Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 26.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 25 февруари.……..……………………………………
през две хиляди двадесет и първа година……….…….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.Ф.
при секретаря Н.
Георгиева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдията Ф.……….…………………………….гр.дело 318 по описа за 2020г…………..……………………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по искове с правно основание чл. 124 от ГПК.
Ищецът в производството П.Е.М. твърди, че на 18.10.2019 година сключил
с ответника Кредисимо ЕАД договор за потребителски кредит по реда на ЗПФУР. По
силата на този договор му била предоставена в заем сумата от 1400.00 лева със
срок на издължаване 16 месеца на равни месечни вноски при ЛП на кредита 40% и
ГПР 48.20 %. На същата дата сключил с ответника Ай Тръст ЕООД договор за
поръчителство по кредита, според който ищецът дължи на дружеството гарант
сумата от 1 536.00 лева. Последната следвало да престира заедно с погасителните
вноски по кредита по 92.96 лева месечно.
Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.23 ЗПК
и на основание чл.143, т.19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл.11,
ал.10 ЗПК. На първо място договореният лихвен процент и ГПР внася неравноправие
между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в
разрез с изискванията за добросъвестност. Лихвеният процент е възнаградителна
лихва за кредитора, но размерът й надвишава трикратния размер на законната
лихва, а именно това съотношение е прието от съдебната практика за вододел на
добросъвестността в отношенията между договарящите. На следващо място в ГПР не
е включено плащането към дружеството гарант. Това плащане следва да се приеме,
че е съставна част от ГПР по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК. Кредиторът е
свързано лице с дружеството гарант и е създало предпоставка чрез сключване на
договор за поръчителство потребителят да заплати допълнително възнаграждение и
да бъде заобиколена разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Кредиторът е нарушил
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК като е използвал заблуждаваща търговска
практика, довела до неравноправност на уговорката за ГПР, а от там и до
последицата, регламентирана в чл.22 ЗПК.
Твърди, че нищожността на кредитната сделка не е произвела правен ефект
и сделката с втория ответник Ай Тръст за учредяване от негова страна на лично
обезпечение. Договорът за поръчителство е с акцесорен характер, поради което
може да съществува валидно само при действителен главен дълг. Конкретният
договор обаче е недействителен и на самостоятелно основание. Договорът за
поръчителство е уреден в чл.138 ЗЗД и представлява съглашение между кредитора и
поръчителя. За този договор длъжникът е трето, неучастващо лице. Договорът е
възмезден и каузален, като целта му е кредиторът да бъде обезпечен срещу
евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника. Сключеният договор за
поръчителство с длъжника, а не с кредитора на практика лишава от основание
самия договор. Освен това, поставянето
на изискване към потребителя да заплати възнаграждение за покриване на риска от
неизпълнение на кредитора на задължението му за предварителна оценка на
платежоспособността, води до допълнително увеличение на задълженията и
противоречи на Директива 2008/48.
Предвид гореизложеното, моли съда, да постанови решение, с което
признае за установено по отношение на ответника Кредисимо ЕАД нищожност на
сключения договор за потребителски кредит и по отношение на отвеника Ай Тръст
ЕООД нищожност на сключения договор за потъчителство. При условия на
евентуалност, моли съда, в случай, че не уважи главния иск за прогласяване на
нищожност на договора за потребителски кредит, то да обяви за нищожна клаузата
на чл.4 от същия.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на
чл.38, ал.2 от ЗА.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество Кредисимо ЕАД оспорва
предявения иск. Не оспорва фактите относно пораждане на договорното задължение
на ищеца и клаузите на сключения договор. Оспорва наведените твърдения за
нищожност на договора. Твърди, че последният е сключен след приемане на ЗПК,
където в чл.19 изрично е посочено, че ГПР не може да надвишава петкратния
размер на установената законна лихва. В конкретния случай това изискване е
спазено. Дори съдът да приеме, че не е, то нищожността на тази договорка не
влече нищожност на целия договор по смисъла на чл.19, ал.6 ЗПК. Оспорва
твърдението, че сключването на договор за поръчителство било поставено като
изискване за сключване на договора за кредит, тъй като ищецът е имал опцията да
сключи и необезпечен кредит, без това да се отразява на договорените параметри,
както и да избере друг вид поръчителство. Ищецът не е въведен в заблуждение,
тъй като е имал възможност предварително да се запознае както с общите условия
за кредитиране, така и с конкретните клаузи на сключения договор. Сключеният
договор с дружеството – поръчител Ай Тръст е отделен, на практика сключен след
договора за кредитиране и при уговаряне на клаузите му този ответник не е
участвал. Отделно от това ищецът е информиран, че разполага само с опцията
плащанията към поръчителя да бъдат превеждани по сметка на кредитора.
Неоснователно е и искането по предявения евентуален иск, тъй като клаузата на
чл.4 от договора е диспозитивна, тя предоставя само възможност за
кредитополучателя да избере измежду различни видове обезпечения, в случай че е
избрал да предостави такова. Моли съда, да постанови решение, с което отхвърли
предявените искове, като му присъди и разноските по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Ай Тръст ЕООД също взема становище за
неоснователност на предявените искове. Твърди, че съгласно чл.1 от сключения с
ищеца договор за предоставяне на поръчителство, дружеството се е задължило да
сключи с кредитора Кредисимо договор за поръчителство като поеме солидарна с
длъжника отговорност за изпълнение на договора за кредит. Ищецът заплаща
следователно насрещната престация на този ответник да предостави поръчителство.
Излага възражения срещу твърденията на ищеца за нищожност на договора за
кредит, респ. за клаузата на чл.4 от него идентични с възраженията на другия
ответник. Моли съда с решението си да отхвърли предявените искове, като
претендира присъждане и на направените в производството разноски.
В съдебно
заседание страните не се явяват. Депозират писмени становища, в които излагат
съображения по изготвената експертиза и същество на спора.
В хода на
производството са представени писмени доказателства и е изслушана
съдебно-финансова експертиза, от които съдът приема за установено следното:
По делото не
е спорно, че между ищеца и ответника Кредисимо ЕАД на 18.10.2019г. е сключен
договор за потребителски кредит по реда на ЗПФУР. По силата
на този договор на ищеца е предоставена в заем сумата от 1400.00 лева със срок
на издължаване 16 месеца на равни месечни вноски при ЛП на кредита 40% и ГПР
48.20 %. На същата дата ищецът е сключил с ответника Ай Тръст ЕООД договор за
поръчителство по кредита, според който ищецът дължи на дружеството гарант
сумата от 1 536.00 лева. Последната следвало да престира заедно с погасителните
вноски по кредита по 92.96 лева месечно.
Двата договора са сключени на един и същи ден, веднага след сключването
на договора за поръчителство на ищеца е изпратен нов погасителен план, в който
е включена и вноската за поръчителя като част от общата месечна вноска по
кредита. Всички плащания е следвало да бъдат извършвани по единствената
посочена банкова сметка – ***.
Видно от служебно извършена справка в Търговския регистър при Агенция
по вписванията кредиторът и поръчителят имат еднакво седалище и адрес на
управление в град София, бул. Витоша 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център
„България“. Наред с това Кредисимо ЕАД е
едноличен собственик на капитала на Ай Тръст ЕООД. Предвид изложеното двете
дружества са свързани лица по смисъла на § 1. т. 5 от ДР на ТЗ.
По искане на
ищеца по делото е допусната и приета съдебно-финансова експертиза, която да
провери каква сума е усвоил кредитополучателя, каква сума е върнал, какви разходи по
смисъла на чл. 19 ал.1 ЗПК (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждение от всякакъв вид, в т.ч. дължими на посредниците за сключване на
договора) са включени в договорения годишен процент на разходите от 48.20% и
какъв е процентът на ГПР, ако в него се включват и разходите за поръчителя «Ай
тръст» ЕООД.
Според
представеното по делото заключение ищецът е внесъл общо сумата от 1259.90 лева,
с които ответникът е отчел като погасени в пълен размер първите 6 броя вноски
за кредитора, пълно погасяване на първите 5 броя вноски за поръчителя и
частично на шестата вноска за поръчителя. Вещото лице посочва, че договорения
годишен лихвен процент е 40% и вноските действително са изчислени при този
лихвен процент. В ГПР са включени само разходите за възнаградителна лихва и по
този начин вещото лице го е определило на 40.5556%. На последно място вещото
лице е посочило ГПР, в който е включено и възнаграждението на поръчителя в
размер на 1487.36, платимо на 16 броя месечни вноски, всяка от които в размер
на 92.96 лева. При допускане, че тази сума е разход по кредита, то тогава
според вещото лице ГПР е 181.18%. (Вещото лице е допуснало грешка, като е
посочило дължима сума по договора за поръчителство 1487.36 лева, а не
действително уговорената и претендирана от 1536.00 лева. При това положение ГПР
е по – висок от посочения от вещото лице 181.18 %).
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
В настоящия
случай съдът намира, че в договора за потребителски кредит не е посочен
действителния размер на ГПР и поради това не са изпълнени императивните
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по ясен и разбираем начин в договора
да бъде посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
С оглед цитираната разпоредба
възнаграждението на поръчителя следва да бъде разглеждано като елемент от общия
разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за
потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.
Договорът за потребителски кредит и договорът за поръчителство са сключени на
една и съща дата като дори след сключването на втория договор на ищеца е
изпратен нов погасителен план, в който като част от месечната вноска е включена
и вноската за възнаграждение на поръчителя. Изготвянето на общ погасителен план
за плащанията по договора за кредит и по договора за поръчителство означава
несъмнено знание у кредитора за този разход по кредита и е налице свързаност
между разходите по двата договора. Знанието у кредитора се потвърждава и от
обстоятелството, че двете ответни дружества са свързани лица по смисъла на § 1.
т. 5 от ДР на ТЗ. Наред с това съгласно чл. 8,
ал. 5 от договора за поръчителство
Кредисимо ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението за плащане на възнаграждение по договора.
Според заключението на вещото лице, което съдът приема като обективно и
компетентно изготвено, в случай, че в ГПР се включи възнаграждението на
поръчителя, то ГПР е размер на 181.18% (а както бе отбелязано по – горе
и в по – висок размер). Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Съдът приема, че действителният ГПР е над
този допустим размер, поради което е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Невключването на възнаграждението по
договора за поръчителство и посочването на неверен ГПР в сключения договор за
потребителски кредит представляват нарушение на закона и по-конкретно на
забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
На основание чл. 21 от ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит следва да бъде
обявен за недействителен.
Поради недействителност на главното задължение и съответно липса на основание,
за недействителен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД следва да бъде обявен и
акцесорният договор за поръчителство, сключен между ищеца и Ай Тръст ЕООД. Този
договор е недействителен и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради заобикаляне
на закона – заобикаляне на чл. 11, т. 10 от ЗПК, и противоречие със закона – с императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
При уважаване на главните искове за прогласяване нищожност на
договорите, съдът не дължи произнасяне по евентуално предявения иск за
нищожност само на клаузата на чл. 4 от процесния Договор за потребителски
кредит от 18.10.2019година.
Предвид изхода на делото ответниците по двата иска следва да бъдат
осъдени да заплатят разноските по
делото. Ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски по
делото с Разпореждане от 26.08.2020г., поради което и с оглед направеното
искане от процесуалния му представител адвокат Д.Ф., следва да й бъде присъдено
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал. 2 от ЗА за оказана безплатна
правна помощ на материално затруднено лице. Ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят по сметка на БРС сумата от общо 135 лева – държавна такса и 250
лева – възнаграждение на вещото лице,
платено от бюджета на съда.
С оглед на
изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на „Кредисимо ЕАД” с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. Витоша 146
/сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“ НИЩОЖНОСТТА на сключения между
дружеството и П.Е.М. с ЕГН **********,*** Договор за потребителски кредит от 18.10.2019 година.
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на „Ай Тръст” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. Витоша 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“ НИЩОЖНОСТТА на сключения между дружеството и П.Е.М.
с ЕГН **********,*** Договор за
поръчителство от 18.10.2019
година.
ОСЪЖДА Кредисимо ЕАД
с ЕИК
*********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. Витоша 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Берковица сумата от 73.16 лева ДТ.
ОСЪЖДА Ай
Тръст ЕООД ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. Витоша 146
/сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
Берковица сумата от 61.44 лева ДТ.
ОСЪЖДА Кредисимо ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София,
бул. Витоша 146 /сграда А/, ет. 4 и Ай
Тръст ЕООД ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. Витоша 146
/сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно по сметка на Районен
съд Берковица сумата от 250 лева – деловодни разноски за възнаграждение за вещо
лице.
ОСЪЖДА
Кредисимо ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. Витоша 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.Ф., вписана в САК с личен номер
**********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от 358.09 лева за оказана
безплатна правна помощ на материално затруднено лице.
ОСЪЖДА Ай Тръст ЕООД ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. Витоша 146 /сграда
А/, ет. 4, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.Ф., вписана в САК с личен
номер **********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от 337.52 лева за
оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :