№ 597
гр. П., 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720105967
по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.238 ГПК.
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК с правно
основание: чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК,
вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от „***“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** чрез ю.к. Н., срещу А. В. С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1,
т.1 от ГПК, e предявени искове с правно основание: чл.240, ал.1 и ал.2 от
ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 31.08.2018 г., и Приложение № 1 от 29.10.2021 г.,
сключен с „***“ ЕАД, сумата от 883.61 лева - представляващи главница по
Договор за потребителски кредит с № *** от 24.05.2018 г., сключен между
„***“ ЕАД и ответника, сумата от 284.56 лева - договорна лихва за периода
от 25.07.2018 г. до 25.05.2021 г., сумата от 469.01 лева - обезщетение за
забава за периода от 26.07.2018 г. до 26.10.2022 г., ведно със законната
1
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 26.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед № 3379 от 23.11.2022 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС. Моли да
им бъдат присъдени сторените в заповедното и исковото производства
разноски.
В срока отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът А. В. С.
не е подала отговор на исковата молба и не е взела становище по иска.
В съдебно заседание ищцовата страна не се представлява. В депозирана
писмена молба чрез ю.к. Н. заявяват, че поддържат предявените искове, и
моли съда да ги уважи. Ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответника А. В. С. редовно призована, не се явява
и не се представлява. Не е направила и искане за разглеждане на делото в
нейно отсъствие. На ответника са указани последиците от това му
процесуално поведение с разпореждането на съда по реда на чл.131 от ГПК с
№ 798 от 15.01.2024 г., получено от ответницата на 03.04.2024 г. чрез
работодател.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, доколкото в
полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парични
задължения по чл.410 от ГПК.
По основателността:
Съгласно чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение при кумулативното наличие на предвидените в правната норма
предпоставки, а именно: на страните да са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа, от неявяването им в съдебно
заседание, и ако искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В настоящия случай, съдът намира, че така визираните предпоставки са
налице, тъй като с разпореждането по реда на чл.131 от ГПК, след като съдът
2
е констатирал, че предявената искова молба е допустима и редовна, я е
изпратил ведно с доказателствата към нея на насрещната страна, което
разпореждане е било надлежно връчено на ответника с указания, че ако не
представи в срок писмен отговор на исковата молба, и ако не се яви в първото
по делото заседание без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу него.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, събраните по
делото писмени доказателства, и приложеното ч. гр. д. № *** г. на ПРС, съдът
намира, че предявените искове са вероятно основателни. Тежестта на
доказване плащането на претендираните с исковата молба суми, е на
ответника, който не ангажира никакви доказателства, а съгласно разпоредбата
на чл.79, ал.1 от ЗЗД, изправната страна по едно договорно, облигационно
отношение може да търси от неизправната страна или реално изпълнение на
задължението си по договора, ведно с обезщетение за забава, или ако има
интерес от едно последващо, забавено изпълнение, да търси обезщетение за
неизпълнението. В тази връзка съдът намира, предявените искове за вероятно
основателни.
Съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите от закона
предпоставки (чл.238, ал.1, вр. чл.239, ал.1 от ГПК) за постановяване на
неприсъствено решение, като исковете бъдат уважени, без да е необходимо
излагане на мотиви по същество (чл.239, ал.2 от ГПК).
Уважаването на главния иск като последица обуславя уважаването на
иска по чл.86 от ЗЗД, който се явява акцесорен такъв, и също основателен, с
оглед установяването, че е налице парично задължение, което не е изплатено,
т.е. налице е забава, която следва да се обезщети парично.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в
заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, за което е
представил и списък на разноските по чл.80 от ГПК, като ищецът е бил
представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото
производство. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за
3
правната помощ, вр. чл.26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай,
след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна
сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева за исковото производство, и 50.00
лева за заповедното производство, в какъвто размер е бил определен и от
заповедния съд, но е присъдено такова в размер на 43.80 лева, съразмерно на
уважената част от заявлението.
В горния смисъл съдът намира, че ищецът е доказал разноски за
държавни такси, и юрисконсултско възнаграждение, в заповедното и
исковото производства в общ размер на 290.96 лева, които разноски и следва
да му бъдат присъдени.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. В. С., ЕГН **********, с
адрес: *** ДЪЛЖИ на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на
управление: ***, в качеството му на цесионер по Договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от 31.08.2018 г., и Приложение № 1 от
29.10.2021 г., сключен с „***“ ЕАД, сумата от 883.61 лева - представляващи
главница по Договор за потребителски кредит с № *** от 24.05.2018 г.,
сключен между „***“ ЕАД и ответника, сумата от 284.56 лева - договорна
лихва за периода от 25.07.2018 г. до 25.05.2021 г., сумата от 469.01 лева -
обезщетение за забава за периода от 26.07.2018 г. до 26.10.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 26.10.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед № 3379 от 23.11.2022 г. по
ч.гр.д. № *** г. на ПРС.
ОСЪЖДА А. В. С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** сумата в размер
на 290.96 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, в заповедното и исковото производства.
УКАЗВА на А. В. С., че може да поиска от ОС – П. неговата отмяна в
4
едномесечен срок от връчване на преписа при условията на чл.240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен
съд – П. да се отдели и върне на съответния състав, като към него се приложи
и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК, решението НЕ подлежи на
обжалване.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5