Присъда по дело №7807/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта:	70
Дата:	29 март 2022 г. (в сила от 22 юни 2022 г.)
Съдия:	Габриел Росенов Русев

Дело:	20215330207807
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	30 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 70
гр. Пловдив, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Наказателно дело частен
характер № 20215330207807 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П.А.Г. - роден на ***, б., б. г. женен, с висше
образование, неосъждан, *** Община – Раковски, ЕГН ****за ВИНОВЕН в
това, че на 24.10.2019г. в град Раковски, в депозирана от него жалба с вх.№
27/ 24.10.2019г. до *** на Професионална гимназия „Петър Парчевич“ в
гр.Раковски, е разгласил позорно обстоятелство за Б. Г. З., ЕГН: **********,
в качеството му на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му -
***, както следва: „лицето Б.З. очевидно абсолютно недобросъвестно се е
възползвало от служебното си положение- *** и е упражнил въздействие
върху свои ***, превишил е властта си и грубо е нарушил задълженията,
предвидени в качеството му на учител в ЗПУО и подзаконовите нормативни
актове в образователната система“, „Категорично забранено е на ****
(какъвто би трябвало да бъде и З., но очевидно е такъв само по длъжност) да
прилагат форми на физическо и психическо насилие върху *** и да
накърняват личното достойнство. В частност да бъдат „заплашвани“ да
извършат исканата от тях дейност, под угрозата на лоши оценки в училище и
недопускане да се премине в следващ клас/етап на обучение“, което позорно
обстоятелство е разгласил публично - разпространил до органите на
полицията и *** на Професионална гимназия „Петър Парчевич“ в
1

гр.Раковски, чрез подаване на жалба, както и за това, че на 24.10.2019г. в град
Раковски, в депозирана от него жалба с вх.№ 27/24.10.2019г. до *** на
Професионална гимназия „Петър Парчевич“ в гр.Раковски, е преписал
престъпление по чл.143 от НК, на Б. Г. З., ЕГН: **********, в качеството му
на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му - ****, за това, че е
принудил лицата П. Ф. Б. и Т. Г. И.- ***, да извършат нещо против волята им
- да разнесат по пощите в гр.Раковски въпросник към ***, като е употребил за
това заплашване, а именно приложил е форма на психическо насилие върху
тях, накърнил е личното им достойнство, и ги е заплашил да извършат
исканата от него дейност, под угрозата на лоши оценки в училище и
недопускане да се премине в следващ клас/етап на обучение, което
престъпление е преписал публично и е разпространил до органите на
полицията, *** на Професионална гимназия „Петър Парчевич“ в гр.Раковски,
чрез подаване на жалба - престъпление по чл.148, ал.2 пр. 1, вр. чл.148, ал.1,
т.1, т.2 и т.3, вр. чл.147, ал.1, пр.1 от НК, поради което и на основание чл.
378, ал.4, т.1 от НПК, вр. с чл. 78А от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000
/хиляда/ лева, като на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА за това, че
позорното обстоятелство е разгласено пред негови ***, *** в учебното
заведение, приятели, познати и сред обществеността в гр.Раковски, като го
ОПРАВДАВА и за това, че с преписаното престъпление е използавана сила
под формата на физическо насилие.
ОСЪЖДА подсъдимия П.А.Г. със снета по делото самоличност да
заплати на гражданския ищец Б.Г. З. сумата от 300 /триста/ лева
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 24.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, в
резултат на престъплението по чл.148, ал.2 пр. 1, вр. чл.148, ал.1, т.1, т.2 и т.3,
вр. чл.147, ал.1, пр.1 от НК, като ОТХВЪРЛЯ предявеният граждански иск до
пълния предявен размер до 3 000 лв.
ОСЪЖДА подсъдимия П.А.Г. със снета по делото самоличност да
заплати по сметка на РС – Пловдив държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск в размер на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия П.А.Г. да
заплати на частният тъжител Б.Г. З. направените разноски в размер на 500
/петстотин/ лева адвокатски хонорар.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ПОС, по реда на Глава ХХІ от НПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 70 от 29.03.2022г. постановена по НЧХД №
7807/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, Наказателно отделение, 24
наказателен състав

Производството е образувано по подадена частна тъжба от Б. Г. З.,
против П.А.Г. за това, че на 24.10.2019г. в град Раковски, в депозирана от
него жалба с вх.№ 27/ 24.10.2019г. до ** на Професионална гимназия „Петър
Парчевич“ в гр.Раковски, е разгласил позорно обстоятелство за Б. Г. З., ЕГН:
**********, в качеството му на длъжностно лице по повод изпълнение на
службата му - **, както следва: „лицето Б.З. очевидно абсолютно
недобросъвестно се е възползвало от служебното си положение- ** и е
упражнил въздействие върху свои **, превишил е властта си и грубо е
нарушил задълженията, предвидени в качеството му на ** в ЗПУО и
подзаконовите нормативни актове в образователната система“, „Категорично
забранено е на педагогическите специалисти (какъвто би трябвало да бъде и
З., но очевидно е такъв само по длъжност) да прилагат форми на физическо и
психическо насилие върху ** и да накърняват личното достойнство. В
частност да бъдат „заплашвани“ да извършат исканата от тях дейност, под
угрозата на лоши оценки в училище и недопускане да се премине в следващ
клас/етап на обучение“, което позорно обстоятелство е разгласил публично -
разпространил до органите на полицията и ** на Професионална гимназия
„Петър Парчевич“ в гр.Раковски, негови **, ** в учебното заведение,
приятели, познати и сред обществеността в гр. Раковски, чрез подаване на
жалбата, както и за това, че на 24.10.2019г. в град Раковски, в депозирана от
него жалба с вх.№ 27/24.10.2019г. до ** на Професионална гимназия „Петър
Парчевич“ в гр.Раковски, е преписал престъпление по чл.143 от НК, на Б. Г.
З., ЕГН: **********, в качеството му на длъжностно лице по повод
изпълнение на службата му - **, за това, че е принудил лицата П.Ф.Б. и
Т.Г.И.- **, да извършат нещо против волята им - да разнесат по пощите в
гр.Раковски въпросник към **, като е употребил за това сила и заплашване, а
именно приложил е форма на физическо и психическо насилие върху тях,
накърнил е личното им достойнство, и ги е заплашил да извършат исканата от
него дейност, под угрозата на лоши оценки в училище и недопускане да се
премине в следващ клас/етап на обучение, което престъпление е преписал
публично и е разпространил до органите на полицията, ** на Професионална
гимназия „Петър Парчевич“ в гр.Раковски, негови **, ** в учебното
заведение, приятели, познати и сред обществеността в гр. Раковски чрез
подаване на жалбата- престъпление по чл.148, ал.2 пр. 1, вр. чл.148, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 , вр. чл.147, ал.1 пр. 1 и 2 от НК.
В провелото се първоинстанционно производство, частният тъжител е
конституиран като граждански ищец, като е приет за съвместно разглеждане,
предявеният от него граждански иск, в размер на 3000.00 лева, срещу
подсъдимия, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането
1

24.10.2019г. до окончателното изплащане.
В открито съдебно заседание, частният тъжител се явява лично и с
повереника си, които поддържат подадената частна тъжба. Излагат подробни
съображения, за съставомерността на повдигнатото частно обвинение и молят
съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение.
В открито съдебно заседание, подсъдимият се явява лично, не се
признава за виновен, дава подробни обяснения. С последната си дума, моли
да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
В открито съдебно заседание, защитникът на подсъдимия сочи, че
липсвал елемент от обективната страна на престъплението, а именно
публичност. Излага подробни съображения за несъставомерност на
повдигнатите обвинения. Моли съда да признае подсъдимия за невиновен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Частният тъжител Б. Г. З. е с ЕГН **********, и заема длъжността „**
**“ ** в Професионална гимназия „Петър Парчевич“ в гр. Раковски.
Подсъдимият П.А.Г. е роден **, б., б.г., женен, с висше образование,
неосъждан, ** Община – Раковски, ЕГН **********.
Подсъдимият П.А.Г. през есента на 2019г. заемал длъжността ** на гр.
Раковски и предвид протичащата предизборна кампания провеждаща се за
местни избори, същият бил кандидат за заемане на същата длъжност,
повторно. На електронния сайт на Община Раковски от гражданите
постъпвали различни въпроси свързани с дейността и правомощията на **.
Тъй като, нямало отговор на поставените от гражданите въпроси, частният
тъжител Б.З. решил, да разпечата на хартиен носител, част от поставените от
гражданите въпроси от интернет страницата, с цел същите да бъдат разнесени
по домовете на гражданите. След като частният тъжител разпечатал
въпросите, потърсил услугите на свид. П.Б. и неговият приятел свид. Т.И.,
които от своя страна срещу заплащане се съгласили доброволно да разнесат
по пощите в гр. Раковски върпосникът, като на 23.10.2019г. вечерта двамата
започнали да го разнасят и оставят по пощенските кутии на жителите на гр.
Раковски в кв. „Генерал Николаево“. Вечерта на 23.10.2019г. около 21.30 часа
свид. М.М. получил обаждане от свои приятели, че някакви деца ходят по
улиците и хвърлят провокатитивни листовки касаещи **. Подсъдимият бил
уведомен за това от свид. М.М., който от своя страна бил кандидат за ** от
листата на подсъдимия. Подсъдимият, заедно със свид. М. и свид. П.А.- ** на
общинско предприятие, разбрали кои са момчетата разнасяли въпросникът,
пресрещнали ги с автомобили на улицата, спрели ги и сигнализирали за
случващото се в РУ- Раковски. Установили разнасяните от тях въпросници.
Тогава подсъдимият с назидателен тон обяснил на свид. Б., че благодарение
на това, което върши в момента, няма да може да си намери работа занапред.
2

След това, на място пристигнал полицейски патрул, който отвел в сградата на
РУ- Раковски, свид. Б. и свид. И., където обяснили кой им е дал въпросниците
и защо, след което били освободени да се приберат по домовете си. За
случилото се на 24.10.2019г. и предвид дадените писмени обяснения, била
образувана пр.пр. № 9138/ 2019г. по описа на Районна прокуратура- Пловдив
по депозирана от страна на подс. Г. жалба, като с постановление от
24.10.2019г. е отказано образуването на досъдебно производство. На
24.10.2019г. подс. Г. депозирал жалба с вх.№ 27/ 24.10.2019г до ** на
Професионална гимназия „Петър Парчевич“ гр. Раковски, с копие до РУО гр.
Пловдив, в която посочил, че „лицето Б.З. очевидно абсолютно
недобросъвестно се е възползвало от служебното си положение- ** и е
упражнил въздействие върху свои **, превишил е властта си и грубо е
нарушил задълженията, предвидени в качеството му на ** в ЗПУО и
подзаконовите нормативни актове в образователната система“, „Категорично
забранено е на педагогическите специалисти (какъвто би трябвало да бъде и
З., но очевидно е такъв само по длъжност) да прилагат форми на физическо и
психическо насилие върху ** и да накърняват личното достойнство. В
частност да бъдат „заплашвани“ да извършат исканата от тях дейност, под
угрозата на лоши оценки в училище и недопускане да се премине в следващ
клас/етап на обучение“. В резултат на подадената жалба от подсъдимия, се
извършили проверки от ** на училището свид. К., от РУО гр. Пловдив, и от
Районна прокуратура- Пловдив, по които проверки частният тъжител е давал
обяснения. Съставен е констативен протокол № КД- 04-91/ 04.11.2019г. на
РУО- Пловдив за извършените проверки. С доклад от главен юрисконсулт
при РУО- Пловдив с № ЕД-04-103/ 04.11.2019г. е направен изводът, че **ът
на училището с извършил проверка по подадения сигнал, изяснил е
твърденията на страните. От извършените проверки се установило, че
частният тъжител не е извършил никакво нарушение или престъпление. И
двамата ** разнасяли материалите са пълнолетни, като даването на
материалите и разнасянето не е станало в учебно време, нито на територията
на училището. Не се е установило основание за временно отстраняване от
работа по отношение на частния тъжител Б.З.. Частният тъжител бил
притеснен от проверките, предвид подадените срещу него жалби от
подсъдимия.
Съдът, изгради своите фактически изводи, по несъмнен и категоричен
начин, въз основа на събраните в хода на съдебното производство
доказателства- обясненията на подсъдимия П.Г., показанията на свид. Т.И.,
свид. П.Б., свид. П.А., свид. М.М., свид. П. К., свид. Г.З., писмените
доказателствени средства- справка за съдимост, извлечение от електронна
деловодна система, ползвана от РУО- Пловдив, жалба с вх. № ПД-04- 118/
24.10.2019г. и уточнение вх. № АД- 02-801/ 24.10.2019г. от подс. П.Г.,
въпросник, заповед за извършване на проверка № РД-04- 111/ 28.10.2019г.,
констативен протокол № КД- 04-91/ 04.11.2019г., писмени обяснения,
констатитвен протокол № 8 от 25.10.2019г., доклад до Началника на РУО-
3

Пловдив № ЕД 04-103/ 04.11.2019г., отговор до подателя на сигнала № АД –
02-818/ 07.11.2019г, писмо до ТД на НАП Пловдив с изх. № АД- 01-2680/
07.11.2019г., писмо от Професионална гимнация „Петър Парчевич“ гр.
Раковски с изх.№ 305/ 10.09.2021г., трудов договор № 17/ 01.09.2004., пр.пр.
№ 9138/ 2019г. по описа на Районна прокуратура- Пловдив, както и на
другите писмени доказателствени средства прочетени и приети по реда на
чл.283 от НПК.
От обясненията на подсъдимия депозирани в хода на съдебното
производство се установява, че в деня преди размисъл за упражняване на
правото си на глас в местните избори, през 2019г. през месец октомври,
подсъдимият е получил сигнал от свид. М., че се разхвърлят листовки с
подвеждаща информация. Подсъдимият заедно със свид. М. и свид. А.
установили лицата, които разхвърляли листовките и ги намерили- П. и Т..
Спрели ги и ги попитали какво правят и защо разхвърлят листовките. Те им
отговорили, че частният тъжител ги е помолил да разнесат по домовете на
хората тези листовки, а те от своя страна се съгласили да направят това. След
това отишли в полицията да сигнализират за случилото се и дали обяснения
за това, като подсъдимият подал жалба до ** на училището и в РУ- Раковски.
След разговор с ** на училището, подсъдимият подал жалба и в РУО-
Пловдив. Подсъдимият изрично сочи, че подадените жалби са подписани от
него. На първо място следва да се посочи, че обясненията на подсъдимия
имат двояка функция- първо представляват защитна теза, чрез прокарване на
защитна версия и линия, и второ представляват годно гласно доказателствено
средство, за установяване на обективната истина по делото. Поради това,
съдът следва да цени обясненията на подсъдимия с голяма доза критичност и
да ги подложи на обстоен, задълбочен и прецизен анализ, като ги съпостави,
както поотделно, така и с останалите събрани по делото доказателства. Съдът
намира, обясненията на подсъдимия за логични, последователни, взаимно
допълващи се и кореспондиращи с останалите събраните по делото
доказателства. Всъщност, подсъдимият не отрича описаната фактическа
обстановка, а и същата не се опровергава от други събрани по делото
доказателства. Подсъдимият в обясненията си възпроизвежда несъмнено
установената фактическа обстановка, от получаването на сигнала за разнасяне
на въпросника от свид. М., при установяването и пресрещането с
автомобилите от подсъдимия, свид. М. и свид. А., на свид. И. и свид. Б., при
провеждането на разговор с тях, при посещението на сградата на РУ-
Раковски, и при подаване от негова страна на жалбата до ** на училището, до
РУ- Раковски и до РУО- Пловдив. Обясненията на подсъдимия представляват
преки и непосредствени впечатления от него на протеклите се събития.
Обясненията на подсъдимия изцяло се подкрепят от показанията на свид. М.
и свид. А.. В частта на пресрещането, провеждането на разговор, посещението
на РУ- Раковски, на свид. И. и свид. Б., изцяло се подкрепят от техните
показания. Обясненията на подсъдимия се подкрепят и от приетите по делото
писмени доказателства- подадената жалба от него жалба с вх. № ПД-04- 118/
4

24.10.2019г. и уточнение вх. № АД- 02-801/ 24.10.2019г., за която изрично
посочва, че е нейн автор, подател и подписа положен върху нея е изпълнен
собственоръчно от него. Обясненията на подсъдимия са в унисон и
кореспондират с другите събрани по делото доказателства и не са изолирани.
Ето защо, обясненията на подсъдимия в тази част следва да се кредитират
като годно гласно доказателствено средство и да им се предаде
доказателствена тежест. Съдът обаче, не дава вяра на имплицитното
съдържание в обясненията на подсъдимия за това, че с назидателен тон не е
обяснявал на свид. Б., че няма да си намери работа. В тази си част,
обясненията на подсъдимия се характеризират с изграждането на защитна
версия, чрез отричане на неизгодни за него факти. На следващо място, в тази
част обясненията му са изцяло опровергани от показанията на свид. П.Б.,
поради което съдът ги приема за недостоверни, излирани и опровергани от
другите събрани по делото доказателства.
От показанията на свид. П.Б. и свид. Т.И. се установява, че частният
тъжител Б.З. ги е помолил срещу заплащане и доброволно да разнесат по
домовете на гражданите въпросник, касаещ ** на гр. Раковски. Те се
съгласили за извършат това доброволно. На 23.10.2019г. вечерта, след
получаване на въпросникът от частният тъжител пред дома му, пристъпили
към изпълнение на уговорката с частният тъжител, като започнали да
разнасят листовките в гр. Раковски, като в един момент били пресрещнати от
подсъдимия, от свид. М. и свид. А., които ги попитали какво правят и защо
разнасят листовките. Подсъдимият от своя страна, с назидателен тон обяснил
на свид. Б., че благодарение на това, което върши в момента, няма да може да
си намери работа занапред. Подсъдимият и придружаващите го,
сигнализирали на РУ- Раковски, след което посетили сградата на РУ-
Раковски за даване на обяснения. След снемането на обясненията свид. П. Б. и
свид. Т.И. били освободени. Съдът намира, показанията на свидетелите за
логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с
останалите събраните по делото доказателства. Показанията им се подкрепят
от обясненията на подсъдимия и от събраните писмени доказателствени
средства. В пълен унисон са с обясненията на подсъдимия относно всички
възпроизведени факти от протеклите се събития- от пресрещането им от
подсъдимия, придружаван от свид. свид. М. и свид. А., разговора между тях и
посещението на РУ- Раковски. Кореспондират, както с посоченото в тъжбата,
така и с показанията на свид. М. и свид. А.. Съдът приема за достоверни и
показанията на свид. П.Б., в частта както и по-горе бе посочено, в която
подсъдимият му е заявил, че няма да може да си намери работа, тъй като са
логични и последователни, незаинтересовани от изхода на делото, дадени
въпреки присъствието на подсъдимия в съдебно заседание, и не на последно
място създаващи впечатление за достоверност и убедителност. Показанията
им представляват преки и непосредствени впечатления придобити от тях. Ето
защо, показанията на свидетелите следва да се кредитират като годно гласно
доказателствено средство и да им се предаде доказателствена тежест.
5

