МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 109 ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН
СЪД – КАРЛОВО ЗА 2020 ГОДИНА
Р. п. – К. е повдигнала срещу
подсъдимия Г.А.Г. обвинение за това, че на
неустановена дата през месец октомври 2018 г. в с. А., обл.
П., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у С. М. М.,
ЕГН ********** ***, за това, че ще му заплати договорената между тях сума пари
за ремонт на лек автомобил марка „П.“, модел „***“ с рег. № ******** и с това
на 24.10.2018 г. причинил на С. М. М., ЕГН ********** *** имотна вреда в размер
на 650,00/шестстотин и петдесет/ лева - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК
По делото не са конституирани лица в
качеството на граждански ищец и частен обвинител.
След приключване на съдебното следствие
в хода на съдебните прения, представителят на РП – К. поддържа обвинението.
Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. Предлага на съда да му наложи
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК да бъде отложено с
изпитателен срок от три години.
Делото е разгледано в отсъствие на
подсъдимия при условията на чл. 269 ал. 3 т. 3 и т. 4 от НПК, тъй като е
променил адреса си, без да уведоми съответният орган, като е напуснал
територията на страната, а адресът му в чужбина
не е известен. Упълномощеният му защитник, чрез който е редовно
призоваван по делото е изразил становището му, че желае делото да се разглежда
в негово отсъствие, като липсва и уважителна причина при редовно призоваване да
не се яви. Защитникът му адв. Н. пледира за
оправдателна присъда, като счита, че не са налице доказателства подсъдимият да
е извършил престъплението, в което е обвинен.
Съдът като обсъди на основание чл. 14 и
чл. 18 от НПК всички събрани по делото доказателства – показанията на свидетеля
Д.П.М., М.М., Ц.М., П.П., К.М.,
Е.Д., А. Г., Д.В.В., депозирани пред съда, приобщените
чрез прочитането им на основание чл. 281 ал. 1 т. 1 от НПК показания на
свидетеля М., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, приобщената
част от показанията на свидетеля В. пред разследващ орган в хода на досъдебното
производство чрез прочитането й на основание чл. 281 ал. 4 вр.
ал. 1 т. 2 от НПК, прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК писмени
доказателства – справка за пътуване на лице – български гражданин, 2 бр.
справка за лице АИС БДС, удостоверение
за наследници, справки за задгранични пътувания, справка от НСлС, характеристична
справка и справка за съдимост на подсъдимия, намери за установено следното:
Подсъдимият Г.А.Г., ЕГН ********** е роден на *** ***,
жител ***. Б. е и е б. г.. С н. о. е и не работи в страната. Не е женен и не е осъждан.
Подсъдимият Г.А.Г. *** знаел, че С. М. М., ЕГН **********
*** се занимава с ремонт на повредени автомобили. В тази връзка на неустановена
дата през м. октомври 2018 г. Г.
потърсил М. в ползвано от последния
сервизно помещение в с. А., общ. К., обл. П.. При
проведената среща подсъдимият Г. показал
на М. личния си автомобил – марка „П.“, модел „***“ с регистрационен номер *******
за преглед и ремонт, като искал същият да се извърши по-бързо. При огледа на автомобила М. констатирал повреда на
съединителя, което налагало да бъде сменен. Частите М. купувал, а за цялостният
ремонт определил обща стойност от 650 лева. която включвала цената за нов съединител и възнаграждение за
положения труд по подмяната му със стария. Подсъдимият Г., без да има намерение
да заплати така договорената сума, се съгласил и се задължил устно пред М. да я
заплати след извършването на ремонта. Изявлението на подсъдимия Г. пред
пострадалия М., че ще му заплати сумата от 650 лева за ремонта на автомобила
формирало у М. невярна представа за този
факт, макар Г. да не направил предплащане поне за стойността на частта, както
му предложил М.. Съединителят М. *** и го подменил, с което ремонтът бил
завършен. След това уведомил Г., че може да си го получи, като се уговорили
това да стане на 24.10.2018 г., на която
дата подсъдимият трябвало да заплати договорената между тях сума в размер на
650 лева за ремонта. На уречената дата Г.
действително отишъл, придружаван от свидетеля Д.М. пред ползваното сервизно помещение в с. А. от
пострадалия М., който предоставил ремонтирания автомобил „П.“, модел „***“. Подсъдимият Г. пожелал първо да изпробва автомобила, като заявил, че след изпробването
ще заплати сумата за ремонта, след което тримата се качили в превозното
средство. Шофьорското място заел пострадалият М., на предната седалка до него
седнал подсъдимият, а св. М. седнал на задната седалка. Автомобилът бил
приведен в движение от св. М. *** в посока с. И.. При достигането на обръщалото
за автобусите в с. А. обаче, подсъдимият Г. поискал лично да изпробва
автомобила, като за целта да си смени мястото с това на М. и тогава да плати. М.
се съгласил, спрял колата и слязъл. През това време, докато пострадалият заобиколи, за да си сменят местата, Г. заел шофьорското място, прескачайки
скоростния лост и без да изчака М. да се качи, привел в движение автомобила и
избягал с него, без да заплати договорената сума от 650 лева за ремонта му. Посочената
сума дори не била налична у него, тъй като същият ден със свидетеля М. не
разполагали с пари дори за цигари, а им се пушело. Вечерта М. потърсил Г. у дома му и си поискал
дължимите 650 лева, но последният не му ги дал, а заявил, че ще му заплати
парите след като го разпитат в полицията. Веднага след това Г. напуснал
населеното място, в което живеел, а на 03.12.2018г. напуснал и територията на Р.
Б.. На 01.11.2018г. М. сезирал полицията, като при неколкократно
търсене на адреса му в хода на извършената проверка Г. не бил открит от
полицейските служители. В хода на досъдебно производство сумата не била
заплатена на М., който след приключването му починал – на 09.02.2020г. Сумата
не била заплатена и на наследниците му, свидетелите М. и Ц. М..
Изложената фактическа обстановка се
подкрепя от събраните по делото доказателства –показанията на свидетеля Д.В.В., Д.П.М., М.М., Ц.М., П.П., К.М., Е.Д., А. Г., депозирани пред съда, приобщените
чрез прочитането им на основание чл. 281 ал. 1 т. 1 от НПК показания на
свидетеля М., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, приобщената
част от показанията на свидетеля В. пред разследващ орган в хода на досъдебното
производство чрез прочитането й на основание чл. 281 ал. 4 вр.
ал. 1 т. 2 от НПК, прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК писмени
доказателства – справка за пътуване на лице – български гражданин, 2 бр.
справка за лице АИС БДС, удостоверение
за наследници, справки за задгранични пътувания, справка от НСлС,
характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия. В своето единство,
те по категоричен начин установяват авторството на деянието, механизма,
времето, мястото и обстановката на извършването му, и всички останали
обстоятелства от значение за наказателната отговорност.
Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от
показанията на свидетелите Д.В.В., Д.П.М., М.М., Ц.М., П.П., К.М., Е.Д.,
които съдът кредитира като обективни и достоверни, тъй като са последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и логически свързани с останалия събран
по делото доказателствен материал. От същите безпорно
се установява постигнатата договореност между подсъдимия и пострадалия по повод
поправката на автомобила, както и липсата на изпълнение на поетото задължение
от страна на Г., който под предлог, че преди да плати, иска да изпробва
автомобила след извършения му ремонт, избягал с превозното средство. В посока
постигнатата договореност свидетелства и ангажирания от защитата свидетел А. Г..
Същата обаче излага сведения, че подсъдимият не заплатил ремонта, тъй като при
същия бил подменен акумулатора на автомобила със стар, бил свален и
катализаторът му. В посочената част съдът
не кредитира показанията, а ги счита за опит за оневиняване на подсъдимия, разбираемо
предвид родствената й връзка с него, негова майка, затова и показанията й не се
възприемат от съда като неповлияни от заинтересованост от изхода на делото.
Същите не само, че не са подкрепени от други доказателства по делото, а се
отричат от показанията на свидетелите В., П., Д., М., М.М.,
според които подсъдимият избягал с ремонтирания автомобил и от тези на М., от
които се установява, че Г. не е извършвал някакъв оглед на автомобила, за да
може да установи липсващи части, не е носил пари, за да плати, а е заблудил
пострадалия, че има намерение да го стори, след като го пробва, при което
избягал, оставяйки майстора на отдалечено от сервиза място. Същите не са и
житейски достоверни, предвид, че при наличие на липси, подсъдимият е можел да възрази, още повече, че е бил
придружен от свой приятел, а не да предприема установеното поведение.
Съдът ползва при постановяване на присъдата и
писмените доказателства по делото.
При така приетото за установено, съдът прие, че
подсъдимият Г.А.Г. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на
престъплението по чл. 209
ал.1 от
НК. Същият на неустановена дата през месец октомври 2018 г. в с. А., обл. П., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил
заблуждение у С. М. М., ЕГН ********** ***, за това, че ще му заплати
договорената между тях сума пари за ремонт на лек автомобил марка „П.“, модел „***“
с рег. № ******** и с това на 24.10.2018 г. причинил на С. М. М., ЕГН **********
*** имотна вреда в размер на 650,00/шестстотин и петдесет/ лева.
От обективна страна престъплението измама засяга
обществените отношения, свързани със собствеността.
Изпълнителното деяние се изразява в две форми – деецът
да е възбудил заблуждение (създал невярна представа у адресата) или поддържал
заблуждение (утвърждавал вече създадена такава представа) в определено лице –
адресат на измамата. По делото е
установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна
страна първата от двете форми на изпълнителното
деяние – възбудил е заблуждение у пострадалия, че ще му заплати уговорената
между тях сума за ремонт на автомобила си. Вследствие на невярната представа
пострадалият извършил ремонта като вложил закупената от него част, съединител. Подсъдимият
е съзнавал, че с действията си възбужда заблуждение у адресата, същият не е
имал намерение да се задължи по договора. С поведението си е възбудил
заблуждението на пострадалия, за да получи
имотна облага, която не му се следва. Вторият задължителен елемент от състава
на престъплението измама е налице – пострадалият е извършил действия на
разпореждане закупил е съединител и го е монтирал. Подсъдимият е нанесъл на пострадалия
имотна вреда в размер на 650лв., която е пряка и непосредствена последица от
измамливите му действия и представлява престъпния резултат на
престъплението.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. Съдът намира за
установена в производството и специалната користна цел – допълнителен
субективен признак на престъплението – извършено е с цел подсъдимият да набави
за себе си имотна облага.
Неоснователно е възражението на защитата, че са касае
за гражданско правен спор, тъй като причината да не бъде платено, била липсата
на части по автомобила на подсъдимия, а не изначално намерение за това. Действително
фактите по делото сочат на установени между подсъдимия и пострадалия договорни
отношения за ремонт на автомобил, които според
обвинението са използвани от подсъдимия като способ за измама. Константната
съдебна практика е приела, че договорни отношения могат да се използват при
осъществяване на престъплението измама. В такива случаи деецът действа с измамлива цел и поема
задължения, които изначално няма намерение да изпълни, въвежда пострадалия в
заблуждение, че желае сключването на договора и постигане на произтичащите от неговия
предмет последици, докато в действителност няма намерение или няма възможност
реално да изпълни задълженията си и цели единствено да се облагодетелства
материално. В тези случаи самото сключване на договора е способът за въвеждане
на пострадалия в заблуждение, като неизпълнението от страна на дееца е
последица от предварително взето решение в тази насока. Дали е налице
престъплението измама или се касае за
впоследствие възникнала обективна невъзможност за изпълнение на поетото
задължение или последващо виновно договорно
неизпълнение, оставащи в сферата на гражданското право, се преценява по
наличието на намерение за изпълнение на поетото задължение, респективно
съществуването на обективна възможност за това към момента на сключване на
договора. В случая от събраните по делото доказателства се доказа поведението
на Г. да съдържа обективните и субективните признаци на престъплението измама.
Изводът за наличие на умисъл и изискуемата от закона користна цел - получаване
на материална облага, може да се изведе, както от първоначалните, така и от последващите действия на подсъдимия. При постигането на
договореност пострадалият е поискал предплащане за частта, което подсъдимият
отказал, а при получаване на автомобила, заявил, че ще плати ремонта, след като
го пробва. Подобно намерение Г. не е имал, тъй като избягал с превозното
средство, оставяйки майстора на пътя, не е имал и средствата да стори това.
След това напуснал местоживеенето си и се укрил, а след това напуснал и страната.
Недоказани са твърденията за липсващи части вследствие ремонта, тъй като ако
подсъдимият имаше намерение да заплати сумата, би извършил оглед на превозното
средство и при възражения, да ги сведе до знанието на пострадалия, а не
заблуждавайки го, че иска да изпробва превозното средство, да избяга с него.
Предвид изложените съображения съдът призна
подсъдимият за виновен в извършване на престъплението по чл. 209 ал. 1 от НК.
При индивидуализация наказанието на
подсъдимия Г. съдът прецени всички критерии по чл. 54 от НПК. Съобрази, че за
извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до
шест години, като престъплението е
„тежко” по смисъла на закона престъпление, с висока степен на обществена
опасност. При индивидуализация на наказанието, като смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът прецени необремененото съдебно минало на подсъдимия, невисоката стойност на сумата, младата му
възраст, данните, че е трудовоангажиран в чужбина.
Съдът счете, че те не се явяват многобройни по смисъла на чл. 55 от НК и нито
едно от тях не е изключително такова, за да обосновава приложението на чл. 55. От
друга страна отчете, че сумата, предмет на обвинението не е възстановена.
Отчитайки тези индивидуализиращи
отговорността обстоятелства, Съдът
наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК в
минималния размер на предвидения в закона диапазон - в размер на една година
лишаване от свобода. Подсъдимият Г. не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и съдът намери, че за постигане целите на чл. 36,
ал. 1 от НК и най-вече за поправянето му не е необходимо да изтърпи реално
наложеното му наказание лишаване от свобода, поради това отложи изпълнението му
на основание чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.
Така определеното наказание на подсъдимия
като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на
деянието и дееца и най– добре би изпълнило целите, посочени в разпоредбата на
чл. 36 от НК.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Ц.Ч.