Р Е Ш Е Н И Е
Номер 06.11.2019
г. Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 29.10. 2019
г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР Х.
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА
КАЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1364
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обжалвано
е решение № 301/14.05.2019 г., постановено по гр.д. № 2188/2018 г. по описа на
Районен съд – К., в частта с която е отхвърлен предявения иск от „П.К.Б.“
ЕООД против И.И.П. за съществуване на вземането над размера от 730,40 лева до
претендираните 1 390,95 лв., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 636/10.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1161/2018 г. по описа на РС-К..
Въззивникът
„П.К.Б.“ ЕООД излага подробни съображения за неправилност на решението в
обжалваната му част. Претендират се разноските пред настоящата инстанция.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на въззивната жалба от особения представител на въззиваемия – адв.Г., с
който оспорва изцяло въззивната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Счита, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено изцяло.
Окръжен съд – гр.
Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр.
с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9 и сл. от ЗПК.
Ищецът, чрез
процесуалния си представител твърди, че
на 27.07.2017 г. между „П.К.Б.“ и Б.Х.И., бил сключен договор за потребителски кредит № **********. Договорът
бил сключен при следните параметри: сума на кредита 600,00 лева; срок – 11
месеца; размер на вноска – 66,40 лева; ГПР – 49,88 %; ГЛП – 41.17 %;лихвен
процент на ден 9 0,11%; общо задължение – 730,40 лева. По избран и закупен
допълнителен пакет – 660,55 лева, вноска по него – 60,05 лева, като общото
задължение по кредита било 1390,95 лева, с общ размер на вноска – 126,45 лева.
Сочи, че сумата на
кредита в размер на 600,00 лева била преведена на ответника на дата 28.07.2017
г.
Твърди, че
длъжникът не направил нито идна погасителна вноска и съгласно Общите условия
към договора за потребителски кредит, на 05.12.2017 г. договорът бил прекратен
автоматично от страна на ищцовото дружество и била обявена неговата предсрочна
изискуемост. Било изпратено уведомително писмо на ответника.
В настоящото
производство ищцовото дружество се отказва да търси претендираните в
заявлението по чл. 410 ГПК лихви за забава в размер на 10,37 лева и такси в
размер на 30,00 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника.
Твърди, че исковата
молба била нередовна, като излага своите съображения: Не било посочено ясно от какво се формирало
неизплатеното задължение по договора. Не били посочени дължимите суми по
отделни пера и на какво договорно основание се дължат от ответника. Не
било ясно дали отпуснатия заем бил
усвоен от ответника и на коя дата, представеното платежно нареждане не било
доказателство, че тази сума е постъпила по сметка на ответника; не било ясно
дали не са на лице основанията на т.7.1.2 от ОУ-отказ от сключения потребителски
кредит. Поради това исковата молба следвало да се остави без уважение. Следвало
и да се представи нотариално заверена декларация от управителя на дружеството,
че ответникът като кредитополучател не е направил отказ от кредита, предвиден
като възможност в ОУ и при реализирането на който ответника не дължал никакви плащания на кредитодателя.
Сочи, че искът с
правно основание чл.422 ал.1 във вр.с чл.415 ГПК, който като вид установителен
иск бил допустим по закон, но с оглед
наличието на правен интерес намира, че липсвали доказателства, въз основа на
които можело да се направи извод, че ищецът има правен интерес да предяви този
иск.
Твърди, че
предявеният иск е неоснователен и моли съда
да го остави без уважение. Сочи, че:
в т.7.2 от ОУ било предвидено
право на клиента за предсрочно погасяване на кредита, но по делото липсвали доказателства дали
кредита е погасен предсрочно и дали ответника се е възползвал от тези права; в
т.12.3 от ОУ било предвидено при просрочие в плащанията договорът да се прекрати
автоматично и кредита да се превърне в предсрочно изискуем. Не ставало ясно от
обстоятелствата в исковата молба от коя дата кредитът се е превърнал в предсрочно изискуем и на
какво правно основание при предсрочно изискуемия кредит се начислявали различни по вид вземания в полза на ищеца
като кредитодател. Последният бил задължен при предсрочно изискуем кредит да
предяви вземанията си от момента на настъпване на предсрочната изискуемост, а
не от дата, когато изтичал срокът на плащане по целия кредит; договорът за потребителски кредит от
27.07.2017 г. бил за сумата 600 лв. със срок на погасяване 11 месеца,при
ГПР-49.88%, ГЛП-41.17 %, дължима сума по кредита е общо 730.40 лв. Не ставало
ясно какво включва сумата от 730.40 лв.; В отделно споразумение, за което
нямало клауза, че е неразделна част от договора за потребителски кредит, било
предвидено възнаграждение за ищеца при закупен от ответника пакет от
допълнителни услуги-660.55 лв.,при размер на вноската по закупен пакет-60.05
лв.месечно. Посочените по вид услуги в пакета били такива, които ответникът не
би могъл да ползва, защото били изцяло в зависимост от решението на ищеца, т.е.
на лице било неравнопоставеност на страните по споразумението. То противоречало
на морала, на правота на равнопоставеност на страните в договорните им
отношения, поради което моли на основание чл.26 ЗЗД да се прогласи за нищожно.В
подкрепа на това ми искане е, че в споразумението липсвали цени за всяка една
от предлаганите допълнителни услуги, които да формират парично задължение от
660.55 лв. То противоречало и на Закона
за потребителските кредити в този му вид и съдържание.
Сочи, че общото
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлизало на 1390.95
лв., било недопустимо размерът на
кредита да е с по-ниска цена от пакета допълнителни услуги. Твърди, че за нито една от отделните допълнителни услуги не
било посочена цена и от никъде не ставало ясно как била формирана сумата 660.55
лв. и по какъв начин и при какви обстоятелства тази сума се дължала от
ответника.
Твърди, че
хипотетично можело да се приеме и това, че ответникът е усвоил кредита, но е направил
плащания по него в пълен размер, но в исковата молба не се сочило кога е
станало това като дата и време след отпускане на сумата, което имало значение
за изясняване на спора от фактическа и правна страна.
Сочи, че ищецът не
посочил датата на предсрочната
изискуемост на кредита, която в никакъв случай не съвпадала с крайния
срок на погасяването му д.е.след изтичане на 11 месеца, което е погасителният
срок.
Сочи, че
приложеното уведомително писмо с дата 08.12.2017 г.не съдържало данни и
доказателства да е връчено на лицето. Би следвало към писмото да има обратна
разписка, удостоверяваща връчването му, но такава липсвала.
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 1161/2018 г. по описа на Районен съд-К., съдът е издал в
полза на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, срещу Б.Х.И., ЕГН **********, заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 1 390,95 лева -
главница; 30,00 лева – такса от 27.09.20017г. до 05.12.2017г.; 10,37
лева – законна лихва за забава от 27.09.2017г. до 05.12.2017г.; Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК „П.К.Б.“ ЕООД е предявил против Б.Х.И.
установителен иск за сумата от главницата
лева по издадената заповед за изпълнение.
От представения
Договор за потребителски кредит „П.К. „С.“ № ********** се установява, че на
27.07.2017 г. на ответника е отпуснат паричен кредит за сумата от 600,00 лева и
срок на погасяване 11 месеца. Общата дължима сума на кредита след начисляване
на дължимите лихви е в размер на 730,40 лева. В договора е включено и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 660,55 лева, като общото
задължение, ведно с пакета от допълнителни услуги възлизало на 1390,95 лева,
дължими на 11 месечни вноски по 126,45 лева всяка.
Видно от преводно
нареждане за кредитен превод с банкова референция на „А.Б.Б.“ АД от 28.07.2017
г. сумата от отпуснатия потребителски
кредит в размер на 600,00 е преведена по банковата сметка на ответника Б.Х.И.,
с основание на превода: **********.
От представените
общи условия на „П.К.Б.“, подписани от ответника се установява, че съгласно чл.
12. 3 от същите „В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост“.
По делото е
представено уведомително писмо от 08.12.2017 година. От него е видно, че
ищцовото дружество уведомява ответника Б.Х.И., че считано от 05.12.2017 г.
договор за кредит с № ********** е едностранно прекратен и задължението
съгласно договора е обявено за предсрочно изискуемо. По делото не са
представени данни, от които да е видно писмото
да е било връчено на длъжника.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
От доказателствата
по делото се установява, че в процесния Договор за потребителски кредит „П.К. „С.“
№ ********** за отпуснат на ответника заем от 600,00 лева и срок на погасяване 11 месеца е
договорена възнаградителна лихва в полза на кредитора в размер на 41, 17 % от
стойността на заема, лихвения процент на ден е 0. 11. Лихвата по договора е
възнаградителна за ползване на дадената парична сума. Договорената между
страните годишна лихва в размер 41, 17 % надхвърля значително размера
на законната такава, при определения от БНБ основен лихвен процент за 2017 г. и
10 пункта надбавка, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е
нищожна. Съотнесени тези критерии и към клаузата с уговорения ГПР от 49, 87 %,
също обосновават нейната нищожност. Посочените клаузи от процесния договор
нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно
обогатяване на ответника. Поради това неоснователна се явява претенцията на
ищеца за договорна лихва в размер на 89, 59 лв.
Въззивният съд намира, че за недействителна клаузата за закупуване на пакет
от допълнителни услуги. Възможността за събиране от потребителя на такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. В противоречие на императивното правило на чл. 10, ал. 4 от ЗПК за допълнителните услуги е определено общо възнаграждение за няколко
различни услуги. В чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че "Видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. " В случая в Договора за потребителски кредит не са
посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси.
Освен това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително,
т. е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на
изброените в него услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните договор. Така с
уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 465,66 лв. всъщност се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост при
договарянето - потребителят следва да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава. Следователно
клаузата в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил
да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от
допълнителни услуги в размер на 465,66 лв. се явява нищожна,
като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл. 10, ал. 2 предл. второ и чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК. Поради това настоящата
съдебна инстанция намира за неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на
сумата от 456, 66 лв.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението в обжалваната
част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 301/14.05.2019 г., постановено по гр.д. №
2188/2018 г. по описа на Районен съд – К. в обжалваната част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.