Р Е Ш Е Н И Е
№183
гр. Велико
Търново,29.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, втори касационен състав, в публично заседание на двадесет
и пети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНАТОНЕВА ЕВТИМ БАНЕВ
При
секретаря Д.С.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Светлана Иванова, разгледа
докладваното от съдия Костова касационно
НАХД № 10260/2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба на С.И.М.
*** против Решение № 321/28.6.2019г.. постановено по НАХД 771/2019г. по описа
на Районен съд Велико Търново, с което е потвърден като законосъобразен
Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 1091434/3.12.2015г. на ОАД на МВР
В.Търново, с който на касатора на основание чл.189, ал 4 във вр. с чл. 182,
ал.2 ,т.3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21,ал.2 от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 100 лева.
В касационната жалба се релевират оплаквания за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и на процесуалните
правила – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата
на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Не става ясно по
един безспорен начин дали нарушението е установено и заснето в отсъствие на
контролен орган.Позовава се на Тълкувателно решение № 1/ 26.2.2014г. по
тълк.д.№ 1/2013г. на Общото събрание на ВАС, съгласно което нарушенията от вида
на последното могат да се установяват само със стационарна камера. Налице са
също така нередовности по чл.189, ал 4 от ЗДвП досежно описание на нарушението
и нарушената разпоредба. Това само по себе си е основание за отмяна на ЕФ с
оглед строго формалния му характер. Наказващият орган е претендирал като
фактически обстоятелства извършването на нарушението извън населеното място, а
е квалифицирал деянието като осъществено в населено място, прилагайки
относимите чл. 182, ал.2 от ЗДвП за последното и съответната санкционна такава.
Следователно е налице несъответствие между фактическото и юридическото
формулиране на нарушението , довело до визирания по- горе порок на електронния
фиш от формална страна. По този начин било нарушено правото й на защита. Освен
това липсват доказателства по делото , че в посоката на движение на
жалбоподателката към момента на заснемане нае имало предварително обозначаващ
пътен знак за използване на техническо
средство контрол. Счита, че е изтекла тригодишна погасителна давност ,
доколкото производството е започнало с установяване на административното
нарушение 3.12.2015г. е ЕФ е връчен едва на 4.4.2019г.
В съдебно заседание, касаторът – редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба,
Областна дирекция на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико
Търново, заема становище за неоснователност на касационната жалба. Не са налице
твърдените в нея нарушения при издаване на ЕФ. Липсват и сочените противоречия
между фактическото и юридическо формулиране на нарушението. От съдържанието на
самия ЕФ се опровергава твърдението, че в него липсва посока на автомобила.
Неоснователно е и възражението за изтекла давност, както правилно е посочено и
от самата касаторка абсолютната давност е 4 години и 6 месеца и към настоящия
момент не е изтекла, а електронния фиш е издаден в срока по чл. 34 от ЗАНН от
установяване на нарушението, извършено на 3.12.,а фишът е издаден на 7.12.По
тези съображения моли да бъде оставено в сила решението на районния съд.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата
на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима
за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието
на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото дело е Решение №
321/28.6.2019г.. постановено по НАХД 771/2019г. по описа на Районен съд Велико
Търново, с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш за налагане на
глоба Серия К № 1091434/3.12.2015г. на ОАД на МВР В.Търново, с който на
касатора на основание чл.189, ал 4 във вр. с чл. 182, ал.2 ,т.3 от ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 21,ал.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер
на 100 лева.
