Р Е Ш
Е Н И Е
№ 358 11.10.2019 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО …...........………….…........................……………...... състав
на осемнадесети септември……………………….… две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ
ГОЧЕВ
МИЛУШ ЦВЕТАНОВ
секретар ……… П.Д…………….……. . .….……….…………………………………..….….
прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….….
като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..……
В гр. дело № 460
......... по описа за
2019 год., ...………....................……………................
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано
по жалба на „ Ди Си Еском“ ООД с.***.
С
Решение № 281 от 07.05.2019 г., постановено по гр.д. № 1673/2018 г., РС Хасково
е отхвърлил предявения от „ Ди Си Еском“ ООД с.***
против Община *** иск с правно основание
чл.422 от ГПК да приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от
11 400 лв., представляваща възнаграждение по Договор от 11.03.2015 г. за
съвместна дейност и консултантски услуги и сумата от 3475,73 представляваща
обезщетение за забава за периода от
08.06.2015 г. до 07.06.2018 г., ведно със следващата се законна лихва
върху главницата, считано от 07.06.2018 г. до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена заповед № 664 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 11.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1453/2018 г. на ХРС.
Съдът е
осъдил „ Ди Си Еском“ ООД с.*** да заплати на Община *** сумата от 1300 лв.
направени по делото разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът „ Ди Си Еском“ ООД , който чрез пълномощника си адв. Г. обжалва в
срок. Твърди,че постановеното решение е неправилно поради неговата
необоснованост, неправилното приложение на материалния закон и допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила. За да постанови атакуваното решение
съдът приел, че договорът е нищожен на основание чл.26 ал.2 предл.1 и предл.4
от ЗЗД – невъзможен предмет и липса на основание. Изводът на съда за нищожност
на договора поради невъзможен предмет противоречал на ТР №3 от 28.06.2017 г. на
ВКС постановено по т.д. № 3/2014 г. на ОСГТК.
Наред с това съдът се произнесъл по основания за нищожност, които не
били въведени в отговора на исковата молба.
В нарушение на диспозитивното
начало съдът обсъждал обстоятелства, които не били въведени от ответника в
правния спор, а именно навеждал съображения свързани с изпълнението на договора
от страна на ищеца, каквито възражения ответникът не бил въвел с отговора на
исковата молба.
Съдът не обсъдил представеното и
прието като доказателство по делото преписка от ДФЗ, в която се съдържали
документи установяваща кореспонденция между ответника и ДФЗ проведена във
връзка с отпускане на безлихвен заем с дати, след датата на приключване на договора
с консултантска фирма „ Ес Пи Ем Консулт“ ООД – 10.02.2015 г., което
представлявало нарушение на процесуалните правила и довело до необоснованост на
съдебния акт.
Твърди на следващо място,че
изложените от съда мотиви във връзка с идентичността на договорите сключени с „
Ес Пи Ем консулт“ ООД и „ Ди Си Еском“ ООД са противоречиви. Съдът не схванал
разликата между предмета на двата договора и без основание приел идентичен
предмет на двата договора.
Неправилни били изводите на съда и
във връзка с оценка на свидетелските показания на св. М. и св.П., както и
относно това,че неосчетоводяването на процесния договор било основание за извод
за недължимост на посочените в него суми.
Моли съда да постанови решение, с което да
отмени решението на РС Хасково и постанови друго по същество на спора, с което
да уважи изцяло предявения иск, както и да бъдат присъдени направените по
делото разноски за двете инстанции.
В срок е
постъпил писмен отговор от адв. З., пълномощник на ответника Община ***, с
който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че съдът е обсъдил всички
наведени от ответника в отговора възражения, вкл. и за неизпълнение на този
договор от страна на ищеца и че съдебният акт е обоснован, законосъобразен и че
не са допуснати нарушения на процесуалните правила при постановяването му. Моли
съда да постанови решение, с което да потвърди решението на РС Хасково.
В съдебно заседание въззивникът,
чрез адв. Г. поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея доводи.
В съдебно заседание въззиваемия,
чрез пълномощника си адв. З., оспорва подадената въззивна жалба по изложените в
писмения отговор доводи. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред
въззивната инстанция, разноски.
Хасковският окръжен съд като
провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване
с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от РС Хасково решение
е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото, пред
въззивната инстанция, разноски в размер на 1000 лв., представляващи платено
възнаграждение на адвокат съгласно договор от 16.09.2019 г.
РС Хасково е сезиран с иск с правно
основание чл.422 от ГПК, предявен от „ Ди Си Еском“ ООД с.***
против Община *** да приеме за установено, че ответника Община *** дължи на
ищеца сумата от 11 400 лв., представляваща възнаграждение по Договор от
11.03.2015 г. за съвместна дейност и консултантски услуги и сумата от 3475,73
представляваща обезщетение за забава за периода от 08.06.2015 г. до 07.06.2018 г., ведно със
следващата се законна лихва върху главницата, считано от 07.06.2018 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 664 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1453/2018
г. на ХРС.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд
е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз
основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният
иск е неоснователен и недоказан, поради
което го е отхвърлил. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се
споделят от настоящата инстанция. Пред
настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават
основание да бъде направен извод различен от направеният от решаващия съд.
За да постанови атакуваният
съдебен акт първоинстанционния съд е приел,че е нищожен на основание чл.26 ал.2
от ЗЗД – липса на предмет, поради което и не се дължат претендираните по него
суми. Вън от това съдът е приел,че дори да се приеме, че договорът е действителен
то ищеца, в чиято тежест е, не е доказал
изпълнение на задълженията си по този договор, което също е основание за
отхвърляне на исковата претенция. Тези изводи на съда са правилни и се споделят,
както вече се посочи, от настоящия съдебен състав. В подкрепа на този извод са,
както представените писмени
доказателства, така и заключението на назначената в производството ССЕ.
Неоснователни са наведените във
въззивната жалба доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
процесуалните правила. Съдът не е нарушил диспозитивното начало и е обсъдил
всички наведени от страните доводи и възражения. С депозирания писмен договор
вх. № 15833/16.08.2018 г. е наведено възражение първо за липса на реално
изпълнение от ищцовото дружество на посочените консултантски услуги и на второ
място – за нищожност на договора поради липса на предмет. Наведен е довод и за
нищожност на договора поради противоречие със закона. Заявил е още,че към
датата на подписването на този договор – 11.03.2005 г. целият проект вече е бил
приключил и са били подадени съответните заявки към ДФ „ Земеделие“ за
окончателно разплащане, като в тях не фигурирали задължения към ищеца. Заявката
за безлихвен заем до ДФ „ Земеделие“, подадена от Община *** била с дата
10.02.2015 г.
Съдът е обсъдил и всички
доказателства, в тяхната съвкупност, вкл. и преписката от ДФ „ Земеделие“ и е
направил обосновани изводи. Правилно съдът е посочил, че не следва да се
кредитират показанията на св. М. относно основанието за сключването на процесния
договор с ответника, предмета му и относно изпълнението, т.като показанията на
св. М. не намират опора в останалите, събрани в производството доказателства.
Няма как да бъдат изградени изводи за реално изпълнение на процесния договор от
страна на ищеца при условие,че последният не е представил убедителни
доказателства установяващи това
изпълнение. Изводи за реално изпълнение не могат да бъдат изведени от
представения приемно –предавателен протокол от 27.03.2015 г., т.като в него
много общо е посочено „ Община *** признава и приема консултациите/ писмени и
устни/ и работите на фирма „ Ди Си Еском“ ООД. Не са посочени нито един писмен
документ, съставен във връзка с изпълнението на договора, съответно не е
представен такъв и в хода на съдебното производство. Предмета на договора
включва да се изготвят анализи и доклади, като такива, както вече се посочи
липсват представени по делото. Представените на л.51,52 и 53 от делото Доклад
от 24.03.2015 г., приемно-предавателен протокол от 16.03.2015 г. и доклад от
14.03.2015 г. нямат достоверна дата,в смисъл че не установяват същите да са
били предадени и входирани в Община ***, от една страна. От друга в междинния
приемно-предавателен протокол от 16.03.2015 г. са описани предадени финансови
анализи, икономически анализи, техноикономически анализ и финансово
икономическа обосновка, но такива, както се посочи не са представени в хода на
съдебното производство. Липсата на доказателства установяващи реално свършена
работа от страна на ищеца по този договор
водят до извода, до който е достигнал и решаващият съд, а именно, че не
е налице реално изпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца,
поради което липсва основание за заплащане на посочената в този договор сума.
Правилни и законосъобразни са
изводите на съда,че този договор е нищожен на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД –
поради липса на предмет. В чл.1 от договора е посочен предмета – да се направят
анализи и доклад по проект „ Реконструкция на път НКV1170/III-505 Корен –Малък Извор/Кралево- Кладенец-Зимовина/ III-5072 от км.0+000 до км.1+983 и от км. 3+940 до км.9+124“ – Община *** –
Изпълнен и съвместна дейност за безлихвен заем. Безспорно от събраните по
делото писмени доказателства е, че проект „ Реконструкция на път НКV1170/III-505 Корен –Малък Извор/Кралево-
Кладенец-Зимовина/ III-5072 от км.0+000 до км.1+983 и от км. 3+940 до
км.9+124“ – Община ***, за което е бил сключен договор ОП № 21 от 14.10.2013 г.
с „ Ес Пи Ем консулт“ ООД *** е
изпълнен. Това изрично е посочено и в предмет на процесния договор от
11.03.2015 г. Неясно остава какви анализи и доклади е следвало да бъдат
изготвени по вече изпълнен проект и в
каква връзка е изготвянето им. Неясно е
и съдържанието на предмета „ съвместна дейност за безлихвен заем“ В
представената преписка от ДФ „
Земеделие“ се съдържа докладна записка №
216 , вх. № 16.04.2015 г., видно от която е, че Община *** е направила заявка
за безлихвен заем на 23.02.2015 г./ л.700 от преписката/, която заявка е била
изготвена към 10.02.2015 г. / л.37 от делото/, т.е преди сключването на
процесния договор от 11.03.2015 г. Ето защо следва да се приеме, както е приел
и решаващият съд ,че този договор е нищожен поради липса на предмет и като
такъв той не може да породи правните си последици – заплащане на цената
посочена в него. Цитираното от пълномощника ТР № 3/28.06.2017
г. на ВКС по т.д. № 3/2014 г. на ОСГТК е неотносимо към настоящия случай.
Изложеното води до извод, до който
е достигнал и решаващият съд, а именно че предявеният главен иск е
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. С оглед
неоснователността на главния иск неоснователен е и предявеният обективно
съединен иск за заплащане на мораторна лихва, който също следва да бъде
отхвърлен. Като е достигнал до тези изводи РС Хасково е постановил правилно по
същество решение, което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 281 от 07.05.2019 г. на РС Хасково,
постановено по гр.д. № 1673/2018 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „ Ди Си Еском“ ООД с.*** ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Община *** ЕИК ********* сумата от 1000 лв. /
хиляда/ лева направени по делото, пред настоящата инстанция разноски – платено
възнаграждение на адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/