№ 231
гр. Варна , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100503717 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от „ОТП
Факторинг България" ЕАД срещу решение №260718/16.10.2020год. постановено
по гражданско дело № 1470 по описа на ВРС за 2020 година, с което се :
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България" ЕАД със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Александър Дондуков" № 19, ет. 2, представлявано от
изпълнителния директор И.Д.М., вписано в агенция по вписванията - Търговски регистър с
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Ю. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: град
Варна,ж.к.Владислав Варненчик 406,вх.13,ет.4, чрез адв.К.Т. от ВАК със съдебен адрес: град
Варна, ул.Петко Каравелов №3,ет.1,офис1, сумата от 400 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, вследствие на деликт, съизмерими със стойността на заплатеното
адвокатско възнаграждение по изпълнително дело №20107110400732 по описа на ЧСИ
Д.П.Я., peг.№711, с район на действие ВОС,на основание чл. 49 вр. чл.45, вр. чл.84, ал.3,
вр.86 от ЗЗД
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България" ЕАД със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Александър Дондуков" № 19, ет. 2, представлявано от
изпълнителния директор И.Д.М., вписано в агенция по вписванията - Търговски регистър с
1
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Ю. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: град
Варна,ж.к.Владислав Варненчик 406,вх.13,ет.4, чрез адв.К.Т. от ВАК със съдебен адрес: град
Варна, ул.Петко Каравелов №3,ет.1,офис1, сумата от 350/триста и петдесет/ лева,
представляваща сторени съдебни разноски за платена държавна такса и
адв.възнаграждения, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Твърди се във въззивната жалба,че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна и постановяване на друго,с което да се
отхвърли предявения иск. Излагат се подробни съображения. Претендират се разноски по
делото.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище
за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Излага подробни съображения.
Претендира присъждане на разноски
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените
в жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Ю. М. К., ЕГН
********** срещу „ОПТ Факторинг България“ЕАД, ЕИК: ********* осъдителен иск с
правно основание чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на
деликт - стойността на заплатеното адвокатско възнаграждение по изпълнително дело
№20107110400732 по описа на ЧСИ Д.П.Я., peг.№711, с район на действие ВОС.
Ищецът твърди, че :
На 29.04.2010 г. срещу него по реда на чл. 417 от ГПК е образувано ч.гр.д. №
5842 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, XVIII състав.
Със заявлението „Банка ДСК" ЕАД с ЕИК ********* претендира сумата от 1
580,40 лева- главница в размер на 1 000 лв., договорна лихва в размер на 302,28 лв. за
периода от 20.09.2008 г. до 21.04.2010 г., такса за закъснение в размер на 149,10 лв. за
периода 20.02.2009 г. до 21.04.2010 г. по договор за кредит от 27.12.2006 г. на основание чл.
417, ал. 2 от ГПК ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда -
2
23.04.2010 г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, както и направените по делото разноски .
Въз основа на Заповед № 3360 от 26.04.2010 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д. № 5842 по описа за
2010 г. на ВРС, Ю. М. К., ЕГН ********** Е ОСЪДЕН да заплати на „Банка ДСК"
ЕАД,сумата от 1 580,40 лева/ включваща - главница 1 000 лв., договорна лихва - 302,28 лв.
за периода от 20.09.2008 г. до 21.04.2010 г., такса за закъснение - 149,10 лв. за периода
20.02.2009 г. до 21.04.2010 г. по договор за кредит от 27.12.2006 г. на основание чл. 417, ал.
2 от ГПК ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 23.04.2010
г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и
направените по делото съдебно - деловодни разноски . По молба на „Банка ДСК" ЕАД
и с разпореждане на съдебния изпълнител от 08.06.2010 г. е образувано изпълнително дело
№ 732 по описа за 2010 г. на ЧСИ Д.П.Я., район на действие ВОС, вписан в Камарата на
частните съдебни изпълнители с peг. № 711.
По изпълнителното дело на 05.06.2013 г. въз основа на договор за цесия е
конституиран като взискател „ОТП Факторинг България" ЕАД с ЕИК *********, поради
което счита, че именно то е надлежен ответник по иска.
По изп.дело ищецът е ангажирал за процесуално представителство и
защита адвокат, на който е заплатил възнаграждение - 400,00 лв., за което са представени
Договор за правна помощ и консултантско съдействие от 06.03.2018 г. и списък с разноски
по чл. 80 от ГПК.
След неколкократни посещения в кантората на частния съдебен изпълнител,
проучване и анализ на делото, от ищеца е депозирана молба с вх. № 8344 от 28.03.2018 г.
по изпълнително дело № 20107110400732 по описа за 2010 г. на ЧСИ Д.П.Я. с искане
същото да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Отправеното искане не е
уважено. Ищецът е провел установително производство - да бъде прието за установено, че е
настъпила перемция в изпълнителното производство и на свой ред давност за правото на
принудително изпълнение. С Решение 4720 / 21.11.2018 г. постановено по гр. дело №
4101/2018 г по описа на Варненски районен съд, е уважена исковата му претенция и
съответно прието за установено наличието на перемция и давност.
Така за длъжника остава възможността да установи вземането си по исков ред,
поради това, че направените от него разноски имат характер на вреди, претърпени от
длъжника и въз основа на влязлото в сила съдебно решение да се снабди с изпълнителен
лист, въз основа на който да събере по принудителен ред дължимите му се разноски в
размер на 400 лв .
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът
депозира отговор,в който оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен.
3
Излагат се подробни съображения. Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан
предявения срещу „ОТП Факторинг България" ЕАД иск за заплащане на сума в размер на
400.00/четиристотин/ лева, представляваща парично вземане, определено от ищеца като
„имуществени вреди", изразяващи се в платено от Ю. М. К. адвокатско възнаграждение по
изп.д. № 732/2010 г. по описа на ЧСИ Д.Я. с район на действие ОС-Варна, с peг. № 711 на
КЧСИ. Моли да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, приема следната фактическа обстановка:
Безспорно е установено, че изп.дело № 20107110400732 на ЧСИ Д.П.Я. е
образувано със страни „Банка ДСК“ЕАД град София-взискател и Ю.М.К.- длъжник. Въз
основа на молба от 03.06.2013год., въз основа на сключен договор за цесия с „Банка
ДСК“ЕАД град София, „ОТП Факторинг България“ЕАД е конституиран, като вискател по
изп.дело
Видно от доказателствата по делото е,че ищецът е упълномощил адвокат,който
е преупълномощил и др.адвокат, като те като пълномощници са извършили процесуални
действия по изп.дело . С молба от 28.03.2018год. адв. К.Т., като пълномощник на ищеца -
длъжник по изп.дело е направила искане за прекратяване на производството по делото на
основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,като такава молба е депозирана и през месец декември
2018год.
С решение №4720/21.11.2018год. на ВРС по гр.дело №4101 /2018год. е прието
за установено , че Ю. М. К., ЕГН ********** не дължи на „ОТП Факторитг България „
ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 1580,40 лв. , представляваща главница - 1 000.00
лв., договорна лихва - 302.28 лв. за периода от 20.09.2008г. до 21.04.2010г., такса за
закъснение - 149.10лв. за периода 20.02.2009г. до 21.04.2010г., по Договор за кредит от
27.12.2006г., ведно с законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
23.04.2010г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото
съдебно деловодни разноски: юрисконсултско възнаграждение- 100.00 лева и платена
държавна такса - 29.02 лева ,за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело №
5842/2010 г. по описа на Районен съд - Варна и образувано изпълнително дело №
20107110400732 по описа за 2010г. при ЧСИ Д.П.Я., с рег. № 711, с район на действие ОС –
Варна, на основание чл.439 от ГПК.
На 13.02.2019год. ЧСИ постановява постановление за прекратяване на изп.дело
на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
4
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа.
Отговорността по чл. 49, ал. 1 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; има
обезпечително-гаранционна функция; не произтича от вината на лицето, което е възложило
работата.
Възникването на тази отговорност е обусловена от установяване на следните
предпоставки: че натовареното лице е причинило вредата на пострадалия противоправно и
виновно, и то при или по повод на възложената му работа. В случаите, когато
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите, приложение ще намери
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
В конкретния случай, деликтната отговорност на въззивното юридическо
лице е обоснована с твърдение за причиняване на вреди от противоправното бездействие на
негови служители, на които е възложено инициирането и воденето
на изпълнителното производство за принудително събиране на вземане, изразяващо се в
непредприемане на действия по прекратяване на изпълнителното производство, въпреки
настъпилата перемпция.
Безспорна е позицията на страните, че изпълнителното дело е образувано по
молба на представител на "Банка ДСК" ЕАД на 08.06.2011г., въз основа на изпълнителен
лист .
На 05.06.2013 година,въз основа на договор за цесия е конституиран като
взискател „ОТП Факторинг България „ЕАД.
Инициираното изпълнително производство от посоченият в изпълнителния
лист кредитор, може да бъде прекратено в случай, че не е поискано извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години /чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК/.
Прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право. Прекратяването
на изпълнителното производство става по право. В този смисъл е и даденото задължително
разрешение в т. 10 от ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. Неизвършването на
действия от взискателя в рамките на посочения в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК процесуален
преклузивен срок, съответно прекратяването на изпълнителното производство по отношение
на длъжника по силата на закона, не съставлява отказ от изпълнение, нито води до
погасяване на материалното право. Бездействието на взискателя за осъществяване на
изпълняемото право и настъпилото по право прекратяване на изпълнителното производство
на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, не води до извод за отпадане на условията за
допустимост на изпълнителното производство Право на взискателя е да насочи
5
изпълнението или да инициира извършването на последващи изпълнителни действия в
рамките на даден изпълнителен способ. Реализирането на това право и проявеното
бездействие, водещо до приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, не съставлява виновно и
противоправно поведение на кредитора/взискател/.
В този смисъл по делото не е доказано противоправно деяние, проявено чрез
виновно бездействие на служители на дружеството, като елемент от фактическия състав на
отговорността при възлагане на работа по чл. 49 от ЗЗД.Не е доказана на следващо място
причинната връзка между деянието и вредата, като елемент от фактическия състав на
деликтната отговорност. Причинната връзка е зависимост, при която
деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното
действие или бездействие на деликвента.
В случая, изпълнителното производство е прекратено поради перемпция по
право на 25.07.2015 година. Вредата под формата на намаляване на имуществената сфера на
ищеца чрез плащане на възнаграждение на адвокат е настъпила на 06.03..2018г., когато
видно от представения договор е извършеното плащане по него.
Релевантното за последицата по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК бездействие на
взискателя е това в периода от 08.06.2010 год до 25.07.2015 год… След настъпилата
перемпция на 25.07.2015 год ., изпълнителното производство е прекратено по право, поради
което последващото действие/бездействие на взискателя е без правно значение
за изпълнителното производство. Ето защо реализираните от ищеца/длъжник по
изпълнението разноски за адвокат 3 години след прекратяване на принудителното
производство не са в пряка причинна връзка с поведението на взискателя.
В обобщение, ВОС приема, че в конкретния случай не са налице елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД: имуществените
вреди за ищеца под формата на платено възнаграждение на адвокат не са в пряка връзка с
виновното и противоправно бездействие на лицата, на които "ОББ" АД е възложила работа
по иницииране и водене на изпълнително производство за събиране на парично вземане.
Предявеният на това основание иск е недоказан по основание и следва да се отхвърли.
В решението си ВРС е постановил различен правен резултат, който краен акт
следва да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което предявеният иск се
отхвърли,.
.На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на поискани
разноски за двете инстанции в общ размер 650 лв, в това число 300 лв за първа инстанция и
350 лв за въззивната инстанция,.
Мотивиран от така изложените съображения , Варненски окръжен съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 26078 / 16.10.2020год. постановено по гражданско
дело № 1470 по описа на ВРС за 2020 година, с което се :
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България" ЕАД със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Александър Дондуков" № 19, ет. 2, представлявано от
изпълнителния директор И.Д.М., вписано в агенция по вписванията - Търговски регистър с
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Ю. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: град
Варна,ж.к.Владислав Варненчик 406,вх.13,ет.4, чрез адв.К.Т. от ВАК със съдебен адрес: град
Варна, ул.Петко Каравелов №3,ет.1,офис1, сумата от 400 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, вследствие на деликт, съизмерими със стойността на заплатеното
адвокатско възнаграждение по изпълнително дело №20107110400732 по описа на ЧСИ
Д.П.Я., peг.№711, с район на действие ВОС,на основание чл. 49 вр. чл.45, вр. чл.84, ал.3,
вр.86 от ЗЗД
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България" ЕАД със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Александър Дондуков" № 19, ет. 2, представлявано от
изпълнителния директор И.Д.М., вписано в агенция по вписванията - Търговски регистър с
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Ю. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: град
Варна,ж.к.Владислав Варненчик 406,вх.13,ет.4, чрез адв.К.Т. от ВАК със съдебен адрес: град
Варна, ул.Петко Каравелов №3,ет.1,офис1, сумата от 350/триста и петдесет/ лева,
представляваща сторени съдебни разноски за платена държавна такса и
адв.възнаграждения, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от Ю. М. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: град Варна,ж.к.Владислав Варненчик 406,вх.13,ет.4 срещу „ОТП Факторинг
България" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Дондуков"
№ 19, ет. 2, представлявано от изпълнителния директор И.Д.М., вписано в агенция по
вписванията - Търговски регистър с ЕИК ********* за осъждане на ответника „ОТП
Факторинг България" ЕАД ДА ЗАПЛАТИ на Ю. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
град Варна,ж.к.Владислав Варненчик 406,вх.13,ет.4, чрез адв.К.Т. от ВАК със съдебен адрес:
град Варна, ул.Петко Каравелов №3,ет.1,офис1, сумата от 400 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, вследствие на деликт, съизмерими със стойността на
заплатеното адвокатско възнаграждение по изпълнително дело №20107110400732 по описа
на ЧСИ Д.П.Я., peг.№711, с район на действие ВОС,на основание чл. 49 вр. чл.45, вр. чл.84,
ал.3, вр.86 от ЗЗД
ОСЪЖДА Ю. М. К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП Факторинг
България" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Дондуков"
7
№ 19, ет. 2, представлявано от изпълнителния директор И.Д.М., вписано в агенция по
вписванията - Търговски регистър с ЕИК ********* сумата от 650 / шестотин и петдесет/
лева, представляваща сторени съдебни разноски за двете инстанции, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
осн.чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8