№ 554
гр. Горна Оряховица, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20214120100823 по описа за 2021 година
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето
за делото лице – кредитодател /Вива кредит ООД/ и ответника е сключен
договор за паричен заем № 5544154 / 13.08.2019г., по силата на който на
последния е предоставил паричен заем в размер на 1200 лв. Съгласно чл. 2,
ал. 1 от договора страните се съгласили с отпускането на сумата ответника да
рефинансира предишен паричен заем № 5513096/08.03.2019 г. в размер на
743,29 лв., а остатъкът от 456,71 лв. му бил изплатен. Посочва, че заемателят
се съгласил да върне сумата от общо 2264,70 лв., в която била включена и
такса експресно разглеждане на кредита, ведно с договорна лихва в размер на
309,90 лв., на 30 двуседмични погасителни вноски всяка от по 75,49 лв. Сочи,
че на основание рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 01.07.2020 г. е сключил договор
с „Вива кредит” ООД, с който вземането по паричния заем му било
прехвърлено на основание чл. 99 ЗЗД. С предявяване на исковата молба е
направил искане уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника с
препис от исковата молба и доказателствата. Счита, че ответникът му дължи
следните суми: главница в размер на 1200 лв., договорна лихва в размер на
309,09 лв. за периода 27.08.2019 г. до 06.10. 2020 г., мораторна лихва в размер
на 57,49 лв. начислена за периода от 28. 08. 2019 г. – до 22.12.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
1
до окончателното изплащане. Сочи, че за процесните суми се е снабдил със
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 98/2021г. на ГОРС, която е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК предявява установителен иск за вземанията на дружеството.
Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното
производство, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК особеният представител назначен на ответника
е подал отговор на исковата молба, считайки я за допустима, но
неоснователна. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдението на
ищеца, че ответницата реално е получила претендираната сума по договора за
паричен заем. Поради изложеното иска от съда да отхвърли предявените
обективно съединени установителни искове като недоказани.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното частно гр. д. № 98/2021 г. по описа на ГОРС е видно,
че в полза на заявителя - ищец в настоящото производство, е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение за сумите, предмет на установителните
искове против длъжника С.Т.. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника на 16.03.2021 г. при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, поради което на
заявителя са дадени указания за предявяване на иска за установяване
дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковата
молба е депозирана пред ГОРС в законоустановения срок по чл. 415, ал. 4
ГПК.
На 13.08.2019 г. е сключен договор за потребителски кредит с номер
5544154 между "Вива крадит“ ООД и ответника по делото. По силата на
договора на Т. е предоставен кредит за потребителски цели в размер на 1200
лева със срок и начин на погасяване – 30 равни седмични вноски, при
годишен лихвен процент 40,32 %, годишен процент на разходите 49,38% и
общ размер на плащанията от страна на потребителя 2264, 70 лева,
включваща и такса експресно разглеждане на кредита.
С исковата молба е представено заверено за вярност копие от договора,
условията по същия, рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземанията от 01.12.2016 г., Приложение № 1/01.07.2020 г. към договора, в
2
което под номер №116 фигурира процесния договор и името на ответника
като заемополучател, уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземания до ответника, както и потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
За изясняване фактическата страна на спора е назначена съдебно-
счетоводна експертиза. В заключението си вещото лице посочва, че по
договора за кредит ответникът не е направил плащания. Според
представеното заключение остатъкът от дълга на ответника по процесния
договор, към датата на образуване на ч. гр. д. № 98/2021 г. по описа на ГОРС,
е в общ размер на 3000,29 лева, от които главница в размер на 1200 лева,
договорна лихва в размер на 309,90 лева и обезщетение за забава за периода
28.08.2019 г./денят, следващ датата на настъпване на забавата/ до датата
22.12.2020 г. в размер на 57,49 лв. Ищецът не е претенидрал вземанията си за
такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 754,80 лв., такса
разходи за събиране на вземането 175 лв., както и неустойка в размер на
503,01 лв.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като подробно,
мотивирано и компетентно дадено /л. 88-92/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Процесуалната допустимост на предявените искове се установява от ч.
гр. д. № 98/2021 г. по описа на ГОРС. С доклада по делото е разпределена
доказателствената тежест между страните, като в тежест на ищеца е
възложено да докаже сключването на договор за потребителски заем от
13.08.2019 г.; изправността си по договора – предаването на заемната сума на
кредитополучателя; както и размера на исковите си претенции, надлежно
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. В
тежест на ответника бе да докаже плащане.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 240, ал. 1,
вр.чл. 79, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за главница:
Според заключението на вещото лице дължимата от ответника главница
по договора за кредит е в размер на 1200 лева., поради което исковата
претенция се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло. Няма
доказателства ответникът да е направил плащания по задълженията си по
3
договора.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 240, ал. 2,
вр.79, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за договорна /възнаградителна/ лихва:
Според заключението на вещото лице дължимата от ответника
възнаградителна лихва по договора за кредит е в размер на 309,09 лева.,
поради което исковата претенция се явява основателна и следва да бъде
уважена изцяло.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за обезщетение за забава за периода от 28.08.2019 г. до 22.12.2020 г.
Според заключението на вещото лице дължимото от ответника
обезщетение за забава по договора за кредит е в размер на 57,49 лева., поради
което исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена
изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на страните следва да бъдат
присъдени и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски
съответно на уважената част от исковете. С оглед цялостното уважаване на
исковете в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски в
размер на 75 лв. за заплатена държавна такса, 150 лв. за процесуално
представителство по предявения установителен иск – юрисконсултско
възнаграждение определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, и 250 лв.
разноски за възнаграждение на вещо лице. С оглед изхода на спора в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 475 лева.
Съобразно разрешението дадено в т. 11 от ТР по тълк. дело № 4/ 2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и
по направените в заповедното производство разноски, тъй като същите не
попадат в приложното поле на установителния иск по чл. 414, респ. чл. 422 от
ГПК. Направените от ищеца разноски в заповедното производство са в общ
размер на 81,35 лева. Предвид изхода от спора и изцяло уважената искова
претенция, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното
производство разноски в размер на 81,35 лева.
Мотивиран от горното, Горнооряховският районен съд
РЕШИ:
4
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. АЛ.
Т., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Г.О., ул. *** ДЪЛЖИ на "АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29,
ет.3, следните суми:
- СУМАТА от 1200,00 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща
главница, дължима по Договор за паричен заем № 5544154/13.08.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2021 г. до
изплащане на вземането
- СУМАТА от 309,90 лв. (триста и девет лева и деветдесет
стотинки) за периода от 27.08.2019 г. до 06.10.2020 г., представляваща
договорна лихва;
- СУМАТА от 57,49 лв. (двадесет и седем лева и четиридесет и
девет стотинки) за периода 28.08.2019 г. до 22.12.2020 г., представляваща
обезщетение за забава, всички суми предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение № 37/11.01.2021 г. по ч. гр. д. № 98/2021 г. по описа на
ГОРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. АЛ. Т., ЕГН **********,
настоящ адрес: гр. Г.О., ул. ***ДА ЗАПЛАТИ на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет.3 сумата от
общо 475 (четиристотин седемдесет и пет) лв., представляваща сторени в
исковото производство съдебно-деловодни разноски и сумата от общо 81, 35
(осемдесет и един лева и 35 ст.) лв., представляваща сторените в заповедното
производство № 98/2021 г. по описа на ГОРС разноски.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
частно гражданско дело № 98/2021 г. по описа на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5