РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. ХАСКОВО, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Ж. Р. Х.
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20225600500124 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А Париж
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А клон България Решение №
119/17.12.2021 година, постановено по гр.д. № 338/2021 година на РС
Свиленград в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че дължи на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А сумата от 7246,37лв.за
възнаградителна лихва за период от 20.08.2019г. до 20.07.2021г.за която сума
е издадена Заповед № 260087/25.02.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №153/2021 г. по описа на PC
Свиленград.
Във въззивната жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А
се заявяват оплаквания за необоснованост,неправилност и
незаконосъобразност.Извода на районния съд,че уговореният между страните
лихвен процент противоречи на добрите нрави,тъй като е съобразен и е в
рамките на трикратния размер на законна лихва е неправилен и
незаконосъобразен. Същият е съобразен с разпоредбата на чл.19 ал.4 и 5 от
ЗПК,поради което се явява дължим.Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на друго,с което да се уважи иска.
1
В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в
който се оспорва жалбата като неоснователна.
Хасковският окръжен съд след преценка на доводите в
жалбата и доказателствата по делото и проверка на решението намира
следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и е редовна.
Разгледана по същество – жалбата се явява основателна. При проверка
допустимостта на обжалваното решение съдът не констатира пороци, които
да квалифицират същото като нищожно или недопустимо.
Пред РС Свиленград е предявен иск с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А , че А. Б.
Б. дължи 10336лв главница по договор за потребителски кредит,
18091,,28лв.възнаградителна лихва за периода 20.08.2019г. до 20.07.2026г.,
1346,17лв. мораторна лихва за периода 20.09.2019г. до 16.02.2021г. Съдът е
уважил иска за главница 9650лв., 113,53лв. мораторна лихва ,като е
отхвърлил иска за възнаградителна лихва 18091,28лв. 20.08.2019г. до
20.07.2026г., поради противоречие с добрите нрави.
Въззивникът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А е обосновал
правния интерес от договор за потребителски кредит на стойност
10 000лв.,който поради неплащане на поредни вноски е обявил за предсрочно
изискуем и е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по което
е издадена Заповед № 260087/25.02.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №153/2021 г. по описа на PC
Свиленград.
Производството по установителния иск по чл.422 от ГПСК е
образувано в хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.
За да отхвърли иска за дължимостта на възнаградителната лихва
в посочения размер,съдът е преценил че уговорената възнаградителна лихва
надхвърля законната лихва за забава повече от три пъти.
Спорният момент се концентрира върху дължимостта на
възнаградителна лихва определена в договора за кредит в размер на 36,21%.
Първоинстанционният съд е приел,че така фиксирания размер е над
трикратния такъв на законната лихва от 10%. Следва да бъде споделен този
извод на съда. Действително при определяне на ГПР от страна на кредитора
формално е спазено изискването на чл.19 ал.1 и 4 от ЗПК, но по отношение на
лихвения процент определен на 36,21% е налице несъответствие с добрите
нрави.От друга страна посочването му като абсолютна стойност без да става
ясно как точно е формирана и в какво съотношение участва в определянето
на ГПР.
2
Изложеното не налага ревизиране на атакуваното решение.
Като краен подход при разрешаването на този спор следва да се
отчете пълното съвпадане на фактическите и правни изводи на районния
съд,подробното им мотивиране и достигането на крайния извод,който извод
съвпада и с извода на въззивната инстанция,поради което не се налага
излагане отново на мотиви и съдът препраща изцяло на основание чл.272 от
ГПК към мотивите на първоинстанционния съд,което води до оставяне на
въззивната жалба на без уважение и потвърждаване на първоинстанционното
решение.
За участието на особения представител в производството на
основание чл.47 ал.6 от ГПК вр. чл.78 ал.3 от ГПК се следват разноски ,които
съдът определя в размер на 692лв. съобразно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,които следва да бъдат
заплатени от„БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А.
Водим от горното,съдът.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 119/17.12.2021 година, постановено по
гр.д. № 338/2021 година на РС Свиленград в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А клон България
ЕИК204915054 да заплати на адвокат В.О. като особен представител
адвокатско възнаграждение в размер на 692лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен сроск от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3