№ 2650
гр. Варна , 27.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501457 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, във връзка с чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №11290/27.05.2021г. на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Б.Ч., срещу
разпореждане №5009/19.05.2021г. на Варненски районен съд, 20-ти състав, постановено по
ч.гр.д. №5881/2021г. по описа на същия съд, в частта му, с която е отхвърлено подаденото
заявление по чл.417 ГПК, за издаване в полза на дружеството – кредитор на заповед за
изпълнение срещу длъжника СТ. ЗЛ. Ф., ЕГН **********, за сумите 58,03 лева – лихвена
надбавка за забава върху главницата за периода 25.08.2019 - 31.01.2021 г.; 120 лева – разходи
при изискуем кредит.
Оспорва се като неправилен извода на заповедния съд, че претендираните
административни разноски целят заобикаляне на забраната по чл.33 от ЗПК и противоречат
на чл.10а, ал. 2 ЗПК, като се твърди, че се касае за сторени от кредитора разходи за събиране
на вземането, наложили се поради допуснатото от длъжника неизпълнение на задължението
му за погасяване, а не е такса за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита, поради което липсва пречка за издаване на заповед за изпълнение за това вземане.
Оспорва се като неправилен и извода на съда за нищожност на уговорките за заплащане на
мораторна лихва за забава, като се твърди, че в случая се касае за договорна неустойка при
забава в плащането на месечната вноска, прилагана от деня, следващ падежната дата, и при
положение, че кредитополучателят не погаси дължимата вноска до седмия ден след
1
падежната дата, целта на която е да се компенсира кредитора за допуснатата забава,
съответно длъжникът да бъде стимулиран да изпълнява точно задълженията си.
При тези основни оплаквания жалбоподателят счита, че неправилно районният съд е
постановил частичен отказ по искането и моли за отмяна на обжалваното разпореждане и
издаване на претендираните заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
За да се произнесе по частната жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и
правна страна:
Предмет на обжалване е разпореждане на районния съд, с което е оставено без
уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и допускане на
нейното незабавно изпълнение с издаване на изпълнителен лист.
Частната жалба е подадена в срок от молител в заповедното производство, съдържа
необходимите приложения, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл.413, ал.2 от
ГПК, съставът на въззивния съд приема същата за процесуално допустима за разглеждане.
От данните по ч.гр.д. №5881/2021г. по описа на ВРС, 20-ти състав, се установява, че
районният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение за паричните
вземания на заявителя – кредитор „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, гр. София, спрямо
длъжника СТ. ЗЛ. Ф. , ЕГН **********, гр. Варна, в размер на 6002,66 лева – главница по
Споразумение за обединяване на кредити от 07.04.2017 г., сключено между страните, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане; 773,27 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 25.08.2019 - 31.01.2021
г.; 131,72 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 01.02.2021 - 21.04.2021 г.; 58,03 лева – лихвена надбавка за забава върху главницата
за периода 25.08.2019 - 31.01.2021 г.; 120 лева – разходи при изискуем кредит. В заявлението
изрично е посочено, че вземането произтича от договор за кредит, чиято изискуемост е
настъпила поради обявена предсрочна изискуемост. Представени са доказателства за
връчено на длъжника уведомление за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ при условията на
чл.46 от ГПК.
За да откаже частично издаване на заповед за изпълнение, районният съд е приел, че
претенцията за лихвена надбавка за забава колидира с нормата чл.33 от ЗПК, тъй като
преследва забранена от закона цел да се присъди обезщетение за забава в завишен размер, а
претенцията за разходи при изискуем кредит противоречи на чл.10а и чл.33 от ЗПК, поради
което длъжникът не дължи плащане на тези договорни задължения.
Отказът е неправилен. Претендираната лихвена надбавка за забава се основава на
разпоредбата на чл.18.1. от приложимите към кредитния договор Общи условия (ОУ),
получени и приети от длъжника – кредитополучател, предвиждаща, че при забава в
плащанията на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора за
2
кредит, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка от 10 процентни пункта. Надбавката не се прилага, ако
кредитополучателят издължи сумата до седмия ден от падежната дата. По своето естество
така уговорената санкционираща лихва за забавено плащане представлява неустойка за
забава, чийто договорен размер (надбавка от 10% към главницата) не е прекомерен,
доколкото има обезщетителен и санкционен характер. Същата се претендира за период на
забавата до датата на обявяване на предсрочна изискуемост и като се има предвид и
заявения й размер не би могло обосновано да се приеме, че е начислена и върху частта от
забавените анюитетни вноски, съставляващи дължимата договорна лихва.
Не може да се приеме и извода на заповедния съд, че вземането за 120 лева
представлява такса за управление на кредита. Изложените в частната жалба аргументи,
основани на мотивите на въззивния Варненски окръжен съд в определението му по в.ч.т.д.
№553/2019 г., се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав. Не се касае в случая за
такса за управление на кредита, а за предварително фиксиран размер на имуществените
вреди, които кредиторът ще бъде принуден да претърпи при обявяване на предсрочна
изискуемост в резултат на допуснатото от страна на длъжника – кредитополучател
неизпълнение да погасява точно (по размер срок) задълженията си по договора. Налага се
изводът, че процесното вземане от 120 лева разкрива характеристиките на неустойка за
неизпълнение, поради което не попада в ограничителния режим, предвиден в чл.10а от ЗПК
за таксите за усвояване и управление на кредита.
Основанията и размерите на вземанията са предвидени в документа – извлечение от
сметка по договор за кредит, като не е необходимо същите да се установяват въз основа на
данни, стоящи вън от изпълнителното основание, поради което по смисъла на т.4а от ТР
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС е изпълнен фактическият състав на чл.417, т.2 от ГПК и чл.418
от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
длъжника. С цел прецизност по приложението на ЗЗП в условията на чл.20 ЗЗД, следва да се
посочи, че евентуалните договорни пороци от заповедното основание, които не могат да
бъдат изведени по тълкувателен път, запазват своята релевантност, при условията и реда,
посочен в чл.422 ГПК.
По тези съображения частната жалба се преценява като основателна. Обжалваното
разпореждане на заповедния съд следва да бъде отменено като се разпореди издаване на
заповед за изпълнение и за дължимите от длъжника – заемополучател лихвена надбавка за
забава до датата на обявената предсрочна изискуемост и разходи при изискуем кредит. В
издаваната заповед следва да се включат допълнително и част от разноските, дължими по
съразмерност с уважената част на заявлението.
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя се следват разноски за въззивното
производство в размер на 65 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса (15 лева) и
юрисконсултско възнаграждение (50 лева).
3
Въз основа на горното въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №5009/19.05.2021г. на Варненски районен съд, 20-ти
състав, постановено по ч.гр.д. №5881/2021г. по описа на ВРС, в частта му, с която е
отхвърлено подаденото от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника СТ. ЗЛ. Ф.,
ЕГН **********, за за сумите 58,03 лева – лихвена надбавка за забава върху главницата за
периода 25.08.2019 - 31.01.2021 г.; 120 лева – разходи при изискуем кредит, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявление вх. №6879/21.04.2021г. по
описа на ВРС, в полза на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
срещу длъжника СТ. ЗЛ. Ф., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, за следните вземания:
58,03 лева – лихвена надбавка за забава върху главницата по Споразумение за обединяване
на кредити от 19.06.2019 г., начислена за периода 25.08.2019 - 31.01.2021 г.; сумата 120
лева – разходи при изискуем кредит, както и за сумата 4,81 лева, представляваща
допълнителна част от сторените за заповедното производство разноски по съразмерност с
уважената част на заявлението.
ДОПУСКА незабавно изпълнение на така издаваната заповед за изпълнение, с оглед
на което на кредитора ДА СЕ ИЗДАДЕ и изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, разноски за въззивно производство в размер на 65 лева (шестдесет и пет лева), на
основание чл.81, във вр. с чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, която сума да се включи в издаваната
заповед.
Делото ДА СЕ ВЪРНЕ на Варненски районен съд за изпълнение, чрез издаване на
заповед за изпълнение, по утвърдения с НАРЕДБА №6 от 20.02.2008г. за утвърждаване на
образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други
книжа във връзка със заповедното производство.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5