№ 390
гр. Петрич, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20231230101094 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Л. В. Т., ЕГН
********** от град П., ул.“П.“ № **, действаща чрез адвокат П. Й., служебен
адрес град П., ул.“С.“ № *, ет.* БАК срещу „О.Т.“ ООД, ЕИК ****, седалище
и адрес на управление град П., ул.“Р. –П.з.“ № *, представлявано от
управителя Р.Р.З..
Твърди се в исковата молба, че страните са били в трудово
правоотношение, както и че същото е било прекратено със заповед № ТС -
3337 от 18.04.2023 г., поради придобиване правото на пенсия, на основание
чл.327, т.12 КТ. В тази връзка на основание чл.222, ал.3 КТ работодателят
изплатил на ищцата обезщетение в размер на 6 729,36 лева, на база
отработени 11 дни през месец март 2023 г., за който месец е получила
трудово възнаграждение в размер на 560,78 лева /по 50,98 лева на ден/.
Обезщетението е било заплатено на 08.05.2023 г. по банков път.
Ищцата твърди, че изплатеното й на основание чл.222, ал.3 КТ
обезщетение е неправилно изчислено. Твърди, че база за изчисляване на
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ е месечното трудово възнаграждение за
последния /преди прекратяване на правоотношението/ отработен пълен
1
месец, т.е. месеца, през който работникът е работил през всички работни дни.
Твърди, че последният пълен работен месец в случая е месец ноември 2022 г.,
за който ищцата е получила трудово възнаграждение в размер на 1 334,49
лева. С посоченото обосновава становище, че полагащото й се обезщетение
по чл.222, ал.3 КТ е в размер на 8 006,94 лева.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата, за която е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 772/2023 г. по описа на районен съд град П., а
именно: 1 277,58 /хиляда двеста седемдесет и седем лева и петдесет и осем
стотинки/ лева, представляваща обезщетение за прекратяване на ТПО поради
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2023 г. до окончателното
й погасяване. Претендира и сумата от 425 /четиристотин двадесет и пет/ лева,
представляваща съдебни разноски в заповедното производство, както и
разноски в настоящото исково производство.
С исковата молба ищецът прави доказателствени искания, представя
препис от молбата и доказателствата за другата страна.
Препис от исковата молба и доказателствата, ведно с разпореждане по
чл.131 от ГПК са редовно връчени на ответника, който в законоустановения
срок депозира писмен отговор. Ответникът обосновава становище за
допустимост и неоснователност на предявените установителни искове, като
пледира за отхвърлянето им като такива. Твърди, че е изплатил на ищцата
дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, изчислено на база брутното
трудово възнаграждение на молителката за месец март 2023 г., през който
ищцата е отработила 11 работни дни. Твърди, че при изчисляване на размера
на обезщетението са съобразени нормативно установените изисквания –
чл.222, ал.3 КТ, чл.228, ал.1 КТ, чл.177 КТ, чл.17- чл.18 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Представя писмени
доказателства.
В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от пълномощник,
който поддържа предявените искове. Оспорва доводите на ответника, с които
е обоснована теза за неоснователност на претенциите. По същество на делото
релевира съображения, с които обосновава искане за уважаване на исковете
като доказани и основателни. Претендира съдебни разноски, представя
2
списък по чл.80 ГПК.
За ответника в съдебно заседание се явява пълномощник, който поддържа
доводите и възраженията, сторени с писмения отговор. Пледира за
отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендира съдебни разноски.
По делото са събрани представените от страните писмени доказателства.
Допусната е съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е изслушано в
съдебно заседание, заключението е приобщено към доказателствената
съвкупност по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства-по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Безспорно е по делото, че страните са били в трудово правоотношение,
което е прекратено със заповед № ТС -3337 от 18.04.2023 г. на работодателя –
дружеството -ответник, поради придобиване правото на пенсия от страна на
ищцата, на основание чл.327, т.12 КТ. В тази връзка на основание чл.222, ал.3
КТ ответникът е изплатил на ищцата обезщетение в размер на 6 729,36 лева,
на база отработените 11 дни през месец март 2023 г.
Установи се, че на 06.06.2023 г. ищцата се е снабдила със Заповед №
427/06.06.2023 г. по чл.410 ГПК, срещу ответника, за сумата от 1 227,58 лева
представляваща дължимо и неплатено обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 01.06.2023 г., съгласно чл.228,
ал.3 КТ до изплащане на вземането. Заповедта е връчена на длъжника, който в
законоустановения срок по чл.414 ГПК е депозирал възражение вх. №
6491/11.07.2023 г., в което сочи, че на ищцата е изплатено обезщетение по
чл.222, ал.3 от КТ в размер 6 заплати, общо сумата от 6 729,36 лева,
определено на база предходен месец – март 2023 г., в който ищцата е
отработила 11 работни дни, при съобразяване на чл.19, ал.1 от НСОРЗ. С
оглед на подаденото възражение на заявителя е указана възможността да
предяви установителен иск за вземането си по заповедта, като доплати
следващата се държавна такса. В законоустановения срок заявителят е
предявил иск за вземанията си по процесната заповед, обективирани в
исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.
Не се спори от страните, а от съдебно-счетоводното заключение, което
3
съдът изцяло кредитира с доверие като обективно, компетентно и
кореспондиращо с останалите доказателства по делото се установи, че
последният пълен отработен месец от ищцата преди прекратяване на
процесното трудово правоотношение е месец ноември, през който Л. Т. е
отработила всички 22 работни дни. За същия месец ищцата е получила брутно
трудово възнаграждение в размер на 1 334,49 лева, от което 1 181, 13 лева
основно месечно възнаграждение, 153,36 лева клас прослужено време в
размер на 21,60% върху основното трудово възнаграждение по договор /710
лева/.
От правна страна:
При безспорно установени обективни предпоставки за възникване на
правото на ищцата по чл.222, ал.3 КТ в размер на брутното й трудово
възнаграждение за шест месеца /придобито право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, прекратяване на трудовото правоотношение и повече от 10-
годишен трудов стаж при същия работодател преди прекратяването/,
правният спор в случая е концентриран върху обстоятелството кое е брутното
трудово възнаграждение, което следва да послужи като основа за изчисляване
на обезщетението. Ищецът застъпва тезата, че това е БТВ за последния пълен
отработен месец от ищцата преди прекратяване на правоотношението – месец
ноември 2022 г., а ответникът твърди, че това е БТВ за месеца, предхождащ
месеца на прекратяване на правоотношението – месец март 2023 г.
С оглед на приложимия закон съдът намира за обоснована, правилна и
законосъобразна тезата на ищеца. Съображения:
Съгласно чл.222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудово правоотношение,
след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването,
той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е придобил при същия
работодател или в същата група предприятие 10 години трудов стаж пред
последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца.
Съгласно чл.228, ал.1 КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне
на обезщетенията по този раздел /вкл. и това по чл.222, ал.3 КТ/, е
полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за
4
месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за
съответното обезщетение, или последното получено от работника или
служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е
предвидено.
Съгласно установената непротиворечива практика на ВКС размерът на
обезщетенията по раздел III, глава X от КТ се определя по правилата на
чл.228 КТ, тълкуван с помощта на НСОРЗ. Същата практика приема, че като
база за изчисление на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ следва да се вземе
брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен от
работника/служителя месец преди прекратяване на правоотношението, т.е.
БТВ за месеца през който работникът/служителят е работил през всички
работни дни. Ако работникът или служителят не е работил през целия
календарен месец, а само определени дни от него, то полученото
възнаграждение не може да се определи като месечно.
С оглед на горното несъстоятелна е тезата на ответника, че размерът на
претендираното от ищцата обезщетение по чл.222, ал.3 КТ следва да се
определи като база се използва БТВ за месеца, предхождащ месеца, в който е
прекратено трудовото правоотношение между страните – БТВ за месец март
2023 г., през който ищцата е имала само 11 отработени дни, позовавайки се на
чл.19, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
В случая съдът намира за неприложим чл.19, ал.1 от НСОРЗ, доколкото
същият урежда хипотезата работникът или служителят въобще да няма пълен
работен месец, каквато настоящият случая не е.
Предвид на изложеното съдът намира предявения главен иск за доказан по
основание и размер и като такъв следва да го уважи.
Безспорно се установи, че последният пълен отработен месец преди
прекратяване на процесното трудово правоотношение между страните е месец
ноември 2022 г., през който Л. Т. е отработила всички 22 работни дни. За
същия месец ищцата е получила брутно трудово възнаграждение в размер на
1 334,49 лева, от което 1 181, 13 лева основно месечно възнаграждение,
153,36 лева клас прослужено време в размер на 21,60% върху основното
трудово възнаграждение по договор /710 лева/. В тази връзка дължимото й на
основание чл.222, ал.3 КТ обезщетение е в размер на 8 006,94 лева /6 х
1 334,49 лева/. Безспорно се установи, че на ищцата е платено обезщетение по
5
чл.222, ал.3 КТ в размер на 6 729,36 лева, поради което несъмнено
съществува неудовлетворено вземане на ищцата от ответника с правно
основание чл.222, ал.3 КТ за сумата от 1 277,58 /хиляда двеста седемдесет и
седем лева и петдесет и осем стотинки/ лева, представляваща разликата
между платеното обезщетение и дължимото.
Последица от основателността на главния иск е основателност на
акцесорната претенция за законна лихва за забава върху главницата от
1 277,58 лева, считано от 01.06.2023 г. до окончателното й погасяване.
Съгласно чл.228, ал.3 от КТ обезщетенията по този раздел /раздел III, глава
X от КТ/, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се
изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през
който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов
договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят
дължи обезщетението заедно със законната лихва.
В случая процесното трудово правоотношение е прекратено на 18.04.2023
г., поради което дължимия остатък от 1 277,58 лева работодателят е бил
длъжен по закон да изплати на ищцата най-късно на 31.05.2023 г., което не е
сторил. Поради това същият дължи на ищцата и законната лихва за забава
върху сумата, считано от 01.06.2023 г. до окончателното й погасяване.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ответника не се дължат разноски.
Същевременно и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да понесе
отговорността за сторените от ищеца разноски в заповедното и в настоящото
исково производства. В този смисъл ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца: 425,55 лева разноски в заповедното производство /ч.гр.д.
№ 772/2023 г. по описа на РС гр.П./, от които 25,55 лева заплатена държавна
такса и 400 лева адвокатско възнаграждение; 455,00 лева разноски в исковото
производство, от които 25 лева заплатена държавна такса и 430 лева
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда и сторените по делото разноски за възнаграждение
на вещо лице в размер на 150 лева.
Води от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземания на ищцата Л. В. Т.,
ЕГН ********** от град П., ул.“П.“ № **, от „О.Т.“ ООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление град П., ул.“Р. –П.з.“ № *, представлявано от
управителя Р.Р.З., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК с № 427/06.06.2023 г. по ч.гр.д. № 772/2023 г. по описа на РС
гр.П., а именно сумата от 1 277,58 /хиляда двеста седемдесет и седем лева и
петдесет и осем стотинки/ лева, представляваща неплатена част от дължимо
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, във връзка с прекратяване на трудовото
правоотношение между страните поради придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.06.2023 г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА „О.Т.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление град
П., ул.“Р. –П.з.“ № *, представлявано от управителя Р.Р.З., да заплати на Л. В.
Т., ЕГН ********** от град П., ул.“П.“ № **, сумата от 425,55 /четиристотин
двадесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/ лева, представляваща съдебни
разноски в заповедното производство /ч.гр.д. № 772/2023 г. по описа на РС
гр.П./.
ОСЪЖДА „О.Т.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление град
П., ул.“Р. –П.з.“ № *, представлявано от управителя Р.Р.З., да заплати на Л. В.
Т., ЕГН ********** от град П., ул.“П.“ № **, сумата от 455 /четиристотин
петдесет и пет/ лева, представляваща съдебни разноски в настоящото исково
производство.
ОСЪЖДА „О.Т.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление град
П., ул.“Р. –П.з.“ № *, представлявано от управителя Р.Р.З., да заплати по
сметка на Районен съд- гр.П. разноски по делото в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Б., с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7