Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. С., 30.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на трети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при участието на секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното
от съдия Луканов гр. дело № 137 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част трета, Глава Тридесет и втора от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Предявен е осъдителен
иск с правна квалификация чл. 558, ал. 5 от Кодекса за застраховането КЗ), във
вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ (обн. ДВ
бр.102/2015 г., в сила от 01.01.2016г.).
Образувано е
по искова молба на В.Д.Т., който твърди, че е пострадал при пътнотранспортно
произшествие (ПТП), настъпило на 18.08.2018 г. около 16.40 часа в гр.С., при
управление на мотоциклет „Хонда ХЛ 600“ с рег. № ******по ул. „История
Славянобългарска“ в лявата пътна лента. Твърди, че виновен за ПТП бил водачът
на неизвестен лек автомобил, който се движел в средната пътна лента и рязко
навлязъл в лентата за движение на ищеца, без да подаде светлинен сигнал и не
пропуснал мотоциклетиста, с което нарушил правилата за движение по пътищата.
Ищецът поддържа, че за да избегне съприкосновение с лекия автомобил отклонил
движението си и паднал на тротоара в ляво от пътното платно. В резултат на
произшествието ищецът получил тежки травматични увреждания – фрактура на шест
ребра в ляво, фрактура на лява ключица, проведено му било болнично лечение и
бил обездвижен до зарастването на фрактурите. В резултат на фрактурата на
ребрата изпитвал и силни болки в областта на гръдния кош, трудности при дишане
и нарушения на съня, които още не били отшумели и приемал обезболяващи
медикаменти.
Твърди също,
че настъпилото ПТП е по вина на водача на неидентифицирания лек автомобил,
който напуснал местопроизшествието и съгласно чл.557, ал.1, т.1 от КЗ
ответникът носи отговорността за причинените му в резултат на същото вреди. С
молба от 22.01.2019 г. ищецът посочва, че е предявил претенция пред Г. Ф. (ГФ),
който с писмо от 20.12.2018 г. отказал да му определи и изплати обезщетение за
неимуществените вреди, поради което претендира присъждане на обезщетение по
исков ред, на основание чл.558, ал.5 от КЗ.
Ищецът иска
съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от датата на ПТП – 18.08.2018 г. до окончателното изплащане и
разноските по делото. Сочи доказателства.
В открито съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. С.К. Н. от
САК поддържа исковата молба. Сочи доказателства. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв. Представя списък по чл.
80 от ГПК.
Ответната
страна – Г. Ф., чрез надлежно упълномощен представител, в срока по чл. 367, ал.
1 от ГПК, оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва
настъпването на ПТП по вина на водача на неизвестен автомобил и по описания в
исковата молба механизъм. Оспорва да е налице причинна връзка между
уврежданията на ищеца и произшествието. При евентуалност, ако съдът счете искът
за основателен, ответникът оспорва иска по размер, като прекомерен с оглед
критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Оспорва и претенцията за законна
лихва за периода от датата на ПТП, тъй като ГФ се е произнесъл по претенцията и
не е налице забава.
В открито
съдебно заседание ответникът, чрез представителя си по пълномощие оспорва иска.
Поддържа отговора на исковата молба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страна. Представя
писмена защита, в която развива доводите си по съществото на спора.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК
и съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от
фактическа страна:
По делото е
представен констативен протокол № К - 548 на СДВР, от който се установява, че
на 18.08.2018 г., около 16.40 часа, в гр. С.,*** връзката с бул. „Илиянци“ е
осъществено ПТП между неизвестен автомобил и мотоциклет, марка „Хонда ХЛ 600“ с
рег. № *****собственост и управляван от В.Д.Т., от което последния пострадал с работна
диагноза – фрактура на лява ключица, 2-ро, 3-то, 4-то и 5-то ребра в ляво (лист
5 от делото).
Видно от
постановление за спиране на наказателното производство, по прокурорска преписка
№ 36814/2018г. по описа на СРП, е било образувано досъдебно производство на
18.08.2018г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, за това, че на 18.08.2018 г.,
около 16.40 часа, в гр. С.,*** и бул. „История Славянобългарска“, с посока на
движение от ул. „Първа българска армия“ към бул. „Рожен“ при управлението на
неустановено МПС са нарушени правилата за движения по пътищата и по
непредпазливост е причинена средна телесна повреда на В.Д.Т., управлявал
мотоциклет марка „Хонда“, модел „ХЛ 600В“ с рег. № *****К, изразяваща се във
фрактури на лява ключица и фрактури на 2-ро до 5-то ребра, като деецът е
избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. с
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Прокурорът при СРП е спрял наказателното
производство по досъдебно производство № ЗМ 11315/2018г. по описа на СРТП – ОР
– СДВР, пр. преписка № 36814/2018г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4, б. „а“, вр. с чл. 342, ал.
1, пр. 3 от НК (лист 44-45 от делото).
По делото е приета
като неоспорено доказателство претенция с вх. № 24-01-726/26.09.2018г. по описа
на Г. Ф., с която пълномощника на В.Д.Т. е поискал от ГФ заплащането на
обезщетение за неимуществените вреди от настъпилото на 18.08.2018 г. ПТП, в
размер от 50 000 лева (лист 13 от делото).
С писмо изх.
№ 24-01-726.1/01.10.2018г., Г. Ф. е уведомил ищеца, че е образувана щета №
210355/26.09.2018г. за неимуществени вреди във връзка с молба вх. №
24-01-726/26.09.2018г. С писмото допълнително са поискани и конкретно посочени
документи (лист 14 от делото).
До момента на
приключване на устните състезания пред първата инстанция не се установи да е
извършено плащане на обезщетение по заведената щета от страна на ответника.
От приетото
заключението на съдебно медицинската експертиза (СМЕ), изготвена от вещото лице
д-р Б.Т.Б., която съдът кредитира изцяло, като обективно и безпристрастно
дадена и неоспорена от страните, се установява, че в следствие на претърпяното
ПТП на 18.08.2018 г. ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия
на гърдите; счупване на 2-ро, 3-то, 4-то, 5-то, 6-то, 7-мо и 8-мо и ребра в
ляво и счупване на лявата ключица. Според заключението на експерта, тези
увреждания са често срещани при мотоциклетисти и се дължат на внезапно нанесени
удари от твърди, тъпи предмети. Според вещото лице уврежданията на ищеца са с
доказан произход и са били получени от ПТП станало на 18.08.2018г., като се е
позовал на констативен протокол за ПТП № К-548/2018г. по описа на „ПП“- СДВР и
представената медицинска документация по делото. От заключението се установява
още, че гръдната травма (контузия на гърдите и счупване на 7 бр. ребра - от
2-ро до 8-мо ребра в ляво) и счупването на лявата ключица е причинило на
пострадалия Т. „трайно затруднение на движенията на снагата и на левия горен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ в случая до три месеца. Според заключението
пострадалият е бил поставен на строг постелен режим с включена апаратна
вентилация. Проведено е било антибиотично и обезболяващо лечение по повод на
тежката гръдна травма, а след проведена предоперативна подготовка, на
14.09.2018г. пострадалият е бил опериран. Извършено е било „открито наместване
на счупената дясна ключица и стабилизиране на костните фрагменти с метална
плака и винтове“. Проведена била инфузионна, антибиотична, антикоагулантна и
обезболяваща терапия. След гладко проведеното болнично лечение, пострадалият е
бил изписан от болницата на 17.09.2018г. и лечението е продължило амбулаторно с
назначени контролни прегледи, предписан режим и поддържащата медикаментозна
терапия, като общо лечебният и възстановителен (оздравителен) период при ищеца
е продължил три месеца. В заключението е посочено, че в тримесечния период
пострадалият е търпял болки и страдания, като най-интензивни те са били през
първите 2-3 седмици непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици в
началото на проведената рехабилитация. Извън посочените периоди, ищецът е
търпял и периодично явяващи се болки в лявата част на гръдния кош и лявата
ключица, най-вече при обща преумора или при рязка промяна на времето - при
студено и влажно време, когато е трябвало да приема обезболяващи средства.
Според вещото лице наред с претърпените болки в продължение на първите два
месеца, ищецът не е могъл да си служи с лявата ръка и е имал затруднения при
обслужването си в ежедневието. От процесната злополука, при студено и влажно
време ищецът продължава да търпи спорадични болки в мястото на ребрените
фрактури.
Според вещото
лице, счупените седем ребра в ляво са зараснали окончателно, като три от тях са
зараснали с малка остатъчна деформация, а дихателната дейност на ищеца е
възстановена напълно. Счупената лява ключица също е зараснала, като движенията
на левия горен крайник вече са възстановени, но отвеждането встрани все още е в
намален обем с около 15 градуса. Металната плака все още не е извадена. На
ищеца предстои нова операция за отстраняване на металната остеосинтеза, която
обичайно води до допълнителни болки и страдания за срок около 30 дни и нужда от
нова кратка рехабилитация.
От приетото
заключение по съдебно автотехническата експертиза (САТЕ), изготвена от вещото
лице инж. Е. Г.З., кредитирано от съда, като обективно и безпристрастно дадено
и неоспорено от страните, се установява, че водачът на мотоциклет „Хонда 600“ се
е движел по бул. „История славянобългарска“ към кръговото движение на надлез
„Надежда“ и изхода към бул. „Рожен“. Движението е било в лявата пътна лента, а
неизвестният лек автомобил се е движел в същата посока, в средната пътна лента.
Вещото лице е обективирало извод, че по технически път не може да се определи
скоростта на движение на двете МПС, но характерът на пътя, намиращото се
наблизо кръгово кръстовище предполагат движението да не е повече от 50 км/ч.
Според заключението на експерта механизмът на настъпилото ПТП е следния: на
18.08.2018 г., около 16.40 ч. мотоциклет „Хонда XЛ 600“ се е движил по бул. „История
Славянобългарска“ с посока към надлез „Надежда“ в лявата пътна лента, като в този
момент в средната пътна лента се движил неидентифициран лек автомобил.
Автомобилът навлиза в лявото за него платно и водачът на мотоциклета за да
избегне удар се отклонил наляво и паднал. Неустановеният автомобил без да спира
продължил движението си. От техническа гледна точка настъпването на ПТП би
могло да се предотврати, ако водачът на неизвестния автомобил не е предприел
маневрата за преустройване в лявата пътна лента и е пропуснал мотоциклета да
премине. В заключението си вещото лице сочи, че в района на ПТП не са намерени
следи от спирачен път, отломки от мотоциклета или следи с биологичен произход.
В открито съдебно заседание вещото лице конкретизира, че скоростта на
мотоциклета е определена с относителна точност и е много малко вероятно тя да
бъде различна, а е възможно скоростта да е била по-ниска, тъй като има
навлизане в кръгово кръстовище. Няма обективни данни за наличие на
съприкосновение между неизвестния лек автомобил и мотоциклета Хонда, който е
катастрофирал. Според вещото лице мотоциклетистът е реагирал спонтанно и е
загубил равновесие. Няма данни за настъпило съприкосновение между автомобила и
мотоциклета, а мотоциклетът е бил в мъртвата зона на водача на автомобила,
който не го е видял и е тръгнал да завива. Водачът на мотоциклета не е имал
време да реагира и е паднал.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р.В.Т.,
племенница на ищеца и С.В.И. – очевидец на инцидента от 18.08.2018 г.
От показанията св. Т., които съдът кредитира при съобразяване нормата на
чл. 172 от ГПК, се установява, че разбрала за инцидента от 18.08.2018г., когато
ищеца й се обадил, че няма да може да я вземе от работа, защото е направил
катастрофа. Сочи в показанията си пред съда, че веднага след катастрофата свидетелката
е полагала непосредствени грижи за ищеца, който бил в много окаяно състояние, с
много болки от счупване на ребра и ключица, които били оперативно наместени. Не
можел да се обслужва сам и свидетелката го хранела, къпала и била до него. Излага
също, че около три месеца след операцията ищецът продължавал да има силни
болки, не можел да става, да се обслужва сам, а и към момента има болки в
ребрата при поемане на въздух, както и няма пълна подвижност на лявата ръка, на
която има планка. Понастоящем ищецът работи.
От показанията на св. И. - пряк свидетел на реализираното ПТП се
установява, че инцидентът станал на надлез „Надежда“, на кръговото кръстовище,
като заявява, че е видял, как сива кола, с посока на движение от кв.
„Орландовци“ за кв. „Обеля“ е „засякла“ движещия се мотоциклетист, който идвал
от „ТЕЦ“ с посока кв. „Надежда“. На мястото на инцидента имало три ленти за
движение. Времето било ясно и слънчево, а движението слабо. Заявява пред съда,
че водачът на сивата кола със сигурност е могъл да види моториста. Сивата кола,
предизвикала инцидента, била спряла на знак „Стоп“, малко по-напред от
автомобила на свидетеля, но тръгнала внезапно и бързо, и така „засякла“
моториста, който, за да не се блъсне в нея, завил наляво и се ударил в бордюра,
а след това паднал наляво. Лекият автомобил въобще не спрял и продължил. След
инцидента ищецът бил в шок, якето на рамото му било скъсано, а той самият –
много ожулен.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. И., като неоспорени от страните и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал, вкл. и заключенията на СМЕ
и САТЕ.
Описаната фактическа обстановка е установена по делото въз основа на
съвкупната преценка на всички събрани доказателства, ценени като относими, допустими
и необходими.
Въз основа на така установените факти и с оглед направените от страните
искания и възражения, настоящият съдебен състав намира следното от правна
страна:
Съгласно нормата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ Гаранционният Ф. изплаща
обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на
територията на Република България и е причинено от неидентифицирано моторно
превозно средство.
С чл. 558, ал.5 от КЗ законодателят е приел, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Гаранционният Ф. не е платил в
срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като
се прилага и чл. 380 от КЗ.
Следва, че потестативната възможност увреденото лице да предяви искането си
пред съда е поставено в зависимост от условието, претенцията за обезщетение да
е предявена по
доброволен ред пред Г. Ф.. По делото са събрани писмени доказателства,
установяващи за предявяване на щетата пред ответника, преди образуване на
исковото производство. Страните не спорят, че по искането на ищеца е образувана
щета при ответника № 210355/26.09.2018г., по която е постановен отказ за
плащане, за което ищецът е уведомен на 20.12.2018г. С оглед на установеното съдът
приема, че са спазени изискванията на чл. 558, ал.5 от КЗ.
От съвкупната
преценка на доказателствата се установи, че на 18.08.2018г. е реализирано ПТП,
от което е пострадал ищецът, като му е била причинена средна телесна повреда. Последното
е установено по делото, както от заключението на съдебномедицинската експертиза,
така и от гласните доказателства – неоспорените показания на свидетелите.
Настоящият съдебен
състав намира за установен по делото механизма на произшествието и вината за
настъпването му. Съдът изцяло кредитира заключението на автотехническата
експертиза. От доказателствата по делото се установи спирането на наказателното
производство, водено срещу неизвестен извършител, а същевременно констативният
протокол е съставен само по данни на пострадалия, без наличие на каквито и да
било обективни находки - следи от гуми, спирачни следи или др. Действително обстоятелствата
относно механизма на ПТП, обективирани в констативния протокол за ПТП нямат
обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, тъй като
длъжностното лице не е удостоверило възприети лично от него обстоятелства за
механизма на ПТП, а единствено пресъздава наученото от ищеца. Но от гласните
доказателства – показанията на св. И., които изцяло кореспондират със
заключението на съдебната автотехническа експертиза, се установи описания от
ищеца механизъм на настъпилото на 18.08.2018г. ПТП.
Вината като
субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя е
предмет на установена от законодателя оборима презумпция. Вината на неизвестния
извършител се установява от констатациите на протокола за ПТП, изводите на
вещото лице по заключението на САТЕ, кредитирано от съда и показанията на св. И..
Настъпилите
вреди, както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите се
установяват от заключението на съдебномедицинската експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и обективно дадено. Заключението установява
характера на получените увреждания от ищеца Т.. В този смисъл съдът приема за
установено по делото, че от получените травми за ищеца са последвали болки и
страдания, установени от заключението на вещото лице, кореспондиращи и с
показанията на свидетелите. Фактът на понесени страдания се установява и от
ангажираните гласни доказателства, които съдът кредитира, при приложение на
нормата на чл. 172 от ГПК, като логични, последователни непосредствени лични
впечатления, които пресъздават обективно състоянието на ищеца, както към
момента на увреждането, така и в периода на възстановяването му в домашни
условия.
Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
съгласно чл. 52 от ЗЗД, при съобразяване указанията,
дадени с Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/1963
г. на Пленума на ВС и се отчете силата, продължителността и интензивността на
болките и страданията. В случая следва да се вземе пред вид възрастта на ищеца
– 51 години, вида и характера на претърпените увреждания – няколко фрактури – на
седем ребра в ляво и лявата ключица, както и контузия на гърдите, с възстановителния
период – три месеца, с оглед на заключението на вещото лице и съответния период
на временна нетрудоспособност, както и претърпяната операция, след която ищецът
е бил на легло с необходимост от чужда помощ за ежедневието. Съдът съобрази и
обстоятелството, че след този тримесечен период за ищеца са останали трайни
последици изразяващи се в болки при промяна на времето и съответно при
по-голямо физическо натоварване и допълнителните болки, които се свързват с необходимото
оперативно отстраняване на металната плака от лявата ключица. Доколкото
понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
настъпилите травматични увреди представляват пряка и непосредствена последица
от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост - чл.52 от ЗЗД. Съдът взе предвид възрастта
на пострадалия, естеството на установените травматични увреди,
продължителността на възстановителния период и страданията, които е преживял ищеца
от медицинска и емоционална гледна точка, както и ограниченията, които е
следвало да търпи в кръга на обичайно извършваните от него дейности в
значителен период от време. След като съобрази икономическите условия към
датата на настъпилото ПТП и стандарта на живот в страната, вкл. и минимална
работна заплата за 2018 г. от 510 лв., настоящият съдебен състав приема, че дължимото
обезщетение на ищеца за причинените му неблагоприятни последици възлиза на сума
в размер на 35 000 лв., за която сума искът е основателен и следва да се уважи.
За разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв., искът следва да се
отхвърли като неоснователен, тъй като не се доказаха други, извън приетите от
съда, вреди и като завишена, съобразно критериите по чл.52 от ЗЗД.
Относно
претенцията за лихва съдът приема следното:
Според чл. 558, ал. 1, изр. 2 от КЗ относно
Гаранционния Ф. се прилагат същите правила както при застрахователите относно
момента, от който се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Съгласно нормата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение от
по-ранната от двете дати: 15 работни дни от представяне на всички необходими
документи или три месеца от завеждане на претенцията, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. Т.е. срокът, в който
следва да бъде изплатено дължимото от ответника обезщетение, съвпада с този, в
който следва да изплати обезщетение и застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Последното следва от препращането на чл. 558, ал. 5 от КЗ към срока по чл. 496 от КЗ, в който следва да заплати
обезщетение застрахователят, както и от препращането на чл. 558, ал. 1, изр. 2 от КЗ към
разпоредбата на чл. 497 от КЗ, уреждаща момента, в който
застрахователят изпада в забава за плащане на дължимото обезщетение. Според чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ изпадането в
забава е след изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Според чл. 496, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 от КЗ срокът, в който следва да
се изплати дължимото обезщетение е до три месеца от предявяването на
претенцията. Законната лихва върху определеното обезщетение се следва след
изтичане на предвидения в нормата на чл. 496, ал.1 от КЗ срок за произнасяне, в
каквато насока е и постоянната съдебна практика (виж определение № 893 от
20.11.2014 г. по т. д. № 1114/2014 г., Т. К., I Т. О. на ВКС, определение № 105
от 27.02.2015 г. по т. д. № 1537/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др.). От неоспореното
писмо от 01.10.2018 г. от ответника до ищеца, по молба на ищеца при ответника е
заведена щета № 210355 на 26.09.2018 г., т. е. на 26.09.2018г. ищецът е
предявил претенцията си към ответника. Следователно максималният срок за
заплащане на дължимото обезщетение от ответника е изтекъл на 27.12.2018 г. (26.12.2018
г. е неприсъствен ден – официален празник Рождество Христово, т. е. срокът е
изтекъл в четвъртък според чл. 72, ал. 2 от ЗЗД). Съгласно чл. 558, ал. 1, изр. 2, вр. с чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ и чл. 84, ал. 1 от ЗЗД следва, че ответникът
е изпаднал в забава по отношение на плащането на обезщетението и дължи
законната лихва за забава считано от 28.12.2018 г., от който момент е
основателна претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава върху дължимото
обезщетение.
