РЕШЕНИЕ
гр.София, 25.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на седми ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка Чолева
при секретаря Цветослава
Гулийкова и в присъствието на прокурора .................... като разгледа
докладваното от съдията в.гр.дело N: 13 437 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.273 от ГПК.
С решение № 226 332 от 02.10.2017
г., постановено по гр.д.№ 31 077/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 123 състав И.А.ПО
Р.И А., гр.Со-фия е осъдена да заплати на Ц.Я.П., ЕГН ********** на основание чл.67,
ал.8 ЗДСл във връзка с чл.67, ал.7, т.5 ЗДСл и чл.32, ал.1 ЗДСл сумата 3 895,85
лева, представляваща допълнително възнаграждение за постигнати резултат за
периода от 01.04. 2013 г. до 30.06.2013 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.06.2015 г. до
окончателното й заплащане, както и сумата 727,64 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 31.01.2013 г. до 31.05.2015
г. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Със същия акт на И.А.ПО Р.И А. е
осъдена да заплати на Ц.Я.П. на основание чл.78, ал.1 ГПК и сумата 500,00 лева
– направени разноски по делото, както и по сметката на Софийски Районен съд
сумата 205,83 лева – държавна такса на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Така постановеното съдебно
решение е обжалвано в цялост от ответника Изпълни-телна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/, гр.София. Във въззивна жалба се под-държа, че решението е неправилно,
тъй като същото е порочно, постановено в нарушение на материалния закон,
съдопроизводствените правила и е необосновано. Навежда доводи, че не е спазена
процедурата, визирана в разпоредбата на чл.24, ал.2 от Наредба за заплатите на служителите в държавната
администрация, тъй като ИАРА е второстепенен разпоре-дител с бюджетни средства и
изплащане на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати, освен наличен
финансов ресурс на Агенцията, изисква съгласуване на плащане-то с МЗХ, съгласно
разпоредбата на чл.11, ал.13 от ЗПФ, каквото не бе доказано по делото, с оглед
на което изводът на СРС, че е спазена разписаната в чл.67 ЗДСл във връзка с
чл.19, т.5 и чл.24 от Наредба за заплатите на служителите в държавната
администрация и чл.24-27 от Вътрешните правила за определяне на работната
заплата на служителите в ИАРА е необоснован и постановен в противоречие с
материалния закон. Твърди се и че с изтичане на срока по чл.67, ал.8 ЗДСл се
погасява правото на допълнителни възнаграждения за про-цесния период; че това
право за второто тримесечие на 2013 г., съгласно цитираната правна разпоредба,
изтича на 31.07.2013 г. и след тази дата съществува забрана за изплащане на
допълнителни възнаграждения за претендираното време, както и че практика,
установена с години в ИАРА, е допълнителните възнаграждения на служителите от
Дирекция „ЕФР” е да се изплащат едновременно със заплатата за съответния месец,
която се превежда на служи-телите на 29-то число на съответния месец.
Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и да постанови друго по
съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковите претенции за главница
и мора-торна лихви, като неоснователни, ведно със законните последици.
Ответникът по жалбата – Ц.Я.П., гр.София в
срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозирала отговор на въззивната жалба. В проведеното
открито съдебно за-седание чрез процесуалния й представител адв.С. оспорва
въззивната жалба, с твър-дения, че сочените от жалбоподателя твърдения са
бланкетни и нямат никакво правно осно-вание. Заявява искане първоинстанционното
решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Претендира присъждането
на разноски по делото.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:
Въззивната жалба е допустима –
същата е подадена от легитимирана страна в про-цеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допусти-мо,
поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките
на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Настоящият
съдебен състав напълно споделя правните изводи на първата инстан-ция, изведени
при правилно установена по делото фактическа обстановка, поради което на основание
чл.272 ГПК, препраща към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция, преценявайки основателността
на жалбата с оглед наведените в нея оплаквания, следва да бъдат добавени
следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран
при условията на обективно съединяване с иск с правно основание чл.67, ал.8
ЗДСл във връзка с чл.67, ал.7, т.5 ЗДСл
за заплащане на сумата 3 895,85 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за постигнати резул-тати за периода: 01.04.2013 г. - 30.06.2014
г., ведно със законната лихва върху сумата, счи-тано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане и иск с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 727,64 лева – мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 31.07.2013 г. до 01.06.2015 г.
В подадената
искова молба ищцата Ц.Я.П., гр.София твърди, че е работила по безсрочно служебно
правоотношение с ответника И.А.ПО Р.И А., като в исковия период от 01.04.2013
г. до 31.07.2013 г. е изпъл-нявала длъжността „директор” на Дирекция
„Европейски фонд за рибарство” /ЕФР/, както и че със заповед № 1306/30.07.2013 г.
на изпълнителния директор на ответника й е било опре-делено допълнително
възнаграждение за постигнати резултати за времето от 01.04.2013 г. до 30.06.2013
г. в размер на 3 895,85 лева след проведена процедура по установените за
то-ва правила. Поддържа се и че съгласно чл.67, ал.8 ЗДСл определеното й допълнително
възнаграждение е следвало да й бъде изплатено до 31.07.2013 г., което не е било
направено от ответника, поради което последният й дължи и лихва за забава за
периода от 31.07.2013 г. до 01.06.2015 г. на стойност 727,64 лева.
Ответникът
– И.А.ПО Р.И А.,
гр.София в депо-зирания в срока по чл.131, ал.1 ГПК писмен отговор оспорва
изцяло предявените срещу него искове, като излага съображения за незаконност на
заповед № РД-1306/30.07.2013 г., поради
това, че А.А.е бил назначен на длъжността „изпълнителен директор” за срок от
един месец, за временно изпълняващ длъжността. Поддържа се, че допълнителните
възнаграждения за постигнати резултати съгласно Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация и Вътрешните правила за определяне на
работната заплата на държавните служители и служителите по чл.107а КТ, следва
да се изплащат на служите-лите при изплащане на трудовите възнаграждения за
съответния месец; че съгласно представените с отговора доказателства заплатите
на служителите на ИАРА, в т.ч. и на ищцата са изплатени на 29.07.2013 г., а
заповед № РД-1306/30.07.2013
г., с която е разпоредено изплащането на търсената като главница сума, е от
30.07.2013 г., което е един ден след изплащане на трудовите възнаграждения за м.юли 2013 г. Сочи се и че изплащане-то на сумите,
представляващи допълнителни възнаграждения за постигнати резултати, след
изплащане на трудовите възнаграждения за м.юли 2013 г. представлява нарушение
на На-редбата за заплатите на
служителите в държавната администрация и е свързано с негативни имуществени
последици за лицето, издало заповедта.
В производството не е спорно,
което се потвърждава и от приетите пред СРС заве-рени копия от заповед № ЧР 28/25.01.2012
г., заповед № ЧР 352/25.06.2012 г. и заповед 0 ЧР 90/06.03.2015 г., че страните
в процеса са били в служебно правоотношение, по силата на което Ц.Я.П. в исковия период на 2013 г. е изпълнявала длъжността „ди-ректор” на Дирекция „Европейски фонд за
рибарство” /ЕФР/ в ИАРА.
Със
заповед № РД-1306/30.07.2013 г. на изпълнителния директор на ИАРА А.А.е одобрен
протокол № Z-10535 от 30.07.2013 г. с поставените оценки за изчисляване на
допълнителните възнаграждения за постигнати резултати на служители в Дирекция
„ЕФР”, неразделна част от заповедта, и е разпоредено на всички служители в
таблицата да бъдат изплатени начислените в нея суми за периода: 01.04.2013 г. –
30.06.2013 г. От същото доказателство е видно и че на Ц.Я.П. е определено индивидуално
допъл-нително възнаграждение за времето
от 01.04.2013 г. до 30.06.2013 г.на стойност от 3 895,85 лева.
Съгласно данните от приетото заверено копие от трудов договор №
РД-15-703 от 18. 07.2013 г., подписан между министъра на земеделието и храните
и А.Х.А., на последния със същия е възложено и той е приел да изпълнява
длъжността „изпълнителен директор” на ИАРА, за определен срок – до назначаване
на титуляр на длъжността, считано от 19.07.2013 г. От съдържанието на акта се
констатира и че в него не са установени никакви ограничения относно обема на
възложената работа.
Във връзка с
предмета на спора са ангажирани и докладна записка с вх.№ Z-10055-(1)/24.07.2013 г. на директора на Дирекция
„ЕФР”, докладна записка с вх.№ Z-10055-(2)/25.07.2013
г. на директора на Дирекция „АПО”, протокол с вх.№ Z-10389/25.07.2013
г. на изпълнителния директор на ИАРА, заповед № РД-1301/25.07.2013 г. на
изпълнителния директор на ИАРА, отчет на Ц.Я.П. с вх.№ Z-10498/29.07.2013
г., протокол с вх. № Z-10535/30.07.2013
г. на директора на Дирекция „ЕФР”, Вътрешни правила за определяне на работната
заплата на държавните служители в ИАРА и Приложение № 3 към същите, чиято
преценка – поотделно и в тяхната съвкупност, обосновава формирането на извод,
че в дадения казус е изпълнена процедурата за определяне на допълнителните въз-награждения
за постигнати резултати в ИАРА, така както е регламентирана в чл.67 от ЗДСл, допълнена
в чл.19, т.5 във връзка с чл.24 – чл.27 от Вътрешните правила за определяне на
работната заплата на държавните служители в ИАРА и Приложение № 3 към чл.27,
ал.4 от последните, поради което е осъществен фактическият състав, пораждащ
вземането за допъл-нително възнаграждение за постигнати резултати, претендирано
от ищцата за исковия пе-риод.
От
докладната записка с вх.№ Z-10055-(1)/24.07.2013 г., изготвена от директора на дирекция
,,АПО” във
връзка с резолюция на изпълнителния директор на ИАРА, е видно, че е извършена
проверка за наличие на финансов ресурс в бюджета на ИАРА за допълнителни
възнаграждения за постигнати резултати за периода: 01.04.2013 г. – 30.06.2013 г.,
която е установила, че бюджетът на ИАРА дава възможност за авансиране на
плащане до максима-лен размер от 129 700,00 лева за допълнителни
възнаграждения за постигнати резултати за посочения период.
От
данните по докладна записка с вх.№ Z-10055-(2)/25.07.2013 г. на директора на Дирекция „Европейски
фонд за рибарство” се констатира, че е изготвен отчет за извършена-та дейност
от Дирекция „Европейски фонд за рибарство” за периода: 01.04.2013 г. – 30.06. 2013
г.
С
протокол с вх.№ Z-10389/25.07.2013 г. на изпълнителния директор на ИАРА е
оп-ределена оценка на структурните звена /дирекции/
в ИАРА, като за дирекция ,,Европейски фонд за рибарство”
е поставена оценка ,,Приемливи резултати”.
На
базата на този протокол, касаещ дирекцията, в която е работила ищцата, е издадена заповед № РД-1301/25.07.2013 г. на
изпълнителния директор на ИАРА, с която последният е определил сумата, която да
бъде разпределена за допълнителни възнаграждения за постигна-ти резултати между
служителите в Дирекция „Европейски фонд за рибарство”, и е дефини-рал срок на
директора на дирекцията да представи индивидуален отчет за извършената от не-го
дейност; срок, в който служителите в дирекцията да изготвят и представят
индивидуал-ните си отчети; срок, в който началниците на отдели да извършат
индивидуално оценяване на подчинените си служители и да представят на директора
на дирекция формулярите с пос-тавена оценка; срок, в който директора на
дирекцията да извърши индивидуално оценяване на началниците на отдели и да съгласува
оценките на останалите служители в дирекцията, както и срок, в който директора
на дирекция да представи на изпълнителния директор обоб-щен протокол с
поставени окончателни оценки на всички служители на дирекцията.
На 29.07.2013 г. ищцата Ц.Я.П. е представила отчет за извърше-ната от нея
работа за времето от 01.04.2013 г. до 30.06.2013 г., който е регистриран при от-ветника
под вх.№ Z-10495/29.07.2013 г. и одобрен от изпълнителния директор на агенцията г-н А.А..
Въз основа на обобщена
справка, съдържаща индивидуалните оценки на служителите в отделните отдели на Дирекция
„ЕФР“ и на директора на дирекцията е изготвен протокол № Z-10535/30.07.2013 г. от
директора на същата дирекция, като в обобщена справка – таблица, неразделна
част от него, са посочени коефициентите, съответстващи на оценката на резулта-тите,
както и сумите за допълнително възнаграждение за постигнати резултати на
служите-лите в това структурно звено на ИАРА, като срещу името на ищцата Ц.Я. П.е отразена сума от 3 895,85 лева.
С последваща заповед № РД-1306
от 30.07.2013 г. на изпълнителния директор на ИАРА протокол №
Z-10535/30.07.2013 г. с
поставените оценки и коефициентите за изчисля-ване на допълнителното
възнаграждение за постигнати резултати на служители в Дирекция „ЕФР” е одобрен и е разпоредено да бъдат изплатени
посочените в него суми, с което е за-вършен
фактическият състав, пораждащ претендираното право.
Не се оспорва в производството, че
определените, съгласно одобрения протокол до-пълнителни възнаграждения за
постигнати резултати, включително и на ищцата, не за запла-тени от страна на
ответната агенция.
Неоснователни са инвокираните от
агенцията възражения, че същата не дължи плаща-не на процесната сума като
главница.
Съгласно чл.67, ал.1 ЗДСл брутната
заплата на държавните служители се състои от основна заплата и допълнителни
възнаграждения, които са посочени в ал.7 на същата норма, като в т.5 от нея изрично
е включено и допълнителното възнаграждение за постигнати резул-тати. В чл.67,
ал.8 ЗДСл е предвидено, че допълнителното възнаграждение по ал.7, т.5 за
постигнати резултати се определя за точно и в срок изпълнение на поставените
задачи, като се изплаща четири пъти годишно – през месец април, юли и октомври
за текущата година и през месец януари – за предходната година, въз основа на
оценка по ред, определен в наред-бата по ал.3. Съгласно чл.25 от Наредба за
заплатите на служителите в държавната адми-нистрация допълнителните
възнаграждения за постигнати резултати се определят въз основа на оценка на
структурните звена в административната структура и/или на отделните служи-тели.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че след като допълнителното възнаг-раждение
за постигнати резултати не е заплатено с възнаграждението за месец юли 2013 г.,
то същото не се дължи поради неспазване на крайния срок по чл.67, ал.8 ЗДСл. Изтичането
на визирания в разпоредбата на чл.67, ал.8 ЗДСл срок не преклудира правото на
ищцата да получи плащане на установеното в заповед № РД-1306/30.07.2013 г. на
изпълнителния ди-ректор на ИАРА възнаграждение, а прави вземането й за него
изискуемо. Касае се за устано-вен от законодателя падеж на задължението за
заплащане на допълнителното възнаграж-дение по чл.67, ал.7, т.5 ЗДСл, като това
е моментът, от който е възможно да се търси прину-дителното осъществяване на
вземането, а не до който то може да бъде ,,законосъобразно изп-латено”, както твърди жалбоподателят. Неизпълнението на
задължението в срок е последващ определянето му факт и е свързано единствено с
изпадането на длъжника в забава, но не и със съществуването на вземането, респ.
прекратяването /погасяването/ му. В този случай за ответника се поражда
задължение да заплати на ищцата освен определеното допълнително възнаграждение
за постигнати резултати, и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
времето за исковия период от време до 01.06.2015 г. е в приетия от СРС размер.
Наведеният от въззивника довод за липса на съгласуваност на плащането, също
е неоснователен. Към момента на определянето му – предвид данните от
приложените пис-мени доказателства по делото, ИАРА е провела съгласуване за
финансовата обезпеченост на възнаграждението по съществуващата програма за
изпълнение и е съобразила наличните фи-нансови ресурси, вследствие на което е
приела, че такова може да бъде определено и изпла-тено на служителите в Дирекция
„ЕФР“. Евентуалната последваща липса на парични средст-ва не освобождава
длъжника от отговорност. Ирелевантни към това обстоятелство са въпро-сите,
касаещи упражняването на контрол по ЗПФ от горестоящ орган за спазване на изисква-ния
за финансова дисциплина от страна на ръководителя на агенцията.
Поради съвпадение на крайните изводите на
настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд относно изхода от
разглеждането на предявените искове, обжал-ваното решение като правилно следва
да бъде потвърдено.
С оглед приетия изход на спора на жалбоподателя
не се дължат разноски на осно-вание чл.78, ал.1 ГПК.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК такива следва да се присъждат на въззиваемата страна
в размер на 600,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна помощ и съдействие от 05.07.2018 г.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 226 332 от 02.10.2017
г., постановено по гр.д.№ 31 077/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 123 състав.
ОСЪЖДА И.А.ПО Р.И
А., с адрес
на управ-ление: гр.Бургас, ул.” ” № *, п.к.8000, да ЗАПЛАТИ на Ц.Я.П., ЕГН **********
и адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 600,00 /шестстотин/ лева – разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.