№ 123
гр. Ихтиман, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20211840101333 по описа за 2021 година
АТ. Ж. Б. ЕГН ********** от с. В., ул. „И. В.“ № 14 е предявил отрицателен
установителен иск срещу “К. И. И. Б.“ ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „П. В.“ № 21, Бизнес център „Л. *“ за установяване на
обстоятелството, че не дължи сумата от 490,01 лв., претендирана от страна на ответника,
както и лихвите и разноските по изпълнителния лист.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца се води изпълнително дело №
20117920400439 на ЧСИ Г. К., образувано по молба на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД въз основа на
изпълнителен лист от 03.05.2011 г. по ч.гр.дело № 343/2011 г. по описа на РС-Ихтиман.
Изпълнителното дело било образувано на 02.12.2011 г, като на 03.05.2012 г. е наложен запор
на МПС и е изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника. Твърди се, че след
като не са извършвани други изпълнителни действия на 03.05.2014 г. делото е било
перемирано. На 26.08.2015 г. е постъпила молба от „К. И. И. Б.“ ЕАД, с която ответникът се
конституира като взискател по изпълнителното производство. Сочи се, че на 03.05.2017 г. е
изтекла общата петгодишна давност от последното изпълнително действие. Евентуално се
твърди, че делото е било перемирано след изтичане на двугодишния срок от
конституирането на ответника като взискател, а именно на 26.08.2017 г. и оттам – на
26.08.2020 г. вземането е погасено по давност
В срока по чл.131 от ГПК ответникът представя писмен отговор, в който оспорва
иска. Твърди, че извършените от ЧСИ Г. К. изпълнителни действия са прекъснали
погасителната давност за вземането.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
Съгласно представения по делото изпълнителен лист от 03.05.2011 г. АТ. Ж. Б. е бил
1
осъден да заплати на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД сумата от 490,01 лева главница, 115,63 лева –
договорна лихва от 28.03.2008 г. до 30.09.2008 г., 170,51 лева - лихва за забава от 30.04.2008
г. до 09.03.2011 г., ведно със законната лихва от 08.04.2011 г. до изплащане на вземането,
както и 25,00 лева за заплатена държавна такса и 100,00 лева адвокатско възнаграждение
От представеното изпълнително дело № 20117920400439 на ЧСИ Г. К., рег. № 792 с
район на действия Софийски окръжен съд се установява, че на 02.12.2011 г. по молба на Б.
П. П. Ф.“ ЕАД въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително производство.
След извършване на справки за получаване на доходи и регистрирано имущество на
03.05.2012 г. е изпратено запорно съобщение но МВР КАТ за налагане на запор върху МПС,
собственост на А.Б.. Едновременно с това на Б. е изпратена и покана за доброволно
изпълнение, в която му е съобщено, че е наложен запор върху МПС, като е насрочен опис на
17.05.2012 г. от 10,30 часа. Съобщението е връчено лично на длъжника на 09.05.2012 г.
Впоследствие с молба вх. № 02959/26.08.2015 г. „К. И. И.“ ЕАД е поискало да бъде
конституирано като взискател в изпълнителното производство във връзка със сключен на
15.05.2015 г. договор за цесия с „Б. П. П. Ф.“ ЕАД. На 14.06.2018 е насрочен опис на
движими вещи на длъжника с призовка за принудително изпълнение от 29.05.2018 г., а на
15.03.2019 г. е изискана справка от Регистъра на банковите сметки и сейфове при БНБ, след
което е наложен запор върху банковите сметки на длъжника. На 26.08.2020 г.е насрочен нов
опис на движими вещи, за който няма данни да е извършен.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Чрез предявения отрицателен установителен иск ищецът оспорва дължимостта на
суми, предмет на изпълнително дело № 20117920400439 на ЧСИ Г. К., рег. № 792 с район на
действия Софийски окръжен съд, което е образувано на основание изпълнителен лист,
издаден по влязла в сила заповед за изпълнение по гр.д. № 343/2011 г. по описа на РС-
Ихтиман.
След издаване на заповедта за изпълнение, след като не е подадено възражение от
страна на длъжника е започнала да тече 5-годишна давност за вземането в съответствие с
чл.117, ал.2 ЗЗД. Това е така, защото заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет
подобно на съдебно решение, когато са влезли в сила ( решение №37/24.02.2021г. по гр.дело
№1747/2020г. на ВКС, Г.К., IV г.о, определение №214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч.гр.д.
№1528/2018 г. на ВКС, Г.К., IV г.о.).
В този случай по отношение на вземането на ответника, които са предмет на
изпълнителното производство се прилагат правилата на общата петгодишна давност по
чл.110 ЗЗД, както и са приложими основанията за прекъсване и спиране на давността,
уредени в чл.115 и чл.116 ЗЗД. В конкретната хипотеза е спорен въпросът дали след като е
било образувано изп. дело № 20117920400439 на ЧСИ Г. К., рег. № 792 с район на действия
Софийски окръжен съд, са настъпили обстоятелства по смисъла на чл.116, б."в" ЗЗД за
прекъсване на давностния срок относно валидно възникналите вземания.
При преценката дали вземането е погасено по давност следва да се съобрази
разрешението дадено в т.10 от ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно което когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д" ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
2
В чл.433, ал.1, т.8 ГПК законът е предвидил, че ако взискателят не поиска
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява. Тази разпоредба цели да стимулира взискателя и съдебния
изпълнител да бъдат активни при събиране на вземането. Двугодишният срок е преклузивен
и тече от образуване на изпълнителното дело, който е началният момент, от който
взискателят може да иска извършване на изпълнително действие.
С предприемането на изпълнителни действия се прекъсва давността по отношение на
материалното право, както и започва да тече и нов двугодишен срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
в който следва да се извърши ново изпълнително действие, за да се запази висящността на
изпълнителното производство.
В мотивите на Тълкувателното решение е посочено, че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. Прекъсването обаче се осъществява само доколкото чрез изпълнителното
действие се реализира един или повече конкретни изпълнителни способи. Това означава, че
давността по време на висящото изпълнително дело се прекъсва многократно, което става с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). В ТР неизчерпателно са изброени група действия в
изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитор;
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане; извършване на опис и оценка на
вещ; назначаване на пазач; насрочване и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Следва да се има предвид, че не е необходимо предприемането на действие от
съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да
се счита давността за прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл. 116, б. „в” ЗЗД, в
която законодателят използва думата „предприемане” на изпълнителни действия. При
предприети действия от страна на съдебния изпълнител по повод направено искане от
страна на взискателя законодателят не може да освободи длъжника от изпълнение на
задълженията му само за това, че той е успял по някаква причина да остане неоткрит и
непринуден да престира.
В мотивите си ВКС посочва, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. Това означава, че искането представлява юридически факт,
прекъсващ давността, но само когато е уважено от съдебния изпълнител и действието е
предприето. При възлагане по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, не е необходимо наличието на
искане от взискателя, за да бъде валидно предприето изпълнителното действие и да бъде
прекъсната давността. Тя се прекъсва със самото му предприемане в рамките на приложения
изпълнителен способ.
В конкретния случай се установява, че процесното изпълнително дело е образувано
на 02.12.2012 г. като в молбата за образуване е отправено изрично възлагане в съответствие
с разпоредбата на чл.18, ал.1 ЗЧСИ и по него е наложен запор на МПС на 03.05.2012 г., като
е насрочен опис на движими вещи за 17.05.2012 г. По молба от 26.08.2015 г. без да е
образувано ново изпълнително производство въз основа на договор за цесия е конституиран
нов взискател – ответника в настоящото производство, като отново е възложено на съдия
3
изпълнителя на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ извършване на изпълнителни действия.
Според настоящият състав последното валидно изпълнително действие е насрочения
опис на движими вещи на 17.05.2012 г., след която дата за период от две години не се
доказва по изпълнителното дело да са били извършени други изпълнителни действия.
Следователно предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното
дело са били налице с изтичане на две години след тази дата – 17.05.2014 г., респективно от
18.05.2014 г. изпълнителното дело следва да се счита за прекратено по силата на закона.
При така обоснования извод изцяло ирелевантен за спора се явяват извършените от
съдебния изпълнител по изпълнителното дело след тази дата изпълнителни действия
доколкото са осъществени след като изпълнителното дело е прекратено ex lege, т.е. тези
изпълнителни действия следва да се считат за обезсилени и не може да породят целените с
тях правни последици.
В този смисъл, след като извършените изпълнителни действия по прекратеното по
силата на закона изпълнително производство нямат правни последици, то от 17.05.2012 г.,
когато е бил насрочен описът на движими вещи е започнал да тече нов петгодишен
давностен срок по отношение на вземането по издадения изпълнителен лист, който е
изтекъл преди дата на подаване на исковата молба в съда - 21.12.2021г.
По изложените съображения се налага краен извод, че вземанията, предмет на
изпълнителен лист от 03.05.2011 г. по ч.гр. дело № 343/2011 г. на РС-Ихтиман, въз основа
на който е образувано изп. дело № 20117920400439 на ЧСИ Г. К., са погасени по давност,
тъй като от последното валидно извършено изпълнително действие по процесното
изпълнителното дело до датата на подаване на исковата молба в съда са изминали повече от
пет години и поради това по отношение на оспорените вземания не би могло да се
осъществи от страна на кредитора валидно принудително изпълнение.
В този смисъл съдът приема, че така предявеният отрицателен установителен иск с
правно основание чл.439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и сторените разноски за воденето на делото, които възлизат на 50,00 лева за
заплатена държавна такса.
Съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 20.12.2021 г.,
сключен между ищеца и адв.М.П., той е оказал безплатно адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. В този
случай съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение в съответствие с
чл.36, ал.2 ЗА и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 300,00 лева, която сума ответникът следва да
заплати на пълномощника на ищеца.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че АТ. Ж. Б. ЕГН ********** от с. В., ул.
4
„И. В.“ № 14 НЕ ДЪЛЖИ на „К. И. И. Б.“ ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „П. В.“ № 21, Бизнес център „Л. *“ сумата от 490,01 лв.
(четиристотин и деветдесет лева и една стотинки) главница, 115,63 лв. (сто и петнадесет
лева и шестдесет и три стотинки) – договорна лихва от 28.03.2008 г. до 30.09.2008 г., 170,51
лв. (сто и седемдесет лева и петдесет и една стотинки) - лихва за забава от 30.04.2008 г. до
09.03.2011 г., ведно със законната лихва от 08.04.2011 г. до изплащане на вземането, както и
25,00 лв. (двадесет и пет лева) за заплатена държавна такса и 100,00 лв. (сто лева)
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „К. И. И. Б.“ ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
С., бул. „П. В.“ № 21, Бизнес център „Л. *“ ДА ЗАПЛАТИ на АТ. Ж. Б. ЕГН ********** от
с. В., ул. „И. В.“ № 14 сумата от 50,00 лв. (петдесет лева) разноски в производството.
ОСЪЖДА „К. И. И. Б.“ ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
С., бул. „П. В.“ № 21, Бизнес център „Л. *“ ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.П. - САК сумата от
300,00 лв. (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5