Решение по дело №1332/2022 на Административен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№_________/________________,гр.Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ІХ-ти тричленен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември през две хиляди двадесета и втора година, в състав:

 

Председател: Борислав Милачков       

 Членове: 1. М.Иванова-Даскалова                            2. Станислава Стоева              

 

Секретар: Пенка Михайлова  

Прокурор: Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №1332 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на глава ХІІ от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпили в Административен съд -Варна :

1/касационна жалба от „БАДИМЕКС – Д.  И СИЕ“ ООД – гр.София срещу Решение №98/20.01.2022г. постановено по АНД № 4771/2021г. на Районен съд – Варна, с което е изменено Наказателно постановление №03-014301/25.08.2021г. издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна като наложената на дружеството на основание чл.79, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗТМТМ за нарушение на чл.10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност имуществена санкция е намалена от 2 500 лв. на 1500 лв. и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция „ИТ“-варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

2/частна касационна жалба от „БАДИМЕКС – Д.  И СИЕ“ ООД – гр.София срещу Определение №548/28.04.2022г. по АНД № 4771/2021г. на Районен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на Решение №98/20.01.2022г. постановено по АНД № 4771/2021г. на Районен съд – Варна чрез присъждане на разноските на страните за производството пред въззивния съд съобразно изменението на НП и намаляване на размера на наложена имуществена санкция.

 В касационната жалба се излагат твърдения, че Решението на РС – Варна е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Твърдят се допуснати съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост и явна несправедливост на наказанието. Неправилно съдът не взел предвид подадените от дружеството две уведомления по реда на чл.62, ал.5 от КТ, в изпълнение на дадените от тях указания. Поддържа се, че е налице задължение на служителите на дирекцията да проверят данните в системата за уведомления по чл.62, ал.5 от КТ. Твърди се, че липсва конкретен образец и специален ред за уведомлението по Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Акцентира се, че дружеството не е получавало от дирекция „ИТ“-Варна съобщение за неточност на уведомлението до НАП, а и внесеното в дирекцията уведомление на 12.08.2021г. било по отменен нормативен текст. Данните в двете уведомления – до НАП и до Дирекция „ИТ“– Варна били еднакви, а и до съставянето на АУАН -  на 12.08.2021г. било внесено изискуемото уведомление до Д“ИТ“ – Варна. Поради това имуществената санкция била наложена при превратно упражняване на власт, в несъответствие с целта на закона и се явявала явно несправедлива. Неправилно било определено местоизвършването на нарушението, доколкото чл.10, ал.1 от ЗТМТМ предвижда уведомяване на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а не на териториалната дирекция, а изпълнителната агенция е със седалище в София. ЗТМТМ бил обнародван 2016г., а заповедта за оправомощаване на Директора на ДИТ – Варна била от 2010г., с оглед на което липсвала компетентност на Директора на Д“ИТ“ – Варна за издаване на процесното НП на основание и за нарушение на ЗТМТМ. С оглед подаденото уведомление по чл.62, ал.2 от КТ преди съставяне на АУАН, неправилно случаят не бил счетен за маловажен. РС не формирал мотиви по осем правни въпроса, поставени от жалбоподателя, в които имало позоваване на Тълкувателни решения. Претендира се отмяна на Решението на РС с което е изменено НП и намалена наложената имуществена санкция и постановяване на ново, с което НП да бъде отменено изцяло и присъждане на дружеството на направените по делото разноски.

          В частната жалба се твърди, че Определение №548/28.04.2022г., с което РС отхвърлил искането на дружеството за присъждане на разноски по АНД №4771/2021г. е неправилно. То било постановено в нарушение на закона и на основание чл.63в от ЗАНН се иска неговата отмяна. В чл.63, ал.3 от ЗАНН било уредено правото на страните на разноски по реда на АПК, поради което на основание чл.143 и чл. 144 АПК във вр. с чл.78, ал.1 ГПК такива следвало да им бъдат присъдени с оглед изхода на спора, съразмерно с уважената част от жалбата срещу НП и постановеното от РС-Варна изменение на НП в частта на наложената санкция и намаляването й от 2500лв. на 1500лв. Поради това след отмяната на определението на РС се иска да бъдат присъдени на дружеството направените съдебни разноски в размер на 288лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно на намаления размер на имуществената санкция по НП.

В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа изложените в касационната и в частната жалби доводи и искания и моли да бъдат уважени.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, не представя писмен отговор по касационната жалба и по частната жалба. В съдебно заседание не се явява представител.

          Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение на РС, с което е изменено НП да бъде оставено в сила като съобразено с процесуалните правила и закона. Оплакванията в частната жалба представителя на прокуратурата счита за основателни. Споделя доводите на пълномощника на дружеството, че разноски му се дължат и при изменение на НП на основание чл. 78 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна в частта на изменението на НП и е основателна в частта на присъдената сума от 80лв. на Дирекция „ИТ“-Варна за юрисконсултско възнаграждение.

ВРС е постановил валидно и допустимо решение.

Във връзка с искането за отмяна на Решението на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК, касационният състав взе предвид чл.348 ал.2 от НПК, съгласно който неправилно приложение на материалния закон е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от наказаното дружество касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: 

          С обжалваното решение РС – Варна изменил НП №03-014301 от 25.08.2021г. на Директора на дирекция „ИТ“-Варна, като намалил наложената за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ на основание чл.78, ал.1 от ЗТМТМ на „БАДИМЕКС – Д.  И СИЕ“ООД имуществена санкция от 2500лв. на 1500лв. РС установил, че с НП е ангажирана имуществената отговорност на дружеството за това, че в качеството на работодател не е уведомило съответното поделение на ИА „ГИТ“, дирекция „ИТ“–Варна в законоустановения 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето Б. Л., с гражданство Украйна, което работило по Трудов договор № 136/30.6.2021г. на длъжност „сервитьор“, с определено работно място: класически ресторант х-л „Джоя парк“, к.к. Златни пясъци, с дата на действително започване на работа 01.07.2021г., съгласно представената присъствена форма за месец юли 2021г., инструктажна книга и трудов договор. РС установил, че нарушението е извършено на 09.07.2021г. в гр.Варна, ул. „Х. С.“ №2А, към който момент работодателят е следвало да подаде уведомление за започване на работа на чужденец, гражданин на трета държава.

РС направил извода, че административнонаказателното производство по установяване на нарушението е съобразено с процедурните правила, че АУАН и НП са издадени в сроковете предвидени в ЗАНН, от компетентни органи и със съдържание, отговарящо на изискванията в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Въззивният съд е направил извод, че правилно, въз основа на събраните доказателства, че описаното в АУАН и в НП нарушение е извършено от дружеството.

          В решението е направен извода за неправилно неотчитане от административнонаказващият орган на обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и съответно на обществената му опасност и достатъчно за постигане на целите на превенцията е налагането на имуществената санкция в минималния предвиден в закона размер за този вид деяние, поради което изменил НП като намалил от 2500лв. на 1500лв. размера на санкцията. В тази връзка РС постановил, че липсват факти и обстоятелства за квалифициране на случая като маловажен и за прилагане към нето на  чл.28 от ЗАНН, като отчел, че конклетното деяние не се отличава с явна незначителност на обществаната му опасност. 

          ВРС отхвърлил като неоснователни оплакванията в жалбата и в съдебно заседание за непосочване на коректна дата в призовката по чл.45, ал.1 от АПК и разминаването в датата на проверката и посочената дата на втората страница от призовката. Въззивният съд отчел, че от датата на съставяне и връчване на АУАН – 20.08.2021г. до 25.08.2021г. когато е издадено НП е изминал по дълъг срок от предвидения в чл.44, ал.1 от ЗАНН тридневен срок за писмени възражения, поради което не установил допуснати нарушения на процедурните правила, които да са съществени и да са довели до неправилно установяване на релевантните факти за нарушението и извършителя му. Въз основа на представената с преписката заповед за оправомощаване от на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, РС отхвърлил като неоснователни и доводите в жалбата за липса на  липса на компетентност у наказващия орган за издаване на НП за дадения вид нарушения.

