РЕШЕНИЕ
№ 1290
гр. Пловдив , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя Ив. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20205330111146 по описа за 2020 година
Образувано е по повод на искова молба, подадена от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД срещу В. Н. Г., с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 235, 26 лева, представляваща стойността на разпределена и
доставена топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. за обект, находящ
се в ***************************, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране в съда на заявлението по чл. 410 ГПК /24.06.2020 г.
/до окончателното изплащане на вземането и сумата от 29,52 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 04.12.2018 г. –
23.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № ****/ 29.06.2020 г. по ч.гр.д. № 7166 по описа за 2020 г. на Районен
съд Пловдив, IV- ти гр.с-в.
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото
търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна
енергия на територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че
ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в
************************, има качеството на клиент на топлинна енергия.
Поддържа, че за процесния период 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. била доставена от
ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна
енергия за отопление и топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, както и
услуга за разпределение на обща стойност 235, 26 лева. Сочи се, е върху главницата се
дължи и обезщетение за забава в размер на 29,52 лв. за периода 04.12.2018 г. –
1
23.06.2020 г. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК № ****/ 29.06.2020 г. по ч.гр.д. № 7166 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, IV- ти гр.с-в. Ответникът възразил срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което за ищеца възниква правен интерес от
предявяване на иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 ГПК.
Поради изложеното, моли се така предявената искова претенция да бъде уважена.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника В.Г., с който се
оспорва исковата молба. Възразява, че не дължи претендирата сума, доколкото между
страните липсва сключен писмен договор. Навежда съображения, че качеството на
потребител на услуги по Закона за енергетиката не се предполага, а подлежи на
доказване. Посочва, че от 2007 г. процесният обект е необитаем. Излага доводи, че
между страните са били образувани и други дела, които са завършили с постановени
актове в негова полза. Поради изложеното моли исковата претенция да бъде
отхвърлена. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено
следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 7166/ 2020 г., по описа на Районен съд Пловдив,
IV- ти гр. състав, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД –
гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите,
предмет на настоящото дело е издадена заповед № *****от 29.06.2020 г. Срещу така
издадената заповед за изпълнение на постъпило възражение, предвид което
заповедният съд е предоставил указания на заявителя за предявяване на иск по реда на
чл. 422 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск ( съобщение с
указанията е получено от ищеца на 24.08.2020г., а исковата молба е входирана в съда
на 01.09.2020г. ). Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена
заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид
изложеното, така предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание
чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правнорелевантни факти: наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния
период; че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за обект,
находящ се на адрес: *************; че ищецът е изправна страна по договора, както и
да установи размера на претенциите.
В рамките на настоящия процес, претенцията на ищцовото дружество за главница
се формира от следните компоненти: доставена от ищеца и разпределена от търговеца,
извършващ дялово разпределение, топлинна енергия за отопление и топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация.
На първо място, настоящият съдебен състав счита за нужно да акцентира върху
факта, че не съществува съмнение досежно обстоятелството, че ищецът като енергийно
2
предприятие- доставчик на топлинна енергия, разполага с правото да търси
възмездяване от потребителите в етажната собственост, за стойността на доставената,
съответно разпределената топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост. В
този порядък, не е налице непотърсена услуга, за която не се дължи заплащане ( в тази
насока са и изричните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017
г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС ). По същия въпрос е налице и произнасяне
на Съда на ЕС, IV- ти с-в от 05.12.2019г. по съединени дела С‑ 708/17 и С‑ 725/17,
по отправени преюдициални запитвания. В посоченото решение на съда на ЕС е
отразено, че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците
на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Със същото решение е
прието и че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в
режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се
изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата, пропорционално на отопляемия
обем на неговия апартамент. Предвид изложеното, то настоящият съдебен състав счита
за неоснователно възражението на ответната страна, че процесната услуга е
непотърсена и че се касае за нелоялна търговска практика, упражнявана от ищцовото
дружество.
На следващо място, облигационното правоотношение, което възниква и на което
ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ ( в тази връзка- Решение № 38/ 28.02.2014г. по гр.д. № 7471/ 2013г., по
описа на ВКС, IV- то г.о. ). Общите условия следва да бъдат публикувани в един
централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в
случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ, общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за
публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди
процесния период- в. „Марица“ и в. „Новинар“ / л. 5- 9 от делото/. Изложеното води до
извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването
на общите условия за продажба на топлинна енергия.
За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на
собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в
сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Обстоятелството, че именно
ответникът Г. е титуляр на правото на собственост върху процесния имот е факт, който
не се оспорва и е изрично признат от него ( открито съдебно заседание, проведено на
17.03.2021г.- л. 79 от делото). От това следва, че между страните по спора е възникнало
валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото,
както бе изяснено по-горе, същото възниква с конклудентни действия, предвид
обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството му на
собственик на топлоснабден имот. В този смисъл е неоснователно възражението на
ответника, че не е клиент на топлинна енергия и че между страните не е възникнало
процесното облигационно правоотношение, доколкото липсва писмен договор,
сключен между страните. Действително, в чл. 149 ЗЕ е предвидена писмена форма на
договора, но съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд,
ОСГК, писменият договор, не е форма за действителност, а форма за доказване на
облигаторното правоотношение. Съответно, същият представлява едно от възможните
3
доказателствени средства, регламентирани в ГПК за установяване на договорната
обвързаност между ищеца и ответника. Според настоящия съдебен състав,
присъединяването към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение на
лице – титуляр на вещно право на собственост и наличието на отоплителни тела в
топлоснабдения имот, установява сключването на договор с ищцовото дружество чрез
конклудентни действия. Тоест, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие ( изрично в тази насока- т. 1 от Тълкувателно решение
№ 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК ). В
това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената и
разпределена топлинна енергия.
Предвид гореизложеното, от правна страна не съществува съмнение, че
ответникът е потребител на предоставената от ищцовото дружество услуга, поради
което и за последното съществува право да претендира суми за доставена, съответно
отдадена топлинна енергия, както от отоплителните тела, намиращи се топлоснабдения
имот, така и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения
имот, както и досежно размера на претенцията са приети заключенията на вещите
лица, изготвили съдебно- техническа експертиза и съдебно- счетоводна експертиза.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза,
изготвена от в.л. ****** / л. 114- 119/, което се кредитира от съда като обективно,
пълно и обосновано се установява, че през процесния период от 01.10.2018 г. до
30.04.2019 г., абонатната станция, обслужваща ****************************, е
работила и реално е доставена топлинна енергия към процесната сграда. Посочено е,
че отопляемият обем на имота на ответната страна е 169 м3, като ищцовата страна
правилно е приложила методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в
сгради- етажна собственост. Отразено е и че ищцовото дружество коректно е
отчислявало количества топлинна енергия за технологични разходи в абонатната
станция, обслужваща процесния имот. Отразено е, че в процесния имот са налице 2
броя отоплителни тела тип радиатор и една щранг лира, като всички са присъединени
към топлопреносната мрежа ( заключение на експерта- л. 117 от делото ). Отразено е,
че за двете отоплителни тела тип радиатор не е начислявана компонента за
потребление. По отношение на щранг лирата е посочено, че същата не е снабдена с
индивидуално разпределително устройство ( ИРУ ), поради което именно за нея е
начислявана мощност. Експертът е констатирал, че в имота на ответника е монтирано и
1 бр. водомерно устройство за топла вода, но за него също не е начислявано
потребление ( л. 118 от делото ). В заключението е посочено, че за изчисляване на
отдаденото количество топлинна енергия от щранг лирата е приложена т.6.5. от
„Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“ към Наредба
№ 16-334 за топлоснабдяването (действаща към процесния период ). Посочено е и че за
процесния период, правилно е начислено на ответника количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация. Не е налице разлика между разпределеното
от топлинния счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от ищцовото
дружество.
4
Предвид горепосоченото заключение, то се изяснява, че ищцовото дружество е
доставило топлинна енергия и не е допуснало нарушения при изчисляване на
количеството отдадена топлинна енергия от отоплителните тела в имота и от сградната
инсталация. Вещото лице е посочил, че макар и в имота на ответника да са монтирани
три отоплителни тела ( два броя радиатори и една щранг лира ), то е начислявано
потребление по Наредбата единствено за щранг лирата, предвид факта, че същата
не е снабдена с индивидуално разпределително устройство. Предвид това, след като
върху щранг лирата въобще не е поставено измервателно устройство, то явно е, че
следва да се приложи методиката, разписана в т. 6.5. от „Методика за дялово
разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“ към Наредба № 16- 334 за
топлоснабдяването, съобразно която „за сгради - етажна собственост, в които има
отоплителни тела без уреди за индивидуално отчитане, се прилага екстраполация по
максимален специфичен разход на сградата“. Следва да се посочи и че при налично
функциониращо и присъединено към топлопреносната мрежа отоплително тяло, то
задължение на потребителя е да осигури монтирането на индивидуално отчетно
устройство ( изрично в тази връзка- чл. 153, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 1, т. 2 Закон за
енергетиката ). Предвид изложеното, то правилно е начислено от ищцовото дружество
потребление на топлинна енергия за имота на ответника в размер от 0, 6283 MWh за
периода 01.10.2018г.- 30.04.2019г. (приложение № 1 към СТЕ- л. 119 от делото ).
По отношение на отдадената топлинна енергия от сградната инсталация-
съобразно нормата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 143, ал. 3 от Закон за
енергетиката - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната
енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Вертикалната
топлинна сградна инсталация преминава през всички обекти на сградата и същата се
явява обща част по естеството си. Предвид това, всеки собственик на индивидуален
обект в сградата в режим на етажна собственост, дължи заплащане на частта от
отдадената от нея топлинна енергия, разпределена му съобразно правилата на
Методиката за разпределение на топлинна енергия. Заплащането на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на
топлинна енергия от собствениците, а следва от факта, че сградната инсталация е обща
част по естеството си. Следва да се посочи, че дори и в случаите на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ,
в които потребители в сграда- етажна собственост прекратят топлоподаването в
имотите си, същите остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация.
По отношение на самото разпределение на топлинна енергия:-разпределението
на топлинна енергия е осъществено на база на специалната „Методика за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост”, която се явява
приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването /обн.,
ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./, отменена към настоящия момент, но действала през
процесния период ( към момента действа изцяло новата Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването, но тя не следва да се прилага за процесния
период). В тази връзка не се споделя направеното оспорване на „Методика за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост”. Следва да се
посочи, че същата е обективирана в подзаконов нормативен акт - Наредба за
топлоснабдяването, която е действала през процесния период ( 01.10.2018г.-
30.04.2019г. ) и която регламентира обществените отношения във връзка с
5
топлоснабдяването. Предвид това, при наличието на действащ към процесния период
подзаконов нормативен акт, който урежда тази материя, то за настоящия съдебен
състав съществува задължение да се съобрази с него.
Служебно известен е фактът, че с Решение № 8294 от 26.06.2020 г. на ВАС по а.
д. № 14350/ 2019 г. бяха отменени редица от нормите на горепосочената Наредба за
топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./, но това не следва да намери
отражение в настоящия казус. Както вече бе посочено, Наредбата представлява
подзаконов нормативен акт, като съобразно изричната норма на чл. 195, ал. 1 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение ( тоест, отмяната има действие занапред). Горецитираното решение
на петчленен състав на ВАС е влязло в законна сила на 26.06.2020г., което е доста след
последната дата, за която е формулирана претенция в настоящия процес. За яснота и
пълнота следва да се посочи, че правните последици, възникнали от подзаконов
нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се
уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от
влизането в сила на съдебното решение. Това обаче е страничен въпрос, който не е от
компетентността на настоящия съдебен състав.
Следва да се посочи и че „Методика за дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради – етажна собственост”, инкорпорирана в Наредба за
топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./- отменена понастоящем, не
противоречи на чл. 155, ал. 2 ЗЕ. Методиката определя топлинната енергия за
отопление на общите части на сградата – етажна собственост като разликата между
общото количество топлинна енергия за отопление и сумата от показанията на
индивидуалните топломери, след което се разпределя пропорционално на отопляемия
им обем. Посоченото обуславя не само липса на противоречие с Директива 2012/27/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета, но и напълно съответства с практиката на СЕС,
обективирана в Решение по дело С-708/17 и С-725/17 ( образувано по повод на
преюдициално запитване), съобразно което се допуска национална правна уредба,
която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна
енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Предвид
изложеното, то правилно е начислено от ищцовото дружество топлинна енергия
отдадена от сградната инсталация в размер от 1, 358510 MWh за периода 01.10.2018г.-
30.04.2019г. (приложение № 1 към СТЕ- л. 119 от делото ).
По отношение на размера на дължимите суми: по делото е прието и
заключение на съдебно- счетоводна експертиза, изготвено от в.л. В. /л. 111- 113/, в
която е посочил, че за процесния период , утвърдената от КЕВР цена за топлинна
енергия е 90, 85 лв./ MWh. Отразено е, че стойността на топлинната енергия, доставена
до имота на ответника и отдадена от сградната инсталация в периода 01.10.2018г. до
30.04.2019г. възлиза на 235, 26 лв. с ДДС ( за доставената топлоенергия се дължи 180,
51 лв., услуга дялово разпределение в размер на 15, 54лв. и ставка ДДС върху
посочените суми в размер на 39, 21 лв.). Отразено е, че по партидата на ответника няма
издадени кредитни известия / минусови изравнителни сметки /.
Към момента на изготвяне не заключението и неговото входиране в съда, вещото
лице е съобразило всички налични данни по делото и в счетоводството на ищцовото
дружество, поради което съдът кредитира в цялост заключението.
Предвид гореизложеното, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
6
153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да буде уважен изцяло за
претендираната сума в размер от 235, 26 лева, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия до имота на отвеника за периода 01.10.2018г.- 30.04.2019г.
Основателна се явява и акцесорна претенция с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово
разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който
се отнасят. Главното вземане е в размер на 235, 26 лв. с ДДС, като дължимото
обезщетение за забава върху тази сума за периода от 04.12.2018 г. до 23.06.2020 г.
възлиза на 29, 52 лв., като именно за този размер, искът с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1
ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в
размер на 100 лв. Допълнително, от ищеца са сторени разходи за изготвяне на ССчЕ-
100 лв., СТЕ- 200 лв., държавна такса за исковото производство в размер от 75 лв. и
разноски по заповедното производство в размер от 75 лв.
Предвид изложеното, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ
размер от 550 лв. ( в общата сума на дължимите разноски се включват и тези, сторени в
заповедното производство, тъй като на основание т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за тях исковият съд дължи изрично произнасяне ).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. Н. Г., ЕГН:
**********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, на
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 235, 26 лева, представляваща
стойността на доставена и разпределена топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. –
30.04.2019 г. до недвижим имот, находящ се в ***************************, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 24.06.2020г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 29, 52 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 04.12.2018 г. –
23.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № **** от 29.06.2020 г. по ч.гр.д. № 7166 по описа за 2020 г. на
7
Районен съд Пловдив, IV- ти гр.с-в.
ОСЪЖДА В. Н. Г., ЕГН: **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 550 лева,
представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство и по
заповедното производство по ч. гр. д. № 7166 по описа за 2020 г. на Районен съд-
Пловдив, IV- ти гр.с –в.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок считано
от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
8