Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. София, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА
при секретар И.
Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 6465 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от Я.И.З. срещу П.на Р.Б.осъдителни
искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Ищецът Я.И.З. твърди, че му е повдигнато обвинение за
престъпления по чл.172а, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК. Сочи, че с
постановление за привличане на обвиняем от 15.10.2014 г. по досъдебно
производство (ДП) № 130/2013 г. по описа на ГД „КП“, гр. София, е бил привлечен
в качеството на обвиняем за извършване на престъпления по смисъла на чл.172а, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, за
това че в периода от 21.10.2011 г. до 23.10.2011 г. в гр. София, при условията
на продължавано престъпление посредством интернет страница “www.bulgarsoft.com”
и електронна пощенска кутия “mail@ bulgarsoft.com” разпространил чужди обекти на авторското право без
необходимото по закон съгласие на носителя на авторските права – „Майкрософт Корпорейшън – Компания,
САЩ“.
На 24.11.2014 г. Софийска районна П.внесла обвинителен акт и
в било образувано НОХД № 21885/2014 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 122-ри
състав, което приключило с оправдателна присъда на 15.03.2017 г., с която Я.И.З. е признат за невинен и е оправдан по предявеното
обвинение. Оправдателната присъда е протестирана пред
Софийски градски съд, въпреки че пред първата инстанция прокурорът от СРП не е
поддържал обвинението в съдебно заседание. По подадения протест е образувано
ВНОХД №217/2020 г., НО, СГС. С решение №293/04.05.2020 г. постановено по ВНОХД
№217/2020 г., НО, СГС е потвърдена присъдата от 15.03.2017
г. по НОХД № 21885/2014 г. по описа на СРС, НО, 122-ри състав.
Ищецът твърди, че съдебното производство продължило през
изключително дълъг период от време за такъв казус с неголяма сложност. Излага
твърдения, че обвинението в извършено престъпление му е причинило неимуществени
вреди, изразяващи се в страдания, ежедневен стрес, чувство за безнадеждност и
затруднен житейски ритъм, уронен престиж и авторитет пред роднини, колеги и
приятели, които имали отражение и към датата на предявяване на исковата молба.
Ищецът сочи, че е бил принуден да търпи негативните последици на човек, обвинен
в извършването на тежки умишлени престъпления. През целия период на
наказателното производство, ищецът бил ангажиран да участва в действията по
разследване в досъдебното производство, както и в проведените съдебни
заседания, на които присъствал лично. Всяко от заседанията ищецът преживявал
психически, тъй като до този момент бил с установен социален статус - висше
образование, народен представител от Шестото ВНС, управител на търговско
дружество с безупречна репутация, добро семейство, приятели, колеги. През
всички тези години, въпреки опитите му да продължи нормално живота си и да
изпълнява останалите житейски задължения, се установило състояние на траен
психически стрес. Поради враждебността на околната среда ограничил социалните
си контакти, променил обичайния си начин на живот и се чувствал в безизходица.
Променило се отношението и на неговите близки, познати, роднини, които били
повлияни от мащабността на наказателния процес и у същите било насложено
негативно и укорително отношение към ищеца. Процесът бил широко отразен в
медиите, като по този начин бил уронен престижа на ищеца.
Излага твърдения за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в претърпени загуби и пропуснати ползи, тъй като до привличането му като
обвиняем на 28.01.2014 г. активно работил като управител на дружеството „З. и
синове“ ЕООД. Сочи, че в резултат на психологическия натиск, свързан с
повдигнатото обвинение, били влошени работоспособността му и управленския му
капацитет, които довели до лоши управленски решения и груби грешки при
управлението на собствения му бизнес.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение,
с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 40 000.00 лева, обезщетение
за причинените неимуществени вреди и 40 000.00 лева, обезщетение за
причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.07.2020
г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът претендира и направените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът П.на Р.Б.оспорва претенциите. Посочва, че няма доказателства за
реално претърпени неимуществени вреди. Ответникът възразява и срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като
сочи, че същото е завишено, не съответства на чл. 52 ЗЗД,
на трайната съдебна практика и на обществено-икономическите условия в страната.
Сочи, че размерът на обезщетението се определя по справедливост, като се преценяват
негативните последици върху личността и психиката на лицето, срещу което е
упражнено наказателна репресия. В настоящия случай, липсвали доказателства за
пряка причинна връзка между твърдените негативни последици и общото състояние
на ищеца. Изложените в исковата молба обстоятелства не сочели необичайно
претърпени неудобства във връзка с воденото наказателно производство.
Съдът, като прецени относимите
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Прокурорска преписка №54066/2011 г. по описа
на СРП е образувана по сигнал от „Сдружение на издателите на бизнес софтуер“ до ГДБОП-МВР, с оглед данни за извършено престъпление от
общ характер – незаконно разпространение на бизнес софтуер без съгласието на
носителите на авторски права.
