Протокол по дело №611/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 607
Дата: 11 ноември 2022 г. (в сила от 11 ноември 2022 г.)
Съдия: Христо Василев Симитчиев
Дело: 20225001000611
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 23 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 607
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно
търговско дело № 20225001000611 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподател „З.К.Л.И."АД, редовно призован, за него се явява
юрисконсулт Р. Ч..
Ответник А. А. И., редовно призована не се явява, за нея се явява
адвокат Б., преупълномощен от адвокат П. К..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Юрк. Ч.: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Постъпила е въззивна жалба с вх. №262568/29.06.2022 г. от
„З.К.Л.И."АД, ЕИК ...., седалище и адрес гр.С., р-н „С.", бул."С.ш." №67А
против Решение № 260062 от 26.05.2022г., постановено по т.д.112/2020г., по
описа на Окръжен съд-Стара Загора , в частта му, с която е осъден
жалбоподателя да заплати на А. А. И. ЕГН ********** с адрес: с. О., община
1
Г., ул. „О.“ № 17 обезщетение в размер на 320 000 лв., частичен иск от 900
000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на
причинените й телесни увреждания при ПТП на 27.08.2019 г, а именно :
Contusio capitis, colli, thoracis, extremitates, Contusio cerebri bilateralis /Diffi
Axonal Indjury/, Higroma cerebri bilateralis, Fractura oss zygomatici sinistri,
Contusio pulmonum bilateralis; други и неуточнени симптоми и признаци,
отнасящи се до нервната и костно-мускулната система ведно със законната
лихва от 22.11.2019 г. до окончателното плащане. Изразява се становище, че
решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено
при нарушение на материалния закон, за което са изложени конкретни
съображения. Иска се решението да се отмени в посочената част и вместо
това да бъде постановено друго такова, с което да се отхвърли изцяло
предявения иск. При евентуалност, ако съдът приеме за доказана претенцията
на ищцата, се иска да бъде уважена до справедливия според жалбоподателя
размер от 45 000 лв., отговарящ на принципа на справедливост съобразно чл.
52 от ЗЗД, която сума в пълен размер би възмездила лицето за действително
нанесените му вреди в тяхната съвкупност. Решението не се обжалва в частта,
с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 320 000 лв., до
претендирания размер от 500 000 лв. частичен иск от 900 000 лв. и за
присъждане на законна лихва за периода от 04.09.2019 г. до 21.11.2019 г.,
както и в частта по предявения иск за имуществени вреди, уважен до размер
на 641, 86 лв., ведно със законната лихва от 22.11.2019 г. до окончателното
плащане и отхвърлен над сумата от 641, 86 лв., до претендирания размер от
802, 32 лв., както и за законна лихва за периода от 04.09.2019 г. до 21.11.2019
г. С нея не са направени доказателствени искания.
От въззиваемата страна А. А. И. в срок е подаден писмен отговор на
жалбата, с който се оспорват изцяло наведените в същата доводи и
възражения, за което са изложени подробни съображения. Иска се въззивната
инстанция да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част
като правилно и законосъобразно.
Юрк. Ч.: Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания.
Адв. Б.: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам. Нямам
2
доказателствени искания.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Юрк. Ч.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което изцяло да отмените първоинстанционното такова като неправилно и
незаконосъобразно, по съображения във въззивната ни жалба. В хода на
съдебното дирене не се установи вината на застрахования в дружеството
водач. Касае се единствено за виновно поведение на пострадалата, за
съжаление, която не е спазвала правилата за движение.
Претендирам разноски в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение
въззивната жалба на ответника като изцяло неоснователна.
Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
От правна страна е изложил в мотиви защо приема, че са налице
основанията за ангажиране на деликтната отговорност на ответника.
Безспорно е установено, че ПТП е станало в района на автобусна спирка и
при наличието на знак, указващ пешеходна пътека тип „зебра“, даващ право
на пешеходеца. Действително законодателят именно в тази връзка е въвел
текстове в ЗДвП посочени в решението, както съдът правилно е приел
наличието на чл. 20 ал. 2 и чл. 65 и 122 от ЗДвП, тъй като безспорно този вид
дела се гледат под призмата, както колегата заяви разрешената скорост за
населено място. Но колегата избягва другото обстоятелство, тъй като твърди,
че това било ноторно известно щом била разрешена скоростта била и
съобразена. Законодателят именно затова е въвел тези две понятия –
разрешена и съобразена скорост. Съобразената скорост представлява
комплекс от възприятия, които следва да имат водачите на пътните превозни
средства за да могат в случай на предвидимо препятствие да спрат.
Действително спрял автобус от редовна линия, на автобусна спирка, това, че
няма знак, самият факт, че има оширение и поставена барака това е
3
достатъчно доказателство, че това е спирка. Отделно от това деликвента
всеки Божи ден се движи по тази автобусна линия. Но както и
първоинстанционния съд е отбелязал, дори и да няма автобусна спирка, да
няма оширение, самият факт за един водач, че има спрял на пътното платно
автобус, това е сигнал за опасност и тогава в никакъв случай не можем от
правна страна да се позоваваме на т. нар опасна зона. Законодателят с тези
норми, които е обсъдил първоинстанционния съд е приел, че тогава няма
наличие на опасна зона, а има задължение във всички случаи водача да спре с
цел недопускане на произшествие. Така че няма да се спирам на
изключително тежките травми на пострадалата, събрани са доказателства,
нейните характеристични данни, касае се за едно момиче с отличен успех,
разпитана беше учителката й, и сега това момиче неудобно ми е да го кажа
представлява човек, който не отговоря на конкретната си възраст.
В тази връзка моля да потвърдите изцяло първоинстанционното
решение.
Юрк. Ч.: Моля за срок за писмена защита.
Съдът определя седмичен срок за представяне на писмена защита.
Обяви, че ще се произнесе с решение до 12.12.2022 г.

Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4