За да постанови този резултат ВТРС е установил
следната фактическа обстановка: на 3.12.2015г. в 15,57 часа на ПП І-4 /София –
Варна/, км 133+490 в посока Варна , при ограничение от 60 км/ч. за движение
извън населено място, въведено с пътен знак ПЗ В-26 и допълнителен Е-24, с АТС
тип стационарна система „ERS400 е заснето движението на
МПС „Фолксваген пасат „ с рeг.№ ***. собственост на касатора, със скорост от 89км/ч. (с отчетен толеранс
от минус 3 км/ч.), при което е фиксирано превишение на скоростта от 23 км/ч. За
посоченото нарушение е изготвен снимков материал, приложен като веществено
доказателство стр. 10 от въззивното дело. ВТРС е приел, че стационарната видео- радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е одобрен тип , вписан
под № 4823 в публичния регистър към БИМ на одобрените за използване типове
средства за измерване със срок на валидност до 6.10.2019г. От приложения по
делото препис от протокол за проверка № 128 от 13.05.2016г. съдът е установил,
че стационарната видео- радарна система за наблюдение отговаря на
метрологичните изисквания.
Съдът е установил от приетото като доказателство
по делото предложение рег.№ 366р-8181/21.05.2015г. от Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР до Директор на ОД на МВР и от данните на интернет
страницата на МВР, общодостъпна, че
мястото е било предварително посочено като такова за контрол на скоростта със
стационарно видео- радарна система, по реда предвиден от Наредба № 8121 з
532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
министъра на вътрешните работи.
При така
установеното от фактическа страна, въззивният съд е приел, че от формална страна ЕФ съдържа всички изискуеми съгласно чл.
189, ал. 4 от ЗДвП реквизити; нарушението е безспорно установено от приложената
разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал;
жалбоподателят не е представил попълнена писмена декларация, че друго лице е
управлявало автомобила – съобразно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП;във вр. с чл.188 от ЗДвП нарушението е доказано от обективна
и субективна страна; формиран е извод за правилност на квалификацията на
извършеното нарушение и законосъобразност на наложеното наказание, определено
от закона Съдът е приел, че нарушението е доказано със заснето техническо
средство т..е не е налице човешка намеса при установяването му, като този факт
е категорично доказан в хода на производството. С оглед на установените по
делото факти съдът е приел, че в касаторката е нарушила действително забраната
на чл. 21, ал.2 от ЗДвП , движейки се със скорост от 89 км/ ч след приспаднат
толеранс при ограничение от 60 км/ ч извън населено място, въведено с пътен
знак В -26 и допълнителен знак Е-24 , поради което правилно и законосъобразно й
е било наложено наказание на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182 , ал.2,т.3
от ЗДвП .
Така постановеното решение е правилно.
Касационната жалба, с оплакванията, така както са формулирани в нея, е
неоснователна.
Законът за движението по
пътищата съдържа законова презумпция относно субекта на административни
наказания в разпоредбата на чл. 188 – собственикът или този на когото е
предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното с него
нарушение. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната
отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от
разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на
собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е
управлявал автомобила. Тук
следва да се уточни, че целта на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е да се създадат
механизми, които да позволят в крайна сметка да бъде наказан извършителя на
нарушението, а той е водачът на автомобил към датата и часа, когато е
констатирано нарушението. В съответствие с тази цел не само собственикът, но и
всяко друго лице, на което е съставен електронен фиш може в 14-дневен срок от
връчване на фиша да представи пред органа писмена декларация с данни на лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В тази
връзка, както се посочи по- горе касаторът
не предоставя данни за друго лице, което е управлявало автомобила при
заснемане на нарушението, поради което и не може да се приеме, че приложение
намира процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Следователно правилно е била
ангажирана неговата административна отговорност в качеството му на собственик
на автомобила, при липса на подадена декларация, че друго лице е било водач на
МПС към датата на нарушението.
Настоящата инстанция
изцяло споделя доводите на ВТРС относно реквизитите на ЕФ. По силата на чл.
.189, ал.11, ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. Това приравняване обаче е само относно последиците,
с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни
фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно
процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в
разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив, съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС,
собственика, на когото е регистрирано това превозно средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините
за доброволно плащане. Правилно ВТРС е приел, че горепосочените реквизити, са
налице в издадения електронен фиш и доколкото разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е специална спрямо разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, същият не е
незаконосъобразен, поради липса на дата на издаването му, подпис на орган, срок
за обжалване и други. Неоснователен е доводът на касатора, че по делото не
става ясно по един безспорен и категоричен начин дали нарушението е установено
и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. Именно
фактът, че се касае за заснемане на нарушение със стационарна камера за
наблюдение, поставена неподвижно на посоченото о в ЕФ географско място е
достатъчно доказателство, че това е станало в отсъствие на контролен орган,
поради което правилно въззивният съд не е събирал доказателства в тази насока.
Неточно е цитирането на Тълкувателно решение № 1/ 26.2.2014г. по тълкд.д.
№1/2013г. на Общото събрание на колегиите на ВАС, доколкото нее било спорно по
делото, че се касае за стационарна радарна система. Не се констатира от
настоящата инстанция и твърдия порок от формална страна по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП досежно описание на нарушението и виновно нарушените законови разпоредби.
Достатъчно ясно в ЕФ е посочена както обстоятелствата- и приложимата санкционна
норма. Посочени са изискумите дата,точен час на нарушението, регистрационния
номер на МПС, място, скорост на движение
при съществуващо конкретно посочено ограничение. С оглед на което нарушението е
достатъчно подробно описано, поради което е била дадена възможност на
касаторката да разбере за какво й е повдигнато административно обвинение и по
този начин не е ограничено правото й на защита. Не е налице и твърдяното
несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на нарушението. Безспорно
се касае за движение със скорост над законовоустановената извън населеното
място, като правилно е приложена санкционната норма на чл. 182, ал 2 от ЗДвП,
която визира именно това. Следователно неоснователно е и възражението за
нарушено право на защита да научи в какво е обвинена. Твърдението, че Лицето е
лишено от възможността да оспорва констатациите към момента на тяхното
установяване, е неприложимо в конкретната хипотеза ,доколкото както се посочи
по- горе се касае за едно специално производство по издаване на електронен фиш,
което дерогира общото такова, при което не се съставя АУАН, по който да се
подават възражения.Съдът подкрепя становището на ВТПОП, че от съдържанието на
самия електронен фиш се опровергава твърдението на касаторката, че в него
липсва посока на движение на автомобила.
Неоснователно е и
възражението за изтекла погасителна давност. Към датата на приключване на
устните състезания не е изтекла и абсолютната погасителна давност по чл. 80 от НК,приложим по силата на чл.11 от ЗАНН. Доколкото давността е материално правен
институт, съдът е намерил, че следва да се приложи нормата действаща към
момента на извършване на деянието. След като от 9.04.2010г. посочения текст на
чл. 80, ал 1 т. 5 от НК е изменен, и абсолютната давност във вр-. с чл. 81 , ал
3 от НК е увеличена от три на четири години и шест месеца, за всички деяния,
наказуеми с „Глоба“, то този срок не е изтекъл в конкретния казус, тъй като
датата на извършване на нарушението е 3.12.2015г. Настоящият състав намира, че и към датата на устните състезания по
настоящото дело горепосочената абсолютна давност, започнала от 3.12.2015г. не е
изтекла. Следователно и на това основание не може да бъде отменен оспорвания
пред въззивната инстанция електронен фиш. .
.,
ВТРС правилно е приел,
че е спазен от АНО материалния закон, тъй като деянието е субсумирано под
съответната правна норма на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, след съответно приспаднат
толеранс от 3%, наложеното наказание е предвидено в съответната санкционна
норма чл. 182, ал.2 т. 3 от ЗДвП- такова в абсолютен размер от сто лева, което
наказание съответства на целите , визирани в нормата на чл.12 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В.
Търново
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 321/28.6.2019г.. постановено по НАХД 771/2019г. по описа на Районен съд
Велико Търново, с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш за
налагане на глоба Серия К № 1091434/3.12.2015г. на ОАД на МВР В.Търново, с
който на С.И.М. *** против на основание
чл.189, ал 4 във вр. с чл. 182, ал.2 ,т.3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.
21,ал.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.