МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА №240 ОТ 22.06.2022 г. ПО НОХД № 407/2021 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Делото е образувано по обвинителен акт на Районна
прокуратура гр. Видин, с който е повдигнато обвинение против В.Л.И., роден на ***г***, българин, с
българско гражданство, ученик в 10-ти клас в ПГ „Михалаки Г.“***, неженен, с
адрес: гр. Видин, община Видин, ж-к. „Вида“ бл. 1, вх.“А“, ет. 4, ап. 9,
неосъждан, ЕГН:**********, ЕГН: **********
ЗА Т О В А, Ч Е:
1. На 12.10.2020г. в гр.
Видин на публично място – в района на банка „ДСК“ на ул. „Търговска“, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред, изразяващи се в два пъти ритане в гърба на В.И.Г. ***, с което
изразил явно неуважение към обществото – престъпление по чл. 325, ал. 1 във вр.
с чл.63, ал.1,т.4 т.6 от НК и
2.
На 12.10.2020г. в гр. Видин на публично място – в района на банка „ДСК“ на ул.
„Търговска“, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, по хулигански подбуди, съпроводени с
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, а именно – нанасяне два пъти удари с крак в гърба на
В.И.Г. ***, вследствие на които Г. паднал два пъти на земята, с което му
причинил контузия на дясна лакетна става с оток и хематом, болезнено и
ограничени движения в ставата и охлузване на ставните повърхности на пръстите,
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление
по чл. 131, ал. 1, т.12 от НК във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.
Представителят на РП-Видин заяви в
с.з., че поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт. Пледира
за налагането на наказание по отношение подсъдимия за извършеното престъпление
по чл.
325, ал. 1 във вр. с чл.63, ал.1, т. 6 от НК „Лишаване от свобода“ за срок от 5
месеца, което в условията на чл. 66 НК да бъде отложено за срок от 3 години,
както и „обществено порицание“, а по отношение на второто обвинение за
престъпление по чл. 131,ал. 1, т.12 от НК във вр. с чл. 130,
ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК – за
наказание в същия размер, като на основание чл. 23 НК се определи едно общо
най-тежко наказание, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, което
на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за срок от три години.
Пострадалият Г. не предявява
граждански иск, не прави искане за конституиране като частен обвинител.
Подс. И. заяви в с.з., че
разбира в какво е обвинен и признава
изцяло фактите и обстоятелствата, изложени подробно в обстоятелствената част на
обвинителния акт. В дадената му последна дума изразява съжаление за извършеното
него.
Защитникът на подсъдимия пледира съдът
да приложи разпоредбата на чл. 61 от НК, тъй като се касаело за непълнолетен,
извършил поради увлечение или лекомислие престъпление, което не представлява
голяма обществена опасност. Поддържа, че индивидуалната и генерална превенция
по смисъла на чл. 36 от НК биха могли да се изпълнят чрез налагане на
възпитателна мярка.
От събраните по делото гласни и писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 12.10.2020г. около 20:00 ч. пострадалият
– свид. Г. се разхождал в центъра на гр. Видин, в района на площад „Бдинци“.
Вървял в посока централния клон на банка „ДСК“, като преминал покрай пейка,
разположена странично на сградата на съда, на която седели група младежи, сред
които бил и подс. И..Вървейки, чул, че зад него групата младежи започнали да се
смеят и да подвикват „Ей, тухла, на къде си тръгнал“. Свид . Г. не се обърнал и
не отговорил нищо на закачките им. Приближавайки до входа на сградата на банка
„ДСК“ усетил силен ритник в гърба си, при което залитнал и паднал на земята,
странично на дясната си страна. Ударът с крак бил нанесен от подс. В.И., който
без да казва нищо, ритнал свид. Г., след което се присъединил към компанията,
която наблюдавала случващото се и всички се смеели. Свид. Г. се изправил,
попитал какво им е направил и защо се държат така, при което те нищо не отговорили
и продължили да се забавляват от случващото се. Свид. Г. се изправил и
продължил да върви по ул. „Градинска“ в посока училище „Цар Симеон Велики“. В
края на сградата на банка „ДСК“ отново усетил ритник в гърба си, от който
залитнал напред и паднал на земята отново на дясната си страна. Ударът за
пореден път бил нанесен от подс. В.И., като при падането свид. Г. усетил болка
в дясната си ръка, както и в гърба, там, където попаднал удара. След като
ритнал свид. Г., подс. И. се отдалечил, без да казва нищо и се присъединил към
компанията, която наблюдавала случващото се, без да се намесва, докато свид. Ц.Ц.
снимала с мобилния си телефон действията на подс. И..
Така установената фактическа обстановка се
доказва от събраните по делото гласни доказателства – показанията на
свид. В.Г., Ц.Ц., В.К., Г.Н., Я.Я., М.В., П.П., както и
от назначените и изготвени по делото съдебно психолого-психиатрична експертиза
и съдебно – медицинска експертиза. От заключението на д-р А.И. се установява,
че на свид. Г. е било причинено: контузия на дясна лакетна става с оток и
хематом, болезнени и ограничени движения в ставата и охлузване на ставните
повърхности на пръстите. Описаните травматични увреждания се дължат на удари от
или върху тъп, твърд, неравен предмет и отговарят по време и начин да са
причинени, както се съобщава в данните по делото – при падане след нанесен
ритник в гърба. Причинено е разстройство на здравето извън случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК, както и болка и страдание.
От заключението на
изготвената по делото съдебно психолого – психиатрична експертиза по отношение
на подс. И. се установява, че същият не страда от психично заболяване
понастоящем и към инкриминирания период. Не се води на диспансерен отчет.
Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си към инкриминирания период макар и непълнолетен. Бил е в ясно
съзнание, без данни за психопатологична симптоматика. Не са налице физиологичен или патологичен
афект при извършването на деянието на 12.10.2020г. Към посочения период и след
него подс. И. е имал контрол върху емоциите си, както и възможност да
възприема, оценява и реагира на определени събития, факти и явления. Може да възприема и възпроизвежда фактите от значение
за делото и да дава достоверни обяснения.
Съдът
кредитира изцяло заключението на приложените
по делото комплексно психолого – психиатрична експертиза и съдебно –
медицинска експертиза, тъй като ги намери за обективни, безпристрастни и компетентно извършени.
Така очертаната фактическа
обстановка се установява, според съда, по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели В.Г., Ц.Ц., В.К., Г.Н., Я.Я., М.В., П.П.. Приетата за
установена фактическа обстановка се потвърждава и от приетите и приложени по
делото писмени доказателства – заключения на съдебно-психиатрична и съдебно – медицинска експертиза,
свидетелство за съдимост, характеристична справка, находящи се по дознанието.
Съдът кредитира и дава в.
на показанията на гореизброените свидетели, като ги възприема като логични,
безпротиворечиви, последователни и кореспондиращи помежду си и с писмените
доказателства по делото.
В тази връзка всички те
подробно описват събитията, на които са станали преки очевидци, като така
потвърждават местонахождението на подсъдимия, пострадалия, а и на самите себе
си, като описват подробно събитията, развили се в центъра на гр. Видин, в район
на площад „Бдинци“, непосредствено пред централния клон на банка „ДСК“. Следва
да се посочи, че разпитаните в хода на съдебното производство лица са били
преки очевидци на самия инцидент и пресъздават предимно факти относно
действията на подсъдимия И. и състоянието на пострадалия Г. непосредствено след
това. Всички те са категорични, че именно на инкриминираните дата и място
подсъдимият ритнал два пъти в гърба пострадалия В.Г.. Освен това категорично се
потвърждава и обстоятелството, че подсъдимият не е бил провокиран или афектиран
от пострадалия.
Настоящият състав намира,
че следва да се довери на заявеното от изброените свидетели относно това какви
действия е извършил подсъдимия при случая. По отношение на тези обстоятелства
техните показания изцяло се подкрепят от напълно обективни и незаинтересовани
доказателства по делото, а именно –заключение на съдебно-медицинската
експертиза. От последното безсъмнено се доказва, че констатираните телесни
увреждания на свид. Г. е напълно възможно да са причинени по начин и време,
както се съобщава в материалите по делото, тоест в свидетелските показания на
цитираните очевидци. Въз основа на това и съдът намира, че следва да възприеме
напълно твърденията на същите свидетели и относно останалите действия
подсъдимия по време на инцидента. Съдът намира, че няма никакви съмнения относно фактическата обстановка,
авторството на деянието, механизма на отделните деяния, както и вината на
подсъдимия.
При така установената фактическа
обстановка, съдът счита за доказан по несъмнен начин факта, че подсъдимият В.И.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на две престъпления, а
именно: 1.чл. 325, ал. 1 във вр. с чл.63, ал.1, т. 6 от НК,
тъй като на 12.10.2020г. в гр. Видин, на публично място – в района на банка
„ДСК“ на ул. „Търговска“ като непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, а имено ритане в гърба на В.И.Г. ***; 2. чл.
131, ал. 1, т.12 от НК във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, тъй
като на 12.10.2020 г. в гр.Видин, макар и като непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, по
хулигански подбуди е причинил другиму – В.Г. лека телесна повреда, изразяваща
се в контузия на дясна лакетна става с оток и хематом, болезнени и ограничени
движения в ставата и охлузване на ставните повърхности на пръстите - представляваща
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, както и
болка и страдание.
От обективна страна с действията си
подсъдимият И. е реализирал съставомерните признаци на престъплението по чл.
325, ал.1вр. чл. 63, ал.1, т.6 от НК. Обект на престъплението
хулиганство са установеният в страната ред и общественото спокойствие. Основният
признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са
"непристойни действия". Престъплението не може да се осъществи чрез
бездействие. С непристойните действия трябва грубо да се нарушава общественият
ред и да се изразява явно неуважение към обществото. Престъплението е налице,
когато и двата признака са осъществени. Хулиганството е умишлено престъпление.
То може да се осъществи с пряк или с евентуален умисъл, а хулиганските действия
може да се извършват в най-разнообразни форми, като освен това публичността не
е задължителен елемент от състава на престъплението. Разграничителните критерии
между дребното хулиганство и престъплението хулиганство се изразяват в степента
на обществената опасност на деянията, посочени в чл. 1, ал. 2 УБДХ
и
чл. 325 от НК. Дребното хулиганство е административно нарушение с по-ниска
обществена опасност. Разграничението трябва да се извършва на основата на
конкретна оценка на всяко деяние, на обективните му и субективни признаци с
оглед на неговата обществена опасност. Хулиганските действия изразяват
пренебрежително отношение към реда в обществото или към други обществени или
лични интереси. С тях се изразява грубо нахалство и тежко оскърбление. На
следващо място дали е налице съставът на хулиганството или друго престъпление
се определя от съдържанието и направлението на умисъла на виновния, мотивите и
целта и от извършените от него активни действия, дезорганизиращи в една или
друга степен нормалните, съответстващи на правилата на обществото
взаимоотношения. Чрез хулиганството може да бъде нарушен общественият ред във
всички сфери на живота и дейността на гражданите. За квалификацията на
извършеното като престъпление по чл. 325 от НК необходимо да се установи
наличието на хулигански мотив за реализиране на деянието. Хулиганският мотив
като задължителен елемент от субективния състав на престъплението е стремежът
на дееца да прояви своето явно и грубо неуважение към обществото и в частност
да противопостави себе си на общоприетите правила на приличие, да прояви груба
сила, гаврене и издевателство над личността на другиго.
Същевременно съдебната практика е
категорична, че е налице хулиганска
проява и в случаите, в които деецът реализира състава на това престъпление, но
при форма на вината евентуален умисъл, воден от желанието да постигне и
друг резултат, като същевременно не е
положил съответните усилия да се противопостави на настъпването на този
резултат. Известно е, че при евентуален умисъл в рамките на един и същ
причинно-следствен процес се осъществяват два резултата: пряко целеният и
допълнително настъпилият. В обективно отношение между тези два резултата
съществува идентична връзка на зависимост от деянието, което ги причинява. Те
не са последователни, а едновременно следствие на едно и също деяние. Или с други
думи, при евентуалния умисъл и пряко целения и допълнително настъпилия резултат
са една комплексна и същевременно кумулативна последица на деянието, което ги
поражда. Поради тази причина, обективно е невъзможна избирателност за
допускането или изключването на който и да било от двата резултата. В
субективно отношение обаче, такава избирателност, макар и на по-друга плоскост,
съществува: деецът, съзнавайки, че допълнителният резултат е възможно условие
на пряко целения, може да се откаже от осъществяване на последния, за да
изключи настъпването на първия. Когато не е последвал такъв отказ и се
предприеме изпълнителното деяние, причинната връзка е вече поставена в действие
с еднаква валидност както за прекия, така и за допълнителния резултат.
Следователно, съзнанието за възможността от настъпването и на допълнителния
(съставомерен) резултат не се е оказало достатъчен контрамотив за въздържане от
деянието. Доминиращ (решаващ) мотив за неговото извършване в този случай не
може да бъде друго, освен приоритет в постигането на пряко преследваната цел от
дееца, съчетан с безразличие към възможните други съставомерни последици.
Поради тази двупосочност на психическия процес при евентуалния умисъл е
наложително да се направи следното разграничение. В чисто субективен план
деецът взема решение за постигане на определен резултат и това е неговата пряка
цел. Деянието, като посредник между решението и целта, създава висока степен на
вероятност да причини и друг, при това непременно съставомерен резултат. Тази
възможност произтича от конкретната особеност на обективните връзки между
деянието-причина и закономерно следващите от него изменения в действителността
извън пряко целените. Допълнителните последици от същото деяние, когато те са
съставомерни, законодателно не са включени в пряката цел на дееца - чл. 11, ал.
2 НК. Поради тази причина допълнителните последици, макар обхванати от
съзнанието на дееца, не са подчинени на същия психологичен механизъм:
потребност, мотивация, цел, решение, деяние и резултат, както е при пряко
целените. Различието е съществено. Пряко преследваната цел от дееца в повечето
случаи се покрива с резултата. Формирането на целта се предхожда от
проявлението на субективно осъзнати потребности. Въз основа на тях се пораждат
мотивите и подбудите, които от своя страна конкретизират целта. При
допълнителна конкуренция на основния мотив с други допълнителни мотиви
"за" и "против" се взема решение за постигане на целта,
т.е. за осъществяване на изпълнителното деяние. Очевидна е неизменната, взаимна
вътрешна връзка между мотивите и целта. Съотношението е аналогично на кондицио
сине кванон, т.е. всеки един от тези два основни психологични елемента е
невъзможен без другия, и на следващо място - нито един умишлен човешки акт,
като поведение или конкретно действие, е невъзможен без който и да е от тях
(мотиви и цел). Посоченото разрешение не може да се приложи за допълнително
настъпилия резултат при евентуалния умисъл най-вече поради това, че този
резултат е извън пряката цел на дееца. В този случай липсва директна и
неотразима връзка между мотивите на деянието и допълнително причинения
резултат. Законодателят изрично е изключил тази връзка, защото е ограничил
волевото субективно отношение на дееца към същия резултат само до степен
допускане, като евентуално възможен наред и поради даден приоритет на пряко
целения. Ето защо, само при прекия умисъл мотивите за извършване на едно деяние
могат да бъдат въздигнати в квалифициращо обстоятелство: напр. убийство с
користни цели, за да се прикрие друго престъпление, по хулигански подбуди и
др., докато при евентуалния умисъл мотивите за деянието, причинило и
допълнителния съставомерен резултат, могат да бъдат най-различни, в т.ч. и
правно неукорими, но никога сами по себе си квалифициращо обстоятелство. При
евентуалния умисъл подлежи на изследване мотивът на деянието, предприето за
постигане на пряко преследваната цел от дееца. Допълнителният резултат е
съзнавана и възможна функция на основната субективна цел на дееца. Ето
защо, при евентуалния умисъл мотивите за извършване на деянието следва да се
отнесат не към реално настъпилия допълнителен резултат, а към психологическите
причини, предизвикали изпълнението на пряката цел. В конкретния случай
престъплението е извършено от подсъдимия именно при такъв евентуален умисъл.
Относно
причинената телесната повреда, вече беше обсъдено напълно обективното
доказателство – заключение на съдебно-медицинската експертиза, което пряко установява
причинените на свид. Г. телесни увреждания - контузия на дясна
лакетна става с оток и хематом, болезнени и ограничени движения в ставата и
охлузване на ставните повърхности на пръстите, причинили разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. На следващо място без
съмнение се установява и авторството на така описаните увреждания, а именно нанесените
два ритника от подс. И., за което пряко свидетелстват очевидците на нанасянето
им - Ц.Ц.,
В.К., Г.Н., Я.Я., М.В., П.П.. Следва да се посочи и още това, че описаната телесна
повреда е била причинена на свид. Г. от подс. И. именно по хулигански подбуди,
тъй като побоят е нанесен при вече описаните обстоятелства – на обществено
място, пред много лица, при ясно съзнаване, че по този начин не просто се
засяга здравето на Г., а и се демонстрира грубо пренебрежение на установените
обществени порядки за морал, поведение, отношение спрямо останалите членове на
обществото.
С оглед на така установената правна
квалификация на извършените от В.Л.И. престъпления по чл. 325, ал.1 , вр. чл.
63, ал.1, т.6 от НК и чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1, вр. чл. 63, ал.1,
т.4 от НК, съдът счита, че в конкретния казус за поправянето и най-вече
превъзпитанието на дееца, на този подсъдим следва да бъде определено и наложено
наказание както следва: за първото вменено във вина и доказано престъпление съдът му наожи
наказание „Обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез публикуване на
присъдата в местния вестник „Видин“, за второто престъпление съдът му наложи наказание
„Пробация“, включваща следните пробационни мерки:1. Задължителна регистрация по
настоящ адрес с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от 10 месеца;
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 месеца.
На
основание чл. 23, ал.1 от НК съдът определи едно общо най-тежко наказание
измежду така наложените, а именно „Пробация“, включваща следните
пробационни мерки:1. Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност
на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично за срок от 10 месеца; 2. Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 месеца.
Съдът
осъжда подсъдимия В.Л.И. със снета по
делото самоличност да заплати и направените разноски по делото, а именно сумата
от 298,14лв, изразходвана за изготвяна на видео-технически експертизи, сумата
от 64,05 лв., изразходвана за съдебно – медицинска експертиза, сумата от 546,00
лв.за изготвена съдебно психолого – психиатрична експертиза в полза на ОД МВР
Видин, както и сумата от 300,00 лв., изразходвана за възнаграждение за вещи
лица по сметка на бюджета на РС – Видин.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.