РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Бургас , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова
Диамандиева
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212000500226 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 260043/16.03.2021 год. по гр.д.№ 204/2020 год. по описа
на Ямболския окръжен съд, е осъдено ЗД„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87
на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати:
-на З. Г. Б. , ЕГН ********** от гр. Я., ул. "М." № *** сумата 80 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на Н. В. Х., б.ж. на гр. Я., настъпила
вследствие ПТП на 9.01.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 7.05.2020 г. до окончателното й изплащане, като искът в разликата
над 80 000 лева до размера на 200 000 лева, като неоснователен е отхвърлен.
- на З. Г. Б., ЕГН ********** в качеството й на майка и законен
представител на малолетния Г. З. Б. , ЕГН ********** от гр. Я., ул. "М." №
1
*** сумата 50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на Н. В. Х., б.ж. на гр. Я.,
настъпила вследствие ПТП на 9.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 7.05.2020 г. до окончателното й изплащане, като искът в
разликата над 50 000 лева до размера на 200 000 лева, като неоснователен е
отхвърлен.
- на З. Г. Б., ЕГН ********** в качеството й на майка и законен
представител на малолетния В. Н. ХР. , ЕГН ********** от гр. Я., ул. "М." №
*** сумата 50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на Н. В. Х., б.ж. на гр. Я.,
настъпила вследствие ПТП на 9.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 7.05.2020 г. до окончателното й изплащане, като искът в
разликата над 50 000 лева до размера на 200 000 лева, като неоснователен е
отхвърлен.
-на З. Г. Б., ЕГН ********** в качеството й на майка и законен
представител на малолетния Т. З. Б., ЕГН ********** от гр. Я., ул. "М." №
*** сумата 50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на Н. В. Х., б.ж. на гр. Я.,
настъпила вследствие ПТП на 9.01.2020 г„ ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 7.05.2020 г. до окончателното й изплащане, като искът в
разликата над 50 000 лева до размера на 200 000 лева, като неоснователен е
отхвърлен.
Осъдено е ЗД„БУЛ ИНС“ АД гр. София на основание чл.38 ал.2 от ЗА
да заплати на адв.Р.М. от САК адвокатско възнаграждение в размер 10 824
лева с ДДС за представляваните от нея З. Г. Б., ЕГН **********, Г. З. Б., ЕГН
**********, представляван от своята майка и законен представител З. Г. Б., В.
Н. ХР., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен
представител З. Г. Б. и Т. З. Б., ЕГН **********, представляван от своята
майка и законен представител З. Г. Б., ЕГН **********. Осъдени са З. Г. Б.,
ЕГН **********, Г. З. Б., ЕГН **********, представляван от своята майка и
законен представител З. Г. Б., В. Н. ХР., ЕГН **********, представляван от
своята майка и законен представител З. Г. Б. и Т. З. Б., ЕГН **********,
представляван от своята майка и законен представител З. Г. Б., ЕГН
2
********** на основание чл.78 ал.З от ГПК да заплатят на ЗД„БУЛ ИНС“ АД
направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в
размер на 15 048 лева. Осъдено е ЗД„БУЛ ИНС“ АД да заплати държавна
такса от 9 200 лева върху уважения размер на исковете, както и по сметката на
ЯОС сумата 1363,80 лева възнаграждение за вещи лица и свидетел.
С влязло в сила определение № 260166/23.04.2021 год. по гр.д.№
204/2020 год. по описа на Ямболския окръжен съд е изменено решението в
частта за дължимите от ищците на ответника разноски, до размера от 14
107,50 лв.
Срещу решението в отхвърлителните му части за обезщетенията за
неимуществени вреди над 80 000лв. до 200 000 лв. за ищцата З.Б. и над 50 000
лв. до 200 000 лв. за всеки от тримата малолетни ищци, както и в частта, с
която са осъдени за разноски, е подадена въззивна жалба от З. Г. Б., ЕГН
********** от гр. Я., ул. "М." № ***, лично и като майка и представител по
закон на малолетните Г. З. Б., ЕГН **********, В. Н. ХР., ЕГН ********** и
Т. З. Б., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Р.М..
Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния закон и съдебната практика. Сочи се, че по делото са доказани
кумулативните предпоставки на деликта, както и основанието за ангажиране
на отговорността на ответника в качеството му на застраховател на виновното
за ПТП лице. Твърди се, че правилно съдът е приел, че са налице всички
изисквания на закона за присъждане на обезщетения в полза на ищците за
претърпените от тях неимуществени вреди под формата на болки и страдания
от загубата на Н. Х., но определеният размер на обезщетенията е крайно
занижен, като не съответства на принципа за справедливо обезщетяване по
чл.52 от ЗЗД и на приетите размери при аналогични обезщетения в съдебната
практика. Извършен е анализ на свидетелските показания на разпитаните по
делото свидетели и на съдебно-психологичната експертиза с твърдение, че
децата са осъзнавали огромната загуба на техния баща, която и до момента не
са преодолели, че ищцата е изпитвала и продължава да изпитва непреодолима
болка и тъга и да живее с мисълта за своя любим. Твърди се, че по отношение
на размерите на обезщетенията съдът не е анализирал задълбочено вида и
3
характера на претърпените болки и страдания от всеки от ищците, като не е
отчетена изключително близката емоционална връзка между починалия и
лицата от неговото домакинство. Твърди се, че не са отчетени младата
възраст на починалия, обстоятелството, че приживе той е бил глава на
семейството, а със смъртта му ищците са били лишени както от морална, така
и от финансова подкрепа. Твърди се, че съдът не е обсъдил обстоятелствата
във връзка с това как се е променил животът на ищците след смъртта на Н. Х.,
като не е зачел сочените от вещото лице по съдебно-психологичната
експертиза последици за децата от отсъствието на бащината фигура, която не
може да бъде заменена от никой друг, както и причинената на ищцата остра
стресова реакция „средна степен“. Твърди се, че не е отчетена социално-
икономическата обстановка към момента на ПТП и нарастващия лимит на
застрахователно покритие. Цитирана е съдебна практика за определени в
сходни хипотези значително по-високи размери на обезщетения за
неимуществени вреди. Твърди се, че мотивите на окръжния съд относно
размерите на обезщетенията са лаконични и неизчепателни, което сочи
тяхната необоснованост. Твърди се неправилност на изводите на съда относно
началния момент от който е дължима законна лихва върху обезщетенията,
която в случая следва да се присъди от уведомяването на застрахователя, а не
от по-късен момент. Направено е искане за отмяна на решението в
обжалваните части и за цялостно уважаване на предявените искове, с
присъждане на законната лихва от 06.02.2020 год., както и за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 и ал.1, т.2 , вр. чл.36, ал.2 от ЗАдВ,
вр. чл.7, ал.2,т.3 и 4 от Наредба №1 за МРАВ, с начисляване на ДДС, за всеки
от въззивниците.
С въззивната жалба е направено искане за допускане до разпит на един
свидетел в режим на довеждане, който да установи какви болки и страдания
са претърпели ищците и продължават да търпят, в резултат на загубата на Н.
Х.. Сочи се, че още с исковата молба е направено искане за допускане до
разпит на 12 свидетели в режим на довеждане за тези обстоятелства, но
първоинстанционният съд е допуснал само двама. В съдебно заседание след
разпита на двамата свидетели е направено искане за разпит на още един
свидетел, което също не е било уважено. В този смисъл се твърди допуснато
от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, което
4
следва да бъде отстранено от въззивния съд.
В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна ЗД„БУЛ
ИНС“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, чрез процесуален представител адв.Г.Д..
Направено е искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и за
потвърждаване на решението в обжалваната част, както и за присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски. Изложени са подробни
съображения по становището на въззиваемия, че не са налице обстоятелства,
които да мотивират присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в
по-високи размери от определените с обжалваното решение. Подчертана е
липсата на официална брачна връзка на ищцата с починалото при ПТП лице,
както и ниската възраст на малолетните ищци към момента на смъртта му, а
също - обстоятелството, че две от децата не са били припознати приживе от
Н. Х.. Сочи се, че значимите обстоятелства са взети предвид и обсъдени от
окръжния съд, а изводите за размерите на дължимите обезщетения са
обосновани и съответни на принципите на справедливостта.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице- надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу акт на съда подлежащ на
въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.
С решението в обжалваните части Ямболският окръжен съд се е
произнесъл по субективно съединени искове за обезщетения за
неимуществени вреди с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането и по претенции за законни лихви.
С мотивирано определение, поради липсата на предпоставки по чл.266,
ал.3 от ГПК въззивният съд е оставил без уважение искането на въззивниците
за събиране на други гласни доказателства.
В открито съдебно заседание страните поддържат изразените
становища, въззивната страна прави евентуално възражение за прекомерност
на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в осъдителните му
части.
5
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че решението е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Решението в обжалваните части е постановено по допустими искове и е
допустимо. Преди предявяване на исковете, на 06.02.2020 год., ищците са
заявили претенциите си за обезщетение за неимуществени вреди пред
застрахователя, но съгласно писмо от 24.02.2020 год. последният е отказал да
им определи и заплати такова.
При проверка за правилност на решението в обжалваните части,
въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба.
Окръжният съд е бил сезиран с искове предявени от настоящите
въззивници, срещу ответника - застраховател на виновно за ПТП лице,
настъпило на 09.01.2020 год., при което е причинена смъртта на Н. В. Х., с
който първата ищца З.Б. е живяла на съпружески начала, като заедно са
отглеждали общото си дете – ищецът В. и другите две деца на ищцата – Г. и
Т.. Претендира се осъждане на застрахователя да заплати за всеки от ищците
обезщетение за претърпените неимуществени вреди под формата на душевни
болки и страдания по 200 000 лв. /общо 800 000 лв./, ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на уведомяване на застрахователя -
06.02.2020 год. до датата на окончателното изплащане. Иска се присъждане
на разноските по делото и на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката
представлявал ищците при условията на чл.38 от ЗА. Ищците твърдят, че
починалият е бил глава на тяхното сплотено и задружно семейство, бил
отговорен и изключително грижовен баща и съпруг, като в резултат на
неговата смърт всеки от тях преживял изключителни болки и страдания,
които следва да бъдат обезщетени от застрахователя в претендирания пълен
размер.
Пред настоящия съд от въведените пред първоинстанционния съд
възражения ответникът по предявените искове поддържа само тези за
6
прекомерност на размерите на обезщетенията над присъдените с
необжалваната част от решението съответно над 80 000 лв. за фактическата
съжителка на починалия и над 50 000 лв. за всяко от децата, с твърдение, че
при присъждане на обезщетения над тези размери би се нарушил принципа на
справедливостта.
Към момента не се спори и са установени по делото обстоятелствата по
чл.45 от ЗЗД около твърдения и доказан деликт. На 09.01.2020 г. около 19.30
ч. на път SLV III 5305, 22 км ЖП прелез с.Ж.в. е станало ПТП с участници
ППС „Ф. Ш.“, рег.№ ******* с водач К. М. Т., притежаващ застраховка „ГО“
в ЗД „Бул инс“ АД и влак Ш., модел *******, собственост на БДЖ -
Пътнически превози ЕООД, управляван от Ц. М. Д. със застраховка в ОЗК
Застраховане. МПС „Ф. Ш.“ преминало на светеща червена светлина на
светофарната уредба, работеща в нормален режим, вследствие на което е
блъснато от влак. Загинали са трима от пътниците, между тях е Н. В. Х. ЕГН
******* - на *** години към момента на ПТП. Не се спори по виновността на
водача К. М. Т. за ПТП, за валидността на застраховка „ГО“ в ЗД „Бул инс“
АД и за наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на
застрахователя на виновния за ПТП водач за обезщетение на
неимуществените вреди претърпени от ищците.
Удостоверението за наследници сочи, че наследник по закон на
починалото лице е неговият син ищецът В. Н. ХР. /на *** години към
момента на ПТП/, роден на ******* г. от майка З. Г. Б. и баща Н. В. Х..
За ищцата З. Г. Б. /на *** години към момента на ПТП/ се твърди и се
установява по делото, че от ******* год. е фактическа съжителка на
починалото лице, с когото са живели на съпружески начала заедно с детето В.
и нейните деца - другите двама ищци Г. З. Б., роден на ******* г. /на ***
години към момента на ПТП/ и Т. З. Б., роден на ******* г., /на *** година
към момента на ПТП/, за които произход от бащата не е установен. Макар
произход от бащата за децата Г. и Т. да не е установен, както за тях, така и за
ищцата З. към момента не се спори, че преди смъртта на Н. всички са живели
в общ дом като семейство – т.е. отношенията между З. и Н. са били такива
като между съпрузи, а отношенията между Н. и децата Г. и Т. са били като
между баща и синове, аналогични на отношенията, които починалото лице е
7
имало с рождения си син-В..
Горното сочи, че съдът следва да приеме за установени по делото
изискуемите предпоставки съгласно Постановление № 5 от 24.XI.1969 г.,
Пленум на ВС, относно наличието на материална легитимация за всеки от
ищците за получаване на обезщетение от причинената смърт, респ., че
предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ са доказани по основание за всеки
един от ищците, тъй като всеки един от тях като част от семейството на
починалото лице е в кръга на близките му, които търпят нематериални вреди
от неговата смърт.
По спорните въпроси за размерите на дължимите обезщетения, по
делото са събрани следните доказателства:
Свидетелката Е. С. - без родство с ищците, познава от десет години Н. и
З., живее в същия квартал, в който приживе на Н. е бил домът на семейството.
Сочи, че те са били заедно от ******* год.- оттогава заживели като
семейство. Намали сключен брак, но по ромските традиции бил извършен
ритуал и били сгодени през ******* год., след което заживели заедно в
къщата на майката и бащата на Н.. Свидетелката сочи, че двамата
поддържали добри отношения, много се обичали, не знае да са се разделяли,
но знае, че имат три деца. Раждането на В. било много важно събитие за Н..
Това била първата му мъжка рожба. Н. се грижел за В., носел го на врата си,
водел го в парка да играят заедно мач. Н. се радвал при раждането и на
другите си деца – още две момчета. С тях също се занимавал и те били
привързани към него. Н. работел и изкарвал пари за семейството си. След
като разбрала за катастрофата и за смъртта на мъжа си на З. и прилошало.
Преживяла много тежко новината, децата се разплакали. Съседите взели В. за
да го утешат. След смъртта на Н. животът за З. и децата станал много труден.
Тя трябвало сама да се грижи за трите си деца. З. плачела и била много
притеснена. Преди била весела и винаги засмяна, а след смъртта на Н. била
постоянно мълчалива, тъжна и не искала да общува с други хора. По думите
на свидетелката децата от квартала се подигравали на В., че няма баща, а той
и Г. им показвали снимки на баща си. На Т. му казвали, че има баща. Т. бил
на *** годинка, когато станала катастрофата. Той още сучел, а другите две
деца посещавали детска градина. След смъртта на Н. свидетелката и другите
8
съседи ходели по два-три пъти на ден да утешават З..
Свидетелката К. Г. няма родство с ищците, познава семейството на Н. и
З. от около 10 години като техен съсед. Свидетелката също сочи, че от
******* год. след типичен за общността ритуал, те заживели заедно като
семейство, след което им се родили три деца, за които заедно се грижели, а Н.
работел и осигурявал издръжката на семейството. Били добро семейство.
Свидетелката е виждала Н. с децата. Той ги разхождал, играел с тях, виждало
се, че ги обича и им се радва. Когато в махалата чули за катастрофата всички
отишли в дома на З.. Тя била като зашеметена и плачела. Децата също
плачели. Свидетелката сочи, че все още З. тъгува, а децата вечер търсят баща
си.
Свидетелят И. И. - без родство с ищците, също познава Н. и З. отдавна.
Знае, че те са живели заедно като семейство от ******* год. До смъртта на Н.
живели в къщата на бащата на Н.. Н. се грижел за трите си деца и за жена си,
не делял децата си, а според свидетеля не припознал двете деца заради
административни пречки с адресната регистрация. Свидетелят сочи, че били
нормално семейство, нямало побоища и караници. Докато били живи,
родителите на Н. също помагали за децата. /Свидетелят греши, че и двамата
родители на Н. са починали, тъй като по делото има данни, че майката на Н.
работи в чужбина от дълги години, а баща му е починал при същото ПТП/
След смъртта на Н. всички били натъжени. В. винаги питал за баща си и бил
много тъжен, че не може да го види. З. споделяла със свидетеля, че е объркана
и не знае как да продължи живота си. След смъртта на Н. й е трудно да
полага грижи за децата си, разчита да и помагат родителите й. Приживе Н.
работел и издържал семейството. Ходел „на пиацата, по строителството“. Не
бил лошо момче. Свидетелят сочи, че когато се случи нещо в махалата всички
се събират. Така направили и като разбрали за катастрофата. Всички отишли
при З., тя не била на себе си от мъка.
От социалния доклад представен пред окръжния съд се установява, че
към 03.11.2020 год. ищците живеят в къщата на родителите на З., където са се
преместили след смъртта на Н.. Къщата разполага с подходящи битови
условия за отглеждането на деца. За децата основно грижи полага тяхната
майка, която не работи, като семейството е обект на социално подпомагане.
9
Двете по-големи деца посещават детска градина. Всички имат избран личен
лекар, който посещават при нужда, но децата не боледуват често. Майката
проявява загриженост за развитието на децата, емоционално е привързана към
тях. Децата не са изложени на рискови фактори, те са в добро физическо и
психическо състояние, чувстват се спокойни в присъствието на майка си,
няма данни за отклонение в нормата за цялостния им психичен статус.
Посочено е, че децата са във възраст, в която концепцията за смъртта все още
не е формирана.
Окръжният съд е приел заключение на съдебно-психологична
експертиза извършена от вещо лице Д. Й. Вещото лице сочи, че при ищцата З.
се наблюдава бедна емоционална грамотност и неспособност да опише
чувствата си, поради което проведеното тестово изследване не е с висока
степен на надеждност, но от останалите видове изследвания – психологичното
интервю и наблюдението в естествена среда, вещото лице заключава, че при
ищцата З. година след смъртта на съжителя й се наблюдават симптоми на
остра стресова и посттравматична стресова реакция в средна степен, като
няма ясно изразена депресивна или тревожна реакция поради ежедневната
заетост на ищцата и липсата на психическо пространство да преживее
загубата си. Затова същата е на фазата все още между отричането и гнева -
двете начални фази на траурната реакция /останалите фази описани в
заключението на вещото лице са пазаренето, депресията и приемането/.
Вещото лице сочи, че и трите деца са били на много ниска възраст към
момента на смъртта на Н. и все още са на възраст, в която не са могли да имат
осъзнати и ясни спомени за него. Мисълта за смъртта при децата се проявява
около 7-8 годишна възраст, а осъзнаването на последиците й – изчезването и
продължителното отсъствие на починалия се проявяват към 9-тата година.
Макар да нямат формирано самосъзнание на възрастта на която са, децата все
пак усещат отсъствието на грижа, въпреки че не я свързват с конкретен човек
и не могат да имат памет и спомен за него ако не го виждат, поради което
вещото лице сочи, че категоричен извод за преживяна травма не може да
се направи. Детето Г. може да покаже снимка на баща си, но това е
неосъзнато поведение. На него му се говори за баща му, което създава
заблуждаващо впечатление, че го разпознава по снимки или го помни.
Вещото лице сочи, че в тази възраст детето „попива“ средата чрез имитация,
10
но то не формира ясни спомени за баща си, нито пък отчетливо осъзнаване на
липсата му, от която да страда. Детето В. – най - голямото от трите деца, има
смътен спомен за баща си. Този спомен е съхранен и от подхода на майката,
която му казва, че баща му работи надалеч, като още му купува подаръци „от
тати“ за да се радва и да не усеща липсата му. Фигурата на бащата за детето е
„героична“ и ще си остане такава, като загубата на този образ, а не смъртта
която не разбира, ще нарани детето. Вещото лице определя като правилна
реакцията на майката и другите близки „да залъгват“ детето, че баща му
изпраща подаръци, тъй като така се предпазва ранимата и неопитна детска
психика от травма. Вещото лице сочи, че загубата на бащата за тези деца
ще се прояви с „отложен старт“ в по-късната им възраст, поради
отсъствието на бащината фигура. Няма значение дали бащата е биологичен
или не, ако такъв изобщо отсъства. Посочено е, че тази празнота на значима
мъжка фигура в момента се заема от дядото по майчина линия, но с
порастването на децата, доколкото майката е самотен родител и до нея липсва
мъж от същата възрастова генерация, въпреки помощна от страна на нейните
родители, това неизбежно се отразява негативно на развитието на децата. При
отговорите на въпроси в открито съдебно заседание вещото лице сочи, че
кръвната връзка баща – деца е много важна. В. е показал пред вещото лице,
че баща му му липсва, но другите две деца въобще не го помнят. Стресът
в бъдеще за тях ще е свързан с това, че другите деца ще имат нещо, което
те нямат. Прогнозите на вещото лице са, че на човек му трябва около година
да излезе от кризата, причинена от смъртта на близък човек, като при З.
периодът може да е малко по-дълъг предвид нейната заетост с грижите за
трите деца, но вещото лице сочи, че не са налице признаци, а и поради
младата и възраст тя няма да развие някакво емоционално разстройство.
Поради обстоятелствата свързани с личността на З. и други конкретни
особености описани от вещото лице, то сочи, че при З. не е налице атипична
скръб, тя преживява липсата на сигурността, която за шест години е
изградила с човека до нея. При децата е възможно да се формират спомени за
бащата, но не техни, а такива от снимки, които са им показвани и от разкази
на близки.
Поради липсата на основания за противното, съдът кредитира
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели и съдебно-
11
психологичната експертиза, като ги преценява заедно и поотделно.
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Както е посочено в Постановление № 4 от 23.XII.1968
г., Пленум на ВС, т.1, на обезщетение подлежат всички вреди, които са
настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане. В раздел 2-ри от същото постановление е
разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при причиняването на смърт са момента на нейното
настъпване, възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Съгласно трайно установената практика на ВКС ориентировъчно значение
при определяне на размера на обезщетението имат икономическите условия,
както и нивата на застрахователно покритие, като последните две не са
определящи. В този смисъл съдът съобрази че лимитът на застрахователна
отговорност към момента на ПТП е над 10 000 0000 лв. Показател за
икономическите условия с страната е размерът на минималната работна
заплата, която към момента на ПТП е била 610 лв., а към настоящия момент е
увеличена на 650 лв.
Доказано е по делото, че всеки от ищците действително търпи морални
вреди от смъртта на починалото при ПТП лице, но те са различни по характер
и интензитет.
Ищцата З. е претърпяла и търпи нематериални вреди от смъртта на
човека, с когото в последните шест години е живяла на съпружески начала, в
най-висока степен. Тя и починалият са били от една възрастова генерация – и
двамата са на по *** години към момента на ПТП, и макар съжителството им
да е започнало твърде рано - били са само на по *** години, когато по
ромските обичаи са ги сгодили, а психическото и физическото им съзряване
12
все още не е било завършено, те са успели да изградят устойчива семейна
връзка, от която е родено детето В., а за децата Г. и Т., за които е установен
произход единствено от майката, са създали относително спокойна и
благоприятна семейна среда. Семейството е живяло при невисок жизнен
стандарт, в общо домакинство с родителите на лицето починало при ПТП - Н.
Х., заедно с множество други лица. В този смисъл свидетелят И. сочи, че
според него децата Г. и Т. не са били припознати от Н. защото на адреса били
регистрирани много лица. Според свидетеля заради броя на лицата живеещи
на един адрес не е била възможна адресна регистрация на децата, което е
препятствало припознаването. По време на съвместното съжителство Н. е
полагал непостоянно, нискоквалифициран труд. Ищцата З. не е работела, а
децата са били обект на социално подпомагане. В настоящото производство
са представени декларации за липсата на имущество и доходи за ищците,
което потвърждава извода за нисък материален статус на семейството и
приживе на пострадалото при ПТП лице.
Въпреки направеното в открито съдебно заседание от процесуалния
предсавител на въззиваемия възражение, към момента съдът не следва да
преценява моралния аспект на връзката, която е била създадена от починалия
и ищцата З. в началото на тяхното съжителство, още повече, че
застрахователят не е упражнил с въззивна жалба възможността да оспори
пред въззивния съд правото на З. да получи обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на съжителя й, а е оспорен единствено размера на
претендираното обезщетение. В случая е важно, че към момента на смъртта
на съжителя на ищцата, липсват морални пречки по смисъла на
Постановление № 5 от 24.XI.1969 г., Пленум на ВС за присъждане на
обезщетение в нейна полза. Установи се по делото, както от свидетелските
показания, така и от заключението на вещото лице Й., че след смъртта на
съжителя си ищцата З. е изживяла обичайните за случая душевни болки и
страдания. Вещото лице Й. сочи, че състоянието й на стресова и
посттравматична стресова реакция в средна степен включва мисли за
починалия съпроводени с чест плач, тревоги за отглеждането на децата,
нежелание за срещи с други хода, притеснения от финансов характер, но
липсва прогноза за задълбочаване или влошаване на психическото й
състояние. Предвид младата възраст на З. прогнозата за психическото й
13
възстановяване е добра. Стресовото състояние, което тя поддържа към
момента, но с много по-ниска интензивност от първоначалния шок от
смъртта на близкия й човек, вещото лице свързва с несигурността и
притесненията за бъдещето, за материалното благополучие за нея и децата, но
липсват данни за извънредна психична реакция и бъдещо развитие на
емоционално разстройство. Непосредствено след смъртта на Н. ищцата и
децата са се преместили в дома на нейните родители, където са получили и
подкрепа и помощ, което благоприятства възможността за по-успешно
преодоляване на последиците от смъртта на Н., както за нея, така и за децата.
Недоказани са възраженията на въззивниците за изключителност на
отношенията приживе на починалото лице и ищцата З., както и на изпитани
по-големи от обичайните болки и страдания след смъртта на Н.. Отношенията
между тях са били обичайни за съвместно съжителство на съпружески
начала, а скръбта която е изпитвала и продължава да изпитва ищцата е
характерна траурна реакция за случая.
При анализ на свидетелските показания и заключението на вещо лице
Й. съдът намира, че трите деца търпят нематериални вреди от смъртта на Н. в
различна степен. За разлика от децата Г. и Т., които са били съответно на ***
и на *** година към момента на ПТП и нямат никакъв реален, собствен
спомен за починалия /в този смисъл е заключението на вещо лице Й./, детето
В. – единственото дете с установен произход от починалия, което към
момента на ПТП е било на *** години, има смътен спомен за баща си. Той е
съхранен и от подхода на майката, която не е признала пред него смъртта на
баща му, а му е казала, че той работи надалеч и му праща подаръци. Към
момента детето В. живее с мисълта, че баща му е жив, поради което няма как
да страда от смъртта му, но тъгува от липсата му. Към момента в съзнанието
на детето В. е изграден т.н. “героичен“ образ за бащата, поради което при
него болката и страданието при осъзнаването в бъдеще на заблудата и
загубата, ще е по-голяма. С детето В. бащата е имал най-продължителна и
най-изградена емоционална връзка - само той е припознат от Н.. Последният е
бил много щастлив при раждането на първия си син, прекарвали са повече
време заедно, играли са различни игри и са се забавлявали. Макар ниската
възраст на В. да не му е позволявала и все още да не му позволява да осъзнае
смъртта – респ. да търпи негативни преживявания от нея, съдът намира за
14
доказано по делото, че в бъдеще, при осъзнаване на безвъзвратната загуба на
своя баща, детето ще изпита обичайните за случая болка и страдания.
Ето защо съдът намира, че обезщетението, което следва да се присъди в
полза на детето В. следва да е в по-висок размер от обезщетението за
останалите две деца.
Както сочи вещото лице Й., ниската възраст на децата Г. и Т. не им е
позволявала и все още не им позволява да осмислят смъртта и загубата на
човека, които приживе е полагал грижи за тях. Тези деца нямат съхранени
спомени за Н.. Както към момента на смъртта на Н., така и към настоящия
момент те не биха могли да чувстват болка и страдание от загуба, която не
осъзнават. В бъдеще обаче същите ще търпят негативни психични
преживявания от това, че по думите на вещото лице „те нямат нещо, което
другите имат“, в случая - от отсъствието на фигурата на бащата, каквато роля
е имал за тях Н. докато е бил жив. За тези деца бащината фигура в
семейството към момента се замества от техния дядо по майчина линия, но
съдът отчита обстоятелството, че каквато и помощ да оказва той на дъщеря
си при отглеждането на децата, бащината фигура не може да бъде напълно
заменена, поради което в бъдеще децата ще усетят негативния аспект от
липсата на баща, което ще бъде свързано с характерните негативни емоции за
тях.
По съображенията изложени по-горе, съдът намира, че за всеки от
ищците е установено, че е претърпял или ще търпи нематериални вреди от
смъртта на Н. Х., като справедлив размер на обезщетение за претърпените от
ищцата З. нематериални вреди е сумата от 90 000 лв. , за детето В. - сумата от
70 000 лв. За всяко от децата Г. и Т., чиито неимуществени вреди ще се
проявят изцяло в бъдеще - сумата от по 50 000 лв. Съдът намира, че тези суми
от една страна отговарят на обективните критерии, а от друга отчитат
конкретно установените по делото субективни обстоятелства, които са
съществени за преценката на размера на обезщетенията за нематериални
вреди. Общественото и икономическо положение на семейството преди
смъртта на Н. също е критерий при определяне на размера на обезщетенията.
В този смисъл съдът отчита и обстоятелството, че присъждането на
обезщетения в по-високи размери би довело в материален план до
15
необосновано завишаване на жизнения стандарт на ищците - респ. до
неоснователно обогатяване, каквато не е целта на закона при определяне на
обезщетения за неимуществени вреди причинени от деликт.
Върху дължимите обезщетения следва да бъде присъдена законна
лихва, която по правилата на 429, ал.3 от КЗ и ангажираните по делото
доказателства е дължима от застрахователя, считано от датата на предявяване
на застрахователните претенции от увредените лица. /В този смисъл е
Решение №128/04.02.2020 г. по т.д.№2466/2018 год. на ВКС,1 т.о./ Ищците са
увредени лица по смисъла на чл.478, ал.2 от КЗ. Техните претенции пред
застрахователя са предявени на 06.02.2020 год. /л.19/, поради което законните
лихви върху обезщетенията са дължими считано от 06.02.2020 год., до
окончателното изплащане на сумите.
В частите от частта от обжалваното решение, с които окръжният съд е
стигнал до различни правни изводи, решението като
неправилно-постановено при неправилна преценка за размерите на
справедливите обезщетения, следва да бъде отменено, като спорът бъде
решен по същество от настоящия съд с допълнително присъждане на сумата
от още 10 000 лв. за ищцата З. и още 20 000 лв. за ищеца В., ведно със законна
лихва върху сумите считано от 06.02.2020 год. до окончателното им
изплащане.
За присъдените с необжалваната част от решението обезщетения
и на четиримата ищци – 80 000 лв. за първата ищца и по 50 000 лв. за другите
трима ищци, законните лихви следва да бъдат присъдени и за периода от
предявяването на застрахователната претенция на 06.02.2020 год. до
06.05.2020 год. - денят предхождащ момента от който окръжният съд е
присъдил законна лихва.
В останалите обжалвани части, по същество на спора решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По въпроса за съдебните разноски:
Разноски пред първоинстанционния съд:
16
При горепосоченият изход на делото, минимално дължимото в полза на
адв.Р.М. възнаграждение чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1 за МРАВ в редакцията към момента на упълномощаването й от ищците
за представителство по делото, за първоинстанционното разглеждане, е в
размер общо на 8626,8 лв. с ДДС, от които съобразно уважените части от
исковете, за защита на ищцата З.-2986,20 лв. с ДДС, за ищеца В. - 2322,60 лв.
с ДДС и за ищците Г. и Т. – по 1659 лв.с ДДС. Първоинстанционният съд е
присъдил възнаграждение в по-висок размер от минималния - общо 10 824
лева с ДДС, в която част решението не е изменено в срок или обжалвано,
поради което въззивният съд няма основание за намаляване на общия размер
на присъденото възнаграждение, но не са налице и основания за
увеличаването му, тъй като дори след завишаване на дължимите обезщетения
/общо с 30 000 лв./, присъденото от окръжния съд възнаграждение е в по-
висок размер от минимално дължимия.
При общ размер на направените от ответника разноски пред
първоинстанционния съд от 19 800 лв., съобразно отхвърлените части от
исковете в полза на ответника са дължими разноски в размер на 13 365,5 лв. с
ДДС.
В тежест на ответника и в полза на съда са дължими разноски за
експертизи от 1363,80 лв. /присъдени с решението/ и държавна такса от общо
10 400 лв. /от която присъдена с решението е 9200 лв./
Произнасянето на въззивния съд за разноските направени пред първата
инстанция следва да бъде съобразено с изложеното по-горе, поради което
решението следва да бъде отменено в частта, с която за първоинстанционното
разглеждане на делото в полза на ответника е присъдено възнаграждение над
13 365,5 лв. с ДДС.
Следва да се присъди допълнително държавна такса в размер на още
1200 лв.
Разноски пред въззивния съд:
Съобразно изхода на делото от въззивното обжалване в полза на адв.
Р.М. следва да се присъди възнаграждение чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА, вр. чл.7, ал.2,
17
т.4 от Наредба №1 за МРАВ в редакцията към момента на сключване на
ДПЗС общо в размер на 1169 лв. с ДДС, от които за увеличения размер за
ищцата З. - 407 лв. с ДДС, и за увеличения размер за ищеца В. - 762 лв. с
ДДС.
Доказано направените разноски от въззиваемия са 14 625 лв., което е
под минималния размер от 14796 лв. с ДДС, съобразно обжалваемия пред
въззивния съд интерес /540 000 лв./, поради което е неоснователно
възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляването на тези разноски.
Съобразно изхода на делото от въззивното обжалване в полза на въззиваемия
следва да се присъдят разноски от 13 974 лв. с ДДС.
Върху увеличения размер на обезщетенията следва да бъде присъдена
допълнителна държавна такса от 600 лв., платима по сметка на въззивния съд
от ответника по предявените искове.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260043/16.03.2021 год. по гр.д.№ 204/2020 год.
по описа на Ямболския окръжен съд, към което неразделна част е
определение № 260166/23.04.2021 год. по гр.д.№ 204/2020 год. по описа на
Ямболския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ ОТ ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ , с
които:
Е ОТХВЪРЛЕН иска на З. Г. Б. , ЕГН ********** от гр. Я., ул. "М." №
*** срещу ЗД„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, за осъждане на
ответника да заплати на ищцата на основание чл.432, ал.1 от КЗ обезщетение
за неимуществени вреди претърпени от смъртта на Н. В. Х., б.ж. на гр. Я.,
настъпила вследствие ПТП на 9.01.2020 г., за сумата над 80 000 лв. до 90 000
лв., ведно със законната лихва върху сумата считано от 06.02.2020 год. до
окончателното й изплащане,
Е ОТХВЪРЛЕН иска на В. Н. ХР. , ЕГН ********** от гр. Я., ул. "М."
№ ***, чрез неговата майка и представител по закон З. Г. Б., ЕГН **********
18
от гр. Я., ул. "М." № ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца на
основание чл.432, ал.1 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди
претърпени от смъртта на Н. В. Х., б.ж. на гр. Я., настъпила вследствие ПТП
на 9.01.2020 г., за сумата над 50 000 лв. до 70 000 лв ., ведно със законната
лихва върху сумата считано от 06.02.2020 год. до окончателното й изплащане,
Е ОТХВЪРЛЕНА претенцията за законна лихва върху присъдените с
влязлата в сила част от решение № 260043/16.03.2021 год. по гр.д.№ 204/2020
год. по описа на Ямболския окръжен съд обезщетения за неимуществени
вреди, за периода от 06.02.2020 год. до 06.05.2020 год.
СА ОСЪДЕНИ З. Г. Б., ЕГН **********, Г. З. Б., ЕГН **********,
представляван от своята майка и законен представител З. Г. Б., В. Н. ХР., ЕГН
**********, представляван от своята майка и законен представител З. Г. Б. и
Т. З. Б., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен
представител З. Г. Б., ЕГН ********** да заплатят на ЗД„БУЛ ИНС“ АД
направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, за
размера над 13 365,5 лв. с ДДС до размера от 14 107,50 лв. с ДДС.
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на З. Г. Б.,
ЕГН ********** от гр. Я., ул. "М." № *** за обезщетение за неимуществени
вреди претърпени от смъртта на Н. В. Х., б.ж. на гр. Я., настъпила вследствие
ПТП на 9.01.2020 г., сумата над присъдените 80 000 лв. до 90 000 лв. – т.е.
сумата от още 10 000 лв./ десет хиляди лева/, ведно със законната лихва
върху сумата считано от 06.02.2020 год. до окончателното й изплащане,
ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на В. Н. ХР.,
ЕГН ********** от гр. Я., ул. "М." № ***, чрез неговата майка и
представител по закон З. Г. Б., ЕГН ********** от гр. Я., ул. "М." № ***, за
обезщетение за неимуществени вреди претърпени от смъртта на Н. В. Х., б.ж.
на гр. Я., настъпила вследствие ПТП на 9.01.2020 г., сумата над присъдените
50 000 лв. до 70 000 лв. – т.е. сумата от още 20 000 лв. / двадесет хиляди
19
лева/, ведно със законната лихва върху сумата считано от 06.02.2020 год. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати законна
лихва върху присъдените с влязлата в сила част от решение №
260043/16.03.2021 год. по гр.д.№ 204/2020 год. по описа на Ямболския
окръжен съд, обезщетения за неимуществени вреди, за периода от 06.02.2020
год. до 06.05.2020 год.
ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати допълнителна
държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото, по сметка на
Бургаския апелативен съд в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лева/.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260043/16.03.2021 год. по гр.д.№
204/2020 год. по описа на Ямболския окръжен съд, към което неразделна
част е определение № 260166/23.04.2021 год. по гр.д.№ 204/2020 год. по описа
на Ямболския окръжен съд, В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ ОТ
ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 , на основание чл.38 ал.2
от ЗА, да заплати на адв.Р.М. от САК, адвокатско възнаграждение съобразно
изхода на делото пред въззивния съд, за защита на З. Г. Б., ЕГН ********** и
В. Н. ХР., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен
представител З. Г. Б., общо сумата от 1169 лв. с ДДС /хиляда сто шестдесет и
девет лева/.
ОСЪЖДА З. Г. Б., ЕГН **********, Г. З. Б., ЕГН **********,
представляван от своята майка и законен представител З. Г. Б., В. Н. ХР., ЕГН
**********, представляван от своята майка и законен представител З. Г. Б. и
Т. З. Б., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен
представител З. Г. Б., ЕГН ********** да заплатят на ЗД„БУЛ ИНС“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87 направените по делото разноски съобразно изхода на делото
пред въззивния съд, в размер на 13 974 лв. с ДДС /тринадесет хиляди
20
деветстотин седемдесет и четири лева/.
ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати допълнителна
държавна такса за въззивното разглеждане на делото, по сметка на Бургаския
апелативен съд в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21