№ 13316
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20231110125266 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД, чрез юрк. В. К., срещу „Застрахователна компания Лев Инс” АД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане ответника да заплати на
ищеца за сумата в размер на 415,61 лева, представляваща непогасен остатък от регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” по щета №
**********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 21.10.2022 г. в гр. София на бул. „Христофор
Колумб“, водачът на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Стрийм“, с рег. № *********,
притежаващ валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите в ответното дружество, поради неспазване на необходимата дистанция
реализирал ПТП с движещия се пред него и завиващ наляво лек автомобил марка „Опел“,
модел „Инсигния“, с рег. № *********, собственост на К. К. и застрахован по имуществена
застраховка „Каско” при ищцовото дружество с полица № 00500100443867/ 10.12.2021 г.
Вследствие настъпилото ПТП на лекия автомобил, за който имало сключена застраховка
„Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под № **********. Ремонтът на
увредения автомобил бил възложен на сервиз на „Авто Юнион Сервиз“ ЕООД, за което била
издадена фактура. С доклад по щетата било определено застрахователно обезщетение в
размер на 4959,71 лева, включващо разходите за заместващ автомобил. С платежно
нареждане от 06.12.2022 г. ищцовото дружество изплатило сумата от 4959,71 лева на
сервиза, извършил ремонта и предоставил заместващия автомобил. Ищецът предявил
регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
1
отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение, но ответникът признал и възстановил чрез прихващане сумата 4544,10 лева.
Разликата от 415,61 лева не била погасена от ответното дружество. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Застрахователна
компания Лев Инс” АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата чрез юрк. И. Г.. Процесуалният представител оспорва предявения иск по основание и
по размер. Изразява становище, че заплатеното по извънсъдебен ред застрахователно
обезщетение в размер на 4544,10 лева напълно съответствало на действителната стойност на
вредите, причинени на застрахования автомобил. По образуваната ликвидационна преписка
не била призната сумата в размер на 415,61 лева, претендирана като разходи за заместващ
автомобил, тъй като застрахователят по задължителната застраховка не дължал тяхното
възстановяване. В тази връзка оспорва твърдението на ищеца, че реално е заплатил този
разход, както и че такъв автомобил бил предоставен на застрахования. Освен това
претенцията за заплащане на обезщетение за заместващ автомобил се явявала искане за
изплащане на пропуснати ползи, които излизали извън обхвата на дължимото съгласно чл.
411 КЗ. Предоставянето на заместващ автомобил представлявало допълнителна услуга на
застрахователя по имуществената застраховка, която би могла да бъде уредена в
застрахователния договор или общите условия към него, но такава клауза в настоящия
случай липсвала, поради което заплатената от ищеца сума се явявала без основание.
Оспорва предявения иск и по размер, тъй като цената на наетия автомобил не отговаряла на
средните пазарни цени за наемане на заместващ автомобил за обичайния период, необходим
за отстраняване на щетите по застрахования лек автомобил. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, редовно
призован, не изпраща представител. Депозирана е молба от юрк. Ц., в която заявява, че
поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да се произнесе с
решение, с което да осъди ответника да заплати процесната сума. Претендира направените
по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „Застрахователна компания Лев Инс” АД, редовно
призован, се представлява от юрк. Г.. Процесуалният представител поддържа отговора на
исковата молба. В хода на устните състезания юрк. П. моли съда да отхвърли предявените
искове по съображения, подробно изложени в депозирания отговор. Претендира
направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е
2
съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка
„Хонда“, модел „Стрийм“, с рег. № *********; че към датата на процесното ПТП е имало
валидна имуществена застраховка „Каско“ по отношение на увредения от процесното ПТП
лек автомобил марка „Опел“, модел „Инсигния“, с рег. № *********, сключена с ищцовото
дружество; че са налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на
лицето, причинило застрахователното събитие, а именно – деянието (механизъм на ПТП),
причинените с него вреди, причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
причинените вреди; че ищецът заплатил на сервиза, извършил ремонта на увредения
автомобил, застрахователно обезщетение в размер на 4959,71 лева, както и че по регресната
претенция на ищцовото дружество ответникът погасил чрез прихващане сумата в размер на
4544,10 лева. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради което са отделени от
съда като ненуждаещи се от доказване.
Видно от застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“ № 00500100443867,
сключена на 10.12.2021 г. по отношение на увредения лек автомобил марка „Опел“, модел
„Инсигния“, с рег. № *********, покритите рискове били „А – Пълно Каско“ съгласно
общите условия на застрахователя, с начин на обезщетяване при частични щети – в доверен
сервиз или по експертна оценка. Представеният с исковата молба Добавък № 1 към
застрахователната полица за включена клауза „Е+“ – „Заместващ автомобил“ е изключен от
доказателствения материал по делото с протоколно определение от 04.12.2024 г. на
основание чл. 183, изр. 2 ГПК.
Страните не спорят, че единственият разход, който не е бил възстановен по
извънсъдебен път от страна на ответното дружество, е този за заместващ автомобил. Видно
от издадената от „Авто Юнион Сервиз“ ЕООД фактура № ********** от 18.11.2022 г.,
стойността на услугата е в размер на 415,61 лева с ДДС.
От покана за доброволно изпълнение на регресна претенция изх. № РК-014-34905/
09.12.2022 г. се установява, че ищцовото дружество претендирало от ответника заплатеното
по щета № ********** застрахователно обезщетение в размер на 4959,71 лева. Поканата
била получена в ответното дружество на 09.12.2022 г., видно от отбелязване върху нея.
Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза. Заключението
на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че средната пазарна
цена за наем на автомобил от същия клас като заместващия за период от 21 дни (от
26.10.2022 г. до 16.11.2022 г.) е в размер на 621,81 лева или по 29,61 лева на ден. А при
наемане на автомобил със същите характеристики за един ден средната пазарна цена би била
в размер на 68,13 лева. По отношение на обичайния период от време, необходим за
извършване на ремонтна дейност на процесните увреждания по застрахования лек
автомобил, вещото лице е заключило, че зависи от множество фактори – количеството труд,
натовареността на сервиза, брой и квалификация на работниците, срока за доставка на
детайлите и т. н. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и
3
не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно
вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е платил на
застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до
размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера
на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. За да бъде
основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин
осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право:
валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП)
по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил; настъпване на
застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на МПС, който има валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника;
възникване на гражданска отговорност за третото лице (деянието, причинените с него вреди,
причинно – следствената връзка между ПТП и причинените вреди); плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената
застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
В настоящия случай не се спори между страните, че всички елементи от фактическия
състав на суброгационното право на застрахователя по имуществената застраховка са се
осъществили, поради което и съдът е приел за ненуждаещи се от доказване релевантните
обстоятелства. Същите се установяват по безспорен начин от събраните по делото писмени
доказателства. Спорен е единствено въпросът относно дължимостта на претендираните
разходи за заместващ автомобил. От фактура № ********** от 18.11.2022 г., издадена от
„Авто Юнион Сервиз“ ЕООД, се установява, че претендираният от ищеца остатък от
дължимото застрахователно обезщетение по процесната щета съвпада със стойността на
услугата – 415,61 лева с ДДС. Настоящият съдебен състав намира, че след изключването от
доказателствения материал по делото на основание чл. 183, изр. 2 ГПК на Добавък № 1 към
застрахователната полица за включена клауза „Е+“ – „Заместващ автомобил“, не са
представени други доказателства, установяващи включването на допълнително покритие
към клауза „А“ – Пълно Каско. Услугата „Заместващ автомобил“ е допълнителна и се
предоставя само след постигнато съгласие между застрахован и застраховател, за което по
делото не бяха представени доказателства, извън изключения от доказателствения материал
4
добавък към застрахователната полица. Доколкото по делото не беше доказано, че платената
от ищеца сума за заместващ автомобил в размер на 415,61 лева попада в обхвата на
покритието по сключената имуществена застраховка „Каско“, настоящият съдебен състав
намира, че същата не се включва в суброгационното право на застрахователя – ищец.
Останалата част от разходите за възстановяване на увредения автомобил са били погасени от
ответното дружество по извънсъдебен път в пълен размер. С оглед изложеното предявеният
иск с правно основание чл. 411 КЗ се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на направените по
делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство
ответното дружество е извършило следните разноски: 300 лева за депозит за вещо лице и
100 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
(изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изложеното, предвид изхода на
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД следва да бъде осъден да заплати на ответника „Застрахователна
компания Лев Инс” АД сумата в общ размер на 400 лева, представляваща направените в
настоящото производство разноски за депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Румяна Гешева Бетова и прокуриста
Димитър Стоянов Димитров, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Искър”,
бул. „Христофор Колумб“ № 43, срещу „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори Валентин Валентинов Илиев и
Владислав Василев Милев, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Студентски“, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, иск с правно основание чл. 411 КЗ за
осъждане ответника да заплати на ищеца за сумата в размер на 415,61 лева, представляваща
непогасен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско” по щета № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Румяна Гешева
Бетова и прокуриста Димитър Стоянов Димитров, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Искър”, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на „Застрахователна
компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори
5
Валентин Валентинов Илиев и Владислав Василев Милев, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, сумата 400
(четиристотин) лева, представляваща направените в настоящото производство разноски за
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6