По разноските
съдът приема следното:
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи
направените от ищеца разноски, които са в общ размер от 680 лв., която сума
включва платена държавна такса от 200 лева и 480 лв. за възнаграждения на
вещите лица по допуснатите СМЕ и САТЕ. Съразмерно на уважената част от иска,
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноски по делото в размер от 476
лева.
В полза на
процесуалния представител на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Искането е
заявено в преклузивния по ГПК срок, а в адвокатското пълномощно на процесуалния
представител на ищеца (лист 4 от делото) е посочено, че представителството е на
основание чл. 38 от ЗА, поради което съдът приема, че са изпълнени
процесуалните предпоставки за приложение на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Претенцията
за адвокатско възнаграждение по представения от страната списък по чл. 80 от ГПК е в размер на 2 030 лв., която сума е съобразена с размера по чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В този смисъл съдът приема за неоснователно възражението по чл.
78, ал. 5 от ГПК, което е заявеното от представителя на ответника. Следва да се
възложи в тежест на ответника сумата от 1 421 лева - разноски за адвокатско
възнаграждение по делото, съразмерно с уважената част от иска.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска. Ответникът е направил разноски в размер на 150 лв. възнаграждение
на вещо лице и сумата от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.8, вр. с ал.3, вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.25, ал.2, вр. с ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ (съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК).
Съразмерно с отхвърлената част от иска, съдът осъжда ищеца да заплати на
ответника сумата от 90 лева – разноски по делото.
Ответникът
следва да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6
от ГПК, сумата от 1 200 лв., представляваща държавната такса за уважения иск
(за 35 000 лв. дължимата д. такса е 1 400 лв., и се приспада внесената д.
такса от ищеца 200 лв.), от която ищецът е освободен частично (лист 21 от
делото).
Така
мотивиран, Софийски градски съд, І ГО, 26 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Г. Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 558, ал. 5, вр. с чл. 557, ал. 1,
т. 1 от Кодекса за застраховането (обн. в ДВ бр.102/2015 г., в сила от
01.01.2016г.) на В.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адреса*** К.Н.
от САК, с адрес: ***, сумата от 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 18.08.2018 г. в гр. С. при управлението на
мотоциклет марка „Хонда“, модел „ХЛ 600В“ с рег. № *****К, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2018г.
до окончателното изплащане на сумата от 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева
до пълния предявен размер от 50 000 (петдесет хиляди) лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на В.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 476 (четиристотин седемдесет и шест) лева, представляваща съдебни разноски по гражданско дело № 137/2019г. по описа на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 26 състав;
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38 от ЗАдв, на адв. С.К.Н. от САК, с адрес: *** сумата от 1 421 (хиляда четиристотин двадесет и един) лева – разноски за адвокатско възнаграждение по гражданско дело № 137/2019г. по описа на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 26 състав.
ОСЪЖДА В.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на Г. Ф., с адрес: *** сумата от 90 (деветдесет) лева, представляваща съдебни разноски по гражданско дело № 137/2019г. по описа на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 26 състав.
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по бюджетна сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. С.,*** сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева - държавна такса по гр. д. № 137/2019г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 26 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: