Определение по дело №35/2021 на Окръжен съд - Хасково

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №   260056                                 

  гр. Хасково, 17.02.2021г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               Хасковски Окръжен съд, наказателен състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕТЕВА                             

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ

                                                                             КАПКА ВРАЖИЛОВА

 

               като разгледа докладваното от съдията-докладчик Капка Вражилова ВЧНД № 35 от 2021 год., по описа на Окръжен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал.7 НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от адв.Д.К.Н.- пълномощник на Х.А.В.- представител на ощетеното юридическо лице ЗКПУ „Дружба“- Хасково против Определение № 260096/03.11.2020 г., постановено по ЧНД №1059/2020г. по описа на Районен съд- Хасково, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Постановление от 25.09.2020г. на Районна прокуратура-Хасково за прекратяване на наказателното производство по ДП №729/2019г. по описа на РУ на МВР- Хасково, водено срещу П.Г.В.ЕГН ********** за престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК.

           В жалбата се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Аргументира се с липсата на задълбочен доказателствен анализ, довел първоинстанционния съд до неправилни правни изводи относно субективния елемент на престъплението, за което е била привлечена обвиняемата. Твърди се, че обв.В.а не е имала договорни отношения с представителя на ощетеното юридическо лице, а възбуждайки и поддържайки заблуждение у същия за това, че разполага на склад с азотен тор, го е мотивирала да извърши акт на  разпореждане с имущество на кооперацията, с което е нанесла имотна вреда на последната в големи размери. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за това, че извършеното осчетоводяване на получените в резултат на тези разпоредителни действия парични средства, представлява индиция за лошо протекло облигационно отношение,  а не за измамливо действие и намерение. Най-накрая се сочи, че не е извършено обективно, всестранно и пълно разследване, което да мотивира липса на съставомерност на деянието, осъществено от обв.В.а.

Въззивната частна жалба е подадена в предвидения от закона срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с частната жалба, атакуваното определение и със събраните доказателства по досъдебното производство, съдът намира за установено следното:

Ощетеното юридическо лице ЗКПУ „Дружба“- Хасково, кв. *****, чийто председател бил св.Х.В., се занимавало с отглеждане на зърнени и маслодайни култури и памук, като базата му се намирала в гр.******, кв.******. През 2017г. кооперацията имала коректни облигационни отношения във връзка с продажба на пшеница на търговско дружество „Агриком БГ“ЕООД- гр.Куклен, чийто пълномощник била обв.П. В.а. Именно по този повод на 16.01.2019г. св.В. провел разговор по телефона с обв.В.а, с която обсъдил цената на житото към момента. В хода на комуникацията, обвиняемата заявила, че нямала интерес към изкупуване продукцията на кооперацията, но пък разполагала на склад със 150 тона азотен тор/амониев нитрат/, които предложила да продаде на св.В. на цена от 462 лева за тон с ДДС. Тъй като намерил офертата за изгодна, св.В. поръчал за нуждите на кооперацията 75 тона азотен тор, във връзка с което обв.В.а му изпратила по електронна поща попълнен с данните на „Агриком БГ“ЕООД и ЗКПУ „Дружба“ и подписан от нея в качеството й на пълномощник на доставчика Формуляр за поръчка №2248/16.01.2019г., съдържащ информация за заявеното количество амониев нитрат и неговата парична равностойност, както и Фактура №246/16.01.2019г. за сумата от 34 650 лева, представляваща цена на стоката с ДДС. По изрично искане на обв.В.а, аргументирано с цел бързина при осъществяването на поръчката, на 17.01.2019г. ЗКПУ „Дружба“ извършили банков превод на посочената сума по сметка на „Агриком БГ“ЕООД в „Юробанк България“АД,  за потвърждението на което на доставчика било изпратено сканирано копие от платежно нареждане. Още преди да е получил така заплатената вече стока, св.В. завил по телефона на обв.В.а още 25 тона амониев нитрат за нуждите на кооперацията, за които по същия начин получил по електронна поща Формуляр за поръчка №2254/21.01.2019г. и Фактура №247/21.01.2019г., плащането на сумата по която осъществил с платежно нареждане от същата дата, с което превел по банковата сметка на „Агриком БГ“ЕООД в „Юробанк България“АД сумата от 11 550 лева.

 Две седмици по-късно, след като не получил платеното количество азотен тор, св.В. се свързал отново по телефона с обв.В.а, за да разбере причината за забавянето на доставката. Като обяснение обвиняемата посочила желанието си да достави качествена тор на кооперацията от производителя „Неохим“АД- Димитровград, за натоварването на който вече била изпратила в предприятието камиони. Тъй като подготовката за земеделския сезон стартирала и св.В. се нуждаел спешно от амониев нитрат без значение от качеството, той се опитал да се свърже с обв.В.а по телефона, но този път неуспешно. След като правил опити в продължение на няколко дни да осъществи контакт с обвиняемата, най-накрая св. В. се свързал с нея. Този път обв.В.а му заявила, че е станала грешка при доставката на стоката, като вместо в гр.Хасково камионите с амониевия нитрат отишли в гр.Стара Загора. Въпреки това го уверила, че на следващия ден, ще получи заявеното и платено количество азотен тор. Тъй като това не се случило, св.В. продължил да прави опити да се свърже по телефона с обв. В.а, които останали неуспешни, тъй като последната спряла да отговаря на повикванията му.

                 Видно от материалите по досъдебното производство, обв.В.а била упълномощена да представлява, като сключва сделки от името и за сметка на търговско дружество „Агриком БГ“ЕООД- гр.Куклен с управител св.Г.Г., с пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег.№7504/18.09.2015г. на нотариус И.И.с рег.№*** на НК с район на действие РС-Пловдив.  На база на същото обвиняемата разполагала с правомощие да оперира и с банковите сметки на дружеството, включително и с тази в „Юробанк България“АД, по която постъпили процесните суми, част от които били наредени от нея на други контрагенти на „Агриком БГ“ЕООД, а друга- „изплатени на каса“ на обвиняемата.

                В хода на разследването била предоставена писмена информация по реда на чл.159 ал.1 НПК за това, че в счетоводните регистри на търговско дружество „Неохим“ АД- Димитровград за периода 01.01.2018г.-31.10.2019г. не фигурира контрагент „Агриком БГ“ЕООД. Приобщени били и СД по ЗДДС и дневниците за продажбите на „Агриком БГ“ЕООД за съответните данъчни периоди, в които процесните две фактури от 16.01.2019г. и 21.01.2019г. били отразени.

      Досъдебното производство приключило с Постановление на наблюдаващия прокурор за прекратяване на наказателното производство. В мотивите на същото било прието, че изначалната липса на възможност за изпълнение на задълженията на доставчика по покупко-продажбата, не можела да бъде установена. Предвид липсата на доказателства относно механизма на осъществяване на престъплението измама и необходимостта в съзнанието на пострадалия да бъдат създадени неверни представи, в резултат на което той да извърши акт на имуществено разпореждане, в случая се касаело за неизпълнение на задължение, породено от гражданскоправни отношения. Въз основа на тези констатации било прието, че обв.П. В.а не е извършила престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, поради което наказателното производство било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

                   В производството по чл. 243 НПК първоинстанционният съд възприел с определението си изцяло приетото от наблюдаващия прокурор в прекратителното постановление, като изтъкнал допълнително, че счетоводното отразяване и декларирането на процесните фактури в съответните разчетни документи на „Агриком БГ“ЕООД, било допълнителна индиция за липсата на измамливо намерение у обвиняемата и наличието на гражданскоправен спор, а не за извършено престъпление.

                  При така установената фактическа обстановка по досъдебното производство, настоящият съдебен състав намира, че протестираното определение следва да бъде отменено поради следните съображения:

                  В производството по чл. 243 НПК съдът има за задача да провери законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване- дали изводите на прокурора се основават на правилен анализ на събраните доказателства, дали е проведено пълно и всестранно разследване със събиране на всички възможни и допустими доказателства и в тази връзка дали са извършени всички надлежни процесуално-следствени действия. За да се достигне до логичен и обоснован извод за липса на извършено съставомерно деяние и прекратяване на досъдебното производство, е необходимо да бъдат събрани доказателства относно всички елементи на престъпния състав, респ. липсата на такива. Това може да се извърши само при изцяло изяснена фактология по разследването. В настоящия случай това не е било сторено в пълен обем. Органите на досъдебното производство са пропуснали да установят важни обстоятелства в тази насока.

                Съгласно установената практика на ВКС, сключването на устен или писмен договор и издадените в тази връзка счетоводни документи между страните по сделката не изключва осъществяването на измамата, щом като са налице признаците на това престъпление и при установяване на доказателства за това, че деецът, който използва договорни отношения с измамлива цел, поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях. Настоящият съдебен състав приема, че при проведеното разследване не са извършени всички възможни процесуално - следствени действия за събиране на доказателства, които да установят горепосочените обстоятелства.

                 На първо място, с оглед установяване намерението на обв.В.а да изпълни задължението си по процесните сделки за доставка на азотен тор, следва да бъдат извършени необходимите процесуално-следствени действия, чрез които да се изясни дали от страна на търговско дружество „Неохим“ АД- Димитровград са били водени преговори с обв.П. В.а по повод продажба на азотен тор през м.01.2019г. и до какъв резултат са довели същите. Нужно е да бъде проведено разследване и в насока установяване дистрибуторите на „Неохим“АД към инкриминирания период и съществуването на евентуални договорки между тях и обв.В.а за доставки на азотен тор през инкриминирания период.

            Отделно от това за установяване механизма на осъществяване на престъпния състав, следва да бъде проведен допълнителен разпит на св.Х.В. относно конкретните договорки между него и обвиняемата по повод практическото осъществяване на процесните доставки като време, място и транспорт.

            Допълнително и с оглед проверка показанията на св.В., следва да бъдат извършени съответните действия по разследване с цел установяване реалната възможност на обвиняемата да достави заявеното и платено от св.В. количество азотен тор, а именно- съществуваща стокова наличност в „Агриком БГ“ЕООД, складова база и МПС към инкриминирания период.

              С оглед разкриване на обективната истина и гарантиране правото на защита на обвиняемата, е необходимо същата да бъде разпитана повторно /под формата на „въпрос“ и „отговор“/, относно конкретните обстоятелства по доставката на азотен тор от „Неохим“АД, изложени в показанията на св.В..

             На последно място, настоящият въззивен състав държи да отбележи, че обв.В.а е била привлечена в това й качество, без да е било съобразено от разследващите, че същата е действала като пълномощник на търговско дружество „Агриком БГ“ЕООД, явяващо се по съществото си квалифициращо обстоятелство, за което законът предвижда различна наказателна отговорност.

            Във връзка с гореизложеното, на този етап не се споделят доводите на първоинстанционния съд, че в случая се касае за наличие на гражданскоправен спор, тъй като към момента е твърде рано при тази непълнота на фактическата обстановка да се правят изводи дали извършеното деяние е престъпление по смисъла на НК или следва да се търси отговорност по друг ред, включително гражданскоправен. Подобен подход би бил равносилен на безкритично приемане на всички изводи, които излага прокурорът в актовете си, което със сигурност не е целта на производството по чл. 243 НПК и функциите на съда в тази насока.

                С оглед на гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на Районна прокуратура- Хасково за продължаване на разследването съобразно дадените указания.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 260096/03.11.2020г., постановено по ч.н.д. № 1059/2020г. по описа на Районен съд- Хасково, вместо това постановява:

ОТМЕНЯ постановление на Районна прокуратура- Хасково от 25.09.2020г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 729/2019г. на РУ МВР – Хасково.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура- Хасково за изпълнение на указанията, посочени в настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

             Председател:                                 Членове:  1.                                 2.