О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1628
Град Пловдив, 09 август 2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на девети август две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
като разгледа
административно дело № 1940 по описа
на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.159 АПК.
Образувано е по жалба на „Месокомбинат – Асеновград“
ООД против заповед № 03-РД/3387 от 24.08.2018 г. на изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“.
Съдът намира, че е сезиран с недопустима жалба, която
е просрочена и по която не дължи произнасяне по същество.
От представената преписка се установява, че оспорената
заповед е съобщена на дружеството на 04.09.2018 г. (известие за доставяне). На
17.09.2018 г. (входирана в ДФЗ) дружеството е подало
жалба до министъра на земеделието, храните и горите. С писмо от 18.10.2018 г.
на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ жалбата е изпратена по компетентност на
министъра и в същия ден е входирана в МЗХГ. Със
заповед № РД20-115 от 19.03.2019 г. министърът на земеделието, храните и горите
е оставил без уважение жалбата на „Месокомбинат – Асеновград“ ООД.
При тези факти съдът намира, че жалбата е просрочена,
защото съгласно чл.97, ал.1 АПК в двуседмичен срок от получаване на преписката,
когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да
разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което
обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като
незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. А
съгласно чл.97, ал.5 АПК,
когато
компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по
ал.1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез
административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване
по съдебен ред
Следователно в настоящия случай министърът е получил
окомплектованата жалба с административната преписка на 18.10.2018 г. и срокът
за неговото произнасяне е бил до 01.11.2018 г., четвъртък, работен ден. От 02.11.2018
г. за дружеството-жалбоподател е започнал да тече срокът за обжалване на
първоначалния акт – заповед № 03-РД/3387 от 24.08.2018 г. на изпълнителния
директор на ДФЗ, който срок също е 14-дневен по правилото на чл.149, ал.3 АПК,
според който, когато актът е бил оспорен по административен ред, срокът по ал.1
започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е
произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл – от крайната дата, на
която е следвало да се произнесе. Т.е., срокът за обжалване е изтекъл на 16.11.2018
г., петък, работен ден. Жалбата е подадена едва на 10.04.2019 г., т.е., почти пет
месеца по-късно, след изтичане на
преклузивния 14-дневен срок за обжалване.
Без правно значение за преценката за спазване на срока
за обжалване е произнасянето на министъра със заповед № РД20-115 от 19.03.2019
г., тъй като това произнасяне е направено след определения от закона 14-дневен
срок. Законът не може да търпи непразноти или да толерира неглижиране
на интересите на заинтересованите лица от страна на администрацията, какъвто е
настоящия случай (министърът се е произнесъл пет месеца по-късно след сезирането
му), и за заинтересованите лица трябва да е ясно по какъв начин и в какви
срокове могат да оспорват актовете, които ги засягат неблагоприятно. В случая и
предвид нормата на чл.149, ал.3, във връзка с чл.97, ал.1 АПК, жалбоподателят е
следвало да подаде своята жалба най-късно на 16.11.2018 г. Следователно
подадената на 10.04.2019 г. жалба се явява просрочена, подадена след изтичане
на преклузивния срок по чл.149, ал.3 АПК, с изтичането на който се погасява
самото право на жалба да се търси и получи съдебна защита.
Спазването на преклузивните срокове за обжалване е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, за
наличието на която съдът е длъжен да следи служебно. Нейната липса обуславя
недопустимост на жалбата и налага оставянето й без разглеждане, а образуваното
съдебно производство следва да се прекрати.
С оглед изхода на делото основателно е искането на
процесуалния представител на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение
на основание чл.143, ал.4 АПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, като следва да
бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на ДФЗ сумата 100 лева.
Затова и на основание чл.159, т.5 АПК Административен
съд Пловдив, І отделение, ІV състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на „Месокомбинат –
Асеновград“ ООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Васил Левски“ № 244, представлявано от управителя Ц.С.М., против заповед №
03-РД/3387 от 24.08.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 1940 по описа на Административен съд Пловдив за 2019 година.
ОСЪЖДА „Месокомбинат – Асеновград“ ООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Васил Левски“ №
244, представлявано от управителя Ц.С.М., да заплати на Държавен фонд
„Земеделие“ сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Връща административната преписка (поради липса на
необходимост от същата) с изключение на приложените към писмото от 08.08.2019 г. писмени доказателства.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: