№ 7315
гр. С, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20231110102174 по описа за 2023 година
Предявеният иск е с правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.405,
ал.1 КЗ.
Софийският районен съд е сезиран с предявен от В. П. Т., с ЕГН: ********** иск
с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.405, ал.1 КЗ срещу „ф-ма“ ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. В № 89Б, за признаване за
установено, че ответника дължи в полза на ищеца сума в размер на 1 323,00 лева
(хиляда триста двадесет и три лева), представляваща останала незаплатена част от
дължимо застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите №BG/06/122001722322, валидна за периода от 25.06.2022г. до
24.06.2023 г., сключена за л.а."Р К", водачът на който на 11.07.2022г. е реализирал
ПТП, при което са нанесени щети на собствения на В. Т. л.а."Ш О" , с рег.№****,
ведно със законна лихва за периода от 08.09.2022 г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№49056/2022г. по описа на СРС,
25 състав.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с
който предявения иск се оспорва по основание и размер. Без да се оспорва механизма
за настъпване на процесното ПТП, настъпилите вреди и наличието на пряка причинно-
следствена връзка между описания механизъм и настъпилите вреди, се счита, че
изплатеното обезщетение в размер на 2764,09лв. е достатъчно за репарирането на
вредите.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
1
достигна до следните фактически и правни изводи:
По делото е прието и приложено ч.гр.д.№49056/2022г. по описа на СРС, 25
състав, от материалите по което се установява, че същото било образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на В. П. Т. /ищец по
делото/ срещу „ф-ма“ ЕАД /ответник по делото/ за посочената по-горе сума. В полза на
В. П. Т. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът депозирал възражение срещу
заповедта, поради което с разпореждане съдът указал на заявителя, че може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съобщението за така постановения съдебен акт е връчено на заявителя на 15.12.2022г.
поради което следва да се приеме, че исковата молба, предмет на настоящото
производство депозирана на 16.01.2023год. е подадена в срок.
По делото са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните на обстоятелствата, че между „ф-ма“ ЕАД и собственика
на л.а."Р К", с рег.№**** е сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите №BG/06/122001722322, валидна за периода от 25.06.2022г. до
24.06.2023 г., че на 11.07.2022г. е реализирано ПТП, по вина на застрахования при „ф-
ма“ ЕАД водач, при което са нанесени щети на собствения на В. Т. л.а."Ш О", с рег.
№****, че от „ф-ма“ ЕАД е изплатено в полза на В. Т. обезщетение в размер на
2764,09лв.
По делото е изслушане и прието без оспорване, заключение на САТЕ, съгласно
което всички увреждания по л.а."Ш О" , с рег.№****, отразени в описа на
застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие, който не е оспорен от ответника. Прието е, че стойността
необходима за възстановяване на л.а."Ш О", с рег.№****, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 3937,63лв.
Съгласно чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок,
който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 КЗ - Застрахователят е
длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки Каско, в срок до 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, като определи и изплати размера
на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането.
С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието
действителна застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.
Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по
решение 167 / 11.05.2016 г. по т. д. 1869 / 2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, с която по
поставения материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)
2
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение № 235 от
27.12.2013 г. по т. д. № 1586 / 2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г.
по т. д. № 667 / 2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. №
1069 / 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627 / 2008 г.
на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че обезщетението по имуществена застраховка се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му
стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите
на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4,
уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е уговорено
друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се
купи друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.
С решение 141 / 08.10.2015 г. по т. д. 2140 / 2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, по въпроса
за начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди,
включително и при пълно погиване на застрахованото имущество, е възприето, че
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума.
Обезщетенето по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество,определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. Нормата на чл. 400 КЗ изрично урежда, че когато между страните по
застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество/ ал.2/ , т.е по
пазарната му стойност.
Конкретиката на случая сочи, че действителната стойност на увреденото
имущество е 3937,63лв., което надхвърля изплатеното от „ф-ма“ ЕАД обезщетение в
размер на 2764,09лв.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че са установени обстоятелствата
обуславящи уважаване на предявения иск за разликата между действително дължимото
застрахователно обезщетение и изплатеното такова в размер на 1173,54лв.
По разноските:
С оглед частичното уважаване на претенцията, разноските дължими по ч.гр.д.
3
№49056/2022г. по описа на СРС, 25 състав следа да се намалят до сумата 25лв. за
заплатена държавна такса и 354,81лв. адвокатско възнаграждение.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски и на осн. чл.78, ал.1
ГПК в исковото производство, поради което следва да му се присъдят такива за
заплатена държавна такса и депозит за работа на вещо лице съразмерно на уважената
част от иска в общ размер от 313,12лв. От ищеца се претендира и заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 450лв. От ответникът обаче е напарвано
възражение на основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, следва да се разгледа. Минималния размер на
адвокатското възнаграждение при цена на иска от 1323лв., определено по реда на чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в размер на 432,30лв. Делото не се характеризира с особена правна и
фактическа сложност, от страна на ищеца са представени малко на брой документи,
малко са и направените оспорвания от страна на ответника, поради което на осн.
чл.78, ал.5 ГПК адвокатското възнаграждение следва да се намали до минималния,
предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, размер от 432,30лв. и да се присъди съразмерно на уважената
част от иска в размер на 383,46лв.
На основание чл.78, ал.8 ГПК в полза на „ф-ма“ ЕАД следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска, като за
изходящ размер следва да се приеме претендирания от дружеството размер от 100лв. и
да се присъди съразмерно за сумата от 11,30лв. Поради ниския размер на дължимото
възнаграждение, същото следва да се приспадне от разноските в исковото
производство за адвокатско възнагражение и същите да се присъдят на ищеца по
компенсация в размер на 372,16лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422 вр. чл.415,
ал.1 ГПК вр. чл.405, ал.1 КЗ, предявен от В. П. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр.С,
ж.к.“М 2“, бл.212, вх.1, ет.3, ап.12 против „ф-ма“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С, бул. В № 89Б, че „ф-ма“ ЕАД ДЪЛЖИ на В. П. Т. сума в
размер на 1173,54лв., представляваща останала незаплатена част от дължимо
застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите №BG/06/122001722322, валидна за периода от 25.06.2022г. до
24.06.2023 г., сключена за л.а."Р К", водачът на който на 11.07.2022г. е реализирал
ПТП, при което са нанесени щети на собствения на В. Т. л.а."Ш О" , с рег.№****,
ведно със законна лихва за периода от 08.09.2022 г. до изплащане на вземането, за
4
която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№49056/2022г. по описа на СРС,
25 състав, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване съществуване на вземане на
ищеца спрямо ответника за сума над присъдената такава от 1173,54лв. до пълния
предявен размер от 1323лв.
ОСЪЖДА „ф-ма“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С,
бул. В № 89Б, да заплати на В. П. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр.С, ж.к.“М 2“,
бл.212, вх.1, ет.3, ап.12, разноски по ч.гр.д.№49056/2022г. по описа на СРС, 25 състав в
размер на 25лв. за заплатена държавна такса и 354,81лв. адвокатско възнаграждение,
както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК съдебно деловодни разноски в исковото
производство в размер на 313,12лв. за заплатена държавна такса и депозит за работа на
вещо лице и 372,16лв. адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5