Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 19.11.2009г гр.Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав в публично заседание на деветнадесети октомври
две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при
секретаря Д.М. като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА бр. дело №
388 по описа за 2009г. и като обсъди :
Производството
е образувано по искова молба с правно основание чл. 49 от СК.
С.Р.П.
***, в депозирана против М.А.Д. с
посочен адрес за призоваване гр. А., ******искова молба, моли съдът да
постанови решение, с което да прекрати брака й с ответника сключен на
08.06.1993г в с. Б. по вина на
ответника, да бъде предоставено упражняването на родителските права върху
родените от брака деца М. М. Д. и М. М.Д. на бащата, да бъде определен режим на
свиждане на майката с децата всяка първа и трета събота от месеца от 10,00ч до
20,00ч и един месец през лятната ваканция, да бъде осъдена ищцата да заплаща
ежемесечна издръжка за всяко от децата по 30лв, да бъде постановено страните да
не си дължат издръжка помежду си, да бъде възстановено предбрачното име на
ищцата П., да бъде предоставено ползването на семейното жилище в гр. Д. на
бащата. Твърди, че бракът между страните
е дълбоко и непоправимо разстроен, като една от причините за това е фактическата
раздяла, непреодолимите противоречия помежду им и конфликтите. Твърди, че
отношението на ответника към ищцата е неуважително, ответникът ограничава личния
и социален живот на ищцата през всичките години на съвместен живот. Твърди, че
ответникът потъпква най елементарните права и нужди на ищцата показва демонстративно
незачитане на мнение и воля. Принудил е ищцата да остави за отглеждане в дом второто
родено от брака дете, тъй като е момиче, което още повече усложнило отношенията
между страните. Представя писмени и ангажира събиране на гласни доказателства.
Ответникът,
чрез назначения му по реда на чл.47 ГПК особен представител адв.
П. не оспорва иска. Сочи, че поради установения по делото факт че ответникът
живее в С., а ищцата в Б., не може да се
очаква заздравяване на брака.
Съдът,
след преценка - поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, приема за установено следното: Страните
са сключили граждански брак на 08.06.1993 г. в с. Б., общ П., за което е
съставен акт за граждански брак № * от същата дата и въз основа на който е
издадено представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак.
Фамилното име на съпругата преди брака е било П.. От брака има родени две
непълнолетни деца М.М.Д. – род на ***г и
М. М. Д. – род на ***г/у-ние за раждане, издадено въз основа акт за
раждане №№ ***/***г, ***/***г/.
Съпрузите са във фактическа раздяла от една година, което не се оспорва по
делото. Не се установи от момента на фактическата си раздяла
двамата съпрузи да са поддържали контакт по помежду си, поради което настоящият
състав намира, че не могат да живеят
занапред заедно. От показанията на разпитания по делото свидетел Севдалина П.,
сестра на ищцата чийто показания бяха преценени във връзка с останалите
ангажирани доказателства и във връзка с разпоредбата на чл.172 ГПК , и които
съдът кредитира като правдиви, безпротиворечиви и
базирани на лични впечатления, се установява че съпрузите като семейство
последно преди раздялата са живели в С., гр. Д., разделени са повече от година.
Според свидетеля ищцата и ответникът постоянно са се карали, съпрузите са имали
още едно дете – С., което са дали за осиновяване, тъй като ответникът не го е
желаел. Според свидетеля ответникът се е отнасял грубо към ищцата, посягал е да
я удари. След раздялата ищцата и
ответникът не поддържат контакти, няма възможност да заживеят отново. От
показанията на свидетеля се установява също така, че родените от брака деца М.
и М. живеят в С. при баща си, а ищцата няма възможност да полага грижи за тях. От
ангажираните гласни доказателства се установи по недвусмислен начин, че ответникът
е демонстрирал грубо отношение към
съпругата, което е довело до напускане на семейното жилище от нейна страна и до
настъпилата фактическата раздяла на страните. Безспорно се установи и грубото
отношение на съпруга към съпругата. Установи се от ангажираните гласни
доказателства, че напускането на
семейното жилище от страна на съпругата, е било предизвикано от отношението на
съпруга, поради което и не може да се квалифицира като брачно провинение.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е
доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че
бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения и
той съществува само формално. Брачната криза, започнала още след раждането на
второто дете, и настъпилата фактическа раздяла водят до извода, че не може да
се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между съпрузите,
поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите
и обществото. Съдът счита, че така изяснената фактическа обстановка съставлява
хипотезата на чл. 49 от СК и е налице дълбоко и непоправимо разстройство на
брака между страните без възможност за преодоляване и без възможност за
възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения, поради
което бракът им следва да се прекрати. Съдът, сезиран за целта с молба от
ищцата и на основание чл. 49, ал.3 от СК, счита, че вина за настъпилото дълбоко
и непоправимо разстройство на брака им има съпругът М.А.Д.. Мъжът е демонстрирал
грубо отношение към съпругата още от началото на брачната връзка, което достатъчно красноречиво говори какво е отношението
на ответника към брака им. Гореизложеното съдът приема за установени брачни
провинения на ответника, за които същият не е могъл да не знае, че рушат
основите на брака, и съответно безусловно ангажират брачната му вина. Напускането на семейното жилище, като реакция
на един от съпрузите срещу брачните нарушения на другия съпруг, когато е
обяснима и извинима последица на тези прояви, не следва да се третира като
брачна вина. Съдът, за да се произнесе, по въпроса относно вината за
разстройството на брака, намира, че приетите по-горе за установени брачни
провинения на съпруга – продължително грубо отношение към съпругата, незачитане
на правото й на личен живот, продължило по време на брачната връзка на страните
от самото начало, за които същият не е могъл да не знае, че рушат основите на
брака, безусловно ангажират брачната му вина.
Досежно въпроса за фамилното име на жената след развода,
съдът, сезиран за целта с молба от ищцата и на основание чл. 326 от ГПК, намира
за правилно съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име – П. и да
преустанови носенето на фамилното име на съпруга Д..
Относно
упражняването на родителските правда
върху непълнолетните деца на страните, съдът намира за правилно упражняването
на родителските права да се предостави на бащата, при когото децата живеят и в
момента и намира, че това е в интерес на децата. На ищцата следва да се
определи режим на свиждане с децата всяка първа и трета събота от месеца от
10,00ч до 20,00ч и един месец през лятната ваканция, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата. Ищцата следва да бъде осъдена да заплаща
месечна издръжка за всяко едно от децата в размер на 30лв, считано от завеждане
на иска -07.04.2009г до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване.
Относно ползването на семейното жилище след развода, съдът
констатира, че то не може да се ползва и от двамата, поради което и доколкото упражняването
на родителските права върху родените от брака непълнолетни деца се предоставя
на бащата, семейното жилище следва да се предостави на ответника.
С оглед изричното изявление на ищцата, следва
да бъде постановено съпрузите да не си дължат издръжка след прекратяване на
брака.
На
основание чл. 329 ГПК и предвид обстоятелството, че съпругът е виновен за
разстройството на брака, съдът следва възложи разноските по брачното дело в негова тежест. Окончателния размер на таксата
за развода следва да бъде определен в размер на 40лв, и като съобрази факта, че
25,00лв. са внесени от ищцата за образуване на производството още при
завеждането на исковата молба, съдът следва да осъди ответника да заплати сумата от 15,00лв допълнителна
държавна такса за развода в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по
бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет, а ищцата следва да бъде осъдена за
заплати ДТ по определената издръжка в размер на 72,00лв. При липса на заявена
претенция за разноски, съдът не присъжда такива.
Мотивиран горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между С.Р.Д. ЕГН********** *** и
М.А.Д. ***, С., с посочен адрес за призоваване гр. А.,
******, сключен на 08.06.1993 г. в с.
Б., общ П., за което е съставен акт за граждански брак № * от същата дата, ПОРАДИ ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЙСТВО на брака ПО ВИНА на съпруга М.А. Д..
ОПРЕДЕЛЯ след прекратяването на брака С.Р.Д. да носи за
в бъдеще предбрачното си фамилното име П. и да отпадне
носенето на фамилията на съпруга й Д.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху М. М.Д. родена на ***г и М. М. Д. родена на ***г
на бащата М.А. Д.
ОПРЕДЕЛЯ на
майката следния режим на лични отношения с
децата: всяка първа и трета събота от месеца от 10,00ч до
20,00ч и един месец през лятната ваканция, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА С.Р.Д. ЕГН**********
*** да заплаща месечна издръжка за
детето М. М.Д. родена на ***г в размер на 30/тридесет/лв чрез нейния
баща и законен представител М.А.Д., и за детето М. М. Д. родена
на ***г в размер на 30/тридесет/лв, със съгласието на нейния баща и законен
представител М.А.Д.
считано от завеждане на иска -
07.04.2009г до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в
гр. Д., С. на М.А.Д..
Съпрузите не си
дължат издръжка след прекратяване на брака.
ОСЪЖДА С.Р.Д. ЕГН********** *** да
заплати ДТ върху определената издръжка в размер на 72/седемдесет и два/лв в полза на
Държавата по бюджета на съдебната власт по бюджетната сметка на Висшия съдебен
съвет.
ОСЪЖДА М.А.Д. ***, С.,
с посочен адрес за призоваване гр. А., ******да заплати допълнителна държавна
такса за развода в размер на 15,00 лв. (петнадесет лева) в полза на Държавата
по бюджета на съдебната власт по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: