РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 08.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и шести март две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 12020/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 123749/13.10.2016 г., предявена от С.Р.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
офис 411А, адв. Р.М., против ЗК „Л.И.“
АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
Ищцата
твърди, че на 11.06.2015 г., около 19:00 часа, на път III-809,
при км. 5+160, В.М.Х., при управлението на лек автомобил „Форд Куга“, с рег. № ********,
нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно
произшествие (ПТП) с насрещно джижещия се лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. №
********, управляван от Т.И.Н..
За
настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица № 18 от
09.07.2015 г. и било образувано досъдебно производство № 356/2015 г. С присъда № 10/16.03.2017 г. по НОХД № 414/2016 г.
по описа на Окръжен съд - Хасково, В.М.Х. бил признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1
от НК.
В
исковата молба се твърди, че вследствие на описаното ПТП е починал водачът на
лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № ******** - Т.И.Н.. Твърди се, че ищцата С.Р.С.
е живяла на фактически съпружески начала с Т.И.Н.. Макар съжителството им да не
било скрепено с граждански брак, ищцата С.С. и Т.Н.живеели заедно в едно
домакинство, грижели се един за друг, помагали си и били сплотено и задружно
семейство. Т.Н.бил любящ и всеотдаен мъж, който винаги помагал на ищцата.
Смъртта му настъпила неочаквано, бил загинал по трагичен и нелеп начин, което
дълбоко травмирало ищцата. Твърди се, че ищцата изключително тежко понасяла
смъртта на своя любим. Станала напрегната, неспокойна, изпитвала чувство на
тревога и страх, имала нарушения в съня и апетита.
Ищцата
твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Форд Куга“, с рег.
№ ********, включително и на водача В.М.Х. - с полица № 22115000009767, валидна
до 31.12.2015 г.
Предвид
изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да й заплати сумата от 150 000
лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от
смъртта на Т.И.Н..
Сумата се
претендира ведно със законната лихва, считано от 11.06.2015 г. до окончателното
й изплащане. Ищцата претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗК „Л.И.“ АД, е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП е
застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи лек автомобил „Форд
Куга“, с рег. № ********, включително и на водача В.М.Х.. Ответникът оспорва
изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди, с възражението, че
е неоснователна. Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на процесното ПТП, както и
твърденията, че същото е настъпило поради навлизане и движение на лек автомобил
„Форд Куга“, с рег. № ********, в насрещната лява пътна лента. Ответникът
оспорва твърденията за осъществено от страна на В.М.Х. виновно противоправно
поведение, вследствие на което да са настъпили процесното ПТП и леталния изход
за водача на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ******** – Т.И.Н.. Излага
твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Т.Н.. Поддържа,
че вредите от процесното ПТП са настъпили поради нарушаване на правилото за
движение най-вдясно по платното за движение от страна на пострадалия, както и
поради неспазването от негова страна на изискването за обезопасяване чрез
поставяне на обезопасителен колан по време на управление на процесното МПС.
Ответникът посочва, че получените от Т.Н.травми, довели до летален изход, са
настъпили вследствие едИ.твено от негово виновно поведение поради неспазване на
разпоредбите на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като същите били
резултат от самоувреждане.
Ответникът
оспорва твърдението, че ищцата С.С. е живяла на съпружески начала с
пострадалия, като посочва, че същите са живеели в дълга фактическа раздяла.
Оспорва всички твърдения за настъпили и претърпени от ищцата неимуществени вреди,
като оспорва изцяло твърденията за съществували между ищцата и пострадалия Т.Н.отношения
на обич, взаимна грижа, сплотеност, които да са били прекъснати единствено
поради настъпилото процесно ПТП. Ответникът оспорва активната материалноправна
легитимация на ищцата С.Р.С. с твърденията, че същата нямала качеството на
трето увредено лице с право на обезвреда по смисъла на КЗ (отм.). Оспорва
твърденията за възникване на вреди, обосноваващи размера на исковата претенция.
Евентуално, ответникът счита,
че размерът на предявения иск е прекомерно завишен и е в противоречие с
принципа за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. Ответникът
оспорва и претенцията за лихва от датата на настъпване на ПТП. Моли, искът да
бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
В
допълнителната искова молба, ищцата поддържа иска и оспорва възраженията на
ответника.
В
допълнителния отговор на исковата молба, ответникът поддържа възраженията си.
Третото лице помагач В.М.Х. заявява, че не може да изрази становище
по иска.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 267, ал. 1 КЗ, вр. чл. 226, ал. 1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 от КЗ, обн., ДВ, бр.
102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави възраженията, които произтичат от
договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата
разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника
- застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил.
Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 11.06.2015 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на З.полица № 22115000009767, ЗК „Л.И.“ АД,
ЕИК ********, е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно
управляващи лек автомобил „Форд Куга“, с рег. № ********, включително и на
водача В.М.Х.. Този факт не се оспорва от страните, а и се установява от
представената Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен
фонд (л. 36).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
На
11.06.2015 г., около 19:00 часа, на път III-809
при км. 5 + 160, при управлението на лек автомобил „Форд Куга“, с рег. № ********,
В.М.Х. нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно
произшествие (ПТП) с насрещно джижещия се лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. №
********, управляван от Т.И.Н., вследствие на което Т.И.Н. починал.
Тези факти се установяват от присъда № 10/16.03.2017
г. по НОХД № 414/2016 г. по описа на ОС-Хасково, с която В.М.Х. е признат за
виновен в това, че на 11.06.2015 г., в землището на с. Йерусалимово, общ.
Любимец, обл. Хасково, на път 3-809, при километър 5+160, при управление на лек
автомобил „Форд Куга“, с рег. № ********,
нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Т.И.Н., като след деянието направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия – престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Видно от извършеното отбелязване, присъда № 10/16.03.2017 г. на
ОС-Хасково е влязла в сила на 31.03.2017 г.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е
разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Следователно и при отчитане на обективните и
субективни предели на постановената от ОС-Хасково присъда по НОХД № 414/2016 г.,
настоящият състав следва да зачете
силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от
посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че В.М.Х. е
извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно,
както и че В.М.Х.
по непредпазливост е причинил смъртта на Т.И.Н.. В случаите, когато с
деянието са причинени вреди и те са елемент от състава на престъплението,
влязлата в сила присъда формира сила на пресъдено нещо, поради което е
задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. №
3945/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС и
решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г., т. к., І т. о. на
ВКС). Ето защо по делото е установено, че в резултат на виновното и
противоправно поведение на застрахования при ответника водач, на 11.06.2015 г.
са причинени травматични увреждания на Т.И.Н., които са довели до неговата
смърт.
Както
беше посочено, разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) дава право на
увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за
обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента
има застраховка “гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал,
обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител могат да претендират и
неговите най-близките роднини, чийто кръг е подробно очертан в ППВС № 4 от 1961
г. – раздел ІІІ, т. 2 – низходящи, възходящи и съпруг, както и лицата между
които са установени трайни връзки, аналогични между родител и дете и между
съпрузи, които не са оформени по законоустановения ред, посочени в ППВС № 5 от
1969 г. – взетото за отглеждане и осиновено дете, съответно отглеждащият го,
ако единият от тях почине, както и лицето, което е съжителствало на съпружески
начала с починалия от непозволеното увреждане. Следователно описаните категории
лица са легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който
е застраховал гражданската отговорност на делинквента.
Неоснователно
е възражението на ответника, че ищцата не спада към кръга лица, имащи право на
обезщетение от деликт.
Въпреки
че не е наследник по закон на починалия, ищцата С.Р.С. е легитимирана да
претендира обезщетение за причинените й вследствие на ПТП неимуществени вреди
от смъртта на Т.И.Н., доколкото от събраните по делото гласни доказателства се
установи, че преди злополуката същата е била изградила трайни близки
взаимоотношения с него.
От
показанията на свидетелката И.Й.К.се установи, че Т.Н.и С.С. са живеели заедно
от 1999 г., но не са имали сключен граждански брак. Отношенията им били много
добри, не са се карали, постоянно са били заедно. Свидетелката К.Г.Б.посочва,
че Т.Н.и С.С. били в много добри отношения помежду си. Със свидетелката Б.се
виждали всеки ден. Посочва, че двамата се уважавали и обичали и са се
подкрепяли във всичко.
Съдът
кредитира събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите,
тъй като показанията им почиват на непосредствени впечатления, не съдържат
противоречия, не се опровергават от други доказателства, дадени са под страх от
наказателна отговорност и липсват основания, да не бъдат съобразени при
постановяване на решението. Въз основа на тях, съдът приема за установено по
делото, че въпреки липсата на сключен
помежду им граждански брак, ищцата и Т.И.Н. са живели заедно фактически на
съпружески начала, и между ищцата и починалото лице приживе са били изградени
такива трайни взаимоотношения, които по съдържание са аналогични на отношенията между съпрузи.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергана. Събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ „Застрахователна
к. „Л.И.“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на
увреденото лице, каквото се явява ищцата (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.). Съгласно формираната с ППВС № 4/1961 г., ППВС
№ 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. задължителна съдебна практика, ищцата е в кръга
на лицата, легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на Т.И.Н..
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените страдания от ищцата от
смъртта на Т.И.Н. и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увреденото лице да претендира парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са
възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици от претърпените от ищцата страдания, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България, вкл. и указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС
и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС. Като база при определяне на
паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на
живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие, респ. нормативно определените лимити на отговорност
по застраховката "гражданска отговорност на автомобилистите", са от
значение при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди относно
възможния максимален размер, при произнасяне по отговорността на застрахователя
при предявен пряк иск, индиция са за икономическата конюнктура, но сами по себе
си не са критерий, нито са база за определяне размера на обезщетението (в този
см. решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I ТО, решение №
179/29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на ВКС, I ТО, решение №
207/-3.09.2013 г. по т. д. № 207/2011 г. на ВКС, II ТО, решение № 83/06.07.2012 г. по т.
д. № 795/2008 г. на ВКС, II ТО, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II ТО, решение по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 1948/2013 г. н ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 2974/2013 г. на ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 2908/2015 г. на ВКС, I ТО и др.).
От
показанията на свидетелката И.Й.К.се установи, че смъртта на Т.Н.се е отразила
много тежко на ищцата. Една година тя била на село, а свидетелката спяла при
нея, защото ищцата имала депресия, главоболие, един-два пъти припадала. Към
момента имала проблеми с бъбреците и все още не е преодоляла загубата. Свидетелката
К.Г.Б.заявява, че видяла ищцата, след като се върнала от катастрофата. Била
много зле и преживявала много тежко
смъртта на Т.Н.. Към настоящия момент ищцата все още не се чувствала добре (и
двете свидетелки са разпитани на 26.03.2018 г.).
Определяйки
размера на обезщетенията за неимуществени вреди от смъртта на Т.И.Н., съдът
съобрази и възрастта на починалия към датата на настъпване на ПТП – 60 години. Съдът
съобрази всички посочени по-горе обстоятелства, както и инфлационните процеси
към момента на увреждането, определящи стандарта в страната към релевантния
период, лимитите, вменени на застрахователните дружества, както и съдебната
практика по аналогични случаи. Съобразявайки всичко изложено, както и принципа
на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът приема, че претърпените от ищцата неимуществени вреди ще
бъдат възмездени чрез парично обезщетение от 110 000 лева.
Неимуществените
вреди от загубата на близък са неизмерими с пари – какъвто и размер на
обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на
обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на
ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи
размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и
обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически
условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на
обезщетенията.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или от съществено значение е конкретното проявление на действието
или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до
увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването
и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности
или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е
прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента
или по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на
доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените
по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. №
93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г.
на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината на пострадалия не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на
увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от
своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на
съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответното дружество е направило следните възражения за
съпричиняване: лекият автомобил с водач Т.И.Н. не се е движел плътно вдясно по
пътното платно, както и че при настъпването на удара Т. Н. е бил без поставен
обезопасителен колан.
Относно
механизма на настъпване на ПТП, по делото са събрани и гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля Г.Т.В.. Свидетелят заявява, че е бил очевидец на ПТП
като участник в същото. Бил пътник в служебен автомобил „Форд Куга“, който се
управлявал от В.Х.. Свидетелят посочва, че са се ударили в насрещно движещия се
автомобил, след което се опитали да освободят пострадалия от колата. Заявява,
че пътят бил с две ленти, но нямало ясна маркировка. Имало завой на мястото на
процесното ПТП и посочва, че то настъпило след или на завоя.
По
делото е прието заключение по извършената комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза (КСМЕАТЕ), което не е оспорено от страните, и което
съдът кредитира, като обективно и компетентно. Видно от заключението по
КСМЕАТЕ, процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: На 11.06.2015 г.,
около 19:00 часа, при добра оптична видимост по третокласен път – 809, км.
5+160, в посока от гр. Любимец към с. Йерусалимово, се е движил лек автомобил (джип)
„Форд Куга“, с рег. № ********, управляван от В.М.Х., със скорост не по-малка
от 85 км/ч. Платното за движение било
двупосочно в зоната на десен завой, със среден радиус 100 м, измерен по десния
край на платното за движение. Тъй като скоростта на движение на л.а. „Форд
Куга“ – 85 км/ч, е била по-висока от критичната скорост за движение, а именно:
79 км/ч, в дясната лента за движение е настъпил дрейф, при който автомобилът
постепенно се е отклонил наляво и е навлязъл в лентата на насрещното движение.
В
същото време в лентата за движение към гр. Любимец се е движил лек автомобил „Форд
Фиеста“, с рег. № ********, управляван от Т.И.Н., със скорост около 68 км/ч.
Водачът на л.а. „Форд Фиеста“ е имал възможност да види л.а. „Форд Куга“ в
завоя от разстояние между двата автомобила около 66 метра, а сумарната опасна
зона за спиране на двата автомобила е била 141 метра, от което следва, че и
двамата водачи не са имали възможност да спрат преди мястото на удара.
Видно
от заключението, причината за настъпването на произшествието е в действията на
водача на л.а. джип „Форд Куга“ – В.М.Х., който не е преценил правилно
скоростта за движение в десния завой, като се е движил с надкритична скорост и
допуснал да настъпи дрейф и странично занасяне, което довело до навлизане в
лентата за насрещното му движение, където е предизвикал челен удар с насрещно
движещия се л.а. „Форд Фиеста“. В резултат на удара е загинал на
местопроизшествието водачът на лекия автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № ********
– Т.И.Н., и са нанесени големи щети и на двата автомобила.
От
схемата към заключението е видно, а и вещото лице е посочило, че преди удара,
л.а. „Форд Фиеста“ се е движил в най-дясната част на платното за движение. Поради
това съдът приема, че пострадалият не е допуснал нарушение на разпоредбата на
чл. 15, ал. 1 ЗДвП, предвиждаща, че на пътя водачът на пътно превозно средство
се движи възможно най-вдясно по платното за движение, респ. възражението на
ответника е неоснователно.
Относно
възражението на ответното дружество за липсата на поставен обезопасителен колан
от страна на пострадалия Н.по време на процесното ПТП, вещите лица по КСМЕАТЕ
приемат следното: л.а. „Форд Фиеста“ е с предпазни триточкови колани на
предните и външните задни места. Само на средното задно място коланът е
двуточков – самолетен тип. При страничен удар и при преобръщане, което става по
надлъжната ос на автомобила, ефективността на коланите намалява, тъй като
инерционните сили действат настрани, и горната част на тялото се измъква от
диагоналната част на колана, след което се движи свободно от кръста нагоре, при
което се удря в близката страна на интериора и арматурното табло. При челен
удар тялото на водача при правилно поставен обезопасителен колан се придвижва
напред до около 10 см. От заключението на вещото лице става ясно, че установените
при пострадалия Н.увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети,
като такива тъпи предмети са волана и облегалката на седалката. В заключението е
прието, че за получаване на смъртоносните увреждания на пострадалия е нямало
значение дали същият е бил с или без поставен предпазен колан.
В
открито съдебно заседание, вещото лице д-р М. уточнява, че „само с оглед
механизма на ПТП не може да се направи категоричен извод дали някой е бил с или
без колан по време на ПТП, но в случая има тежка травма от притискане между
твърди и тъпи предмети в областта на гърдите и корема.“ Вещото лице потвърждава
извода си, че за получаването на процесните увреждания, описани подробно в
КСМЕАТЕ (л. 116 и л. 117), е нямало значение дали пострадалият е бил с или без
поставен обезопасителен колан.
С
оглед на изложеното, съдът приема, че с поведението си Т.И.Н. не е допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат, поради което определеното обезщетение
не следва да бъде намалявано.
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД -
от деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и
постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. по
описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС,
ТК, решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Следователно
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е дължимо от ответника, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 11.06.2015 г.
Относно разноските: На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 109.35 лева от
общо направените разноски в размер на 405 лева (405 лева х 0.27), в т.ч.:
депозит за експертиза и държавна такса за издаване на съдебно удостоверение. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на
правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди
сумата от 81 лева (300
х 0.27) за юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2
от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер
на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца – адв. Р.И.М., с адрес: ***, офис 411А, сумата от
3671.90 лева, съразмерно на уважената
част от иска (5030 лева х 0.73)
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената
част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски
съд, сумата от 4619 лева, които включват:
4400 лева – държавна такса и 219 лева – депозит за вещо лице,
от внасянето на които съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищеца.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Р.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 267,
ал. 1, вр. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
сумата от 110 000 лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на смъртта на Т.И.Н.,
с когото са живеели на съпружески начала, настъпила вследствие на пътно –
транспортно произшествие, реализирано на
11.06.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2015 г. до окончателното плащане,
като
ОТХВЪРЛЯ
иска
по чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), за разликата над 110 000
лева до пълния предявен от 150 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Р.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 109.35
лева –
разноски по делото, и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, и сумата от 81 лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***,
да заплати на адвокат Р.И.М., с
адрес: ***,
офис 411А, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, сумата от 3671.90 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 3 4619 лева – разноски по делото, представляващи държавна такса и
депозит за експертиза.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на В.М.Х., с ЕГН: **********,
с адрес: *** - трето лице помагач на
ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: