№ 458 / 9..7.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.М.
09.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–М., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гражданско дело № 908 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е осъдителен и с правно основание чл.150 от СК.
Ищцата А.Г.Т. xxx, в качеството на майка и законен представител на детето Л. Р. И., чрез пълномощника си адв.Л.А.,xxx предявява срещу ответника Р.И.П. xxx иск с правно основание чл.150 от СК. Поддържа, че с решение постановено на 29.12.2011г. по гр. дело №588/2011г. на РС М. ответникът е осъден да й заплаща като майка и законен представител на детето Л. месечна издръжка в размер на 100.00 лева, считано от 05.10.2010г., като дори през 2017г. по устна договорка между страните, ответникът започнал да заплаща месечна издръжка в размер на 120.00 лева. Към настоящия момент твърди, че са настъпили изменения в обстоятелствата, при които е присъдена горната издръжка, което води до увеличение на необходимостта от повече средства за учебни помагала, облекло и всичко необходимо за дете на тази възраст. В съдебно заседание твърди, че детето е прието ученик в ПМГ гр.М., през учебната 2018/2019 година, специалност „Информационни технологии” и ще живее на квартира в гр.М.. От друга страна твърди, че няма собствено жилище, живее при майка си в с.М., която е и единствения човек, който й помага при отглеждането на детето, а бащата не полага никакви грижи за него, не се интересува от него. На следващо място заявява, че е инвалид с признат % ТНР и доходите й са крайно недостатъчни, за да осигурява увеличените разходи за детето.
Моли съда да постанови решение, с което измени размера на присъдената издръжка, като увеличи същата от 100.00 лева месечно на 200.00 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа вноска до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, както и да й присъди разноските по делото.
Приложила е към исковата си молба писмени доказателства и заявява искания за допълнителни такива.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Р.И.П. xxx, не представя писмен отговор на ИМ и не взема становище по предявения иск. В съдебно заседание редовно призован на основание чл.40, ал.2 ГПК, не се явява и не взема становище по предявения иск.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА по делото са писмени и гласни.
СЪДЪТ, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:
Страните са живяли на съпружески начала до средата на 2007 година, като от съвместното си съжителство имат родено едно дете Л. Р. И., роден на xxxг. в гр.С.. С решение постановено на 29.12.2011г. по гр. дело №588/2011г. на РС М. ответникът е осъден да заплаща на ищцата като майка и законен представител на детето Л. месечна издръжка в размер на 100.00 лева, считано от 05.10.2010г., като дори през 2017г. по устна договорка между страните, ответникът започнал да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 120.00 лева. Към настоящия момент са настъпили изменения в обстоятелствата, при които е присъдена горната издръжка, което води до увеличение на необходимостта от повече средства за учебни помагала, облекло и всичко необходимо за дете на тази възраст, детето е прието ученик в ПМГ гр.М., през учебната 2018/2019 година, специалност „Информационни технологии” и ще живее на свободен наем в гр.М.. Майката не притежава собствено жилище, живее при майка си в с.М., която е и единствения човек, който й помага при отглеждането на детето, а бащата не полага никакви грижи за него, не се интересува от него. Майката е инвалид с признат 62 % ТНР и доходите й са крайно недостатъчни, за да осигурява увеличените разходи за детето.
От момента на постановяването на решението за изменение размера на дължимата месечна издръжка до момента на предявяване на настоящия иск са изминали повече от шест години, през което време без съмнение са настъпили изменения в обстоятелствата, обуславящи условията на живот в страната, като се има предвид, че към посочения момент детето Л. вече ще е ученик в осми клас за учебната 2018/2019 година в гр.М..
Нуждите на детето от средства за издръжка, с оглед израстването му, не само за храна и облекло, но така също и за учебни помагала, които в тази степен на обучение се закупуват от родителите, за задоволяване на културни потребности, спорт, забавления и други странични занимания, с оглед изграждането му като личност, посещения на извънкласни форми и др.п. са се увеличили.
От събраните доказателства за възможностите на двамата родители да дават издръжка се установява следното:
За майката, ищцата по делото, са налице писмени доказателства, че получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 170.00 лева. От приложения социален доклад по делото се установява, че ищцата от началото на юни 2018 година работи като готвач в хотел В. гр.М., като работната й заплата е в размер на 600 лева.
За бащата, ответник по делото, няма писмени данни дали работи и какви месечни доходи реализира.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава по един категоричен и небудещ съмнение начин от събраните по делото писмени доказателствени средства.
По силата на чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Размерът на издръжката по силата чл.142, ал.1 СК се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка на основание чл.150 СК може да бъде изменена или прекратена. Конкретният размер на издръжката, която всеки родител дължи на своите ненавършили пълнолетие деца се определя съгласно чл.142,ал.1 и ал.2 в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя, като минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата, която към момента е 510.00 лева или минималния размер на месечната издръжка към настоящия момент е 127.50 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че към деня на предявяване на иска безспорно е налице нарастване на нуждите на детето от повече средства за издръжка.
От гледище на съдебна практика, възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, съгласно (т.5 от П 5 – 7 – Пл.ВС).
Двамата родители ще дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето (т.7 от П 5 – 70 – ПлВС).
Съдът намира, че в случая са налице условията за определяне издръжка в по-висок размер, тъй като са налице изменени обстоятелства по см. на чл.150 от СК – увеличени потребности на нуждаещото се от издръжка дете.
Като взе предвид възрастта на детето и несъмнената му нужда от повече средства за покриване на увеличените потребности и съобразявайки възможностите на родителите да дават издръжка съдът намира, че за задоволяването на тези потребности (без такива с луксозен характер) необходимият минимум съставлява 330.00 лева на месец, която сума обаче следва да се осигурява от двамата родители, като ответникът следва да участва съответно със сумата от 180.00 лева, а майката ще покрива останалата част от необходимата месечна издръжка в размер на 150.00 лева, която е в по-малък размер, тъй като последната като родител, при когото детето живее, ще упражнява и ежедневните и непосредствени грижи по неговото отглеждане, възпитание и духовно израстване.
По разбиране на този съдебен състав, така определения размер на издръжката е съобразен както с най-необходимите нужди на детето, така и с възможностите на неговите родители и не би поставило под заплаха осигуряването на тяхната собствена издръжка.
Ето защо и предвид гореизложеното съдът намира, че са налице условията на чл.150 СК и в този смисъл ответникът би могъл в изпълнение на задължението си по чл.143, ал.2 СК да заплати вместо по 100.00 лева – по 180.00 лева месечно за издръжка на сина си Л. Р. И., като останалата част от издръжката на детето ще се осигурява от майката. Ето защо и на основание гореизложеното размерът на присъдената по гр.д. № 558/2011г. на РС–М. издръжка е наложително да бъде съответно увеличен, считано от деня на предявяване на иска до настъпване на законоустановени причини или условия за нейното изменение или прекратяване. За разликата над уважения до заявения размер предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд–М. сумата 115.20 лева държавна такса върху увеличения размер на издръжката, а така също и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а в полза на НБПП сторените от ищцата разноски за изплащане на адвокатски хонорар в размер на 80.00 лева.
Водим от гореизложените мотиви, Районният съд
Р Е Ш И :
На основание чл.150 СК ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка по гр.д.№ 558/2011 г. по описа на Районен съд–М., като:
ОСЪЖДА Р.И.П. xxx, ж.к.К. п., ул.П. бл.3. вх.Б. ет.9. ап.6. ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАЩА на Л. Р. И. ЕГН xxxxxxxxxx, със съгласието на майката А.Г.Т. ЕГН xxxxxxxxxx, вместо по 100.00 лева – по 180.00 лева месечна издръжка, считано от 24.04.2018г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното й изплащане до настъпване на законоустановени причини или условия за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения до пълния заявен в размер на 200.00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.И.П. xxx, ж.к.К. п., ул.П. бл.3. вх.Б. ет.9. ап.6. ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД–М. дължимата държавна такса в размер на 115.20 лева за присъденото увеличение на издръжката, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Р.И.П. xxx, ж.к.К. п., ул.П. бл.3. вх.Б. ет.9. ап.6. ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ в полза на НБПП, разноските по делото в размер на 80.00 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на основание чл.242, ал.1 от ГПК, но същото може да се обжалва пред Окръжен съд М. в двуседмичен срок, считано от деня на обявяването му – 18.07.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: