Мотиви към присъда № 260002 от 20.01.2021г. по нохд № 01192/2020 г. по
описа на Районен съд П.:
С обвинителен акт на Районна прокуратура П.е повдигнато обвинение на Н.Б.Б. за престъпление по чл. 286, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, тъй като в периода 18.07.2017г. - 21.02.2018г., в гр. П., в условията на
продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта (Районна прокуратура
- гр. П.и Окръжна прокуратура - гр. П.), в писмени жалби набедил З.К.Б. в извършване
на престъпление по чл. 206, ал.2, вр. ал.1 от НК (че след смъртта на Б. Н.Б.
отказвала на Н.Б.Б. всякакъв достъп до лек автомобил
марка/модел „Ситроен Ксара” с рег. № *** - съсобствен
между З.Б. и Н.Б., и криела същия от него; че е започнала разпродаването на
части на лекия автомобил марка/модел „Ситроен Ксара” с рег. № *** - както бил
започнат при откриването му от полицията), като знаел, че е невинна, както
следва:
1. На 18.07.2017г. в гр. П.пред надлежен орган на властта (Районна
прокуратура - гр. П.), в писмена жалба набедил З.К.Б. в извършване на
престъпление по чл. 206, ал.2, вр. ал.1 от НК (че след смъртта на Б. Н.Б.
отказвала на Н.Б.Б. всякакъв достъп до лек автомобил
марка/модел „Ситроен Ксара” с рег. № *** - съсобствен
между З.Б. и Н.Б., и криела същия от него), като знаел, че е невинна;
2. На 21.02.2018г. в гр. П., пред надлежен орган на властта (Окръжна
прокуратура - гр. П.), в писмена жалба набедил З.К.Б. в извършване на
престъпление по чл. 206, ал.2, вр. ал.1 от НК (че е започнала разпродаването на
части на лекия автомобил марка/модел „Ситроен Ксара” с рег. № *** - както бил
започнат при откриването му от полицията), като знаел, че е невинна.
Съдебното производство е разгледано по общия ред.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение,
пледирайки за неговата доказаност. Предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода, чийто размер да бъде определен в предвидения
минимум, като същото бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Иска прилагане
на хипотезата на чл. 68, ал.1 от НК по
отношение на отложено за изпълнение условно наказание лишаване от свобода, в
чийто изпитателен срок е извършено престъплението, за което е предявено
обвинение по настоящето дело, като същото да бъде изтърпяно при първоначален
общ режим.
Подсъдимият Н.Б.Б. в хода на съдебното следствие
дава обяснения чрез които не се признава за виновен по предявеното му
обвинение. Не отрича, че е депозирал процесните жалби пред Районна прокуратура
- гр. П.и пред Окръжна прокуратура - гр.П.. Твърди, че е сигнализирал
държавното обвинение, след като е бил уведомен от „Пътна полиция” при ОД на МВР
П., като наследник на своя баща, за служебно прекратената регистрация на лекия
автомобил „Ситроен Ксара” с рег. № ***, за който бил убеден, че св. З.Б., като
съпруга на починалия, се е разпоредила в свой интерес, тъй като моторното
превозно средство било в нейно владение. Иска да бъде оправдан, тъй като не е
извършил деянието за което е обвинен.
Защитата на подсъдимия - адв. И.Я. от ПАК, по изложените в съдебните прения
съображения, пледира подзащитният му да бъде оправдан, поради недоказаност на
предявеното му обвинение.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда
на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Н.Б.Б. е роден на ***г***, но живее в гр. П.. Той е безработен. Осъждан е за
кражба и за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежия ред.
Подсъдимият е със заболяване Разстройство
вследствие комбинирана употреба на психоактивни вещедства – алкохол и стимуланти.
Синдром на зависимост, от което е страдал и към момента на долуописаното
деяние, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
След труден бракоразводен процес между родителите на
подсъдимия, който продължил години, Н.Б. се отчуждил от своя баща Б. Н.Б..
Контактите помежду им били случайни и изключително редки.
Междувременно Б. Б. установил близки интимни отношения
със св. З.К.Б., с която на 05.09.2009г. сключил граждански брак. Подсъдимият се
познавал със съпругата на баща си, с която се виждал инцидентно.
На 30.01.2012г. Б.
Б. и св. З.Б. придобили в режим на съпружеска имуществена общност лек автомобил
марка/модел „Ситроен Ксара” с рег. № ***. Тъй като Б. Б.
имал нужда от пари във връзка с влошеното си здравословно състояние, той на
няколко пъти получил паричен заем, залагайки тази кола в заложна къща
„В.Н.Заложни къщи” ЕООД, гр. П.. Връщайки взетия от него заем, заложения
автомобил му бил предаван.
На 30.05.2014г. за пореден път Б. Б.
заложил „Ситроен Ксарата” във „В.Н.Заложни къщи” ЕООД, гр. П.. Предал я на
св. В.Л.Н. - комисионер в заложната къща, за което бил съставен заложен билет №
8305. Предвид неизпълнение на задължението си по този договор за заем до
29.07.2014г., представител на търговеца през м.декември 2014г. продал
автомобила на лице, което било упълномощено с пълномощно от формалния купувач
св. Б.Т.К.. Придобитото возило не било регистрирано в КАТ от новия собственик.
Б. Б. починал на 17.09.2015г., за което не бил уведомен неговия син.
Подсъдимият разбрал за смъртта на баща си
в много по-късен момент - след около две години.
Междувременно в ОД на МВР П.се получило уведомление от Гаранционният фонд,
че за лек автомобил „Ситроен Ксара” с рег. № *** не е сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, поради което и на
основание чл. 143, ал.10 от Закона за движението по пътищата на 24.03.2017г.
служебно била прекратена регистрацията на моторното превозно средство. Тъй като
колата продължавала да се води собственост на Б. Б., контролните органи
изпратили на подсъдимия, в качеството му на законен наследник на починалия,
уведомление за направената дерегистрация. Знаейки че този автомобил е закупен
по време брака на баща му със св. З.Б., Н.Б. подал на 18.07.2017г.
жалба в Районна прокуратура – гр. П., в която посочил, че не знае къде се
намира лек автомобил „Ситроен Ксара” с рег. № ***, който принадлежал приживе на
починалия му баща Б. Б., като навел и
твърдения, че съпругата на починалия – св. З.К.Б., отказва да му осигури достъп
като съсобственик до колата, която укрива. Поискал процесният автомобил да се
обяви за издирване, а З.Б. да бъде подведена под отговорност за обсебване на
съсобственото им моторно превозно средство.
По повод тази жалба била образувана преписка рег. № 1868/2017г. по описа
на Районна прокуратура-гр. П.. След приключване на извършената проверка от
Първо РУ при ОД на МВР П., с
постановление от 22.12.2017г. на прокурор от Районна прокуратура - гр. П.на
основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК било отказано да се образува досъдебно
производсво, тъй като е прието, че не са налице данни за реализирани от Б.
определени действия, които да са насочени към присвояване на колата, която тя продължила
да ползва и след смъртта на съпруга си Б. Б., за което подсъдимият не е
осъществил контакт с нея. В своя акт прокурорът извел извод, че се касае за
гражданскоправна претенция на жалбоподателя Н.Б., която лицето следва да
реализира по Закона за собствеността и Закона за задълженията и договорите.
Подсъдмият обжалвал постановлението пред Окръжна прокуратура-гр.П., където
неговата жалба била регистрирана на
21.02.2018г. с вх. № 604. С нея Н.Б. изразил несъгласие с изводите на прокурора
от Районна прокуратура – гр. П., като в т. 6 посочил, че лекият автомобил е бил
укрит от З.Б. с цел изтичане на застраховката му „Гражданска отговорност”, за
което той не е бил уведомен, което според жалбоподателят „предполага продажбата
на съсобственият л.а. на части (както беше и започнат при откриването му от
полицията), всичко без знанието и съгласито на Н.Б.
като съсобственик”.
С постановелние от 28.03.2018г. прокурор от Окръжна прокуратура - гр. П.отменил
постановлението от 22.12.2017г. на Районна прокуратура - гр. П., като било
указано да се съберат допълнителни данни касателно твърденията в жалбата.
С постановление от 23.04.2018г. прокурор от Районна прокуратура П.възложил
извършването на допълнителна проверка, като впоследствие с постановление от
24.08.2018г. по преписка рег. № 1868/2017г. по описа на Районна прокуратура П.било
образувано досъдебно производство №
670/2018г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР П.с предмет престъпление по чл.
206, ал.2, вр. ал.1 от НК.
С постановление от 23.11.2018г. прокурор от Районна прокутура - гр. П.прекратил
на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК наказателното
производство по горепосоченото производство, като със свой акт от същата дата
постановил да бъдат отделени част от събраните в хода на разследването
материали, които били обособени като нова прокурорска преписка № 2962/2018г.,
по която с постановление от 12.03.2019г. било образувано процесното дело с
предмет извършено от Н.Б.Б. престъпление по чл. 286,
ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
По доказателствата:
Не се спори, че лек автомобил „Ситроен Ксара” с рег. № *** е бил придобит по време на брака на св. З.К.Б. с Б. Н.Б.,
както и че след като последният починал на 17.09.2015г. законен наследник на същия се явява и Н.Б.Б..
Подсъдимият не оспорва, че е написал от свое име и
подписал жалбата до Районна прокуратура – гр. П.с вх. № 1868 от 18.07.2017г. и тази до Окръжна прокуратура – гр. П.с вх. № 604 от
21.02.2018г., с която е обжалвал постановлението от 22.12.2017г. на
прокурор от Районна прокуратура – гр. П., с което на основание чл. 24,
ал.1, т.1 от НПК е било отказано да се образува досъдебно производство по нейна
преписка рег. № 1868/2017г. Съдът цени и кредитира като достоверни неговите
обяснения, тъй като в тази им част те се подкрепят напълно от заключението на
вещото лице, извършило почерково изследване на процесните жалби и обективирало
своите изводи в изготвената и приета по делото експертиза № 417 от 22.11.2019г.
Предвид горното от
решаващо значение в настоящия казус за
това дали деецът е извършил престъплението набедяване е да се направи извод налице
ли са еднопосочни и категорични доказателства, че изложените в процесните жалби
до държавното обвинение факти са верни и ако се приемат за неверни, дали
подсъдимият е бил наясно с този факт, но въпреки това е сигнализирал
прокуратурата за лице, за което знае, че е невинно.
Съдът счита, че от внимателният прочит на двете жалби и от обясненията на
подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, се налага извод, че Н.Б. не е
имал съзнание, че набедената св. З.К.Б.
е невинна, тъй като той е действал със съзнанието, че нейното поведение
е неправомерно.
На първо място следва да се посочи, че настъпилата на 17.05.2015г. смърт на
Б. Б. е станала известна на неговия син в един много по-късен момент – след
около две години, в каквато насока са обясненията на подсъдимия, които напълно
се припокриват с подробните, логични и взаимно допълващи се показания на св. Б.Н.С.
и св. Т.Н.Н..
По делото се установи по безспорен и несъмнен начин, че след като Н.Б. и
св. З.Б. се явяват наследници на придобитото от починалия имущество, последната
сама се е поставила в ситуация да бъде невъзможно с нея да се осъществи
контакт. В тази насока за показанията на Б., която обективно и безпротиворечиво
описва последвалите след смъртта на съпруга й събития, като открито и прямо
разказва, че в изключително кратък срок е напуснала семейното жилище в гр. П., което
бързала да продаде, тъй като било с наложена възбрана от съдебен изпълнител.
Изяснява, че веднага е отишла да живее
под наем, а на 27.04.2016г. заминала за гр. Варна, където се е установила да
живее постоянно. Въпреки този факт, по делото по категоричен начин се установи,
че тя не е сменила адресната си регистрация, тъй като в Национална база данни
„Население” продължила да бъде регистрирана
с постоянен и настоящ адрес *** и по време на воденото досъдебно
производство.
Не се поставя под съмнение констатацията в обвинителния акт, че като
законен наследник на Б. Ботев, именно подсъдимият е бил уведомен от ОД на МВР П.за
направената служебна дерегистрация на основание чл. 143, ал.10 от Закона за
движението по пътищата на лекия автомобил „Ситроен Ксара” с рег. № ***.
Установената невъзможност близо две години след смъртта на баща си
подсъдимият да осъществи контакт със св. З.Б., както и липсата на каквато и да
е дори и индиция за местоположението на процесния лек автомобил затвърждават
твърдението, че депозирайки на
18.07.2017г. процесната жалба в Районна прокуратура-гр.П.Н.Б. е действал със
субективна увереност за неправомерно
поведение на Б., свързано с еднолично противоправно разпореждане с
процесния автомобил, върху който той има наследствена част.
Съдът маркира и че изложените от подсъдимия факти и обстоятелства в
процесния документ не са в достатъчен обем, за да се направи извод, че същите
могат да бъдат подведени под признаците на съответно престъпление. Вярно е, че Н.Б.
е поискал „…Да подведете З.Б. по чл. 206, ал.1 за обсебване на съсобствен
автомобил”, но за противоправното поведение от страна на набеденото лице е
направил едно бланкетно изявление, че му се отказва достъп до колата, която се
крие и „реално не знам къде е”. Това
изявление, според съда, не вмества достатъчно информация, от която може да се
индивидуализира по време, място и конкретно проявление визираното от
жалбоподателя общественоопасно деяние по
чл. 206, ал.1 от НК. Още повече, че не може да бъде игнориран факта, че именно във връзка с получената информация от ОД на
МВР П.относно служебно прекратената регистрация на лекия автомобил, на част от
който подсъдимият се явява законен наследник, Н.Б. с непоколебимата увереност е поискал от
държавното обвинение да се предприемат действия главно за издирване на „Ситроен
Ксарата”. Този извод на съда, съотнесен към показанията на св. З.Б. и Б.С. е
достатъчен, за да се формира извод за субективната несъставомерност на
набедяването по отношение на първата, тъй като подсъдимият
е подал сигнала срещу нея именно след уведомяването му от контролните органи за
прекратената регистрация на лек автомобил.
На следващо място съдът отбелязва, че събраният
доказателствен материал в хода на съдебното следствие не установи наличието
дори и на индиция за знание от подсъдимия на факта, че на 30.05.2014г. Б. Б. е заложил
процесния автомобил във „В.Н.Заложни къщи” ЕООД, гр. П., а още по-малко за
последващите действия, свързани с непогасяване на паричния заем до
29.07.2014г. и извършената впоследствие
продажба на лекия автомобил на трето лице. В този смисъл съдът кредитира като
достоверен доказателствен източник показанията на св. З.Б., която последователно,
подробно и логично изяснява, че към момента на последното залагане на лекия
автомобил отношенията между Б. Б. и неговия син са били преустановени. Съдът
кредитира като добросъвестни и безпристрастни показанията на св. В.Н., които
установяват, че подсъдимият не е присъствал при предаването на автомобила на
комисионера в заложната къща и съответно при съставянето на 30.05.2014г. на
заложен билет № 8305, тъй като чрез тях Н. отразява своите лични възприятия,
свързани с процесното залагане на моторното превозно средство.
Извършвайки проверка на доказателствената стойност на
обясненията на подсъдимия, съпоставяйки ги с показанията на свидетелите З.Б. и В.Н.
съдът счита, че същите заслужават доверие в частта, че Н.Б., при депозиране на
18.07.2017г. на жалбата в Районна прокуратура П., не е имал съзнание, че
процесния лек автомобил след смъртта на неговия баща не е бил във фактическата
власт на набедената. Съдът счита същите за правдиви и убедителни за този факт,
тъй като те не се и дискредитират на
собствено основание, предвид обективно възможната версия набедената да е
предприела действия за разпореждане с наследствения автомобил. Обясненията на подсъдимия в посочената част
едпопосочно се подкрепят и от описанието на възприетите от
св. Б.С. събития, свързани с установяване на местонахождението на процесния лек
автомобил след неговата дерегистрация от ОД на МВР П.. Съдържащият се в
показанията й разказ е фактологично последователен. Същият не се опровергава от
други доказателствени източници, поради което и липсват основания, които да
обуславят извод, че свидетелските показания на Б.С. са тенденциозни и
необективни, поради което и не следва да се игнорират само защото тя е майка на
Н.Б..
В подкрепа на изложената фактическа обстановка са и приложените и приобщени
като относими писмени доказателства и доказателствени средства, сред които
жалба с вх. № 1868 от 18.07.2017г. на
Районна прокуратура – гр. П., жалба с вх. № 604 от 21.02.2018г. на Окръжна
прокуратура – гр. П., постановления на Районна прокуратура -гр. П.от 22.12.2017
г. (л.65, т. ІІ-ри на дос.п-во), от 23.04.2018г. (л.37, т. ІІ-ри на дос.п-во),
от 24.08.2018г. (л.10, т. ІІ-ри на дос.п-во), от 23.11.2018г. (л.191- л.193, т.
І-ви на дос. п-во) и още едно от същата дата 23.11.2018г. (л.4, т.ІІ-ри на
дос.п-ва) по нейна преписка рег. № 1868/2017г., постановление от 21.12.2018г.
на Районна прокуратура-гр.П.по нейна преписка рег. № 2962/2018г., постановление
от 28.03.2018г. на Окръжна прокуратура - гр. П.по нейна преписка рег. №
604/2018г. (л.39-40, т. ІІ-ри на дос.п-во), заложен билет № 8305 от
30.05.2014г. и досие на договора за паричен заем, досие на договор - билет №
7095 от 12.12.2013г., досие на договор - билет № 6530 от 23.09.2013г., досие на
договор - билет № 4313 от 29.08.2012г., дубликат на удостоверение за сключен
граждански брак № 258 от 05.09.2009г. между Б. Б. и З.К. (Б.),
препис-извлечение от акт за смърт № 1211 от 18.09.2015г. на Б. Б., удостоверение
за наследници на същия с изх. № 19/ГРС-4177 от 25.06.2019г., писмо с рег. №
115800-8913 от 10.07.2019г. на началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР П.за
служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от Закона за движението по пътищата
на лек автомобил „Ситроен Ксара” с рег. № ***, справки от Национална база данни
„Население” за св. З.Б., справка за съдимост на подсъдимия, експертните заключения
на приетите в хода на съдебното следствие експертиза № 417 от 22.11.2019г. за
извършено почерково изследване на двете инкриминирани жалби и
съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия.
От правна страна:
Предвид кредитирания по делото доказателствен материл съдът прие, че не са
налице категорични и достоверни в достатъчна степен доказателства с обективен
характер, от които да се формира безспорен извод, че подсъдимият е знаел
(съзнавал е), че св. З.Б. не е осъществила твърдяните в двете жалби
обстоятелства, което води до невъзможност да се докаже обвинителната теза, изложена
във внесения обвинителен акт. За да е съставомерно деянието по чл. 286, ал.1 от НК следва да се установи по безспорен начин не само, че набеденият не е
извършил престъплението, в което е набеден, или поне, че няма данни той да го е
извършил, а и да бъде доказано, че този който сезира надлежните органи, е
знаел, че лицето, което сочи като извършител на престъпрението, всъщност не го
е извършил.
Поради изложените по-горе съображения и като прецени, че от събрания
доказателствен материал в хода на съдебното производство, не се установи по
несъмнен и безспорен начин, съобразно изискванията на чл.303, ал.2 от НПК, че
подсъдимият Н.Б.Б. е осъществил фактическия състав на
престъплението по чл. 286, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, съдебният състав на
основание чл. 304 от НПК го оправда по така повдигнатото му обвинение.
За пълнота на изложеното съдът счита за необходимо да отбележи, че не е
спорно, че посредством жалба с вх. № 604 от 21.02.2018г. до Окръжна прокуратура
– гр. П.подсъдимият е реализирал законното си право на жалба срещу
постановлението от 22.12.2017г. на
прокурор от Районна прокуратура – гр. П., с което е било отказано да се
образува досъдебно производство по нейна преписка рег. № 1868/2017г. При това положение независимо от
обстоятелството, че при изразяването на своето несъгласие с изводите на
прокурора от Районна прокуратура П.Н.Б. с други изрази е описал
обстоятелствата, свързани с липсата на процесния лек автомобил, то те са
релевантни към същото деянието, което е вменено за извършено от същото лице – св.З.Б., за което
е сигнализирал Районна прокуратаура – гр. П., поради което и принципно не
следва престъпната деятелност да се квалифицира като продължавано престъпление,
тъй като няма как деецът да осъществи повторно един и същ състав на
престъпление по чл. 286, ал.1 от НК, след като същият вече е бил реализиран
по-рано със сигнализирането на Районна прокуратура – гр.П.. Именно последната е
и надлежният орган, в чиято компетентност е да извърши проверка и да прецени
налице ли е извършено престъпление по чл. 206, ал.2, вр. ал.1 от НК или не от набедената,
каквато всъщност е била и целта на двете
жалби.
По тези съображения съдът счита, че подсъдмият няма как обективно да
осъществи от обективна страна престъплението по чл. 286, ал.1 от НК спрямо св. З.Б.
с твърденията, обективирани в жалба с вх. № 604 от
21.02.2018г. до Окръжна прокуратура – гр. П., касаеща второто деяние от
вмененото му продължавано престъпление.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 190,
ал.1 от НПК направените разноски в хода на наказателното производство остават
за сметка на държавата.
Така мотивиран и в същия смисъл съдът постанови
диспозитива на присъдата.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