Определение по дело №682/2019 на Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № ...

 

гр. Враца,  23.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                             

                                                        Председател:    ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

                                                               Членове:    ПЕНКА Т. ПЕТРОВА

                                                                     Мл.с.    МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Младенова в.ч.гр. дело № 682 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, във вр. с чл. 274 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба вх. № 4946/11.10.2019 г., подадена от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, чрез пълномощник юрисконсулт С.Р., срещу Разпореждане № 979/19.09.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 777/2019 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, с което е отхвърлено на основание чл.411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника В.М., с ЛНЧ **********, роден на *** г. в Полша, притежаващ удостоверение за постоянно пребиваване № ***, издадено от Република България, с адрес: с. ***, ул. „***” № 24, за сума в размер на 130,70 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **********/14.08.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 20.06.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, сума в размер на 8,20 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.10.2017 г. до 15.02.2018 г., сума в размер на 75,50 лв., представляваща обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 15.10.2017 г. до 15.02.2018 г., както и сторените разноски в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 150,00 лв. –  юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд погрешно е приел, че заявителят в молбата си до съда е уточнил, че длъжникът няма постоянен адрес в Република България. Твърди се, че в уточнителната молба до съда жалбоподателят е посочил, че длъжникът е постоянно пребиваващ на територията на страната, за което му е издадено удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № ***, което е приложено към молбата и от него е виден постоянният му адрес – с. ***, ул. „***” № 24. Жалбоподателят сочи, че след служебно извършена справка в НОИ е установено, че длъжникът получава редовно месечно възнаграждение от „Ареткс Инжинеринг”, ЕИК: *********, последният е с непрекъснати здравноосигурителни права, а удостоверението му за пребиваване на територията на страната е валидно към дата 10.10.2019 г. Иска се от съда да бъде отменено атакуваното разпореждане и да се разпореди издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите, посочени в заявлението по чл. 417 ГПК.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

 

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият съдебен състав намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

Производството пред Районен съд – Козлодуй е образувано по заявление на „Ти Би Ай Банк” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу В.М., с посочен от заявителя ЕГН: **********, за сума в размер на 130,70 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **********/14.08.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 20.06.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, сума в размер на 8,20 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.10.2017 г. до 15.02.2018 г., сума в размер на 75,50 лв., представляваща обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 15.10.2017 г. до 15.02.2018 г., както и сторените разноски в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 150,00 лв. –  юрисконсултско възнаграждение. В заявлението е посочено, че вземането произтича от горецитирания договор и извлечение от счетоводни книги към 12.06.2019 г., които са представени по делото.

Районен съд – Козлодуй е разпоредил и да се извърши справка в НБД „Население” за адресната регистрация на длъжника. Такава справка е изготвена на 25.06.2019 г., като от същата се установява, че не съществува лице в НБД „Население” с посочените данни.

С разпореждане от 02.07.2019 г. заповедният съд е оставил искането на заявителя без движение и му е указал в 3-дневен срок да отстрани нередовностите на заявлението, като посочи три имена, ЕГН и адрес на длъжника, като е указал и че при неизпълнение на указанията, ще прекрати делото. На 05.09.2019 г. е постъпила уточнителна молба от заявителя, в която последният посочва, че длъжникът е постоянно пребиваващ на територията на страната, като му е издадено удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № ***, в което са посочени двете му имена, както и ЛНЧ: **********.

След извършване на преценка на изложените в заявлението и уточнителната молба обстоятелства и установеното при извършена служебна справка в НБД „Население”, Районен съд – Козлодуй е постановил атакувания съдебен акт, с който на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК е отказал издаването на заповед за изпълнение, въз основа на обстоятелството, че длъжникът няма постоянен адрес на територията на Република България.

Обжалваното определение е неправилно, поради следните съображения:

Съгласно чл. 417, т. 2 ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките. В конкретния случай заявлението на „Ти Би Ай Банк” ЕАД отговаря на изискванията по чл. 417 и чл. 410 ГПК – поискано е издаване на заповед за изпълнение за вземане, което се основа на извлечение от счетоводни книги, с което се установява вземане на банка. Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2. Изложени са обстоятелствата, въз основа на които вземането е индивидуализирано. Поради това, от формална страна са налице положителните предпоставки на чл. 417, т. 2 ГПК и на чл. 410 ГПК и на изследване следва да се подложат хипотезите, разписани в чл. 411, ал. 2 ГПК, които представляват пречка за издаване на заповед за изпълнение.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК предвижда, че съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 4. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В настоящия случай първостепенният съд е изпълнил точно служебните си задължения по чл. 411, ал. 1 ГПК, като е изискал по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. от НБД „Население” справка за регистриран постоянен адрес на длъжника на територията на страната. В мотивите към т. 3б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, е посочено, че предпоставката по чл. 411, ал. 1, т. 3 ГПК /длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България/ по естеството си не подлежи на проверка преди връчване на вече издадената заповед, като липсата на тази предпоставка може да се установи едва при връчване на заповедта. Трябва да се има предвид обаче, че Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК е издадено преди новата редакция на чл. 411, ал. 1 ГПК /ДВ бр.50/2015 г., обн. 03.07.2015 г./ Следователно след изменението на чл. 411, ал. 1 ГПК заповедният съд е законово служебно задължен да извършва проверка за местната подсъдност, като по този начин да установи дали длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България. С оглед изложеното първостепенният не е извършил нарушение на т. 3б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

Постоянен адрес в страната по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК обаче могат да имат единствено местните лица. Поради това, проверката за обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България по чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК се извършва само по отношение на чуждестранните физически или юридически лица. Достатъчно е наличието на една от посочените в чл. 411, ал. 2, т. 3 или т. 4 ГПК връзки с територията на страната, за да е допустимо издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника по териториален признак/в този смисъл Определение № 547 от 22.08.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1355/2013 г., II т.о., ТК/.

В чл. 48, ал. 7 КМЧП е дадено легално определение на понятието „обичайно местопребиваване”, според което под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. В конкретния случай в ГПК липсва легално определение за обичайно местопребиваване, поради което приложение по аналогия следва да намери разпоредбата на чл. 48, ал. 7 КМЧП при преценката на съда относно наличието/липсата на обстоятелствата по чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК, доколкото същата най - точно отговаря на целите на процесуалния закон.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства, се установява, че длъжникът действително няма постоянен адрес на територията на Република България, но в Удостоверение за постоянно пребиваване  с валидност до 26.09.2026 г. е заявен в адрес в страната: с. ***, ул. „***” № 24, както и от представената справка от НАП, се установява, че към 10.10.2019 г. длъжникът е с непрекъснати здравноосигурителни права. Така изложените обстоятелства са достатъчни доказателства, за да се приеме, че длъжникът има обичайно местопребиваване на територията на Република България.

По изложените съображения, разпореждането на Районен съд - Козлодуй трябва да се отмени със следващото от това постановяване да се издаде заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за посочените в заявлението парични вземания.

Мотивиран от гореизложеното, Врачанският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 979/19.09.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 777/2019 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в полза на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, срещу длъжника В.М., с ЛНЧ **********, роден на *** г. в Полша, притежаващ удостоверение за постоянно пребиваване № ***, издадено от Република България, с адрес: с. ***, ул. „***” № 24, за сума в размер на 130,70 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **********/14.08.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 20.06.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, сума в размер на 8,20 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.10.2017 г. до 15.02.2018 г., сума в размер на 75,50 лв., представляваща обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 15.10.2017 г. до 15.02.2018 г., както и за сторените разноски в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 150,00 лв. –  юрисконсултско възнаграждение.

ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта и издаване на изпълнителен лист за посочените вземания.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Козлодуй за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:1.         

          

                              2.