НОХД № 901/2016 г.
по описа на Районен съд П.
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура П. обвинителен акт срещу подсъдимия А.С.Б., ЕГН: **********, роден
на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен,
неосъждан, безработен, постоянен адрес:***, за това, че на 15.04.2016 г., в гр.
П., обл. П., е отнел чужди движими вещи – 1 бр.
дамска чанта на стойност 10 лева и намиращите се в нея 1 бр. черно на цвят
дамско портмоне от черна изкуствена кожа на стойност 3 лева; 1 бр. дамски чадър
на стойност 2 лева; 1 бр. калъф за диоптрични очила на стойност 30 лева; 1 бр.
мобилен телефон марка „Sony Ericsson“,
модел „J110i“, от 2007 г., на стойност 5.94 лева; 1 бр. мобилен телефон марка „****“,
модел „Ascend Y330“, смартфон,
на стойност 31.20 лева; 1 бр. пила за нокти на стойност 1 лев; 1 бр. слънчеви
очила с пластмасова рамка на стойност 2 лева; 3 бр. ключове, по 3 лева всеки,
на обща стойност 9 лева; 1 бр. запалка на стойност 0.50 лева; и 1 бр. флаш памет на стойност 5 лева, всички на обща стойност
99.64 лева и сумата от 50 лева, от владението на П.П.Б.
***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила – бутнал е пострадалата на земята и е издърпал дамската
чанта от ръката й – престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, както и за това, че
на 15.04.2016 г., в гр. П., обл. П., не е изпълнил
Заповед за незабавна защита № 5, издадена въз основа на Определение №
517/29.02.2016 г., постановено по гражданско дело № 643/2016 г. по описа на
Районен съд – П. – престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може
да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъпленията, за които
му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като
му наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
По делото, което се води по реда на бързото
производство по глава 24-та от НПК, няма приет за съвместно разглеждане граждански
иск и няма конституиран частен ищец. Няма конституиран частен обвинител.
Подсъдимият се признава за виновен по така повдигнатите
му обвинения, като твърди, че ги е извършил, за да стопли отношенията си със
съпругата му – пострадалата П.П.Б..
В дадената му последна дума подсъдимият предоставя на
съда какво наказание да му наложи.
Районен съд П., като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.Б. и свидетелката П.Б. са съпрузи. От
съвместния им брак те имат две дъщери. През годините отношенията на подсъдимият
А.Б. и свидетелката се влошили, като подсъдимият често правил скандали и дори
посягал да удря съпругата си, след като употреби алкохол. П.Б. заедно с дъщеря им
П.Б. напуснали дома на подсъдимия и заживели на квартира. Другата дъщеря е омъжена
и живее в гр. С.. Скандалите между съпрузите продължили, като често ставали и
достояние на полицията, от където посъветвали Б. да заведе дело по Закона за
защита от домашно насилие, което тя и сторила. На 29.02.2016 г. Районен съд П.
издал Заповед за незабавна защита № 5, въз основа на Определение №
517/29.02.2016 г., постановено по гражданско дело № 643/2016 г. по описа на съда.
С него подсъдимият А.Б. бил задължен да
се въздържа от домашно насилие по отношение на П.Б. и му било изрично забранено
да се приближава до нея, до жилището и или до местата и за социални контакти и
отдих, по какъвто и да било повод. За издадената заповед Б. научил от
полицейските служители – свидетелите Ц.К. и Т.К.. Заповедта била връчена на
подсъдимия Б. *** и по реда на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление.
Самият подсъдим в съдебно заседание заяви, че е знаел за издадената Заповед за
защита от домашно насилие спрямо него, макар и да не е получил копие от нея. Въпреки
заповедта, на 15.04.2016 г., сутринта, малко преди 07:00 часа, подсъдимият А.Б. отишъл и се скрил в блока, който се
намирал в гр. П., обл. П., на ул. „****“ № *, ет. *,
ап. **, до стълбището, водещо към избените помещения. Именно в този блок
живеели П.Б. и дъщеря й П.Б.. Същите излезли от апартамента малко след 07:00
часа. Виждайки ги, че излизат от блока подсъдимият Б. изскочил пред тях. Той
бил видимо ядосан и агресивен. Двете жени се опитали да ускорят крачка и да му
избягат, а той тръгнал след тях с думите, че точно те двете му трябвали и тъкмо
са му паднали. П.Б. се опитала да затисне входната врата на блока от външната
страна, за да може майка и да се обади в полицията, но Б. натиснал вратата и я
отворил. Малко след като излезли пред блока П. и П. Б. били настигнати от подсъдимия
Б.. Той бутнал силно свидетелката П.Б.,
която паднала на земята. Тогава П.Б. се опитала да помогне на майка си, но подсъдимият
Б. я ударил и нея, след това я блъснал и
тя също паднала на земята. Междувременно П.Б. станала и извадила от якето си
спрей за самозащита, който носила в себе си, именно защото се страхувала от
подсъдимия. Тя напръскала подсъдимия Б. в областта на лицето, но тъй като имало
вятър, част от струята отишла и към лицето на П.Б.. Спреят ядосал още повече
подсъдимия Б., който отново бутнал П.Б. и използвайки сила, чрез издърпване,
отскубнал дамската чанта от ръцете и, а след това побягнал с думите, че чантата
й щяла да остане при него, докато тя не му върнела сумата от 1500 евро. Б.
твърдял, че въпросната сума П.Б. му дължи за сватбата на дъщеря им.
Пострадалата го последвала, но не успяла да го настигне и той избягал. Междувременно
П.Б. се обадила на телефон 112 и съобщила за инцидента. Около 07:50 часа, на
същия ден, свидетелката Е.А. – колежка на П.Б., решила да й се обади, защото
последната закъснявала за работа. Вместо П.Б. на телефона отговорил подсъдимият
Б.. В хода на телефонния разговор той обяснил на А., че се намирал в казино „**“,
в кв. „Запад“ на гр. П.. Освен това подсъдимият Б. споделил на А., че малко по-рано бил набил П.Б.
и й бил откраднал дамската чанта. От проведения разговор А. разбрала още, че подсъдимият
Б. играел в самото казино и чувала как същият си поръчва водка и уиски. Подсъдимият
Б. споменал на А. и за 1500-те евро,
които П.Б. му дължала. Впоследствие А. се свързала с П.Б. и й съобщила за
разговора си с подсъдимият Б.. П. и П. Б.
били вече в РУ МВР П.. П.Б. на свой ред съобщила на полицейските служители,
след което свидетелят В.К. – младши експерт при РУ на МВР – П., отишъл на място
в горепосоченото казино, където действително заварил подсъдимия Б.. Подсъдимият Б. го отвел до хранителен
магазин, където пазарувал преди това и оставил като залог чантата на П.Б., която
била предадена от служителите в магазина. Подсъдимият Б. е бил отведен до сградата на РУ на МВР – П.,
където бил задържан за срок от 24 часа. На дамската чанта на П.Б. е бил
извършен оглед на ВД, при който е било установено, че в нея се намирали
следните вещи, а именно: 1 бр. черно на цвят дамско портмоне от черна
изкуствена кожа; 3 бр. тефтери; 1 бр. дамски чадър; 1 бр. калъф за диоптрични
очила; 1 бр. мобилен телефон марка „Sony Ericsson“, модел „J110i“, от 2007 г.;
1 бр. хранителна добавка „AQUASOURCE ALGAE“ – водорасли; 1 бр. мобилен
телефон марка „****“, модел „Ascend Y330“, смартфон; 1 бр. мостра за парфюм; 1 бр. ластик за коса; 1
бр. пила за нокти; 1 бр. гланц за устни; 1 бр. слънчеви очила с пластмасова
рамка; мокри и сухи носни кърпи – употребявани; 1 бр. червило; 1 бр. част от
ключодържател; 1 бр. джоб за очила от плат; 1 бр. визитна картичка; 3 бр.
ключове; 1 бр. запалка; 1 бр. флаш памет; 1 бр.
абонаментна карта; 1 бр. училищна карта и медикаменти – 1 бр. хапче, 3 бр.
таблетки „Валидол“ и 1 бр. таблетка „Парацетамол“. В хода на проведеното разследване е била
назначена стоково-оценъчна експертиза. Видно от заключението на вещото лице,
стойността на движимите вещи, които са били отнети на инкриминираната дата от подсъдимият
Б. е както следва: 1 бр. дамска чанта от
черна изкуствена кожа – 10 лева; 1 бр. черно на цвят дамско портмоне от черна
изкуствена кожа – 3 лева; 1 бр. дамски чадър – 2 лева; 1 бр. калъф за
диоптрични очила – 30 лева; 1 бр. мобилен телефон марка „Sony Ericsson“,
модел „J110i“, от 2007 г. –
5.94 лева; 1 бр. мобилен телефон марка „****“, модел „Ascend Y330“, смартфон
– 31.20 лева; 1 бр. пила за нокти – 1 лев; 1 бр. слънчеви очила с пластмасова
рамка – 2 лева; 3 бр. ключове, по 3 лева всеки – 9 лева; 1 бр. запалка – 0.50
лева; и 1 бр. флаш памет – 5 лева, всички на обща
стойност 99.64 лева. С приемо-предавателен протокол
от 18.04.2016 г. на П.Б. са били върнати отнетите от подсъдимият Б. движими вещи. Липсвала единствено 1 бр.
банкнота с номинал 50 лева, която пострадалата П.Б. държала в дамската си чанта
преди тя да бъде отнета от подсъдимия А.Б..
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: самопризнанието
на подсъдимия и дадените от него обяснения, показанията на свидетелите П.Б., П.Б., Е.А., М.К., В.К., М.Д., Т.К. и Ц.К., както
и от писмените такива – Заповед за незабавна защита № 5, въз основа на
Определение № 517/29.02.2016 г., постановено по гражданско дело № 643/2016 г.
по описа на Районен съд П., протокол за оглед на ВД с
приложен фотоалбум, приемо-предавателен протокол, писмо
от Районен съд П., писмо от РУ МВР П. с приложени четири броя докладни записки
и заключението на назначената стоково-оценъчна експертиза.
Събраните по делото горепосочени доказателства са без
противоречие помежду си относно времето и мястото на извършване на инкриминираните
деяния и участието на подсъдимия като автор в тяхното извършване. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите П.Б., П.Б., Е.А., М.К., В.К., М.Д.,
Т.К. и Ц.К., които са без вътрешно противоречие, ясни, конкретни и логични. Показанията
на горепосочените лица взаимно се допълват и изясняват горепосочената
фактическа обстановка. С изключение на показанията на П. и П. Б., останалите са
дадени и от лица, които нямат никакъв личен интерес от изхода на делото.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
С
действията си подсъдимият А.С.Б. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпления по чл.198, ал.1 от НК и по чл. 296, ал. 1 от НК.
От
обективна страна подсъдимият Б. ***, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. дамска
чанта на стойност 10 лева и намиращите се в нея 1 бр. черно на цвят дамско
портмоне от черна изкуствена кожа на стойност 3 лева; 1 бр. дамски чадър на
стойност 2 лева; 1 бр. калъф за диоптрични очила на стойност 30 лева; 1 бр.
мобилен телефон марка „Sony Ericsson“,
модел „J110i“, от 2007 г., на стойност 5.94 лева; 1 бр. мобилен телефон марка „****“,
модел „Ascend Y330“, смартфон,
на стойност 31.20 лева; 1 бр. пила за нокти на стойност 1 лев; 1 бр. слънчеви
очила с пластмасова рамка на стойност 2 лева; 3 бр. ключове, по 3 лева всеки,
на обща стойност 9 лева; 1 бр. запалка на стойност 0.50 лева; и 1 бр. флаш памет на стойност 5 лева, всички на обща стойност
99.64 лева и сумата от 50 лева, от владението на П.П.Б.
***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила – бутнал е пострадалата на земята и е издърпал дамската
чанта от ръката й – престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, като по този начин в
същото време и на същото място не е изпълнил и Заповед за незабавна защита № 5,
издадена въз основа на Определение № 517/29.02.2016 г., постановено по
гражданско дело № 643/2016 г., по описа на Районен съд – П. – престъпление по
чл. 296, ал. 1 от НК. Съдът намира за безспорно установени всички
елементи на двата престъпни състава.
Изхождайки
от действията на подсъдимия, които показват какво е отношението му към деянията
и престъпния резултат, съдът намира, че престъпленията от субективна страна са
извършени виновно, при форма на вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Интелектуалният
момент на умисъла е включвал представите, че срещу подсъдимият има издадена
Заповед за незабавна защита, за която той е бил уведомен, но това не му е
попречило да я наруши съвсем целенасочено и с ясно съзнание, отивайки във входа
на блока, където е жилището на пострадалата, след което дори я и нападнал.
Освен това подсъдимият е бил наясно, че вещите на П.Б. не са негова
собственост, намират се в чужда дамска чанта и въпреки това е прекъснал
владението на досегашния им собственик без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила – бутнал е пострадалата на земята и е издърпал дамската
чанта от ръката й. Във волево отношение подсъдимият е желаел да
отнеме вещите и да ги присвои, като употреби за това сила. С последващите си действия
на фактическо разпореждане с парите и даване на чантата в залог срещу
хранителни продукти подсъдимият по несъмнен начин е манифестирал своето
намерение противозаконно да ги присвои.
Подбудите за извършване на престъпленията очевидно се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред, на чуждата телесна
неприкосновеност и на чуждото право на собственост.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанията съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като сравнително висока обществената опасност на извършените от
подсъдимия деяния. Престъплението по чл.198, ал.1 от НК е пряко свързано с
правото на собственост и телесната неприкосновеност на гражданите.
Престъплението по чл.296, ал.1 от НК е пряко насочено към засягане на обществените отношения, осигуряващи правилното
развитие на правосъдната дейност.
Съдът
прецени като сравнително ниска обществената опасност на подсъдимия, който не е
осъждан и има добри характеристични данни.
За да определи наказанията на подсъдимия, съдът
взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършените от
подсъдимия деяния, данните за личността му, като отчете като смекчаващо вината
обстоятелство чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни и направеното самопризнание. Следва да се
отбележи и, че дамската чанта с намиращите се в нея вещи е върната на
пострадалата с изключение на сумата от 50 лв. Липсата на разкаяние и
самокритичност от страна на подсъдимия не са отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което настоящият съдебен състав констатира наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Смекчаващо вината обстоятелство се явява и
ниската стойност на извършения грабеж – вещи на обща стойност 144,64 лв., което
е значително под минималната за страната работна заплата. Това води съда до
извод, че в конкретния случай разпоредбата на чл.55, ал.1от НК може да намери
приложение.
Наказанието, което се предвижда за извършеното
престъпление по чл.198, ал.1 от НК, е лишаване от свобода от три до десет години.
Размерът на наказанието лишаване от свобода следва да бъде определен отчитайки смекчаващите
отговорността обстоятелства, съобразявайки високата степен на обществената
опасност на деянието, подбудите за негово извършване и данните за личността на
подсъдимия, така както повелява чл.54 НК. Ръководейки се от всичко това и при
приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът прие, че
най-подходящото е наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, като
на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното наказание да се
отложи за изпитателен срок от три години. Така определеното наказание съдът
намира, че съответства на тежестта на самото престъпно деяние, характеризиращо
се с висока степен на обществена опасност.
Наказанието, което се предвижда за извършеното
престъпление по чл.296, ал.1 от НК, е лишаване от свобода до три години или глоба до пет
хиляди лева. Размерът на наказанието следва да бъде определен
отчитайки смекчаващите отговорността
обстоятелства, съобразявайки високата степен на обществената опасност на
деянието, подбудите за негово извършване и данните за личността на подсъдимия,
така както повелява чл.54 НК. Ръководейки се от всичко това и при приложение на
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, съдът прие, че най-подходящото
е наказание пробация при следните мерки за контрол и
въздействие съгласно чл.42а, ал.2, т.1 и т.2, вр.
ал.1 от НК: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца
при честота за явяване и подпис два пъти седмично и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Така определеното наказание съдът намира, че съответства на тежестта на самото
престъпно деяние, характеризиращо се с висока степен на обществена опасност.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът намира, че
по отношения на подсъдимия Б. следва да се определи едно общо най-тежко
наказание в размер на девет месеца лишаване от свобода, като на основание
чл.66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното наказание да се отложи за
изпитателен срок от три години, а наблюдателната работа с условно осъдения да
се възложи на Наблюдателна комисия при Община П..
При тези данни съдът намира, че така
определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове
на обществото. С налагането му подсъдимият Б. ще има възможност да осмисли
постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Така прецененият изпитателен
срок, а именно три години, е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата
цел, преследвана от закона – да се отнеме възможността на лицето да върши
престъпления.
С
оглед изхода на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът следва да осъди подсъдимия А.С.Б. да заплати в полза
на държавата по сметка на ОД на МВР П. сторените на досъдебното производство
разноски в размер на 80 лв., както и 5 лева държавна такса за евентуално
служебно издаване на изпълнителен лист, платима по сметка на Районен съд П. и сумата
от 20 лева сторени разноски в съдебното производство, платими в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд П., както и 5 лева държавна
такса за евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платима по сметка
на Районен съд П..
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: