№ 219
гр. Варна , 03.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на трети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Невин Р. Шакирова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500236 по описа за 2021 година
Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435
ал.2 ГПК, и е образувано по жалба от М. П. Д., чрез адв.Иванов срещу
действията на ЧСИ Ернандес, рег.№ 894 – отказ да възстанови незаконно
взета от банковата сметка на Длъжника сума в размер на 15 100.01 лева.
В жалбата, която е насочена против изпълнителното действие се
обръща внимание, че взетата сума се явява несеквестируема – като получена
по реда на чл.222 ал.3 от КТ, следователно отчитайки нейния социален
характер същата не подлежи на запор или удовлетворяване от страна на
Кредитора.Излага се, че ЧСИ Ернандес е нарушила законовите правила, като
е насочила изпълнението върху нея, а още по –голямо нарушение от нейна
страна се явява и обстоятелството, че е отказала да ги възстанови.Искането
отправено към съда е отказът да бъде отменен и сумата възстановена в
банковата сметка на Длъжника, предвид факта, че тя се явява
несеквестируема.
Против жалбата не е постъпил отговор от страна на Взискателя, в
лицето на Банка „ДСК“.
В мотивите си ЧСИ Ернандес сочи, че жалбата се явява недопустима,
евентуално неоснователна, т.к. по отношение на обезщетението по чл.222 ал.3
от КХТ не е налице несеквестируемост.
След като се запозна с жалбата, съдът приема, че е неоснователна, и
съображенията са следните:
По молба на взискателя – Банка ДСК, на базата на изп.лист по Гр.дело
1
№ 32/2020 година е издаден ИЛ против длъжниците М. Й. К. и М. П. Д..На
Длъжниците са били връчени ПДИ, като са предприети и действия по
проверка на техни банкови сметки.
От делото става ясно, че на 23.07.2020 година е постъпила сумата от
15 143.21 лева, които ЧСИ е запорирал и привел на Взискателя сумата от
15 100.01 лева.С нарочни молби Длъжницата Димитрова се е обърнала към
ЧСИ да й бъдат възстановени 10 000 лева.Молбите й са оставени без
уважение.
При тези данни, с оглед фактическите твърдения на страните и след
като прецени материалите по делото, ВОС възприе следното виждане:
Жалбата е неоснователна!
По смисъла на ТР № 2 от 2015 година на ВКС, длъжникът може да
упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на
вземането, върху което е насочено изпълнението до изтичането на
едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор върху
изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска
принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е
наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото
задължено лице е платило на съдебния изпълнител или отказва да плати на
длъжника поради наложения запор.
Съгласно дадените в ТР 2 от 2015 година разяснения, насочването на
изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на
несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено
имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба
съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за
събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени
оплаквания и да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана,
опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се
произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни
действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я
нарушават.Отделното обжалване на тези действия не е допустимо.Ако
приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни
действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да
е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху
несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане
2
(като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва, как се
определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да
отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или
насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ.
В конкретния случай обаче се атакува изпълнително действие – отказ да
бъде възстановена сумата от 15 100.01 лева, за които молителката твърди, че
се явява несеквестируема.Следователно, макар съобразно ТР № 2 от 2015
година жалбата да се явява процесуално допустима, то тя е неоснователна и
това е така, защото:
Несеквестируемостта защитава имуществените обекти, които са
необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство.
Определение за несеквестируем доход е дадено в чл.446 ГПК, в който е
регламентирано, че такъв доход са възнагражденията за труд, както и
пенсията, които са в размер на минималната работна заплата, т.е.
паричното вземане за трудово възнаграждение или друго
възнаграждение, както и върху пенсията, е частично
несеквестируемо.КТ предвижда различни плащания по време на
съществуването на трудовото правоотношение и при неговото
прекратяване, които имат различни наименования съобразно тяхното
основание: възнаграждение – чл.124 КТ; допълнително възнаграждение
– чл.107 а ал.2 КТ; заплата – чл.107 а ал.11 КТ; обезщетение – глава Х,
раздел ІІІ КТ. Налице е съществена разлика между трудово-правните
институти на трудовото възнаграждение и обезщетенията /чл.242 и
следващите, съответно чл.213 -228 КТ/. Част от вземанията, уредени в
Глава Х на КТ, по правната си природа не съставляват обезщетения в
истинския смисъл на думата, тъй като не репарират причинени на
работника или служителя вреди, а имат характер на компенсационни
(пътни, дневни и квартирни пари; плащания при преместване на работа
в друго населено място) и на гаранционни (за неизпълнение на
предписание за трудоустрояване; при невъзможност за изпълнение на
работата поради бедствие) плащания по трудовото правоотношение. От
своя страна обезщетенията при прекратяване на трудовото
правоотношение /за неизползван платен годишен отпуск, за неспазено
предизвестие, за оставане без работа поради незаконно уволнение,
3
заради дългогодишна работа- чл.222 ал.3 КТ/ имат различни правни
основания, но общото за всички тях е, че се дължат във връзка с
прекратяване на правоотношението между работодателя и работника
или служителя. Тези вземания за обезщетения не представляват
възнаграждение за труд. Конкретно обезщетението по чл.222 ал.3 КТ е
вид награда за дългогодишната работа при съответния
работодател,поради което се нарича още и гратификационно и по
правната си природа е вторично възникващо и не е елемент от
трудовото правоотношение, доколкото не е плащане, получавано срещу
трудова дейност. В полза на разбирането, че обезщетението по чл.222
ал.3 КТ не е трудово е и обстоятелството, че за него не се внасят
осигурителни вноски, тъй като не представлява осигурителен доход.
Основното в случая е, че процесуалната норма на чл.446 КТ предвижда
изрично определени вземания на длъжника в производството /вземане
по трудово правоотношение, по гражданско правоотношение, по което
се престира трудов резултат, по осигурително правоотношение/, срещу
които при наличието на определени предпоставки възниква
процесуална забрана за принудително изпълнение /пълна
несеквестируемост/, съответно процесуално задължение за
осъществяване на изпълнение в предварително установени в чл.446 ал.1
т.1-4 КТ граници /частична несеквестируемост/. Граматическото и
логическото тълкуване на тази разпоредба води до извод, че различните
видове обезщетения по КТ не попадат в обхвата на несеквестируемия
доход, в т.ч. и обезщетението по чл.222 ал.3 КТ.Разпоредбата на чл.446
КТ е императивна и не може да се тълкува разширително, което
обстоятелство също е пречка пред включването на обезщетенията в
категорията на процесуално защитените вземания на длъжника.
Аргумент в полза на извода, че обезщетенията, визирани в Глава
Х, раздел 3 на КТ, не се ползват със закрилата по чл.446 КТ е и фактът,
че според действащия закон, правният институт на несеквестируемостта
разпростира своето действие и върху други, непосочени в разпоредбата
на чл.446 КТ вземания, за защитата на които обаче са създадени
специални забранителни норми – така например чл.114 а от КСО, чл.
14, ал.3 от Закона за социалните помощи, чл.13 от Закона за семейните
4
помощи за деца и други.В действащото към настоящия момент
законодателство не съществува подобно правило за удръжките от
гаранционни и компенсационни плащания по индивидуалното трудово
правоотношение, както и за обезщетенията във връзка с прекратяване на
последното. С оглед гореизложеното неоснователно се явява и
позоваването на чл.446 а ал.1 КТ съгласно който несеквестируемостта
на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг
нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банковата сметка, но
не по-рано от един месец преди налагане на запора. Неоснователно се
явява и възражението в жалбата, че с насочването на изпълнението
върху процесното вземане за обезщетение, се проявявало нехуманно
отношение спрямо длъжника. Посочените обстоятелствата, не попадат в
нито една от хипотезите на действащите забранителни норми,
уреждащи института на несеквестируемостта по отношения на
вземания, извън посочените в чл.446 КТ.Некоректно, а и неточно е
позоваването на цитираните в жабата граждански дела № 134/2016
година, № 222/2019 година и други, т.к. случаите в тях са различни,
касаят трудови възнаграждения и пенсии за инвалидност, т.е.
аналогията ,която се прави с тектта на чл.222 ал.3 от КТ е неправилна.
Предвид изложеното и на основание чл.437 ал.2 от ГПК, съдът,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба Вх.№ 27303 от 12.11.2020 година
на М. П. Д., ЕГН ********** , чрез адв.Иванов срещу действията на ЧСИ
Ернандес, рег.№ 894, по изп.дело № 564/2020 година – отказ да възстанови
взета от банковата сметка на Длъжника сума в размер на 15 100.01 лева, като
несеквестируема.
На осн.чл.437 ал.4 пр.2 от ГПК, решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5