№ 636
гр. Пловдив, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300500713 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Районна прокуратура Пловдив срещу
решение № 2649/28.12.2021г. на Пловдивски районен съд, ІІ граждански
състав, постановено по гр.дело № 3483/2021г. С обжалваното решение
Прокуратурата на Република България, е осъдена да заплати на А. Г. Г., с ЕГН
**********, с адрес: гр. *** сумата от 4000 лева /четири хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в засягане на достойнството и преживени психически
страдания, настъпили в резултат на водено срещу нея наказателно
производство по чл. 206 ал.1, вр. 26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07.11.2020г. до окончателното изплащане на
сумата. За разликата над уважения размер до претендирания размер от 5000
лева съдът отхвърля предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди.
Решението се обжалва от районна прокуратура Пловдив в частта, в
която искът е уважен. Сочи се, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъбразно. Сочи се, че за да е налице неимуществена вреда
необходимо е душевния мир на увреденото лице да е дълбоко потресен, като
1
единствени негативни преживявания от такова естество представляват
неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД, което в казуса се твърди,
че не е доказано. Сочи се, че неправилно са отчетени показанията на
разпитаните свидетели Н. - съпруг и М. –съседка, които не доказват
твърдените вреди. Сочи се, че ищцата е продължила да работи, а авторитета и
не е бил накърнен с колегите й, т.е. не са налице неимуществени вреди.
Алтернативно се иска намаляване на размера за неимуществени вреди, тъй
като същият е прекалено завишен и несъобразен с принципа на чл. 52 от ЗЗД.
На трето място се правят алтернативни искания за намаляване на определения
размер на обезщетение и за направени по производството разноски и по
специално за заплатено адвокатско възнаграждение. Счита, че
производството не се отличава с фактическа и правна сложност и
адвокатското възнаграждение не трябва да надвишава значително
минималните размери по Наредбата.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от А.Г., с която
решението се намира за обосновано, правилно и законосъобразно. Иска се
неговото потвърждаване. Претендират се разноски за настоящето
производство.
Предявен е иск от въззиваемата А.Г. с правна квалификация чл.2 ал.1
т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на 5
000 лв., неимуществени вреди вследствие на поддържане на незаконно
обвинение, с последвало прекратяване на наказателното производство,
поради това че деянието не е извършено от лицето, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 07.11.2020г. до окончателното й изплащане.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирана страна и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря
на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на прокуратурата, че за да е налице
неимуществена вреда необходимо е душевния мир на увреденото лице да е
2
дълбоко потресен, като единствени негативни преживявания от такова
естество представлявават неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД,
което в казуса се твърди, че не е доказано. Според въззивният съд в казуса е
доказано, че душевния мир на увреденото лице А.Г. е дълбоко потресен от
воденото срещу нея наказателно производство. Същата е била силно
притеснена и е изпаднала в стресово състояние. Причината за това е било
настъпилото отхвърляне от обществото /съседи и дори близки роднини/
заради убеденост от това, че същата е извършила престъплението, за което е
била обвинена, а именно че е присвоила пари от общите такива за етажната
собственост, на която тя е била домоуправител и касиер. Тези душевни
страдания на обвиненото лице безспорно попадат по дефиницията на чл.52 от
ЗЗД и подлежат на обезщетение по реда на ЗОДОВ.
Неоснователно е възражението на прокуратурата, че неправилно са
отчетени показанията на разпитаните свидетели Н. - съпруг и М. –съседка,
които не доказват твърдените вреди. Сочи се, че ищцата е продължила да
работи, а авторитета й не е бил накърнен между колегите й, т.е. не са налице
неимуществени вреди. РС Пловдив правилно е преценил показанията на
разпитаните свидетели Н. и М. и е отчел настъпили неимуществени вреди от
отхвърляне и обвинения, не по местоработата на лицето, а по нейното
местоживеене, както и в самото й семейство. Именно в този социален кръг е
бил известен случая и се е коментирало започналото наказателно
производство. Преимуществено вредите за ищцата са възникнали в тази и
социална среда, за което са и събрани доказателствата.
Неоснователно е възражението на прокуратурата, че следва да се
намали определения размер на обезщетението и размера на направените по
производството разноски и по специално за заплатено адвокатско
възнаграждение. Размера на обезщетението за неимуществени вреди е
напълно адекватно на претърпените вреди като характер и интензитет. Касае
се до вреди търпени в продължение на четири години, като сумата от 4 000
лева е справедлива като размер според настоящия съд. По въпроса за размера
на направените по производството разноски и по специално за заплатено
адвокатско възнаграждение за първата инстанция първоинстанционния съд се
е произнесъл по реда на чл.248 от ГПК с отделно определение от 18.02.2022г.,
което не е обжалвано от прокуратурата на РБ и е влязло в сила. Поради което
настоящият съд не може да се произнася повече по този въпрос свързан с
3
разноските по делото направени пред първата инстанция.
Поради което обжалваното решение в обжалваните му части като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски се дължат на въззиваемата
А.Г., като такива са сторени в настоящия процес от тях в размер на 800 лева
за адвокатски хонорар /л.15/.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2649/28.12.2021г. на Пловдивски районен
съд, ІІ граждански състав, постановено по гр.дело № 3483/2021г. В
ЧАСТИТЕ, с които Прокуратурата на Република България, е осъдена да
заплати на А. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** сумата от 4000 лева
/четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на достойнството и
преживени психически страдания, настъпили в резултат на водено срещу нея
наказателно производство по чл. 206, ал.1, вр. 26, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр.София,
бул.Витоша №2 да заплати на А. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***
сумата от 800 лева за разноски по въззивното дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4