С
постановление от 02.03.2011 г. на СРП е образувано ДП №ЗМ-26/2012 г. по описа
на ГДБОП, пр.пр. №54066/2011 г. по описа на СРП срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.172а,
ал.1, пр.3, 4 и 5 НК. На 26.10.2011 г. и 27.10.2011 г. са снети обяснения от Я.И.З. в качеството му на свидетел.
С постановление от
24.06.2013 г. предвид фактическата и правна сложност на случая прокурор
Лазарова изземва делото от ГДБОП-МВР и възлага разследването на ГД „Криминална
полиция“, МВР.
С постановление от
28.01.2014 г. е привлечен като обвиняем Я.И.З. за престъпление по чл.172а, ал.1,
пр.3 НК. На 23.06.2014 г. на Я.И.З. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.172а,
ал.1, пр.3 НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка“.
На 25.11.2014 г.
в СРС е внесен обвинителен акт срещу Я.И.З. е повдигнато обвинение за
престъпление по чл.172а, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК и е
образувано НОХД № 21885/2014 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 122-ри състав. С присъда от 15.03.2017 г. съдът
признава подсъдимия Я.И.З. за невинен и го оправдава в
извършването на престъпление по чл.172а, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 НК. След подаден на 17.03.2017 г. протест от СРП е образувано ВНОХД
№217/2020 г., НО, СГС, 14-ти въззивен състав. С
решение №293/04.05.2020 г. постановено по ВНОХД №217/2020 г., НО, СГС е
потвърдена присъдата от 15.03.2017 г. по НОХД № 21885/2014
г. по описа на СРС, НО, 122-ри състав.
Продължителността на
разглеждането на наказателното производство е 9 години и 2 месеца, която
обхваща движението на делото във фазата на досъдебното производство и
разглеждането на същото от две съдебни инстанции. Визираното престъпление
против интелектуалната собственост не е „тежко“ по смисъла на чл. 93, ал. 7 от НК.Съдебната фаза на процеса е продължила 8 години, 4 месеца и 12 дни.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предпоставките, включени във фактическия състав на правната
норма по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано
обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни факти:
повдигнато обвинение за извършено престъпление срещу ищеца, наказателно
производство, приключило с оправдателна присъда, претърпени вреди, както и
пряка причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните
органи.
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат
разпоредбите на гражданските закони.
По отношение на неимуществените
вреди трайната съдебна практика приема, че съдът дължи да отчете: тежестта
на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът на
изтърпяване на мярката за неотклонение "подписка" и „гаранция“,
данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца
в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение
за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди, като например: наличието или не на увредено или влошено
здравословно състояние, вкл. психическо, вследствие на незаконното обвинение;
степента на засягане на личния и социален живот от наказателното преследване,
доколкото търпяните болки и страдания са произтекли
от съдебни дела; съдебното минало и налични предишни осъждания
с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на негативните изживявания;
медийни публикации, направили обществено достояние обвинението; обществено –
икономическата конюктура в страната и др. В
горепосочената практика на ВКС по чл. 290 ГПК изрично е изтъкнато, че при
определяне размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички
неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по
които ищецът е оправдан, в случай че са повече от едно, съдът следва не само да
обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно
съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята
преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия
размер на обезщетението (арг. от гр. дело № 871 по
описа за 2018г. на Трето ГО на ВКС).
В конкретния случай по
делото бе установено, че е налице влязла в сила присъда, с която ищецът е
оправдан по повдигнато срещу него обвинение за извършено престъпление по чл.172а,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК. Установява се, че спрямо
ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“.
Ищецът е подал заявление № РС-20-124/15.05.2020 г. до
Инспектората към Висшия съдебен съвет за нарушаване правото му на разглеждане и
решаване в разумен срок на наказателното производство. С Констативен протокол с
изх. № РС-20-124/01.09.2020 г. на ИВСС след извършена проверка от ИВСС по реда
на глава трета
"А" от ЗСВ, е прието, че е допуснато нарушение на правото
на заявителя Я.И.З. за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
На 04.12.2020 г., между Министерство на правосъдието и Я.И.З., е сключено Споразумение (л. 201-202),
с което ищецът се е съгласил да получи обезщетение за нарушаване на правото на
разглеждане и решаване в разумен срок на НОХД № 21885/2014 г. по описа на СРС, НО, 122-ри състав и ВНОХД №217/2020 г., НО, СГС,
което обезщетение е в размер на 3 200 лева. В Споразумението е посочено, че
тази сума обезщетява всички вреди, разходи и разноски във връзка с нарушаване
на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на посоченото наказателно
производство.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ,
държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
от виновно длъжностно лице. От така цитираната разпоредба следва, че държавата
носи пълна имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда
на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са
претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и
служители. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е гаранционна и обективна, което
означава, че не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните
лица – чл. 4 от ЗОДОВ.
Кредитирайки събраните по делото писмени доказателства и
изслушаните заключения на допуснатите СПЕ, СМЕ и СИЕ съдът приема за установен
негативния ефект от наказателното производство върху ищеца в личен план,
свързани с притеснения при участие в процесуалноследствени
действия, очакване на присъда, увредено здравословно състояние, вкл.
психическо, вследствие на незаконното обвинение, засягане на личния и социален
живот от наказателното преследване.
Съдът приема, че негативните последици върху личността и
психиката на обвинено в извършване на престъпление лице се подразбират и от
естеството на упражнената спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесния период - от привличането на ищеца към наказателна
отговорност до прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца,
последният е имал неблагоприятни психични изживявания, съставляващи
неимуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени
вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях,
тъй като е нормално такива вреди да са търпени (Решение № 427 от 16.06.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 273/2009 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
Ето защо, при наличие на едно прекратено спрямо ищеца наказателно производство,
без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да
се определи от съда по справедливост.
При това положение съдът приема, че са налице предпоставките
за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за причинените вследствие на незаконосъобразните действия на
правозащитните органи неимуществени вреди и в полза на ищеца е възникнало
вземане за обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на
обвинение за престъпление, производството по което е било прекратено поради
недоказаност на обвинението.
Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието
"справедливост" е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Наред с изложените мотиви за определяне
размерът на обезщетението съдът отчита и икономическия стандарт в страната по
време на провеждане и приключване на наказателното производство.
При съблюдаване на горепосочените критерии съдът съобрази
общият период, през който ищецът е имал качеството на обвиняем (близо 9
години), че повдигнатото срещу ищеца обвинение е било за престъпление против интелектуалната собственост, което не е „тежко“ по
смисъла на чл. 93, ал. 7 от НК, и
цялостното отражението, което всичко това е имало върху живота на ищеца. Съдът
съобрази още и възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвинение в
досъдебното производство, в която възраст човек е трудоспособен и социално
активен, както и обстоятелството, че повдигането и поддържането на обвинение за
такъв тип престъпление естествено води до накърняване честта и доброто име на
личността, като последиците на това отзвучават дълго. В същото време не е установено
по наказателното производство спрямо ищеца да са извършвани много на брой и/или
интензивни процесуално– следствени действия.
Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че в случая,
образуваното наказателно производство се е отразило негативно на ищеца и в
професионален план, на авторитета и служебната му репутация. В решение №
267/26.06.2014 г. по гр. д. № 820/2012 г. на ВКС, ІV ГО, се изтъква, че при
определени професии (полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр.),
очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на
законите, са изключително завишени и неоснователното обвинение срещу лица,
упражняващи подобни професии, има по-силно негативно отражение върху
неимуществената им сфера.
При отчитане на всички тези критерии съдът приема, че
справедливото обезщетение е в размер на 10 000 лева. Следва да се отбележи, че
размерът на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД,
който включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра
за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема, че сумата от 10 000 лева
в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация
за претъпените от ищеца неимуществени вреди.
Установи се по делото, че със споразумението от 04.12.2020
г., между Министерство на правосъдието и Я.И.З., ищецът се е съгласил да получи обезщетение за нарушаване
на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на посоченото наказателно
производство в размер на 3 200 лева, като тази сума обезщетява всички вреди,
разходи и разноски във връзка с нарушаване на правото на разглеждане и решаване
в разумен срок на посоченото наказателно производство.
Предмет на разглеждане по настоящото дело е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Част от основанието на този иск е и продължителността на
наказателното производство и продължителността на извършените с участието на
ищеца процесуални действия, които обстоятелства са част и от преценяваните от
съда критерии при определяне на дължимостта и размера
на обезщетението за неимуществени вреди (в този смисъл - решение № 358/16.01.2015 г. по гр. д. №
2026/2014 г. и решение № 57/9.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, ІV г.
о. и др.).
Продължителността на наказателното производство е и част от
основанието на претенцията в административното производство по реда на глава трета
"А" от ЗСВ, респ. на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. Не може да се приеме обаче, че това дава право на две
самостоятелни обезщетения за неимуществени вреди за увреденото лице - такова по
чл. 2, ал. 1, т. 3 и такова по чл. 2б, ал. 1. Противното би означавало, че
вредите от един и същи увреждащ факт (продължителността на наказателното
преследване) биха се обезщетили двукратно. При това житейски невъзможно е
неимуществените вреди в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3
и чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ да бъдат различни по вид - касае се до едни и същи болки и
страдания, причинени от самата висящност на
наказателното производство, които следва да бъдат обезщетени само еднократно,
иначе би се стигнало до неоснователно обогатяване. Следователно, основанието на
иска за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ поглъща основанието на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, така както поглъща и основанието на иска по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ - така т. 13 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ВКС - ОСГК. По тази
причина те не могат да бъдат предявени кумулативно, а евентуално присъдено
по-ранно обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ (или в административното производство) следва да бъде
приспаднато от размера на последващо обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, с което глобално ще бъдат обезщетени всички вреди от воденото
наказателно производство.
С оглед на изложеното, от сумата 10 000 лева следва да се
приспадне определеното обезщетение по реда на глава трета
"А" от ЗСВ в размер на 3 200 лева, и на ищеца следва да се
присъди сумата от 6 800 лева.
Предвид изложените съображения настоящата инстанция намира
за справедливо обезщетение в размер на 6 800 лева за неимуществените вреди, до
който предявеният иск е основателен и доказан, а за разликата до пълния
предявен размер от 40 000 лева, искът е неоснователен и недоказан и следва да
се отхвърли.
Върху посочената сума лихва е дължима считано от 07.07.2020 г.
Изцяло неоснователен е искът за имуществени вреди в размер на 40 000.00 лева, обезщетение за причинените имуществени
вреди по следните съображения:
С решение № 66 от 14.6.2011 г по гр.дело № 1725/2009 г на
ВКС, ГК, Четвърто ГО е прието, че вредата като засягане на правно защитимо
благо обхваща неимуществените и имуществените щети, като последните в двете им
разновидности-претърпени загуби и пропуснати ползи. Пропуснатата полза като вид
имуществена вреда, настъпила в резултат на непозволено увреждане, се изразява в
невъзможността да бъде реализирано определено имущество или парично оценим
интерес. Всяко неосъществено увеличавана на имуществото, което е щяло да
настъпи със сигурност, ако не би било осуетено от деликта,
съставлява пропусната полза. Такава е както печалбата, която увреденият е можел
да получи от изпълнението на договор, осуетен от противоправното
поведение на делинквента /действие или бездействие/,
така и всяка друга имуществена облага, която със сигурност пострадалият би
реализирал, ако вредоносното действие би настъпило.
„Пропуснатата полза“ се дефинирана в доктрината и съдебната
практика като неосъщественото увеличаване на имуществото на кредитора, тъй като
пропуснатата полза представлява
реална, а не хипотетична вреда. Съгласно ТР № 3 от 12.12.2012
г по т.д.№ 3/2012 г на ОСГТК на ВКС това предположение винаги трябва да се
изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може
да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. За
да бъдат обезщетение пропуснатите ползи, като претърпени вреди, то същите
трябва да са реално настъпили, а не хипотетични вреди. Наличието на пропуснати
ползи следва да се приема въз основа на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото на търсещия обезщетение и не може да се основава
само на логическо допускане на евентуалното увеличаване на неговото имущество. Поради
това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й,
пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана с допустимите доказателствени средства в процеса. Само ако бъде доказано,
че имуществото на ищеца е могло да бъде увеличено, но тази възможност е
пропусната единствено по причина на противоправно
действие или бездействие на ответника, само тогава претенцията за обезщетение
на пропуснати ползи може да се приеме за основателна. Тежестта на доказване е на
ищеца, в съответствие с правилото на чл.154 ал.1 ГПК да докаже при условията на
пълно главно доказване, така че да създаде у съда сигурно убеждение, че
твърденият факт е осъществен, че със сигурност би получил увеличаване на
имуществото си през процесния период, ако не беше
настъпило увреждането, като в конкретния случай ищецът не е ангажирал никакви
доказателства за установяване на горепосочените обстоятелства.
Относно
разноските по производството
Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на ищеца следва
да се присъдят направените
разноски в размер на 123.25 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение и внесена държавна такса.
Така мотивиран, съдът
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „******да заплати на Я.И.З., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сума
в размер на 6 800.00 лева, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, по повод повдигнато срещу ищеца обвинение, за което е оправдан с
присъда по НОХД № 21885/2014 г. по описа на СРС,
НО, 122-ри състав, ведно със законната лихва от 07.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата до пълния предявен размер от 40 000.00
лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.И.З.,
ЕГН **********, срещу П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „******иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени
вреди, по повод повдигнато срещу ищеца
обвинение, за което е оправдан с присъда по НОХД
№ 21885/2014 г. по описа на СРС, НО, 122-ри състав, ведно със законната лихва, считано
от 06.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б., с адрес: гр.
София, бул. „******да заплати
на Я.И.З.,
ЕГН **********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 123.25 лв., представляваща разноски по делото
пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: