№ 28
гр. Б., 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20231200500033 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 вр. чл. 463 от ГПК.
Е. П. К., ЕГН **********, адрес ГР.С., ж. к. „М.“, ****, чрез пълномощника си адвокат
Г. Д., обжалва разпределението на сумата от 89 954,56 лв., извършено по изпълнително
дело № 141 от 2021 г. на ЧСИ М.К. на 26.10.2022 г. В жалбата се твърди, че
атакуваното разпределение е незаконосъобразно и неправилно. Било определено кои
лица и какви суми следва да получат от постъпилата от продажбата на имота, чийто
съсобственик била жалбоподателката, стойност. К. не била съгласна с посоченото
разпределение относно неговите раздели III и IV - Суми за плащане, според които на
другия съсобственик на имота - М. С. К., била разпределена сумата от 31 335,53 лв., а
само от частта на жалбоподателката ЧСИ определил да се разпределят останалите
задължения. По този начин тя не била включена в списъка за разпределение на суми,
останали след погасяването на всички вземания, и не й била разпределена полагащата
й се като съсобственик част от останалата след погасяването на задълженията сума.
Така К. била ощетена два пъти, а К. се облагодетелствала. Неясно, необосновано и
незаконосъобразно ЧСИ приел, че останалите задължения извън договорната ипотека
трябва да бъдат само и единствено за сметка на жалбоподателката. К. не била длъжник
нито по договора за кредит, нито по вземанията на В. М., които произхождали от заем
към собствениците на продадения имот. И двете вземания /на банката и на взискателя/
били безспорно във връзка с продадения съсобствен имот, който бил и ипотекиран.
Единствената разлика била в това, че взискателят М. не е обезпечен с ипотека, а
неговата привилегия произтича от наложената в негова полза възбрана върху
продадения имот. Затова, предвид произхода на задължението, вземанията на този
кредитор също следвало да бъдат включени в разпределението, преди да се
1
разпределят. Отделно от това, за периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2022 г., Е. К.
погасявала лично дълга към обезпечения кредитор „Б.Д.С.К.“ АД, като заплатила общо
сумата от 15 440,19 лв., за което се прилага справка-извлечение. Така с тази сума се
стигнало до обогатяването на другия съсобственик за сметка на жалбоподателката,
чрез погасяване на дълг, за който имало учредена ипотека. На следващо място,
допуснато било нарушение на чл. 136 от ЗЗДог при извършване на разпределението.
ЧСИ трябвало да разпредели суми първо за привилегированите кредитори. Взискателят
М. също бил привилегирован кредитор по силата на наложената от ЧСИ възбрана
върху продадения имот. Затова всички негови вземания трябвало да се включат за
погасяване, преди да се прави разпределение между съсобствениците на продадения
имот. Нямало нито житейска, нито правна логика само единият съсобственик да
погасява тези задължения, както необосновано и незаконосъобразно бил приел в
разпределението ЧСИ. Моли се за отмяна на същото и включване на К. в списъка на
лицата, имащи право да получат суми от разпределението, като сумата от 31 335,53 лв.,
останала след погасяване на всички задължения, да бъде разпределена поравно между
съсобствениците.
Подадени са възражения срещу жалбата, изхождащи от М. С. К. и В. С. М., в които се
излагат аргументи и доводи за неоснователност на същата.
Представени са мотиви от ЧСИ, според които разпределението е съобразено с всички
норми на закона.
Приложено е копие на изпълнителното дело.
Жалбата е редовна и допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество. Тя
изхожда от лице, което е легитимирано да атакува разпределението. Спазен е 3-
дневният преклузивен срок, регламентиран в нормата на чл. 462, ал. 2 от ГПК.
Разпределена е постъпила сума след проведена публична продан на поземлен имот с
пл. № 139 в кв. 10 по плана на с. Д., общ. С., обл. Б., утвърден със заповед № 4087 от
1930 г., с площ от 460 кв. м., при граници и съседи: улица, черква, Г.К. и М.В., заедно с
построената в същия двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от
132 кв. м. Въпросният недвижим имот е бил съсобствен и е ипотекиран в полза на
присъединения по право кредитор „Б.Д.С.К.“ АД на 10.07.2007 г. от собствениците
П.К.П. /наследодател на длъжника по изпълнителното дело Е. П. К./ и Е. С. П.
/наследодател на съсобственика-недлъжник М. С. К./. Въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 06.11.2013 г. по гражданско дело № 5798 от 2013 г. на Районен съд
София, и изпълнителен лист, издаден на 08.04.2014 г. по гражданско дело № 10637 от
2013 г. на Районен съд София, през 2016 г. са образувани изпълнителни дела от
взискателите И.В.К. /впоследствие прехвърлил вземането си на В. С. М./ и В. С. М., за
събиране на дължимите по изпълнителните листове суми от длъжника П.К.П., които
изпълнителни производства по-късно са съединени. Длъжникът е починал през 2017 г.
Негов единствен наследник е Е. П. К..
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2021 г., ОСГТК, докладвано от съдия Б.Ц. и съдия К.Н., правомощията на съда при
обжалване на разпределение са обусловени от неговата специфика. Разпределение се
извършва при недостатъчност на постъпилата при изпълнението сума за
удовлетворяване на вземанията на всички взискатели. То е акт на съдебния
изпълнител, с който се определя кои притезания и в какъв размер се удовлетворяват,
както и редът /привилегията/ на удовлетворяването им. По своя характер
разпределението не представлява същинско изпълнително действие на съдебния
2
изпълнител, тъй като то следва по време осъществяването на съответния изпълнителен
способ, при който е осребрено имущество на длъжника и е получена сумата, предмет
на разпределението. Производството по чл. 463 от ГПК се различава от
производството по чл. 435 от ГПК по своята същност, правомощията на съда и
правните си последици. В производството по чл. 463 от ГПК окръжният съд не действа
като контролно-отменителна инстанция, а като въззивна такава. С оглед
диспозитивното начало в гражданския процес - чл. 6, ал. 2 от ГПК, предметът на
жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е
недопустимо. Съдът не следи служебно за незаконосъобразност на разпределението.
Жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в
производството по чл. 463 от ГПК. При липса на жалба съдът не може да преценява
законосъобразността на тези части от разпределението, които нямат връзка с жалбата,
тъй като това би било нарушение на принципа на диспозитивното начало и би могло да
доведе и до влошаване на положението на жалбоподателя при липса на друга жалба.
Няма основание, при проверка на законосъобразността на разпределението, принципът
на служебното начало да се прилага в по-голяма степен, отколкото в общия исков
процес. Жалбоподателят не е легитимиран и да брани чужди права. Ако оплакванията
в жалбата са неоснователни, съдът не може да променя служебно разпределението в
части и на основания, които не са наведени в жалбата. Относно законосъобразността
на разпределението окръжният съд е ограничен само до оплакванията, наведени в
жалбата, и ако тя е основателна, той може да отмени разпределението, само доколкото
това е необходимо за уважаване на жалбата и доколкото това по необходимост
рефлектира върху правата на други взискатели по разпределението.
Настоящият съдебен състав констатира, че оплакванията в жалбата, с която е сезиран,
не се подкрепят от материалите по изпълнителното производство.
Недвижимият имот, който се осребрява, е ипотекиран в полза на „Б.Д.С.К.“ АД от
бившите съпрузи и съсобственици П.К.П. /наследодател на длъжника по
изпълнителното дело Е. П. К./ и Е. С. П. /наследодател на съсобственика-недлъжник
М. С. К./. Съсобственикът М. С. К. отговаря единствено за задълженията към
ипотекарния кредитор „Б.Д.С.К.“ АД, поради което, след погасяване на задълженията
към банката, за нея остава сумата от 31 335,53 лв. Неправилно е разбирането на
жалбоподателя-длъжник, че съсобственикът М. С. К. следва да отговаря и за
задълженията на П.К.П., тъй като тя не се явява негов наследник. Същата е наследник
на неговата бивша съпруга, с която той е разведен от 25.05.2006 г. Тъй като след
погасяване на вземанията на ипотекарния кредитор са останали неудовлетворени други
кредитори на длъжника Е. П. К. /като наследник на П.К.П./, припадащата й се сума в
размер на 31 335,53 лв. правилно е разпределена на взискателя по делото В. С. М..
Няма данни да се е стигнало до обогатяване на другия съсобственик за сметка на
жалбоподателката, но дори и да има такова, това са облигационни правоотношения
между тях, които не касаят процесното разпределение.
Жалбата се оказа неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е. П. К., ЕГН **********, адрес ГР.С., ж. к.
„М.“, ****, насочена срещу разпределението на сумата от 89 954,56 лв., извършено по
3
изпълнително дело № 141 от 2021 г. на ЧСИ М.К. на 26.10.2022 г.
На Е. К. /чрез адвокат Г. Д./, М. К. /чрез адвокат И. Л. К./, „Б.Д.С.К.“ АД, В. М. /чрез
адвокат Явор М./, НАП и Община С. да се връчат копия на настоящия съдебен акт,
който може да бъде обжалван в едноседмичен срок, считано от връчването, пред
Апелативен съд София, с частна жалба, подадена чрез Окръжен съд Б..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4