От показанията на свид. М. и свид. А. се установява, че при получена от
тях информация, че се разнасят листовки на 23.10.2019г., и при уведомяване
на подсъдимия, заедно с подсъдмия пресрещнали свид. Б. и свид. И. да
разнасят листовки с въпроси за ** по домовете в гр. Раковски. Провели
разговор с тях, сигнализирали за случилото се РУ- Раковски и посетили
сградата на РУ- Раковски за обяснения. Съдът намира, показанията на
свидетелите за логични, последователни, взаимно допълващи се и
кореспондиращи с останалите събраните по делото доказателства.
Показанията им се подкрепят от обясненията на подсъдимия и от събраните
писмени доказателствени средства. В пълен унисон са с обясненията на
подсъдимия относно всички възпроизведени факти от протеклите се събития-
от срещата им, разговора им, и посещението на сградата на РУ- Раковски.
Съдът обаче, не приема за достоверни показанията им в частта, в която
услужливо премълчават изречените от подсъдимия спрямо свид. П.Б. изрази,
че няма да си намери работа. Това е така, тъй като в тази част показанията им
са нелогични, непоследователни и заинтересовани от изхода на делото,
доколкото свид. А. е в служебна и материална зависимост от подсъдимия- **
е на общинско предприятие.
От показанията на свид. К.- ** на училището, в което работи частният
тъжител се установява, че няколко дни преди местните избори 2019г. му се е
обадил частният тъжител, който бил ** в гимназията, че е викан в
полицейкото управление. Също така му се обадил и подсъдимият и му заявил,
че има инцидент и ще пусне жалба в училището. Жалбата от подсъдимия
постъпила. Свидетелят извършил проверка на твърденията, и снел обяснения,
на посочените в нея лица. Била извършена и проверка от РУО – Пловдив. От
проверките не се установило, да има извършени нарушения от страна на
частният тъжител. Установил, че разнасянето на листовките било без принуда
и доброволно от **те. Свидетелят сочи, че тъжителят е бил изнервен и
притеснен от случилото се и от постъпилата жалба. Съдът намира,
показанията на свидетеля за логични, последователни, взаимно допълващи се
и кореспондиращи с останалите събраните по делото доказателства.
Показанията му се подкрепят от обясненията на подсъдимия и от събраните
писмени доказателствени средства. В пълен унисон са с обясненията на
подсъдимия и другите събрани гласни доказателствени средства- показанията
на свид. Т.И. и свид. П.Б., а и с посоченото в частната тъжба. Напълно
кореспондират и със събраните по делото писмени доказателства- жалба с вх.
№ ПД-04- 118/ 24.10.2019г. и уточнение вх. № АД- 02-801/ 24.10.2019г. от
подс. П.Г., въпросник, заповед за извършване на проверка № РД-04- 111/
28.10.2019г., констативен протокол № КД- 04-91/ 04.11.2019г., писмени
обяснения, констатитвен протокол № 8 от 25.10.2019г., доклад до Началника
на РУО- Пловдив № ЕД 04-103/ 04.11.2019г., писмо от Професионална
гимнация „Петър Парчевич“ гр. Раковски с изх.№ 305/ 10.09.2021г., трудов
договор № 17/ 01.09.2004. Свидетелят изяснява и влошеното здравословно и
емоционално състояние на частният тъжител след подаването на жалбата от
6

подсъдимия срещу него- обстоятелство свързано с претърпените от частния
тъжител неимуществени вреди. Ето защо, показанията на свидетеля за
логични и съдът ги кредитира като достоверни.
От показанията на свид. Замярска се установява, че частния тъжител се
намира в разхлабено здравословно състояние в резултат на работата му и на
здравословното състояние на детето му. Съдът намира показанията й за
логични и последователни, поради което ги приема с доверие.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия,
относно времето, мястото и начънът на извършване на престъплението, както
и досежно неговия автор. Доказателствените източници еднопосочно и
безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на частната тъжба, така и в съдебното производство и
по аргумент на противното по чл.305 ал.3 от НПК, не се налага по-детайлното
им обсъждане.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Възприетата от съда несъмнено установена фактическа обстановка
сочи, че в случая сме изправени пред хипотеза на доказано обвинение по
категоричен и несъмнен начин. Извършените от подсъдимия действия
съдържат в себе си характеризиращите това престъпление белези от
обективна и субективна страна.
Подсъдимият е осъществил и двете форми на изпълнителното деяние на
повдигнатото частно обвинение за извършено престъпление от частен
характер- клевета, по чл. чл.148, ал.2 пр. 1, вр. чл.148, ал.1, т.1, т.2 и т.3 , вр.
чл.147, ал.1, пр.1 и 2 от НК
Подсъдимият, от обективна страна е извършил престъплението по чл.
чл.148, ал.2 пр. 1, вр. чл.148, ал.1, т.1, т.2 и т.3 , вр. чл.147, ал.1, пр.1 и 2 от
НК, като в депозирана от него жалба на 24.10.2019г. с вх.№ 27/ 24.10.2019г.
до ** на Професионална гимназия „Петър Парчевич“ в гр.Раковски, е
разгласил позорно обстоятелство за Б. Г. З., ЕГН: **********, в качеството
му на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му - **, както
следва: „лицето Б.З. очевидно абсолютно недобросъвестно се е възползвало
от служебното си положение- ** и е упражнил въздействие върху свои **,
превишил е властта си и грубо е нарушил задълженията, предвидени в
качеството му на ** в ЗПУО и подзаконовите нормативни актове в
образователната система“, „Категорично забранено е на педагогическите
специалисти (какъвто би трябвало да бъде и З., но очевидно е такъв само по
длъжност) да прилагат форми на физическо и психическо насилие върху ** и
да накърняват личното достойнство. В частност да бъдат „заплашвани“ да
извършат исканата от тях дейност, под угрозата на лоши оценки в училище и
недопускане да се премине в следващ клас/етап на обучение“, което позорно
обстоятелство е разгласил публично - разпространил до органите на
полицията и ** на Професионална гимназия „Петър Парчевич“ в гр.Раковски,
7

чрез подаване на жалбата, като в същата жалба, а именно на 24.10.2019г. в
град Раковски, депозирана от него с вх.№ 27/24.10.2019г. до ** на
Професионална гимназия „Петър Парчевич“ в гр.Раковски, е преписал
престъпление по чл.143 от НК, на Б. Г. З., ЕГН: **********, в качеството му
на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му - **, за това, че е
принудил лицата П.Ф.Б. и Т.Г.И.- **, да извършат нещо против волята им - да
разнесат по пощите в гр.Раковски въпросник към **, като е употребил за това
заплашване, а именно приложил е форма на психическо насилие върху тях,
накърнил е личното им достойнство, и ги е заплашил да извършат исканата от
него дейност, под угрозата на лоши оценки в училище и недопускане да се
премине в следващ клас/етап на обучение, което престъпление е преписал
публично и е разпространил до органите на полицията и ** на
Професионална гимназия „Петър Парчевич“ в гр.Раковски, чрез подаване на
жалбата.
Клеветата като престъпление против личността е умишлено
разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или
приписването му на неизвършено от него престъпление. Непосредствен обект
на престъплението са обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на
положителната обществена оценка за личността. Пострадал от клеветата
може да бъде само конкретно физическо лице. Изпълнителното му деяние
може да се осъществи както устно, така и писмено, при директно общуване с
адресата или при използване на далекосъобщително средство, чрез
използване на изображения и т.н.
Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на определено
несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на
пострадалия. Формата на довеждане до знанието на третото лице може да
бъде различна, например категорично твърдение за съществуващото позорно
обстоятелство, изказване на съмнение, разпространение на слух и други. В
този смисъл Решение № 51- 80 ΙΙ н.о. на ВС. Позорното обстоятелство е
твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с
личността на пострадалия, който е от естеството да накърни неговото добро
име в обществото. То може да се отнася до минало или настоящо поведение
на жертвата, укоримо от гледна точка на господстващия морал. Може да се
касае за прояви от личния живот на пострадалия (брачна изневяра, побой,
тормоз, пиянство, прием на наркотици), или до негови служебни или
обществени прояви (немърливо изпълнение или нарушаване на служебни
задължения, явяване на работа в нетрезво състояние и др.). Възможно е също
така позорното обстоятелство да отразява отрицателни качества на жертвата,
които характеризират личността (мързелив, зъл, нечъстоплътен,
некомпетентен, страда от болест, наркоман, пияница).
Преписването на пострадалия на неизвършено от него престъпление се
изразява в това, че деецът твърди пред трето лице, че пострадалият е
извършил някакво конкретно престъпление, което той в действителност не е
8

извършил. Престъплението винаги и без изключение е деяние, укоримо от
гледна точка на господстващия морал, което винаги характеризира
отрицателно личността на извършителя. Поради това твърдението, че дадено
лице е извършило конкретно престъпление, винаги се отразява отрицателно
на доброто име и честта на този, за когото се твърди, че е извършил
престъпление. По същество приписването на неизвършено престъпление е
особен случай на разгласяване на неистинско позорно обстоятелство.
За да е осъществен съставът на клеветата е необходимо, от обективна
страна, позорното обстоятелство да е неистинско или приписването на
престъпление да не е извършено от пострадалия, по аргумент на чл.147 ал.2
от НК. Клеветата е резултатно увреждащо престъпление, като тя е довършена,
когато поне едно трето лице е узнало твърдението на дееца за съществуващо
позорно за жертвата обстоятелство или за приписаното й престъпление,
когато това твърдение е възприето от адресата.
В конкретния случай, в подадената от подсъдимия жалба са посочени
напълно конкретизирани обстоятелства, по отношение на частния тъжител,
които се характеризират като позорни. Подсъдимият всъщност е
манифестирал ясно и категорично твърдение за общественоукоримо
поведение на частния тъжител с твърдението в жалбата, съдържащо
квалификациите „лицето Б.З. очевидно абсолютно недобросъвестно се е
възползвало от служебното си положение- ** и е упражнил въздействие
върху свои **, превишил е властта си и грубо е нарушил задълженията,
предвидени в качеството му на ** в ЗПУО и подзаконовите нормативни
актове в образователната система“. В жалбата с вх.№ 27/ 24.10.2019г. до ** на
Професионална гимназия „Петър Парчевич“ в гр.Раковски, е изразено
категорично убеждение, че частният тъжител е осъществил подобна
деятелност, което категорично опровергава защитната теза, че става въпрос за
правомерно упражнено от подсъдимия гражданско право да подаде сигнали
при констатирани от него нарушения. Сигналът е депозиран както до ** на
гимназията, така и до РУ- Раковски (вх.№ 329000-4945/ 23.10.2019г.), който е
препратен по компетентност и до Районна прокуратура- Пловдив, така и до
РУО- Пловдив, които именно са инстанциите, които за призвани да извършат
проверка и вземат отношение по отправените от подсъдимия твърдения.
Въпросната процесна жалба, не е израз на правомерно упражняване на
правото на сигнали. Напротив, съдържа единствено твърдения на
подсъдимия, квалифициращи поведението на частния тъжител в негативна
светлина, без да се споменават конкретни факти, аргументиращи тези
изказвания. Безспорно разгласените твърдения, че частният тъжител
„очевидно абсолютно недобросъвестно се е възползвал от служебното си
положение и е упражнил въздействие върху свои ** и е привишил властта си
и грубо е нарушил задълженията си“ се охарактеризират като такива с
позорен характер. Касае се за съобщаване на общественовредно и поради това
на общественоукоримо поведение, с което подсъдимият е квалифицирал
частният тъжител. На следващо място, очакванията на обществото за
9

етичното поведение, отношение и държание на публично лице, изпълняващо
длъжността „**“ на гр. Раковски и кандидат за заемане на длъжността
повторно, са завишени като за лице, заемащо висша общинска длъжност,
чиито ценности и маниер на поведение следва да дават пример на
обществото, а не да създават впечатление за укоримо и неприемливо
поведение и да се характеризират като позорни.
По нататък, необходимо е да се посочат някои особености, свързани с
правото на изразяване на мнение, правото на търсене и разпространяване на
информация и критиката. Правото на изразяване на мнение е свободата за
изразяване на личното мнение на самия информиращ или трето лице.
Свободата на изразяване не се ограничава само до словото, а включва
множество разнообразни средства за изразяване на мисли, субективна
преценка, мнения, информационни данни, убеждения, а даже и емоции и
интуиции. На следващо място, критиката, представлява разкриване на
слабости и недостатъци в работата на лица, публични фигури или
институции. Изисква се обаче, критиката да се осъществява във форма,
съобразена с общовалидните морални норми, без засягане по непозволен
начин достойнството на другите.
За да накърни доброто име в обществото, да компрометира честта и
достойнството на оклеветеното лице, разгласения факт следва да е достатъчно
конкретизиран по съдържание, по времеви и пространствени параметри, както
и по отношение на лицето или лицата, които са негов адресат, така че да може
да се извърши проверка за неговата истинност. В конкретния случай този
стандарт е спазен. Категорично не може да се приеме, че употребените изрази
в подадената жалба от подсъдимия, не са позорни. Посочените цитати „Б.З.
очевидно абсолютно недобросъвестно се е възползвало от служебното си
положение- ** и е упражнил въздействие върху свои **, превишил е властта
си и грубо е нарушил задълженията, предвидени в качеството му на ** в
ЗПУО и подзаконовите нормативни актове в образователната система“
представляват позорни клеветнически обстоятелства и са насочени към
създаването на негативни представи за личността на частния тъжител, и сами
по себе си са позорни. Категорично не може да се приеме, че цитатите
посочени от подсъдимия в жалбата, представляват версии пречупени през
субективната оценка, интерпретации, проявления на субективна или
интелектуална дейност, които се правят от прочетено, чуто, както и изказване
на мнения, съждения, оценки, умозаключения или внушения.
Разгласяването на позорното обстоятелство, представляващо
съставомерна информация, се е осъществило с довеждането й до знанието на
адресатите на жалбата- ** на Професионална гимназия „Петър Парчевич“ в
гр.Раковски- свид. К.. Общественоопасните последици и вредоносен резултат
са настъпили с възприемането на клеветническата информация от поне едно
трето лице, в случая **ът, с което е изчерпан и настъпил съставомерният
престъпен резултат, и престъплението е довършено. От този момент насетне
са създадени предпоставки за промяна на обществената оценка за частният
10

тъжител в негавитен аспект. Не е необходимо адресатите на клеветата да са
повярвали на дееца или да са настъпили други вредни последици, доколкото
вредните последици на престъплението по чл.147 ал.1 от НК, съставляват
една необорима законова презумпция и не подлежат на доказване.
В конкретния случай по делото безспорно се установи, че твърденията
на подсъдимия, в подадената от него жалба, че частният тъжител очевидно
абсолютно недобросъвестно се е възползвал от служебното си положение и е
упражнил въздействие върху свои **, превишил е властта си и грубо е
нарушил задълженията, предвидени в качеството му на ** в ЗПУО и
подзаконовите нормативни актове в образователната система, не отговарят на
истината. Такова поведение не се установява нито от показанията на
разпитаните по делото свидетели, в това число **те- свид. П.Б. и свид. Т.И.,
нито от приложените по делото писмени доказателства. Напротив, от
показанията на цитираните свидетели и от показанията на ** на
Професионална гимназия „Петър Парчевич“ в гр.Раковски- свид. К., от
констативен протокол № 8 от 25.10.2019г от РУО- Пловдив, доклад до
Началника на РУО- Пловдив № ЕД 04-103/ 04.11.2019г, се установява точно
обратното, а именно, че частният тъжител не е извършил нищо, с което да се
е възползвал от служебното си положение, да е превишил властта си или
грубо да е нарушил задълженията си, или да е упражнил въздействие върху
**. Не се установява частният тъжител да е извършил каквото и да е било
нарушение. Неуспешните опити за уличаване на частният тъжител в
извършено нарушение, са недоказани.
Преписването неизвършено от пострадалия Б.З. престъпление, като
форма на изпълнителното деяние, и особен случай на разгласяване на
неистинско позорно обстоятелство, на повдигнатото частно обвинение,
подсъдимият П.Г. е извършил, като в подадената от него жалба с вх.№ 27/
24.10.2019г. до ** на Професионална гимназия „Петър Парчевич“ в
гр.Раковски (подадена и до РУ- Раковски и до РУО- Пловдив), е твърдял, че
пострадалият Б.З., е извършил конкретното престъпление принуда по смисъла
на чл.143 ал.1 от НК, което в действителност пострадалият Б.З., не е
извършил. А именно, твърдял е, че „в качеството му на длъжностно лице по
повод изпълнение на службата му - **, лицето Б.З. ………. е упражнил
въздействие, и е принудил лицата П.Ф.Б. и Т.Г.И.- **, да извършат нещо
против волята им - да разнесат по пощите в гр.Раковски въпросник към **,
като е употребил за това заплашване, а именно приложил е форма на
психическо насилие върху тях, накърнил е личното им достойнство, и ги е
заплашил да извършат исканата от него дейност, под угрозата на лоши
оценки в училище и недопускане да се премине в следващ клас/етап на
обучение“. Подсъдимият с твърденията си в жалбата, е преписал неизвършено
конкретно престъпление от пострадалия, по смисъла на чл.143 ал.1 от НК, под
формата му на изпълнителното деяние „извърши“, т.е. подсъдимият е
посочил, че **те П.Ф.Б. и Т.Г.И., под въздействие върху психиката им от
страна на пострадалия Б.З., са предприели поведение, противно на волята им,
11

което те не желаят и при възникнал у тях основателен страх. Подсъдимият в
жалбата си, е посочил, че пострадалият под формата на психическо насилие, е
заплашил **те свид. П.Ф.Б. и Т.Г.И., да разнесат по пощите в гр.Раковски
въпросник към **, като при неизпълнение на желаното от него поведение, ще
им бъдат поставени лоши оценки в училище и няма да бъдат допуснати да
преминат в следващ клас/етап на обучение. В конкретния случай по делото
безспорно се установи, че преписаното на пострадалия Б.З. престъпление по
чл.143 ал.1 от НК, не е истина, и не е извършено, по аргумент на чл.147 ал.2
от НК. Такова поведение, или извършено от него престъпление не се
установява нито от показанията на разпитаните по делото всички свидетели, в
това число **те- свид. П.Б. и свид. Т.И., нито от приложените по делото
писмени доказателства. Напротив, от показанията на всички разпитани по
делото свидетели и от показанията на Директора на Професионална гимназия
„Петър Парчевич“ в гр.Раковски- свид. К., от констативен протокол № 8 от
25.10.2019г от РУО- Пловдив, доклад до Началника на РУО- Пловдив № ЕД
04-103/ 04.11.2019г, и събраните по делото писмени доказателства, в това
число извършената проверка от ** на училището и дадените обяснения на
**те, непосредствено след подаване на жалбата, се установява точно
обратното, а именно, че частният тъжител не е извършил преписаното му от
подсъдимия престъпление по чл.143 ал.1 от НК. Следва изрично да бъде
отново отбелязано, че от показанията на свид. П.Б. и свид. Т.И. се установява,
че същите са извършили исканата от пострадалия Б.З. дейност, по разнасяне
на въпросник към ** по пощите в гр. Раковски, доброволно, без упражнено
каквото и да било физическо или психическо насилие, заплашване, страх или
въздействие върху психиката им, от страна на пострадалия Б.З.. В подкрепа
на този извод е и приложеното по делото постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 24.10.2019г. постановено по подадената
от подсъдимия жалба в РУ- Раковски, по пр.пр.№ 9138/2019г. по описа на
Районна прокуратура- Пловдив.(стр. 32). В този смисъл, неоснователно е
възражението на защитата, че въздействие било и финансово стимулиране,
тъй като финасовият стимул не е елемент от обективната страна на
престъплението по чл.143 ал.1 от НК, а само съставомерното поведение,
противно на волята му, което в случая липсва.
Следва изрично да бъде посочено, че за съставомерността на
престъплението „клевета“ безспорно е необходима неистинността на
разгласените обстоятелства, респ. неизвършване на преписаните
престъпления като елемент от обективната страна на престъплението по
чл.147 ал.1 от НК. Ето защо и тежестта на доказване на въпросните
обстоятелства е недопустимо да бъде възложена в тежест на подсъдимия,
доколкото противоречи на основните принципи на наказателния процес. По
тези съображения и законодателят е използвал в чл. 147, ал. 2 от НК формата
"да се докаже", а не е поставил акцента върху задължението подсъдимия да
докаже истинността на фактите. С ТР № 15/1961 г. ОСНК, ВС на РБ ясно и
определено застава на становището, че "клеветата" според чл. 166 от НК от
12

1956 г. (отм.) е разгласяването на неверни обстоятелства и че неистинността е
елемент от състава на престъплението. След приемането на новия НК от 1968
г. ОСНК на ВС с ТР № 12/71 г. ОСНК изрази мнение, задължително за
съдилищата, че неистинността на разгласеното позорно обстоятелство или
приписаното престъпление се явява елемент от състава на същото, без
наличието на които не е налице въобще престъплението клевета.
Прехвърлянето на тежестта на доказване на истинността на разгласените
обстоятелства е повлияно от старото наказателноправно уреждане на
отговорността за клевета и е в противоречие с основния принцип в нашето
наказателнопроцесуално право, че обвиняемият се счита невиновен до
доказване на противното. Ако приемем и твърдим, че неистинността е
елемент от състава на престъплението клевета, то за да бъде признат
извършителят за виновен и ангажирана неговата наказателна отговорност, за
да се постанови осъдителна присъда, пострадалият или представителят на
обвинението трябва да докаже всеки елемент от състава на престъпното
посегателство. "/За клеветата като престъпно посегателство", сп. Съвременно
право,бр. 5/2000 г., изд. Сиби, стр. 53-69. /
Престъплението е извършено при наличие на квалифициращия признак
по чл.148 ал.2 вр.148 ал.1 т.1 вр. чл.147 ал.1 от НК, а именно клеветата е
нанесена публично. Съгласно определение № 28 от 16.04.2003 г. на ВКС по ч.
н. д. № 303/2003 г., I н. о., изпълнителното деяние на престъплението
"клевета, нанесена публично" се изразява в разгласяване на инкриминираните
обстоятелства пред повече хора (повече от един) или на място, което
позволява обстоятелствата да бъдат възприети от повече хора (повече от
един). В конкретния случай, разгласяването на позорните обстоятелства и
приписването на престъпление са възприети от повече от едно лице, а именно
на първо място от частният тъжител, чрез прочита й и даването на обяснения
както пред ** на гиманазията, така и пред РУ- Раковски, така и пред РУО-
Пловдив. От ** на Професионална гимназия „Петър Парчевич“ в гр.Раковски-
свид. К., който заедно със **- ** са се запознали подробно с жалбата,
извършили са проверка и са констатирали, че няма извършено нарушение. От
** в гимназията- А. С., който е провел срещи с родителите на **те. Клеветата
е възприета от Началниците на РУО- Пловдив- И.К.- запознала се със
съдържанието на жалбата и със Заповед № РД 04-111/28.10.2019г. възложила
проверка, и А.П.- във връзка с отговор на съда, и от главния юрисконсулт на
РУО- Пловдив- И.М., която извършила проверка, съставила констативен
протокол и доклад предвид жалбата. По нататък, клеветата е възприета от от
полицейски служители на РУ- Раковски- ** Л.Г., ** Т.Щ., ** А.Г., ** И.В.,
както и до прокурор Е.К. в Районна прокуратура- Пловдив, и служители на
Районна прокуратура- Пловдив, предвид подадената жалба и до РУ-
Раковски.
Престъплението е извършено при квалифициращото обстоятелство
визирано в разпоредбата на чл.148 ал.2 вр. чл.148 ал.1 т.2 пред.2-ро вр. 147
ал.1 от НК, а именно клеветата е разпространена по друг начин. С
13

депозирането на жалбата си, едновременно до ** на Професионална гимназия
„Петър Парчевич“ в гр.Раковски, до РУО- Пловдив, с молбата уточенение до
РУО- Пловдив, с вх.№ АД-02-801/ 24.10.2019г., и до Районна прокуратура-
Пловдив, чрез РУ- Раковски, подсъдимият е разпространил клеветата по
начин, чрез който тя да стане достояние на по-широк кръг от лица-
служителите в Професионална гимназия „Петър Парчевич“ в гр.Раковски
взели отношение по извършената проверка, служителите на РУО- Пловдив,
полицейските служители на РУ- Раковски, служителите на Районна
прокуратура- Пловдив, тъй като жалбата е адресирана именно до Районна
прокуратура- Пловдив, и прокурор от Районна прокуратура- Пловдив.
Престъплението е извършено и при квалифициращото обстоятелство
визирано в разпоредбата на чл.148 ал.2 вр. чл.148 ал.1 т.3 вр. чл.147 ал.1 от
НК, на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му. Поведението
на пострадалият е поводът за извършване на престъплението, а за да може
той да осъществи това поведение, е необходимо да притежава съответното
качество. Качеството длъжностно лице в конкретния случай, се определя от
трудовата функция на пострадалия и от правата и задълженията, които той
има и които произтичат именно от тази трудова функция. Следователно то
възниква с възникването на трудовото правоотношение, в което пострадалият
участва. Престъплението е извършено именно по повод изпълнението на
длъжността на частният тъжител „** **“, тъй като субектът на деянието е бил
мотивиран да подаде жалбите с клеветническите твърдения, именно предвид
изпълнението на службата на жертвата. В конкретния случай, поведението на
пострадалия е във връзка от една страна с осъществяване на неговата служба,
от друга страна с извършеното престъпление. Ето защо, в конкретния случай,
следва да се приеме, че подсъдимият е подал жалбите срещу частният
тъжител, именно в качеството му на педагогически специалист „** **“ в
гимназията и по повод изпълнение на длъжността му. В този смисъл т.3 от
Тълкувателно решение № 73 ОТ 23.12.1974 Г. по н.д.. № 66/1974 г. ОСНК на
ВС. Отделно от това, съгласно чл.6 ал.1 от Наредба № 15 от 22 юли 2019 г. за
статута и професионалното развитие на **ите, **ите и другите педагогически
специалисти, длъжността „** **“ е свързана с ръководство, организиране,
координиране и анализиране на цялостният учебен процес, включително и
обучение на лицата заемащи длъжността „**“, поради което съдът приема, че
в конкретния случай, частният тъжител е и длъжностно лице по смисъла на
чл.93 т.1 б. „Б“ от НК, на когото е възложена ръководна работа в юридическо
лице.
Разгласяването на позорното обстоятелство и преписването на
неизвършено от пострадалия престъпление, не е разпространено и не е
достигнало до знанието на ** на пострадалия Б.З., ** в учебното заведение,
освен свид. П.Б. и свид. Т.И., негови приятели, познати и сред
обществеността в гр. Раковски. По делото не се установи и няма
доказателства, които да доказват, че клеветата е разпространена до негови **,
** в учебното заведение, приятели, познати и сред обществеността в гр.
14

Раковски, поради което в тази част частното обвинение е недоказано и следва
подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан.
Преписано е престъпление от подсъдимия спрямо пострадалия за
използване на заплашване под формата на психологическо въздействие върху
съзнанието на **те, но не и за използване на физическа сила под формата на
физическо насилие, доколкото в жалбата не се съдържат твърдения за
използване на сила от частният тъжител спрямо **те, поради което в тази част
частното обвинение е недоказано и следва подсъдимият да бъде признат за
невиновен и оправдан.
Неоснователно е възражението на защитата, че пострадалият Б.З. е
извършвал политическа дейност или агитация в двора на училището. На
първо място, доказателства за извършвана политическа дейност в двора на
училището от страна на пострадалия, не са събрани. Следва да бъде посочено,
че според настоящия съдебен състав разпечатването на въпроси на лист
формат А4 към ** на общината, даването им на други лица за да бъдат
разнасяни, не представлява политическа дейност. По нататък, от показанията
на свид. П.Б. и свид. Т.И. се установява, че цитираното даване на
разпечатаните въпроси, се е осъществило извън двора и сградата на
училището- а именно пред дома на пострадалия Б.З. в кв. „Секирово“, и извън
учебно и работно време- около 19.30 часа. На следващо място, ирелевантно за
предмета на доказване в настоящото производство имащо за цел установяване
на предпоставките визирани в чл.102 от НПК, е извършването на политическа
дейност, а и каквато дейност по делото няма данни да е осъществявана.
Подсъдимият е наказателноотговорно лице навършило 14
(четиринадесет) годишна възраст, разбира свойството и значението на
деянието към момента на извършване на престъплението и могъл да ръководи
постъпките си, поради което следва да бъде определен като годен субект на
престъпление.
От субективна страна, подсъдимият е извършил престъплението при
форма на вина пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. От
интелектуална страна е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е
предвиждал сигурното настъпване на общественоопасните последици. От
волева страна е искал и целял настъпването на общественоопасните
последици и вредоносния резултат, като с действията си е целял постигането
на точно определен конкретен резултат. За да определи формата на вината,
съдът обсъди не само субективното, психическо отношение на дееца към
деянието, но и всички налични обективни признаци, съпътстващи
извършването на деянието. Съдържанието на умисъла съдът извлича и от
действията на самия подсъдим. Субективната съставомерност на деянието
обхваща и квалифициращите признаци, като подсъдимият с поведението си е
съзнавал, и е бил сигурен, че позорното обстоятелство е неистина и
преписаното престъпление е неизвършено, като ще бъде доведено до
знанието на повече от едно лице и въприето от повече от едно лице, и
15

разпространена по този начин ще стане достояние на по-широк кръг от лица.
Подсъдимият с поведението си е съзнавал, и е бил сигурен, че разгласената от
него клевета е спрямо длъжностно лице. Предвиждал е, че разгласяването на
неверните позорни обстоятелства и преписването на неизвършено
престъпление, ще доведе до сигурното настъпване на общественоопасните
последици. Категорично не може да бъде споделена обаче защитната теза
относно субективна несъставомерност на коментираната деятелност или
друга по-лека форма на вина, доколкото към инкриминираната дата
24.10.2019г., подсъдимият е бил наясно, че пострадалият не се е възползвал
от служебното си положение и не е извършил престъпление, тъй като още в
деня преди подаване на жалбата, към момента на разнасяне на въпросника,
същият е провел разговор с **те разнасяли въпросниците, в който разговор му
е било изрично заявено от тях, че получаването на въпросникът е било извън
училище и извън работно време, а разнасянето се е случило доброволно и без
заплашване и принуда, което е видно и от изпратеното до него постановление
за отказ да се образува досъдебно производство, което съдът приема, че е
достигнало до знанието на подсъдимия преди депозирането на жалбата. Ето
защо, настоящият съдебен състав приема, че подсъдимият е извършил
престъплението при форма на вина пряк умисъл, а не друга по-лека форма на
вина, като евентуален умисъл. А именно, въпреки категоричното знание на
подсъдимия, че пострадалият не се е възползвал от служебното си положение
и не е извършил престъпление, подсъдимият е подал жалбата с клеветническо
съдържание на следващия ден, за които клеветнически квалификации е бил
сигурен, че не отговарят на истината. Подсъдимият с подаването на жалбата е
искал и целял разгласяване на неистински позорни обстоятелства и
преписването на неизвършено престъпление, чрез узнаването им, от повече
от едно лице, разпространено до множество лица, и спрямо длъжностно лице.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.148, ал.2 пр. 1, вр.
чл.148, ал.1, т.1, т.2 и т.3 , вр. чл.147, ал.1, пр.1 и 2 от НК, се предвижда
наказание „глоба“ от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и обществено
порицание. Налице са кумулативно изискуемите предпоставки за
приложението на чл.78а от НК. За престъплението се предвижда наказание
лишаване от свобода до 3 (три) години когато е умишлено или друго по-леко
наказание. Подсъдимият видно от справката му за съдимост не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по този ред, от престъплението не са причинени съставомерни
имуществени вреди, не са налице и някои от предпоставките които
забранявят приложението на разпоредбата на чл.78а от НК, посочени в чл.78а
ал.7 от НК. При баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
след като взе предвид степента на обществената опасност на деянието и
дееца, подбудите за извършване на деянието съдът намира, че за да се
поправи и превъзпита подсъдимият към спазване на законите и добрите
нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно
16

и предупредително върху другите членове на обществото, най- подходящо,
адекватно, справедливо, целесъобразно, законосъобразно и съответно на
престъплението наказание е „глоба“ в размер на 1000.00 лева. Наказанието
следва да съответства на конкретните особености на извършеното престъпно
посегателство и неговия извършител, така че генералната и лична превенция
на закона, посочени като цели на наказанието в чл.36 от НК да бъдат
постигнати в максимална степен. Извършеното от подсъдимия престъпление е
с ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца. При
индивидуализацията на наказанието съдът отчита като смекчаващи вината
обстоятелства младата възраст на подсъдимия, чистото съдебно минало,
инцидентния характер на извършеното. Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът отчита, че подсъдимият е осъществил и двете форми на
изпълнителното деяние на престъплението клевета.
Относно гражданския иск, съгласно чл.45 ЗЗД „всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму”. За да се докаже
предявеният граждански иск следва да бъдат установени елементите от
фактическия му състав- извършеното деяние, което да е противоправно и
виновно, настъпилата вреда и нейния размер, наличието на причинна връзка
между деянието и настъпилата вреда. Причинените неимуществени вреди на
пострадалия, чрез подаване на клеветническата жалба, представялват
извършеното виновно противоправно деяние, с което е нарушена забраната да
не се вреди другиму. На пострадалия е причинен страх, напрежение,
неспокойство и притеснение от подадените жалби. В резултат на действията
на подсъдимия изразяващи се в депозиране на клеветеническата жалба,
пострадалият е претърпял неимуществени вреди, поради което съдът намира,
че е осъществен и другия елемент, а именно наличието на причинна връзка
между деянието и вредата. Претърпените неимуществени вреди от
престъплението и техният размер се установява от показанията на свид. Г.З. и
свид. П. К., а и представляват неизбежен резултат от извършеното
престъпление. Съгласно чл.52 ЗЗД „обезщетение на неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост”, при съобразяване на конкретните
обстоятелства при всеки отделен случай, характера и начина на увреждането,
причинените страдания и период на възстановяване. Справедливото
обезщетяване, каквото изисква този текст от закона, означава съдът да
определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните
поражения върху физическата цялост или здравето на пострадалия, като
присъдената сума в най-пълна степен компенсира вредите на увредения. В
конкретния случай на пострадалия е причинено напрежение, неспокойство и
притеснение от подадените жалби срещу него, което се е отразило негативно
спрямо него и е създало негативно отношение спрямо него от обществото.
Съдът приема, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 300.00
лева. Ето защо, следва подсъдимият да бъде осъден да заплати на
гражданския ищец тази сума, ведно със законната лихва от 24.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумата. За разликата над тази сума до пълния
17

предявен размер от 3 000.00 лева гражданският иск следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
Следва подсъдимият да бъде осъден да заплати по сметка на РС-
Пловдив, държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в
размер на 50.00 лева.
Следва подсъдимият да бъде осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК,
да заплати на частния тъжител Б.Г. Земярски направените разноски в размер
на 500.00 лева адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................

18

Съобщи за изтекли лични данни