Касационната инстанция напълно възприема мотивите на районния съд и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК препраща към тях. Настоящият състав счита Решението на РС за правилно и законосъобразно, поради което не са налице касационните основания по чл.348 от НПК за неговата отмяна.

При постановяването му районният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл314 от НПК, приложими по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила относно събирането на необходимите, допустимите и относими към спора доказателства и е обсъдил доводите на страните. В мотивите на решението е направено изложение на установените фактически обстоятелства. Изводите са направени въз основа на фактическите установявания от доказаталествата, при правилно разпределение на доказателствената тежест и в съответствие с приложимите разпоредби.

          Правилно РС – Варна приема, че не са допуснати нарушения на процедурните правила при издаване на НП, които да са съществени. Правилно счел за законосъобразно квалифицирано установеното нарушение като неизпълнение на задължението в чл.10, ал.1 от ЗТМТМ на работодателя в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданин на трета държава, да уведоми за това писмено Изпълнителна агенция „Главна дирекция на труда“. Страните не са спорели, че не е предприето такова писмено уведомяване от дружеството нито в 7-дневния срок от започване на работа на украинския гражданин Б. Л. на 01.07.2021г., т.е. до 08.07.2021г., нито в следващите няколко дни 9, 10, 1-ти юли 2021г. Поради това правилно РС заключил като законосъобразно квалифицирано извършеното чрез бездействие нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. Правилно РС отчел като безспорно между страните, че дължимото уведомление до Д“ИТ“ – Варна е подадено от дружеството повече от месец след срока - на 12.08.2021г. Правилно РС – Варна отчел това обстоятелство като сочещо на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението, с оглед на което наложена в минималния размер имуществената санкция е съответна, справедлива и достатъчна, но не и като обосноваващо извод за маловажност на случая.

Правилно РС преценил, че с изпълнението на задължението за уведомяване на ТД на НАП – Варна за трудовия договор по чл. 62, ал.3 КТ не съставлява изпълнение и на задължението възведено в чл.10, ал.1 от ЗТМТМ за уведомяване на „Инспекцията по труда“, т.к. става въпрос за самостоятелни задължения, установени в два различни специални закона, уреждащи различни обществени отношения. Уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ и уведомлението по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ се подават до различни компетентни органи и се изискват за целите на различен по обхват контрол, поради което е без значение дали същите са с идентично съдържание и дали служителите на Д“ИТ“ – Варна могат да извършат проверка в системата за уведомления по чл.62, ал.5 от КТ.  С уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ се цели спазване на трудовото законодателство с оглед недопускане и ограничаване на случаите на прикрито трудово правоотношение, респ. упражняване на контрол от страна на органите по приходите за целите на подоходното облагане и социално осигуряване. Уведомлението по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ се изисква за целите на регулацията на достъпа до пазара на труда на работници – граждани на трети държави и на политиката в областта на свободното движение на работници, трудовата миграция и интеграция на чужденци, за ограничаване на незаконна имиграция, както и санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава – в контекста на задълженията поети от РБ като държава членка на ЕС по Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост, Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава, и др. – транспонирани със ЗТМТМ.

          С разпоредбата на чл.4, §1,т.в от Директивата е предвидено задължение за държавите членки да задължават работодателите да уведомяват компетентните органи, определени от държавите членки, за началото на наемането на работа на граждани на трета държава в срок, определен от всяка държава членка. РБ не се е възползвала от възможността да използва друга схема на уведомяване, като именно в изпълнение на задължението по чл.4, §1, т.В е приета разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, като специализираният контрол за спазване на тези изисквания е предоставен на органите на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а не на НАП. Поради това без значение за правилното разрешаване на спора е непредприетото от РС служебно събиране на доказателства за изпълнение на задължението по чл.62, ал.3 от КТ.

          Посочените по-горе цели на КТ и ЗТМТМ с въвеждането на изискванията за подаване на двата вида уведомления, обосновават извод за неоснователност на доводите на касатора за превратно упражняване на власт с налагането на имуществена санкция с обжалваното НП за неизпълнение на задължението за писмено уведомяване на „Инспекцията по труда“, както и за приложимост на чл.28 от ЗАНН за конкретното нарушение, с оглед изпълнението на задължението за подаване на уведомление по чл.62, ал.2 от КТ, което са установили при справка инспекторите.

          Формуляр на уведомлението по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ е публикуван на сайта на Главна дирекция „Инспекция по труда“- https://www.gli. government.bg/bg/node/6349, поради което неоснователни са оплакванията за липса на яснота за процедурата по подаване на писменото уведомление и за съдържанието му.

          Неоснователно е и оплакването на касатора за липса на компетентност на административнонаказващия орган. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗТМТМ, нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, а според ал.4 на чл.79 от ЗТМТМ, наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актове. Съгласно чл. 67, ал.1 от ЗТМТМ, министърът на труда и социалната политика упражнява цялостен контрол по спазването на закона, а според ал.2, специализираната контролна дейност се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл.6, ал.2, т.21 от Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по труда“, изпълнителният директор ръководи Агенцията, издава наказателни постановления по актове, съставени от служители на Агенцията, в случаите, определени от закона. Според чл.6, ал.5 от Устройствения правилник,  изпълнителният директор може да предоставя на директорите на дирекции или на служители на Агенцията, определени за ръководители на проекти, отделни свои правомощия в съответствие с нормативните актове.

          Обстоятелството, че в представената по преписката Заповед № З-0011/12.01.2010 г. не е изрично посочен ЗТМТМ, не обосновава извод за липсата на материална компетентност на наказващия орган. Макар ЗТМТМ да е изрично изброен нормативен акт, по които ИА ГИТ упражнява специализиран контрол едва с изменението на чл. 4, ал 1, т.2 от УП - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г., изброяването в оправомощаващата заповед – както преди, така и след изменението, не е изчерпателно, като изрично в разпоредбата е посочено и „други нормативни актове, когато това е посочено със закон“.

          Съгласно чл.399 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от ИА ГИТ, която се ръководи и представлява от изпълнителния директор, като последният определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда. От цитираната по-горе разпоредба на чл.6, ал.1 от Устройствения правилник следва, че изпълнителният директор на ГИТ е административнонаказващ орган за нарушения на територията на цялата страна, когато са установени с актове на контролни органи от същото ведомство. Не съществува пречка той да делегира това свое правомощие на друго длъжностно лице от това ведомство, по аргумент от чл. 6, ал.5 от Устройствения правилник и от общата разпоредба на чл.47, ал.2 от ЗАНН, и именно това в случая е направено с издаването на представената по делото Заповед № З-0011/12.01.2010 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.

          Предвид чл.6, ал.5 от Устройствения правилник, надлежно извършената делегация на правомощия (т.4 от Заповед № З-0011/12.01.2010 г.) и в контекста на специализирания контрол съгласно чл.67, ал.2 от ЗТМТМ, неоснователно е оплакването, че уведомлението по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ е следвало да се подаде в гр. София – където е седалището на Изпълнителната агенция, по аргумент от което се твърди, че нарушението е извършено в гр.София и директорът на ДИТ – Варна не е бил териториално компетентнтен да издаде потвърденото от РС наказателно постановление.

          Настоящият състав на съда намира за правилна преценката РС – Варна за несправедливост на наложената имуществена санкция с НП, поради което е постановил изменение на НП и намаление от 2500лв. на минимума от 1500лв. на размера на наложената санкция, предвиден в чл.78, ал.1 от ЗТМТМ.

          Оспореното Решение на РС в частта на изменението на НП е постановено при правилно приложение на цитираните разпоредби от ЗТМТМ, КТ и ЗАНН, поради което касационната жалба срещу решението в тази част е неоснователна.

Не се установи наличие на основание за отмяна на Решението на РС-Варна в частта, с която е изменено Наказателно постановление №03-014301/25.08.2021г. издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна като наложената на дружеството на основание чл.79, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗТМТМ за нарушение на чл.10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност имуществена санкция е намалена от 2 500 лв. на 1500 лв., поради което в тази част то следва да бъде оставено в сила.

Решение №98/20.01.2022г. постановено по АНД №4771/2021г. на Районен съд – Варна в частта, с която „БАДИМЕКС – Д.  И СИЕ“ ООД е осъдено да заплати на Дирекция „ИТ“-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение е неправилно, тъй като не е съобразено с изхода на спора и с частичната основателност на въззивната жалба. Своевременно направеното от представителя на Дирекция „ИТ“ искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, но съразмерно с изменението на имуществената санкция от 2500лв. на 1500лв. Така при дължимо възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80лв. следва дружеството -жалбоподател да заплати на насрещната страна Дирекция „ИТ“-Варна сумата в размер на 48лв. за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанця.

Поради това Решение №98/20.01.2022г. постановено по АНД №4771/2021г. на Районен съд – Варна в частта, с която „БАДИМЕКС – Д.  И СИЕ“  ООД- гр.София е осъдено да заплати на Дирекция „ИТ“-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което „БАДИМЕКС – Д.  И СИЕ“  ООД- гр.София да бъде осъден да заплати на Дирекция „ИТ“-Варна сумата от 48лв. за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

          Частната касационна жалба на „БАДИМЕКС – Д.  И СИЕ“  ООД срещу Определение № 548 от 28.04.2022г. по АНД 4771/2021г. на РС – Варна, с което предвид потвърждаването на НП е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на Решение №98/20.01.2022г. постановено по АНД № 4771/2021г. на Районен съд – Варна чрез присъждане на разноските на страните за производството пред въззивния съд съобразно изменението на НП и намаляване на размера на наложена имуществена санкция е допустима и основателна.

          Неправилно РС – Варна не е уважил искането на дружеството и не е присъдил в негова полза разноски съразмерно на уважената част на жалбата, предвид постановеното с решението изменение на НП в частта на наложената имуществена санкция и намаляването й от 2500лв. на 1500лв.

          Пред районния съд дружеството е претендирало присъждането на заплатените от него 750лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение. От представителя на Д“ИТ своевременно е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски. Възражението е основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН на дружеството следва да се възстанови от въззиваемата страна сумата съразмерна с изменението на имуществената санкция и намаляването й с 1000лв. от 2500лв. на 1500лв. при минимално адвокатско възнаграждение от 660лв. с ДДС, определено по реда на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. Съразмерното с изменения размер на санкцията Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна следва да бъде осъдена да заплати на „БАДИМЕКС – Д.  И СИЕ“ООД сумата от  264лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.63д, ал.5 във вр. ал.3, ал.1, вр. чл.143, ал.1 АПК.

          Водим от това и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №98/20.01.2022г. постановено по АНД №4771/2021г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е изменено Наказателно постановление № 03-014301/25.08.2021г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“–Варна като наложената „БАДИМЕКС – Д.  И СИЕ“ ООД – гр.София имуществена санкция е намалена от 2 500 лв. на 1500 лв.

ОТМЕНЯ Решение №98/20.01.2022г. постановено по АНД №4771/2021г. на Районен съд – Варна, в частта, с която „БАДИМЕКС – Д.  И СИЕ“  ООД- гр.София е осъдено да заплати на Дирекция „ИТ“-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА „БАДИМЕКС – Д.  И СИЕ“  ООД- гр.София с ЕИК ********* да заплати на Дирекция „ИТ“-Варна сумата от 48лв./четиридесет и осем лева/ за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

          ОТМЕНЯ Определение №548/28.04.2022г. постановено по АНД 4771/2021г. на Районен съд – Варна, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна да заплати на „БАДИМЕКС – Д.  И СИЕ“ООД-гр.София с ЕИК ********* сумата от  264лв. /двеста шестдесет и четири лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.