Р Е
Ш Е Н
И Е № 158
гр. Пловдив, 06.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на петнадесети януари, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
при секретаря
Елена Димова, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№2498 по описа на ПОС за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Въззивният съд е
сезиран с жалба с вх.№31372/25.10.2019г. депозирана от В.С.С., ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес ***, офис 10 – адв. Д.К., против Решение №3383
от 13.08.2019г. постановено по гр.д.№3612/2019г. по описа на ПРС, девети гр.с,
с което се отхвърля предявеният
от В.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, против „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
700, 37 лв., представляваща допълнително начислена електрическа енергия за
период 22.10.2016 г. – 22.01.2019 г., за обект на потребление в гр. П., ул. ***,
за която сума са издадени 26 бр. фактури в периода 22.10.2016 г. до 22.01.2019
г. С постановеният съдебен акт се осъжда
В.С.С. да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД сумата от
440 лв. – разноски в първоинстанционното производство .Решението се обжалва
изцяло, като неправилно, необосновано, постановено при неправилно тълкуване
на събраните доказателства, в нарушение
на материалния закон. Навеждат се твърдения,
че дружеството незаконосъобразно е начислило допълнителна сума за заплащане за
отчетен период, през който жалбоподателят е заплащал
точно и в срок консумираната от него
електрическа енергия. Обстоятелството, че е ответното дружество е констатирало размяна
на електромерите е грешка, която е
допусната от ответника и в последствие е коригирана от негови представители,
предвид на което жалбоподателят, счита
че тази грешка не е последица от неговите виновни действия, поради което не
следва да бъде ангажирана отговорността
му. Моли се настоящата инстанция да
отмени първоинстанционният акт, като вместо това постанови друг, с който
да уважи предявения иск като
основателен. Претендират се разноски пред двете съдебни инстации, съгласно
представения списък с направени такива, както и се претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.Възразява се
относно претендирания размер на юрисконсулско възнаграждение от въззиваемия.
Въззиваемият „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, чрез процесуалния представител юрисконсулт П.Ч. оспорва жалбата
като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и
законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за
установено следното:
Жалбата са подадена
в законния срок,
от страна имаща правен интерес да
обжалва, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от В.С.С. срещу „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД –
гр. Пловдив, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 700,37 лв., представляваща допълнително начислена електрическа
енергия за период 22.10.2016 г. –
22.01.2019 г., за обект на
потребление в гр. П., ул. ***, за която сума са издадени 27 бр. фактури в
периода 22.10.2016 г. до 22.01.2019 г.
Ищецът твърди, че е клиент на ответното дружество, с
клиентски номер № *********. Съгласно извършена проверка на измерването на
електрическа енергия в обект с ИТН ***, находящ се в гр. П., ул. *** от
ответното дружество било констатирано, че електромер № ********* е
„разменен“ с електромер № *********, като вследствие на това била направена
корекция на издадени фактури за периода 22.10.2016 г. до 22.01.2019 г.
Преизчислена била доставената електрическа енергия, като ищецът следвало да
заплати допълнително сумата от 700,37 лева в срок до 05.03.2019 г. Твърди, че
начисляването на допълнителна сума за плащане било незаконосъобразно, тъй като
констатираната размяна на електромери била грешка, допусната от ответника, като
липсвали виновни действия от страна на ищеца в тази насока. Твърди, че
извършеното от ответника коригиране на сметките за вече доставена електрическа
енергия е недопустимо, тъй като противоречало на виновния характер на
договорната отговорност по чл. 82 от ЗЗД.
Ответното дружество оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че на 11.02.2019г. служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД посетили
имота на ищеца извършили проверка в присъствието на З. А. Д. и С. В. С. -
представител на ищеца. Установено било, че електромер № ********* погрешно
отчитал имот с ИТН: *** и електромерът, който следвало да отчита ИТН на ищеца с
№ *********, погрешно отчитал имот с ИТН: ***.
Констатирано било, че са разменени изходящи проводници към
апартаментните. Правилната схема била възстановена, което било отразено в
констативния протокол. Процесните суми били натрупани, тъй като в обекта на
ищеца била отчитана енергия от друг електромер № *********. Поддържа се, че в
качеството му на краен снабдител ответното дружество доставило електрическа
енергия на стойност 700,37 лева за процесния период в имота на ищеца, която
сума била формирана съобразно
действащите за съответните ценови периоди решения на ДКЕВР. Процесното
средство за търговско измерване било поддържано съгласно нормите за
експлоатация от електроразпределнителното дружество, а процесната сума е основателно начислена.
Първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество е
доказало, че са налице предпоставките за
начисляване на електрическа енергия в имота на ищеца, като нейният размер се
установява, както и от заключението на СТЕ, така и от заключението на ССчЕ. След
цялостна преценка на събраните доказателства съдът е направил извода, че ищецът
има задължението да заплати процесната сума, поради което предявеният
отрицателен установителен иск за признаване за установена на нейната
недължимост се явява неоснователен..
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК, съдът
намира,
че същото е
валидно и допустимо.
Предвид
горното и на основание
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде
проверена правилността на
решението единствено по
изложените във възззивната
жалба доводи.
Пред въззивната
инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акт
си на базата на събраните такива пред първата инстанция. Доколкото фактическата
обстановка е правилно и пълно изяснена
от първоинстанционният съд, настоящият съдебен състав не намира за необходимо
подробно отново да я преповтаря, поради
което касаещо същата на основание чл.272 ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
Безспорно е, че ищецът е титуляр на партидата на имот,
находящ се в гр. П., ул. “***, ИТН ***, с електромер с фабр. № *********, с
клиентски № ***. Няма спор е относно обстоятелството, че в процесният период
между страните е съществувало облигационно отношение, като за процесния период
ищецът е заплатил начислената цена на доставеното количество електрическа
енергия.
Установява се по безспорен начин от събраните
доказателства, че начисленото с процесните фактури количество електрическа
енергия действително е било доставено до обекта, собственост на ищеца, която е
била потребена. Безспорно се установява
още от събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетеля А. К., чийто
показания съдът кредитира като основани на непосредствени възприятия и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, че изходният проводник
на електромера, който се води по партидата на ищеца - електромер с фабр. №
********* е отчитал потребената електрическа енергия от обект с ИТН *** на
името на З. А. Д. с кл. № **********, като електроенергията на клиент В. С. С.
за процесния период от 22.10.2016 г. до 22.01.2019 г. се е отчитала от електромер с фабр. № *********, който се води по партида на друг клиент – З. Д., но
неправилно е бил свързан и е отчитал обект с ИТН *** – собственост на ищеца. Размяната на средствата за търговско
измерване, които отчитали двата апартамента е обективирано и в констативен
протокол, съставен в присъствието на представители на клиентите.
В този смисъл е и
приетата СТЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена, съгласно която електроенергията на клиент В.С. с №********** на ИТН1371383 се е отчитала на
електромер с фабричен № *********, вместо на електромер с фабричен №*********. В резултат на неправилно свързване клиентът З. Д. е
заплащал консумираната електроенергия от клиент В.С. и обратно. Вещото лице
сочи, че за процесния период
допълнително потребеното от ищеца, но неотчетено от грешно свързания към имота му електромер количество електроенергия,
възлиза на 3 391 kWh.
От заключението на вещото лице по ССЕ, която съдът цени
като компетентно и безпристрастно изготвена, се установява, че при съобразяване
на утвърдените и действащи цени на
електрическа енергия от КЕВР за процесния период от 22.10.2016 г. до 22.01.2019
г., начислената и отчетена електрическа енергия по дневна и нощна тарифа е на
стойност от 700, 37 лв.
Съвкупната преценка на събраните доказателства обосновава
извода, че начислената от ответното дружество електрическа
енергия е била реално доставена до обекта на ищеца и потребена от последния,
както и че последната е била правилно остойностена по цени, одобрени от КЕВР и
действащи през процесния имот, предвид на което
за ищеца се е породило задължението да заплати
цената на доставената и потребена електроенергия.
Гореизложеното
обосновава извода, че ищецът дължи сумите по процесните
фактури в периода 22.10.2016 г. до 22.01.2019 г., поради което предявения иск
се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и
законосъобразни изводи, поради което решението следва да бъде потвърдено, а жалбата
като неоснователна - оставена без
уважение.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед направеното
възражение от жалбоподателя и като взе предвид
фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че е
депозиран единствено отговор от процесуалния представител на въззиваемия, съдът
намира, че на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 120лв.
С оглед гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3383 от 13.08.2019г. постановено по гр.д.№3612/2019г.
по описа на ПРС, девети гр.с
ОСЪЖДА В.С.С., ЕГН **********, с адрес ***,
със съдебен адрес ***, офис 10 – адв. Д.К. да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37 направени по делото разноски в размер на 120.00лв/
сто и двадесет лева/
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: