О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Враца, 02.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, I-ви състав, в закрито
заседание на втори демеври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдията БОЗОВА
н.ч.д.
№1075/2020 г. по описа на ВрРС
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.4 НПК.
Образувано
е по жалба от В.Н.Ш.,***, против Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 25.09.2020 г. по ДП №1859/2019 г. по описа на РП Враца, с което
на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК наказателното
производството е прекратено.
В
жалбата се твърди, че ВрРП неправилно е анализирала доказателствата и че
постановлението е постановено без да е събрана цялата относима доказателствена
съвкупност. При това се моли за неговата отмяна
и връщане на делото за извършване на възможните действия по разследване.
Врачански районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по ДП №1859/2020 г. по описа
на ВрРП е образувано за това, че на 07.03.2019 г., в гр. Враца, пред РС Враца,
в публично заседание по гр.д. №4793 и гр.д. №4794 и двете по описа за 2018 г.,
при разпит на лице в качеството на свидетел, същото е потвърдило неистина, като
е заявило, че на 18.10.2017 г., в гр. Враца, в офис, находящ се на ул. Ив.
Ботева, е присъствало лицето В.Н. М., а същото по това време се е намирало на
територията на гр. София – престъплени епо чл.290, ал.1 НК.
При анализа на събраната противостояща си
доказателствена маса, представителят на ВрРП е приел, че от извършените
множество процесуално-следствени действия не е установено по безспорен начин,
че заявеното от лицето Ц.Ц.пред РС Враца по гр.д. №4793 и гр.д. №4794 и двете
по описа за 2018 г., е неистина. Приел е, че свидетелите М. Г. и В. Г., които
твърдят, че са били с жалбоподателя в гр. София, не могат да конкретизират, че
това се е случило именно на датата, посочена от лицето Цв. Ц., като дата, на
която е видял жалбоподателя в офиса находящ се в гр. Враца на ул. Ив. Ботева.
При това е достигал до извод, че не може с категоричност да се изключи
верността на твърденията на лицето Цв. Ц..
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е подадена срещу
подлежащ на обжалване съгласно чл.243, ал.3 НПК акт, пред съответния съд, от
легитимно лице и в предвидения от закона срок, поради което се явява
процесуално допустима.
Разглеждайки я по същество,
съдът приема същата за основателна по следните съображения:
От материалите по
досъдебното производство безспорно се установява, че по гр.д. №4793 и гр.д.
№4794 и двете по описа за 2018 г., лицето Цв. Ц. е заявил, че на 18.10.2017 г.
е видял жалбоподателя в офиса на св. Ив. Иванов, където е била и св. Д.
Тодорова и че последните са дали на жалбоподателя парична сума. Едновременно с
това обаче, се установява, че на 18.10.2017 г. жалбоподателят еблил в гр.
София, тъй като е приет на лечение в МБАЛНП „Св. Наум“ – София, макар в
условията на дневен стационар пациентите прекарват извън болничното заведение
следобедите и вечерите. Има данни и за това на 18.10.2017 г. с жалбоподателя да
е бил св. М. Х., като в следобедните часове двамата са се видели със св. М. Г.
и В. Г., а по-късно и с лице на име Л., за което по делото се съдържат данни,
че е починало. Тези данни са напълно игнорирани от прокуратурата, с посочването,
че св. М. Г. и В. Г. не конкретизират на коя дата са се видели с жалбоподателя
и св. М. Х.. Това обаче не отговаря на отразеното в разпитите на свидетелите,
тъй като е видно, че в показанията си и двамата заявяват, че това е било два
три дни след 15-то число и че вероятната дата е именно 18-ти октомври 2017 г. С
не по-точна дата в тази насока борави и лицето Цв. Ц., но на неговите показания
прокуратурата се е доверила абсолютно безкритично. Установява се също, че макар
лицето при което жалбоподателят и св. М. Х. твърдят да са били на 18 октомври
2017 г. да е починало, не е направен какъвто и да е опит да се проведе разпит
на неговата съпруга, за която се съдържат данни в жалбата срещу
постановлението. Отделно от това по делото липсват каквито и да е доказателства
за това по време на лечението си в МБАЛНП „Св. Наум“ – София къде е пребивавал
жалбоподателят и дали се е прибирал в гр. Враца и ако да – кога. А събирането на
доказателства в тази насока не е невъзможно, като за целта може да се проведе
както допълнителен разпит на жалбоподателя, така и да се разпитат негови близки
или лицата, при които се твърди да е пребивавал в този период. Не може да има
спор, че показанията на св. Д. Тодорова, И. Иванов и Ц. Ц. са еднопосочни, че
жалбоподателят е бил в гр. Враца на 18.10.2017 г. Но тези свидетели не са
незаинтересовани от изхода на делото и тяхната безпристрастност не бива да се
абсолютизира. Още повече когато са налични доказателста и в обратната насока -
че на 18.10.2017 г. жалбоподателят е постъпил на лечение в гр. София, което
предполага присъствието му в гр. София. А са налични и доказателства за това в
следобеда на 18.10.2017 г. жалбоподателят да е бил в гр. София – св. М. Х., В. Г.
и М. Г., като е възможно да се съберат и доказателства за проверка
достоверността на последните. При това, независимо от факта, че доказателствената
съвкупност е противоречива, прокуратурата неправилно е подходила към дискредитирането
на по-голямата част от показанията и не е използвала всички възможни
процесуално-следствени способи за преодоляване на тези противоречия.
При изложеното, съдът
приема, че прекратителното постановление не се позовава на пълно и всестранно изследване
на обстоятелствата по делото, а е постановено преждевременно. Ето защо съдът счита,
че атакуваното постановление е издадено в нарушение на процесуалните изисквания
и следва да се отмени, а делото да бъде върнато на ВрРП за изследване по
съответния процесуален ред на всички правнорелевантни факти от предмета на
доказване. Едва след изпълнение на тези законоустановени задължения,
прокуратурата може да прави изводи за наличието на съответно основание за
прекратяване на наказателното производство.
При горните съображения и на
основание чл.243, ал.5, т.3 НПК, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ постановление на ВрРП от 25.09.2020 г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП №1859/2019 г. по описа на
ВрРП.
ВРЪЩА делото на прокурора с указания съгласно
обстоятелствената част на определението.
Преписи от определението да се изпратят на
жалбоподателя и на РП Враца
Определението подлежи на
обжалване и протестиране пред ВрОС в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: