Присъда по дело №4718/2013 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 248 от 16.08.2013г. постановена по НОХД
№ 4718/2013г. по описа на ПРС, ХХ н.с.

 

Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Ч.М.П. с ЕГН: ********** за това, че на 13.08.2013г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон, марка „****” с ИМЕЙ: *********, на стойност 460 лева и 1 брой мобилен телефон, марка „****” с ИМЕЙ: ***** – на стойност 210 лева, ведно със СИМ – карта на „****” с ваучер – на стойност 2,70 лева, всичко на обща стойност 672,70 лева, от владението на Б.В.Г., с ЕГН: ********** от гр. Пловдив, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК.

По искане на подсъдимата и нейния защитник, съдът допусна предварително изслушване на страните по реда на чл. 370, ал. 1, във вр. с  чл. 371 т. 2 от НПК.

            В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението  и по отношение на реализирането на наказателната отговорност  предложи на подсъдимия да бъде наложено наказание  при условията на чл. 58а от НК, а именно – три години лишаване от свобода, което да се редуцира с 1/3 съобразно цитираната разпоредба и да се определи в размер на две години лишаване от свобода, което подсъдимия да изтърпи при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

            Подсъдимият П. в съдебно заседание, призна вината си и декларира, че  желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване. Изрично заяви, че не оспорва фактическата обстановка изложена в Обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства по посочените в него факти. Моли  съда да му наложи по-леко наказание.

            Назначения на подсъдимия служебен защитник – адв. Р. моли съда при определяне наказанието на подсъдимия да отчете наличието на  многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, а именно – признанието за вината, изразеното съжаление за извършеното, ниската стойност на отнетите вещи, обстоятелството, че не се е разпоредил с предмета на престъплението непосредствено след извършването му и изразеното желание да работи и да се поправи. Счита, че наказание в размер на една година лишаване от свобода ще способства за поправянето на подсъдимия и ще постигне целите на личната и генералната превенция.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Ч.М.П. е роден на ***г***, живущ ***, **, с ** гражданство, с начално образование, безработен, осъждан, неженен, с ЕГН: **********.

С Присъда по НОХД № 521/2007г. по описа на Пловдивския районен съд, влязла в сила на 11.07.2008г. подсъдимия П. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, предл. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, извършено на 14.01.2007г., като му е наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На 13.08.2013г. около 19.00 часа свидетелката Б.Г. била на работа в кафене „Ф.” находящо се в гр. П., ул. „К.” № *. Наложило й се да влезе в съседно помещение – хранителен магазин, до който се стигало през преходна врата, разположена до бар – плота. По същото време в кафенето влязъл подсъдимия П.. Видял, че помещението е празно, както и че от другата страна на бара, на по – ниския плот са оставени два броя мобилни телефони – 1 брой мобилен телефон марка „*****” с ИМЕЙ: ******* на стойност 460 лева и 1 брой мобилен телефон марка  „*****” с ИМЕЙ: ***** на стойност 210 лева, съдържащ СИМ карта на *** с ваучер на стойност 2,70 лева, всичко на обща стойност 672,70 лева. Същите мобилни телефони били собственост на св. Б.Г.. Подсъдимият П. се пресегнал през плота и взел описаните мобилни телефони, след което излязъл с тях от кафенето и се отдалечил. Междувременно св. Г. се завърнала на работното си място и установила липсата на собствените си вещи. Същата веднага отишла във Второ РУП гр. Пловдив, където подала сигнал за извършеното престъпление. На мястото на произшествието заедно със св. Г. бил изпратен полицейския служител В.Б., който извършил преглед на записите от охранителните камери. След като прегледали записите двамата се отправили отново към районното управление със служебния автомобил. В района на бензиностанцията, намираща се до ЖП прелеза на бул. „П.Ш.” и бул. „К.”, св. Б. забелязал подсъдимия П., като лице, отговарящо на записите от охранителните камери. Св. Б. спрял служебния автомобил, приближил се до подсъдимия, като се легитимирал. В този момент П. се опитал да побегне, като избутал св. Б. назад, но последния успял да го задържи прилагайки физическа сила. В подсъдимия П. били намерени мобилните телефони, които малко по – рано отнел от владението на св. Г.. В последствие същия бил отведен във Второ РУП – Пловдив за изясняване на случая, където бил задържан.

За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

            Гореописаната фактическа обстановка се установи по категоричен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от обясненията на подсъдимия, дадени в досъдебното производство и самопризнанията му, направени в хода на съкратеното съдебно следствие,  от показанията на свидетеля В.Б. и св. Б.Г., дадени в хода на досъдебното производство, които подкрепят направените самопризнания от подсъдимия и са събрани по реда, предвиден в НПК, както и от писмените доказателства, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал –заключението на съдебно – оценъчната експертиза, справка съдимост, характеристична справка, протокол за доброволно предаване, гаранционна карта и протокол за оглед на веществени доказателства.

От доказателствената съвкупност по делото, която кореспондира напълно с направените в хода на съдебното производство самопризнания от подсъдимия, по безсъмнен начин се установи осъществяването на инкриминираното деяние, времето, мястото, механизма на извършване на престъплението и неговото авторство в лицето на подсъдимия П..

            Съдът кредитира изцяло показанията на св. Б. и Г., които взаимно си кореспондират и се подкрепят напълно от всички останали писмени доказателства. Показанията на цитираните свидетели са непротиворечиви, логични и последователни, изясняващи в различни аспекти, но ясно и подробно престъпната дейност на подсъдимия.

            Възприема и заключението на съдебно –оценъчната експертиза, като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания, отговарящо пълно на поставените въпроси и неоспорено от страните.

             В тази насока и при постановяване на присъдата си, съдът се ползва от самопризнанието на подсъдимия Ч.П., което в контекста на гореобсъденото изцяло се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

            ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка  Съдът зае  становище, че с деянието си  подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, като на  13.08.2013г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнениеот на което не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон, марка „****” с ИМЕЙ: ****, на стойност 460 лева и 1 брой мобилен телефон, марка „****” с ИМЕЙ: ****– на стойност 210 лева, ведно със СИМ – карта на „***” с ваучер – на стойност2,70 лева, всичко на обща стойност 672,70 лева, от владението на Б.В.Г. , с ЕГН: ********** от гр. Пловдив, с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна подсъдимият П. на инкриминираната дата  в гр. Пловдив е изпълнил обективните съставомерни признаци на престъплението „кражба”. Същият е отнел чужди движими вещи, установени по вид и стойност от доказателствата по делото, без съгласието на владелеца.  П. е прекъснал фактическата власт упражнявана от Г. до момента на престъпното посегателство върху отнетите вещи и е установил своя фактическа власт върху тях.

От значение за правната квалификация на деянието е осъждането на П. с Присъда, постановена по НОХД № 521/2007г. по описа на Пловдивския районен съд, влязла в сила на 11.07.2008г. подсъдимия П. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, предл. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, извършено на 14.01.2007г., като му е наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Визираното осъждане обуславя квалификацията на настоящото престъпление, като извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК.

 

 

 

От субективна страна деянието е извършено от П. при форма на вина пряк умисъл, като подсъдимия е съзнавал  общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е желаел настъпването им. Това се установява, както от деятелността на същия, така и от направените самопризнания, които се подкрепят от всички гласни и писмени доказателства.

             При индивидуализиране на наказанието за осъщественото от подсъдимия престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените самопризнания и критичното отношение към извършеното, оказаното съдействие на разследването и възстановяването на вредите от престъплението, а като отегчаващи обстоятелства отчете лошите характеристични данни и конкретно – предишните осъждания, които не се отразяват на правната квалификация на деянието и употребата на алкохол и психотропни вещества, което макар да е способствало за намаляване  задръжките на подсъдимия, не спада според съда към смекчаващите отговорността му обстоятелства, тъй като същият сам се е привел в това състояние. Като анализира тези обстоятелства настоящия съдебен състав стигна до извод, че наказанието на подсъдимия П. следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства -  в минималния предвиден за извършеното престъпление размер на наказанието лишаване от свобода – две години.

В настоящия казус – производството е проведено и е приключило по реда на глава ХХVІІ – ма от НПК – предварително изслушване по реда на чл. 370, ал. 1, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. Съгласно разпоредбата на  чл. 373 ал. 2 при постановяване на осъдителна присъда в тази хипотеза съдът следва да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Определеното от съда при условията на чл. 54 от НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в  размер на ДВЕ ГОДИНИ, на основание чл. 58а, във вр. с чл. 373, ал. 3 от НПК следва да се намали с 1/3, поради което и на подсъдимия следва да се определи и наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

Според преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и в най – голяма степен би способствало за постигане на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.

При обсъждане на въпроса за изпълнението на така наложеното на подсъдимия П. наказание съдът отчете приложеното свидетелство за съдимост, от което е видно, че същият е осъждан преди инкриминираното деяние с влезли в сила присъди на лишаване от свобода, чието изпълнение не е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, едно от които обуславя и квалификацията на настоящото престъпление, като извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на б. „а” от НК. Изложеното мотивира съда да приеме, че, че в конкретния казус е налице хипотезата на чл. 61, т. 2, във вр. с чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, поради което и постанови така наложеното наказание лишаване от свобода, подсъдимия да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от НК от така наложеното на подсъдимия П. наказание „лишаване от свобода”, съдът приспадна времето, през което същият е бил задържан на основание чл. 63 от ЗМВР за срок от 24 часа  - на 13.08.2013г. и по реда на НПК – за срок от 72 часа, считано от 14.08.2013г.

По отношение на вещественото доказателство – 1 бр. СД – R, марка „***” 700 МВ, приложено по делото, съдът постанови след влизане на присъдата в сила да се върне на лицето, предало същия доброволно, а именно – П.А.А. с ЕГН: **********.

Причините за извършване на престъплението се коренят в отслабване на моралните задръжки на подсъдимия, ниска правна култура, незачитане на чуждата собственост, на установените правила и норми за нейното опазване, както и желание за лично облагодетелстване.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия съдът възложи заплащането на направените по делото разноски в размер на 30 лева.

            По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

             

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРГИНАЛА!

Т.К.