обусловени от непълноценното физическо възстановяване, преодоляване на болката, двигателните ограничения и затруднения. Обстоятелството, че ищецът в един изключително дълъг период от около 3 години не е могъл да ходи самостоятелно, че от настъпването на ПТП и до момента е трябвало да понася многократни оперативни интервенции, несъмнено му е причинило сериозен дискомфорт, променило е начина му живот, ежедневието му, влошило е качеството му на живот. Ищецът Г. е роден през 1977 г. и към момента на ПТП през 2016 г. е бил на 39 години, мъж в млада възраст, активен, семеен, като с оглед получените увреждания и усложнения след 2016 г. той не е можел, не е бил в състояние да работи, а съгласно експертизата на тройната СМЕ има и издадено решение на ТЕЛК за трайна нетрудоспособност, без чужда помощ. С оглед на данните от заключението на тройната СМЕ, следва да се приеме, че поради здравословното състоянието на ищеца, което е резултат от травмите от ПТП, към момента и неголемите перспективи за неговото излекуване няма основание да се приеме наличие на възможност ищецът да може занапред да работи. Несъмнено е, че ищецът е търпял и продължава да търпи болки и сериозни неудобства с оглед утежненото му здравословно състояние и особено от хроничния остеомиелит. Установява се, че травмата и трудното лечение са повлияли тежко и на психическото състояние на ищеца, лишили са го социалната му среда и от обичайните му занимания и контакти. Физическата травма е променила за дълъг период начина му на живот, преживял е тежко и болезнено лечение, със страх и множество мъчителни изживявания. Общественото разбиране за справедливост изисква толкова тежки и продължителни страдания да бъдат обезщетени надлежно, с определяне на обезщетението в значим размер. Взимайки предвид характера на деянието и степента на вината (нарушение по непредпазливост на изисквания на ЗДвП, при което нарушение на правилата за движение е причинен удар по вина на водача на другото МПС, в автомобила, в който като пътник на задната седалка пътува ищецът, и причиняване на тежки физически увреждания на пострадалия под формата на средна телесна повреда) на водача И.Б.и при отчитане на вида и степента на увреждането (причинени силни и трайни физически и психически болки и страдания, както и негативни емоции и стрес, за дълъг период от време, обездвижване за период от около 3 месеца, постепенно, трудно и болезнено раздвижване, възстановяване на ходенето трудно и мъчително, продължаващи болки, ненастъпило и до момента пълно възстановяване на движението на левия крак, скъсяване на крака с 9 см., накуцване), на младата възраст на пострадалия Г. (към момента на ПТП на 39 години), последиците от деянието (силни болки, обездвижване, сериозен дискомфорт, невъзможност за самостоятелно обслужване в период от няколко месеца, невъзможност за полагане на труд, значително влошаване на начина и на качеството на живот на ищеца), на претърпените силни болки, сериозни и продължителни неудобства и тежки стресови преживявания, съдът сега приема, че размерът на обезвреда при условията на чл. 52 от ЗЗД следва да се определи общо на сумата 150 000 лв., както основателно претендира ищецът, която е съобразена и със социално-икономическата обстановка към 11.06.2016 г., когато минималната работна заплата в страната е била 420 лв., а съгласно §22 от ПЗР на КЗ във вр. с чл. 266,т.1,б.“а“ от КЗ (отм.), към 11.06.2016 г. размерът на лимитите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са 10 000 000 лв. за всяко събитие при две или повече пострадали лица, като и с оглед на икономическата конюнктура в страната няма основания да се приеме, че обезщетението следва да бъде в нисък размер. Окръжният съд е определил именно този размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди - 150 000 лв., като го е намалил до присъдената сума 125 000 лв. поради отчитане на вече извършеното от застрахователя плащане на сумата 25 000 лв. преди подаването на исковата молба. Неоснователно е следователно заявеното оплакване във въззивната жалба на ответното застрахователно дружество за определяне от окръжния съд на завишен размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Ищецът претендира за присъждане на обезщетение и за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП за направени разходи във връзка с неговото лечение. За така направените разходи ищецът е представил с исковата молба в копия многобройни платежни документи. Видно от заключението на в.л. д-р М.С. от 11.05.2020 г., представените от ищеца писмени документи са за медикаменти и средства, прилагани пряко в лечението на травмите на ищеца, както и във връзка с пребиваване на ищеца в здравни заведения с придружител, което е било необходимо. Видно от заключението на тройната СМЕ от 11.05.2021 г., представените общо 182 броя финансови документи са за закупени медицински консумативи и медикаменти, като са купувани превързочни материали, антибиотици, физиологичен разтвор, консумативи, които са необходими за аспирация от оперативна рана, ортеза за глезенна става, ортопедични обувки, такса за самостоятелна стая поради необходимост от придружител, ортопедични импланти, такси за рехабилитационни здравни заведения, като всички направени разходи са във връзка с провежданото продължително лечение и рехабилитация на пострадалия. Неоснователно следователно жалбоподателят счита във въззивната жалба, че няма основания на ищеца да се присъжда сумата, която е присъдил окръжният съд за обезщетение на претърпените от ищеца имуществени вреди 7 621,80 лв. (при общо дължима сума 13 194,10 лв., след приспадане на вече платената от застрахователя преди завеждането на исковата молба сума 5 572,30 лв.).

От страна на застрахователното дружество като ответник в производството пред окръжния съд е заявено възражение по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за допринасяне от ищеца като пострадало лице за настъпването на вредите, което да е основание за намаляване на дължимо обезщетение. Твърди се, че ищецът е бил без поставен предпазен колан, че е допуснал падане, което е довело до рефрактура на лявото бедро на 12.08.2016 г. и че не е спазвал хранителен и хигиенен режим съгласно предписанията на лекарите. Видно от заключението на СТЕ от 24.02.2020 г., изготвено от вещото лице инж. В., фабрично автомобилът, в който на задната седалка като пътник е пътувал ищецът, е оборудван с триточкови инерционни колани за всички пътници в автомобила, според показанията на Г. в досъдебното производство той е бил с поставен предпазен колан, експертизата не може да даде категоричен отговор на въпроса има ли данни за използван предпазен колан от ищеца, като вещото лице посочва, че ако се установи, че ищецът е бил без поставен обезопасителен колан по време на ПТП, предвид механизма на удара и силите, които са въздействали на пътниците в автомобила, би могло да се каже, че последствията за пътника Г. биха били в по-лека форма и като обем, и като интензитет, но с уточнение, че това би било вярно само при неучастие на лекия автомобил в предишно ПТП от същото естество– челен удар с друг автомобил. Видно от заключението на СМЕ от 11.05.2020 г., изготвено от в.л. д-р М.С., при директен челен, леко кос удар между двете МПС, върху телата на пасажерите се прилага голяма инерционна сила, която за много нищожно разстояние трябва да се занули, т.е. те получават много силен удар в предпазния колан, а на нивото на долните крайници директен удар върху подбедрениците и колената, според показанията на ищеца в ДП той е бил с поставен предпазен колан, травмите, които е получил при това ПТП, не съответстват на предполагаемите травми, които биха се получили, ако е бил без поставен предпазен колан, ако ищецът е бил без поставен предпазен колан, то той би получил много по-големи травматични увреди, включващи глава, шия и гръден кош. Видно от заключението на тройната СМЕ от 11.05.2021 г., получените от Г. фрактури (многофрагментна фрактура на лява подбедреница, фрактура на ляво бедро, фрактура на дясна срамна кост на таза и контузия на гръден кош) са в резултат на свободното движение на тялото на пострадалия от инерционните сили при челния удар на двете МПС-та и са се получили от удари в твърди и тъпи предмети в купето на автомобила при неизползване на предпазен колан от пострадалия. Видно от същото заключение, при използване на предпазен колан и челен удар с висока скорост също се очакват тежки травми, но на други места по тялото – счупване на дясна ключица, счупване на ребра в дясно, травма на коремни органи и охлузване на кожата на гръден кош, каквито травми не са описани в епикризата от хоспитализацията след травмата. С оглед на категоричното заключение на тройната СМЕ следва да се приеме, че ищецът е бил без поставен предпазен колан при настъпването на ПТП. Налице е затова допринасяне от страна на пострадалия за настъпването на ПТП, съответно на вредите от него, поради което в случая следва обезщетението да бъде намалено съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Наличието на вина на пострадалия не се изследва при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. В случая, видно от заключението на САТЕ, изготвено от в.л. В., причина за настъпването на процесното ПТП от техническа гледна точка е навлизане и движение в насрещната за лек автомобил „Б.“ (управляван от И.Б.) лента. Причината за настъпването на ПТП следователно е именно и само така посоченото поведение на водача на лекия автомобил И.Б., като е налице съпричиняване от страна на пострадалия пътник в насрещно движещия се лек автомобил Г. само относно настъпилия за него вредоносен резултат поради непоставянето на предпазен колан, а именно претърпените травми конкретно от вида, посочен от двете СМЕ, което при тези обстоятелства следва да се определи в размер на 20%. Основателно е следователно оплакването на жалбоподателя-застрахователно дружество, че ищецът има принос за претърпените от него в резултат на ПТП вреди. Дължимото на пострадалия Г. обезщетение по реда на чл. 51,ал.1,изр.1 и чл. 52 от ЗЗД следва да бъде намалено при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД с 1/5 част поради негов принос за настъпването на вредите (имуществени и неимуществени) в такава степен спрямо приноса на виновния водач.

Видно от заключението на в.л. С.от 11.05.2020 г., в съдебната документация и в медицинската документация, представена от ищеца, няма данни за травматично събитие след 11.06.2016 г., в периода на лечение. Видно от същото заключение, относно хоспитализацията на ищеца на 8.08.2016 г. с диагноза рефрактура феморис синистра обяснението според вещото лице е, че след около 2 месеца от счупването на лявото бедро участъци от бедрената кост-краищата им в зоната на фрактурата, които са останали без кръвоснабдяване, започват да проявяват признаци на невиталност, засилване на остеопорозата, вследствие на това и при лек натиск е обяснимо, че метални винтове са излезли от костта и вече плаката не е стабилен поддържащ елемент, като в ИЗ № ***** обективният статус е уточнил, че бедрото е било деформирано и болезнено, от същата епикриза се чете и анамнеза, която посочва, че след дехоспитализация получава при рехабилитация болки в ляво бедро, установена е рефрактура, като според вещото лице в случая няма уточняване за енергиен травматичен момент, а за рехабилитационни раздвижвания. Видно от същото заключение, диабетът е определен като новооткрит през 2017 г., след 1 година, през месец ноември на 2018 г. ищецът отново има оплаквания и е хоспитализиран, проведени са изследвания, които говорят за сравнително добре контролиран диабет в рамките на 3 месеца назад, може да се приеме, че влошаването на състоянието е станало в рамките на самия месец, в епикриза към ИЗ №**** в раздела анамнеза е вписано, че не спазва хранителен режим, а в епикриза към ИЗ № ***** в частта анамнеза е записано, че се стреми да спазва хранителен режим, като в същата епикриза е отбелязана стойност на гликиран хемоглобин 5,1, което говори за добре контролиран диабет във времето назад, при ищеца не може да се говори за неправилно и нередовно лечение на диабета в домашни условия. Видно от същото заключение, предходните обяснения показват добър контрол на кръвната захар във времето, регистрираните високи стойности са най-вероятно свързани с усложненията на остеомиелита и неговата екзацербация. Видно от заключението на тройната СМЕ от 11.05.2021 г., в медицинската документация към делото няма данни за падане на ищеца след ПТП от 11.06.2016 г., до изписването на 26.07.2016 г. ищецът е провеждал рехабилитация за тонизиране на мускулите с цел по-късно вертикализиране и прохождане с две патерици, на 8.08.2016 г. Г. е приет отново в травматологията с болки и оток на ляв крак и деформация на бедрото, установено е след рентгенография разместване на фрактурата и поставените импланти (плака и винтове), това се получава при опит за ходене и падане върху пострадалия крак, при такава травма е възможно имплантите да се деформират или винтовете да се извадят от бедрената кост, това изисква подмяна на имплантите и поставяне на интрамедуларен пирон като по-устойчив, пострадалият се е върнал 2 месеца назад в лечението си. Видно от същото заключение, при падане върху опериран крак и разместване на имплантите и костните фрагменти се получава ограничено кръвотечение (хематом), той може да се инфектира по кръвен път от гнойни огнища в тялото и да доведе до развилия се по-късно остеомиелит на лява бедрена кост, без травма при падане е невъзможно разместването на имплантите и костта, на последващата травма се дължи рефрактурата на лява бедрена кост, т.е. разместване на бедрената фрактура и поставените импланти. Видно от същото заключение, в епикриза от 10.07.2018 г. при консултация с ендокринолог се твърди, че от 4 месеца не е поставян инсулин, трудно би могло да бъде отговорено еднозначно на въпроса дали има данни при пострадалия за неспазване на хранителния и хигиенния режим, лош контрол на кръвната захар (поддържане на високи стойности), неправилно и нередовно лечение на диабет, кръвно захарните стойности, регистрирани в периода от преживяното ПТП на 11.06.2016 г. до 25.03.2019 г., за който са представени данни в делото, стойностите се движат от 6,00 милимола (нормална стойност) до 28,23 милимола, гликиран хемоглобин е изследван единствено в клиника по ендокринология и болести на обмяната и се движи от 8,1, 6,6 и 5,1%, данните говорят за различен контрол на ЗД в различни периоди от време. Видно от същото заключение, затлъстяването и артериалната хипертония не са в пряка зависимост от протичането на възстановителния процес по отношение на фрактурите и остеомиелита. С оглед заключението на тройната СМЕ се установява, че рефрактурата при ищеца от 8.08.2016 г. се дължи на падане на ищеца в домашни условия, след изписването му от болницата на 26.07.2016 г., но това падане, респективно рефрактурата, е забавило лечението му с 2 месеца („пострадалият се е върнал 2 месеца назад в лечението си“), което обстоятелство при тежките увреждания на ищеца, настъпили при ПТП, и при тежките усложнения, настъпили впоследствие, и при все още незавършилото негово лечение с неголеми перспективи за неговото излекуване не може да се приеме за поведение, което да е довело до съпричиняване на тези тежки за него последици. Не се установява с оглед заключението на тройната СМЕ и неглижиране на ищеца на задълженията му във връзка с неговото лечение относно контрол на захарния диабет, както и относно спазване на хранителен и хигиенен режим. Няма следователно основание да се приеме, че е налице друго поведение на ищеца извън непоставянето на обезопасителен колан, което да е допринесло за търпените от него имуществени и неимуществени вреди.

Установява се следователно, че ответното застрахователно дружество дължи да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., намалено с (1/5 от 150 000 лв.) с 30 000 лв., т.е. 120 000 лв. Като се отчете извършеното преди завеждането на исковата молба плащане от застрахователя на сумата 25 000 лв., то остава дължимо и неизплатено обезщетение в размер на 95 000 лв. Въззивната жалба на жалбоподателя е затова частично основателна. Следва решението на окръжния съд да бъде отменено в частта му, с която тази претенция е уважена за разликата над 95 000 лв. до 125 000 лв., като искът се отхвърли за тази разлика от 30 000 лв. Установява се също така, че ответното застрахователно дружество дължи да заплати на ищеца и обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на общо 13 194,10 лв., намалено с (1/5 от 13 194,10 лв.) 2 638,82 лв., т.е. 10 555,28 лв. Като се отчете извършеното от застрахователя плащане на сумата 5572,30 лв., дължимото и неизплатено обезщетение е в размер на 4 982,98 лв. Въззивната жалба е частично основателна, следва решението на окръжния съд да бъде отменено в частта му, с която тази претенция е уважена за разликата над 4 982,98 лв. до 7 621,80 лв., като искът се отхвърли за тази разлика от 2 638,82 лв.

Изменението на решението на окръжния съд относно присъдените суми определя необходимостта от изменение и относно присъдените от окръжния съд суми за разноските. В случая с оглед резултата от въззивното обжалване исковете са предявени общо за 132 621,80 лв., уважени са общо за размер на (95 000 лв. плюс 4 982,98 лв.) 99 982,98 и са отхвърлени за размер на (30 000 лв. плюс 2 638,82) 32 638,82 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по съразмерност. Ищецът е направил разноски общо в размер на 4 200 лв. за платено адвокатско възнаграждение (л.256 от делото на ОС). От страна на ответника в последното съдебно заседание на окръжния съд е заявено възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар. Възражението е очевидно неоснователно, тъй като съгласно чл. 7, ал.2,т.5 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 3 530 лв. плюс 2% за горницата над 100 000 лв., като в случая е предявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 125 000 лв. и следователно само за защитата по него минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 4 030 лв. Освен това е предявен и иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 621,80 лв. и съгласно чл. 7,ал.2,т.3 от посочената Наредба минималното адвокатско възнаграждение за защитата по този иск е в размер на 711,09 лв. За защитата по двата иска следователно минималното адвокатско възнаграждение за пълномощника-адвокат на ищеца е в размер на 4 731,09 лв., поради което платеното възнаграждение няма основания да бъде намалявано. При предявен иск за общо 132 621,80 лв. и уважен за размер общо 99 982,98 лв. ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за производството пред окръжния съд по съразмерност в размер на 3 166,36 лв. Съгласно нормата на чл. 78,ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски по съразмерност. Ответникът е направил разноски в размер на (400 лв. за възнаграждение за лещи лица, листове 233 и 234 от досието на делото на ОС, 10 лв. за ДТ за удостоверение, л.235 и 236, 229 лв. за възнаграждение за вещо лице, л.328, 133,50 лв. за възнаграждение на вещо лице, л. 390 и 50 лв. платена такса за оперативни протоколи, л.284) 822,50 лв. Претендира се и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.8 от ГПК размерът му следва да бъде определен по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 300 лв. Следователно разноските за ответника са общо в размер на 1122,50 лв. При претендирано отхвърляне на исковете за общ размер 132 621,80 лв. и отхвърлянето им за общ размер 32 638,82 лв. ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по съразмерност 276,25 лв. Съгласно чл. 78,ал.6 от ГПК ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-С.З. сумата (4% от 99 982,98 лв.) 3 999,32 лв., както и платените от бюджетните средства на съда суми за възнаграждения на вещи лица (300 лв. за СПЕ, 200 лв. за СТЕ, 333,50 за СМЕ) в размер общо на 833,50 лв.

Страните претендират за присъждане на разноски за въззивното производство, които са дължими с оглед резултата от него. Жалбоподателят-застрахователно дружество претендира решението да бъде отменено в частите му относно общо сумата (125 000 лв. плюс 7 621,80 лв.) 132 621,80 лв. и е направил разноски (2 652,44 лв. платена ДТ за въззивното производство, л.18 от досието на делото на АС, 900 лв. за възнаграждение на вещи лица, л.58) общо в размер на 3552,44 лв. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.8 от ГПК следва да се определи по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ– 300 лв. Следователно разноските на жалбоподателя са общо в размер на 3 852,44 лв. Жалбата е уважена за сумата 32 638,82 лв., поради което ищецът по спора следва да заплати на жалбоподателя по съразмерност за разноски сумата 948,10 лв. От ответника по жалбата се претендира решението да бъде потвърдено за размера 132 621,80 лв., то е потвърдено за размер на присъдени суми общо в размер на 99 982,98 лв. От страна на ответника по жалбата направените разноски за въззивното производство са за платено адвокатско възнаграждение в размер на 4 200 лв. (л.44-гръб). Жалбоподателят в последното съдебно заседание заявява възражение за прекомерност на разноските, което е очевидно неоснователно. Съгласно чл. 2,ал.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция и следователно по посочените вече по-горе съображения минималното адвокатско възнаграждение за защита на ответника по жалбата и за въззивното производство е в размер на 4 731,09 лв. Възражението следва да бъде оставено без уважение, като на ответника по жалбата се присъди сума по съразмерност за направените разноски в размер на 3 166,36 лв.

С оглед на гореизложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 251, постановено на 6.08.2020 г. по т.д. 195/2019 г. на Окръжен съд-С.З., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е осъдено „З.А.Д. Д.Б. Ж.З.“ АД-гр. С. да заплати на Г.И.Г. сумата над 95 000 лв. до 125 000 лв., дължима като разлика между изплатеното на ищеца по Щета №........застрахователно обезщетение в размер на 25 000 лв. и справедливото полагащо му се застрахователно обезщетение в размер на 150 000 лв., намалено с 1/5 поради наличие на съпричиняване, за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се във фрактури на лявата бедрена кост и на лявата подбедреница, настъпили като усложнения хроничен остеомиелит, псевдоартроза на лявата бедрена кост, захарен диабет тип 2, увреждания на нерви, претърпени многократни операции във връзка с уврежданията и последвалите усложнения на заболяванията, както и преживените душевни болки и страдания, в резултат на претърпяното от него ПТП на 11.06.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението за разликата над 95 000 лв. до 125 000 лв., считано от 11.06.2016 г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати сумата над 4 982,98 лв. до 7 621, 80 лв., представляваща разликата между изплатеното на ищеца обезщетение по Щета №........в размер на 5 572,30 лв. и реално полагащото му се в размер на 13 194,10 лв., намалено с 1/5 поради наличие на съпричиняване, за претърпените от него имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с лечението на ищеца от получените увреждания в резултат на претърпяното от него ПТП на 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението за разликата над 4 982,98 лв. до 7 621,80 лв., считано от 11.06.2016г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.И.Г., ЕГН ********** ***** против „З.А.Д. Д.Б. Ж.З.“АД-гр.С., ЕИК ********, с адрес гр.С., район „И.“, бул.“Г.М.Д.“* иск за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди за размер над 95 000 лв. до 125 000 лв., дължимо като разлика между изплатеното на ищеца по Щета №........застрахователно обезщетение в размер на 25 000 лв. и справедливото полагащо му се застрахователно обезщетение в размер на 150 000 лв., намалено с 1/5 поради наличие на съпричиняване до 120 000 лв., които причинени му неимуществени вреди се изразяват в преживени душевни болки и страдания вследствие фрактури на лявата бедрена кост и на лявата подбедреница, както и настъпили като усложнения хроничен остеомиелит, псевдоартроза на лявата бедрена кост, захарен диабет тип 2, увреждания на нерви, претърпени многократни операции във връзка с уврежданията и последвалите усложнения на заболяванията, които вреди са настъпили в резултат на претърпяното от него ПТП на 11.06.2016 г., причинено по вина на И.Б., ЕГН **********, водач на лек автомобил „Б.*****“ с рег. № ********, с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със „З.А.Д. Д.Б. Ж.З.“АД-гр.С., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението за разликата над 95 000 лв. до 125 000 лв., считано от 11.06.2016 г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 251, постановено на 6.08.2020 г. по т.д. 195/2019 г. на Окръжен съд-С.З., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е осъдено „З.А.Д. Д.Б. Ж.З.“ АД-гр. С. да заплати на Г.И.Г. сумата 95 000 лв., дължима като разлика между изплатеното на ищеца по Щета №........застрахователно обезщетение в размер на 25 000 лв. и справедливото полагащо му се застрахователно обезщетение в размер на 150 000 лв., намалено с 1/5 поради наличие на съпричиняване до 120 000 лв., за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се във фрактури на лявата бедрена кост и на лявата подбедреница, настъпили като усложнения хроничен остеомиелит, псевдоартроза на лявата бедрена кост, захарен диабет тип 2, увреждания на нерви, претърпени многократни операции във връзка с уврежданията и последвалите усложнения на заболяванията, както и преживените душевни болки и страдания, в резултат на претърпяното от него ПТП на 11.06.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението 95 000 лв., считано от 11.06.2016 г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 4 982,98 лв., представляваща разликата между изплатеното на ищеца обезщетение по Щета №........в размер на 5 572,30 лв. и реално полагащото му се в размер на 13 194,10 лв., намалено с 1/5 поради наличие на съпричиняване до 10 555,28 лв., за претърпени от него имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с лечението на ищеца от получените увреждания в резултат на претърпяното от него ПТП на 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението 4 982,98 лв., считано от 11.06.2016г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.

ОТМЕНЯ решение № 251, постановено на 6.08.2020 г. по т.д. 195/2019 г. на Окръжен съд-С.З., И В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е осъдено „З.А.Д. Д.Б. Ж.З.“ АД-гр. С. да заплати на Г.И.Г. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 200 лв., както и е осъдено „З.А.Д. Д.Б. Ж.З.“ АД- гр. С. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата 5 304, 87 лв. за държавна такса, както и сумата 833, 50 лв. за депозити за вещи лица, платени от бюджета на съда, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „З.А.Д. Д.Б. Ж.З.“АД-гр.С., ЕИК ********, с адрес гр.С., район „И.“, бул.“Г.М.Д.“* да заплати на Г.И.Г., ЕГН ********** ***** сумата 3 166,36 лв. – направени разноски за производството пред окръжния съд по съразмерност.

ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН ********** ***** да заплати на „З.А.Д. Д.Б. Ж.З.“АД-гр.С., ЕИК ********, с адрес гр.С., район „И.“, бул.“Г.М.Д.“* сумата 276,25 лв. – направени разноски за производството пред окръжния съд по съразмерност.

ОСЪЖДА „З.А.Д. Д.Б. Ж.З.“АД-гр.С., ЕИК ********, с адрес гр.С., район „И.“, бул.“Г.М.Д.“* да заплати на основание чл. 78,ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-С.З. сумата 3 999,32 лв. - дължима държавна такса за първоинстанционното производство, както и сумата 833,50 лв. - платени от бюджетните средства на съда суми за възнаграждения на вещи лица.

ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН ********** ***** да заплати на „З.А.Д. Д.Б. Ж.З.“АД-гр.С., ЕИК ********, с адрес гр.С., район „И.“, бул.“Г.М.Д.“* сумата 948,10 лв. за разноски за производството пред апелативния съд по съразмерност.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователни заявените по реда на чл. 78,ал.5 от ГПК във въззивното производство от жалбоподателя „З.А.Д. Д.Б. Ж.З.“АД-гр.С. възражение за прекомерност на платените от ответника по жалбата Г.И.Г. разноски за адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство по спора и искането за тяхното намаляване.

ОСЪЖДА „З.А.Д. Д.Б. Ж.З.“АД-гр.С., ЕИК ********, с адрес гр.С., район „И.“, бул.“Г.М.Д.“* да заплати на Г.И.Г., ЕГН ********** ***** сумата 3 166,36 лв. – направени разноски за производството пред апелативния съд по съразмерност.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: (1)

(2)

Номер на акта:	260175
Дата:	14 юни 2021 г.
Съдия:	Вера Иванова Иванова

Дело:	20205001000738
Тип на делото:	Въззивно търговско дело
Дата на образуване:	7 декември 2020 г.

Решение по дело №738/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА