Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 26
град Раднево,24.03.2020
год.
РАДНЕВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и
двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА
при секретаря Живка Манолова, като разгледа
докладваното от съдията ВЪЛЧАНОВА АНХ № 24 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на П.Д.К. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1395763 на
ОД МВР гр. Стара Загора, с който на П.Д.К. ЕГН ********** с адрес ***, на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 140 лева за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата.
В жалба се
твърди, че е изтекла погасителната давност за налагане на административно
наказание и се моли съдът да отмени издадения електронен фиш.
Жалбоподателят
редовно призован в съдебно заседание се явява лично. Поддържа жалбата си за
отмяна на наказателното постановление.
РП гр.
Стара Загора – Териториално отделение гр. Раднево – също не се явява и не взема
становище по делото.
Въззиваемата
страна ОД на МВР гр. Стара Загора, редовно призована не изпраща представител.
Съдът,
след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и
доводите на страните намира за установено следното:
Жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА, а разглеждана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От ОД на
МВР гр. Стара Загора е издаден електронен фиш серия К № 1395763 за това, че на 25.10.2016
г. в 16.22 часа в гр. Раднево, ул. „Заводска” до товарен портал на „Ремотекс –
Раднево” в посока юг-север с МПС „ФОЛКСВАГЕН ШАРАН” регистрационен номер ******е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № TER1-M № 640, като моторното превозно средство се е движило с
установена скорост
Констатираното
нарушение административно – наказващия орган квалифицирал по чл. 21, ал. 2, във
вр. с чл.21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и с обжалвания електронен
фиш, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.1, т. 4 от Закона за
движение по пътищата на жалбоподателя е наложено административно наказание –
глоба в размер на 140 лева.
Настоящият
съдебен състав намира, че процесният електронен фиш следва да бъде отменен като
неправилен и незаконосъобразен, поради следните съображения:
Съгласно чл. 11 ЗАНН
по въпросите на обстоятелствата, изключващи административнонаказателната
отговорност, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда
друго. Нормата е разположена в глава първа
"Общи разпоредби" на ЗАНН, така че е приложима и за
административните наказания по чл. 13, б. "а"–"в" ЗАНН на физически лица, и за имуществените санкции на юридически
лица и еднолични търговци по чл. 83, ал. 1 ЗАНН,
за всяка административнонаказателна отговорност, без оглед на основанието и/или
вида й. Същевременно, тъй като препращането по чл. 11 ЗАНН
е към изключващите отговорността обстоятелства, уредени в общата част на НК, то
важи за тези, регламентирани и в глава втора, и в глава девета: а) основанията,
изключващи преследването и изтърпяването на наказанието; б) основанията за
освобождаване от отговорност; в) основанията за освобождаване от изтърпяване на
наложеното наказание. Давността попада в първата група и е без съмнение
обстоятелство, изключващо наказателната отговорност – тъй като същата може да
се осъществи само чрез наказателния процес, прекратяването му с изтичане на
давността осуетява тази отговорност и като краен резултат я погасява. Няма
основание препращането по чл. 11 ЗАНН
да се стеснява само до обстоятелствата по чл. 9, ал. 2,
чл. 12,
чл. 12а,
чл. 13,
чл. 13а,
чл. 14,
чл. 15
и чл. 16 НК,
изключващи обществената опасност и противоправността на деянието, а с това и
вината – т. е., до хипотезите на ненаказумо деяние, което не поражда
наказателна отговорност, без да се държи сметка и за хипотезите, в които при
наличие на деяние, поначало наказуемо, деецът се освобождава от наказателна
отговорност или последната се погасява. Същевременно ЗАНН няма собствена
регламентация по този въпрос, поради което уредбата относно погасяването на
наказателното преследване по давност от общата част на НК съгласно чл. 11 in fine ЗАНН е субсидиарно приложима в административнонаказателния процес
(Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС по т. д. 1/14 г.).
Следователно
с изтичането на предвидената от закона погасителната давност се изключва всяко
административнонаказателно преследване съгласно чл. 79, ал. 1, т.
2 НК вр. чл. 11 ЗАНН.
Така администратнивнонаказателната отговорност ex lege се изключва, тъй като
извън рамките му осъществяването й не е допустимо. Последиците й са както
процесуални, така и материалноправни – тя погасява преследването на нарушителя,
но и препятства санкционирането му. При положение, че законодателят е
предвидил, че с изтичане на сроковете й реализирането на наказателната
отговорност за престъпления се преклудира, по аргумент на по-силното основание
това следва да важи и за отговорността за административни нарушения, които са
деяния с по-ниска степен на обществена опасност. Продължителността на давността
за тях съгласно чл. 80, ал. 1, т.
5 НК (изм., ДВ, бр. 26 от 2010) вр. чл. 11 ЗАНН
е 3 години. Съгласно чл. 80, ал. 3 НК
вр. чл. 11 ЗАНН
срокът й тече от довършването им. Спира на основание чл. 81, ал. 1 НК
вр. чл. 11 ЗАНН,
ако преследването зависи от разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила
съдебен акт. Прекъсва се по чл. 81, ал. 2 НК
вр. чл. 11 ЗАНН
с всяко действие на надлежните органи, предприето към преследваното лице, след
което почва да тече изцяло нова давност. Независимо колко пъти и за какъв
период от време давността е спирана и прекъсвана, обаче, съгласно чл. 81, ал. 3 НК
вр. чл. 11 ЗАНН
преследването на всяко административно нарушение се изключва, ако е изтекъл
срок, който с една втора надвишава този по чл. 80, ал. 1, т.
5 НК вр. чл. 11 НК.
В отсъствие на норма в ЗАНН, която да регламентира абсолютната погасителна
давност за административни нарушения и предвид препращането по чл. 11 ЗАНН,
субсидиарно приложими са чл. 81, ал. 3
вр. чл. 80, ал. 1, т.
5 НК.
В случая с
електронен фиш на 25.10.2016г. е
установено извършено нарушение от страна
на П.Д.К., със снета от горе самоличност, т.е. нарушението е установено точно
на 25.10.2016г. Опит да се връчи този електронен фиш е направен едва на
27.12.2019г. от 25.10.2016г. до 27.12.2019г. не извършено нито едно действие от
Административно наказващия орган, с което да се спре или прекрати изтичащата обща
давност от три години. Същата е изтекла на 25.20.2019г. Няма условие да се
прилага института на абсолютната давност при положение, че е изтекла давността
предвидена в разпоредбата на чл.80, ал.3 от НК във вр. с чл.11 от НК.
Тази
давност подлежи на служебно прилагане, тъй като държавата губи както своето
материално право да наложи административна санкция, така и това да изпълни
наложената (Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС).
Давността
погасява административнонаказателната отговорност, което прави недопустимо и
административнонаказателното производство.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Електронен фиш серия К № 1395763 на ОД МВР –Стара Загора, с който на П.Д.К. ЕГН
********** с адрес *** на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание-глоба в размер на 140 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.2, във
вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП като неправилен и незаконосъобразен.
Решението подлежи на обжалване
по реда на АПК пред Административен съд- Стара Загора в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: