РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. гр. Димитровград, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело
№ 20215610101568 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1, вр. чл.415 ал.1 от
ГПК.
В исковата молба ИЩЕЦЪТ твърди следното: На 31.10.2018 година П.
КР. ХР. ми обясни, че има нужда от 5000 лева и ме помоли да му дам такава
сума на заем, като заяви, че ще ми върне парите до края на месец авryст 2019
година. Аз се съгласих и му предадох в брой сумата от 5000 лева. Т.е., на
31.10.2018 година с П. КР. ХР. сключихме в устна форма договор за заем на
парични средства, съгласно който аз му предоставих като заем сумата от 5000
лева, а той се задължи да ми върне същата сума в срок до 31.08.2019 година.
до настоящия момент П. КР. ХР. не е изпълнил задължението си да ми върне
предоствената му в заем сума. Подадох заявление по чл. 410 от ГПК до
Районен съд-Димитровград, против ответника за издаване на заповед за
изпълнение за заплащане на горната сума, законната лихва върху горната
главница, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане, както и направените в заповедното производство разноски. По
повод на горното заявление беше образувано ч.гр.д. 2021610100831/2021 г. на
РС-Димитровград, по което беше издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК. На 14.09.2021 година ни беше връчено съобщение
1
от съда, с което ни уведомяват, че срещу издадената ЗАПОВЕД ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ ч.гр.д. 2021610100831/2021 г. на РС-Димитровград,е
подадено в срок възражение от длъжника и в едномесечен срок може да
предявя иск относно вземането си , предмет на заявлението, поради което за
мен възниква правен интерес от водене на настоящото дело.
Претендира от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува
парично вземане за сумата от 5000 лева- дължима главница по сключения
между страните договор за заем от 31.10.2018 година, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда.Претендира извършените в производството по ч.гр.дело
2021610100831/2021 г. на РС- ч , Димитровград разноски, а именно: 100 / сто
лева / лева-държавна такса и 700 /седемстотин лева- заплатен адвокатски
хонорар.Претендира и разноски в настоящото производство.
Ответникът, чрез процесуален представител е депозирал отговор на
исковата молба в срок, в който твърди следното: Предявеният иск е
неоснователен и моля да го отхвърлите изцяло, тъй като ответникът Х. не
дължи на ищеца сумата от 5000 лв., произтичаща от договор за заем, сключен
с устна форма, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 20215610100831/2021г. по описа на PC -
Димитровград.Оспорвам следните твърдения в исковата молба: че ответникът
П.Х. се е обадил на ищеца и е поскал и взел в заем сумата от 5000 лв.,
оспорвам твърдението на ищеца, че е дал заем на ответника на 31.08.2018г.,
оспорвам твърдението на ищеца, че ответникът е поел задължение да върне
„заема от 5000 лв.“ на 31.08.2019г. Заявявам следните насрещни твърдения:
ответникът не е сключвал в устна или в писмена форма договор за заем с
ищеца и не е получавал в заем от ищеца сумата от 5000лв., ищецът И.Р. в
периода 2018-2019г. е живял на семейни начала със сестрата на ответника
П.Х.. Ответникът не е солидарно задължен със сестра си, в случай, че
последната има някакви задължения към ищеца.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично, нито изпраща надлежно
упълномощен представител, не се представят писмени доказателства във
връзка с оспорванията, не се взема отношение по направеното
доказателствено искане за допускане на свидетели, за което съдът в доклада
2
си е посочил, че ще се произнесе след индивидуализирането им.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и взети
в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
В хода на производството беше допуснат и разпитан в качеството на
свидетел Т.П., от чийто показания се установи, че се познават с ищеца повече
от 10 години.Познавал и ответника, за когото твърди, че през лятото работел
в Испания, а през зимата работел при ищеца.Бил свидетел и очевидец на
разговор между двамата, през месец октомври 2018 година, при който
ответникът поискал назаем парична сума от ищеца-5000 лева за ремонт на
„някакъв покрив“.Обещал да ги върне в края на лятото, когато отиде да
работи в Испания, най-късно до една година щял да ги върне.Не знаел дали ги
е върнал.
Въз основа на подадено заявление от ищеца е било образувано
ч.гр.дело № 831/2021г. по описа на съда. По същото на 31.05.2021г. била
издадена Заповед № 176 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК. С тази заповед било разпоредено длъжникът П. КР. ХР. от с.******,
общ.Димитровград, ул. „Ли*******, ЕГН ********** да заплати на кредитора
ИВ. П. Р. от гр.П==== бул.“***********, ЕГН **********, сумата в размер
на 5000 лева (пет хиляди лв.), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.05.2021 г. до окончателното й изплащане, както и 800,00 лева
деловодни разноски. Вземането произтичало от следните обстоятелства:
Сключен на 31.10.2018 г. с длъжника в устна форма договор за заем на
парични средства, съгласно който кредиторът предоставил като заем сумата
от 5000 лева, която длъжникът се задължил да върне в срок до 31.08.2019 г..
до момента длъжника не е изпълнил задължението си да върне
предоставената му в заем сума. Разноски по делото: внесена ДТ – 100,00 лева
и 700,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414 ал.2 от ГПК срещу горната заповед е постъпило
писмено възражение от длъжника по нея с посочване, че не дължи
изпълнение по нея. Във връзка с дадените от съда указания и в едномесечния
срок по чл.415 ал.1 от ГПК е предявен и искът, предмет на разглеждане в
настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
3
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира предявеният иск
за допустим, основателен и доказан. Същият е допустим, доколкото е
предявен в законоустановения едномесечен срок. Разгледан по същество,
същият е основателен, доколкото от събраните по делото доказателства
безспорно бе установено, че ищецът е предоставил паричен заем сумата от
5000 лева, сключен с устна форма, предоставена му еднократно в брой, видно
от свидетелските показания.Според устната договорка между страните е бил
уговорен и крайния падеж на връщане на паричната сума-до една година,
считано от 31.10.2018г. от ответника, в брой.
Безспорно по делото бе установено, че между ищеца и ответника са
възникнали облигационни отношения във връзка със сключен между тях
договор за заем. Съгласно легалната дефиниция на този договор,
инкорпорирана в разпоредбата на чл.240 ал.1 от ЗЗД, заемът е договор, с
който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи
от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е от категорията на
т.нар. реални договори, тоест договорът се смята сключен от момента на
предаването на заемната сума, респективно на вещите. В тази връзка и с оглед
показанията на разпитания свидетел по делото, съдът приема, че паричната
сума е предадена и че с предаването й между страните по делото на
31.10.2018г. е бил сключен твърденият договор за заем. По този повод и за
преценка на обстоятелството дали искът е доказан, следва да бъде установено
дали заемателят е изпълнил задължението си да върне паричната сума. В
тежест на ответника бе да докаже точното изпълнение на задължението за
връщане на дадената в заем сума. В тази връзка по делото не бяха наведени
твърдения, нито ангажирани доказателства за връщане на заемната сума.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 5000 лева, неизпълнение на
парично задължение, произтичащо от договор за паричен заем, сключен в
устна форма, с падеж 31.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по ч.г.д.№831/21г. по описа на
ДРС-28.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е
издадена Заповед № 176/31.5.2021г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 831/2021г.
по описа на РС – Димитровград.
4
Следва да се уважи като основателно и искането на ищеца да бъде
осъден ответника да заплати сумата в размер на 800 лева, представляваща
общ размер на разноските по цитираното частно гражданско дело, заплатени
от ищеца, представляващи държавна такса по заповедното производство по
ч.гр.д.№831/2021г. по описа на Районен съд-Димитровград в размер на 100
лева и 700 лева-адвокатско възнаграждение.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца
направените в настоящото производство разноски в общ размер на 800 лева,
от които: 100 лева - държавна такса, 700 лв. - за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на П. КР. ХР. от с.С.,
общ.Димитровград, ул. „Л.Д.*******, ЕГН **********, че дължи на ИВ. П.
Р. от гр.П., бул.“К. №***********, ЕГН **********, сумата в размер на 5000
лева (пет хиляди лв.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.05.2021 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по ч.г.д.
№831/21г. по описа на ДРС/ до окончателното изплащане на сумите, за които
суми е издадена Заповед № 176/31.05.2021г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№831/2021г. по описа на РС – Димитровград.
ОСЪЖДА П. КР. ХР. от с.С., общ.Димитровград, ул. „Л.Д.*******,
ЕГН **********, да заплати на ИВ. П. Р. от гр.П., бул.“К. №***********,
ЕГН **********, сумата в общ размер на 800/осемстотин/ лева-
представляващи заплатена държавна такса и адвокатски хонорар-разноски по
ч.г.д.№831/21г. по описа на Районен съд-Димитровград.
ОСЪЖДА П. КР. ХР. от с.С., общ.Димитровград, ул. „Л.Д.*******,
ЕГН **********, да заплати на ИВ. П. Р. от гр.П., бул.“К. №***********,
ЕГН **********, сумата в общ размер на 800/осемстотин/ лева-
представляващи заплатена държавна такса и адвокатски хонорар- разноски
по делото.
5
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС –
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6