№607
Гр. Пловдив, 10 март 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XVIII състав, в публично съдебно
заседание на девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Русев адм.дело № 3507
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІХ от
ДОПК.
Образувано е по жалба на частен земеделски
производител /ЧЗП/ П.И.К., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр.
Хасково, ж. к. “Орфей“ бл.32, вх.“Г“, ет.2, ап.22, чрез адв.
Й., против Ревизионен акт № Р-16002618007864-091-001 от 01.07.2019 г., издаден
от А.Д., началник сектор, възложил ревизията, и Г.Г., главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 536 от 20.09.2019 г.
на директор дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ -
гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в
частта за непризнат деклариран преотстъпен годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на
ЕТ за 2016 г. и 2017 г., съответно в размер на 5 580.00 лв. и
6 575.00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 224.60 лв. и
779.93 лв.
В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от
съда. Твърди се, че органите по приходите неправилно са тълкували и приложили
разпоредбата на чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ, като са приели, че само земеделските
производители, регистрирани като ЕТ, имат право на данъчно облекчение. Твърди
се, че органът по приходите е констатирал изрично, че условията на чл.189б ал.2
т.6 от ЗКПО са изпълнени, поради което са приложими правилата на Регламент /ЕО/
№ 1857/2006 г.на Комисията от 15.12.2006 г. за прилагане на чл.87 и чл.88 от
Договора, като конкретно чл.189б от ЗКПО попада в обхвата на един от видовете
помощ по чл.4 от глава втора „ Инвестиции в земеделски стопанства“. В тази
насока се сочи практика на СЕС и на ВАС. Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Й., който поддържа жалбата.Претендира разноски.
Ответникът- Директор на дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при Централно управление на
Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б.,
е на становище, че жалбата е неоснователна по аргументи, подробно изложени в
представената по делото писмена защита. Иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок
пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с
решението си го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002618007864-020-001
от 17.12.2018 г. (л.206), издадена от Албена Атанасова Дончева, на длъжност
началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, е възложена данъчна ревизия на П.И.К.,
с обхват: - годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за периода 01.01.2016
г. – 31.12.2017 г.; данък върху добавената стойност за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г.; ДОО – за самоосигуряващи
се лица за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г.; ЗО
– за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. и УПФ – за самоосигуряващи
се лица за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2017 г., като
е определен срок за извършване на ревизията - до три месеца, считано от датата
на връчване на заповедта, което е сторено на 19.12.2018 г. по електронен път.
Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002618007864-020-002/13.03.2019 г.
(л.203) и № Р-16002618007864-020-003/18.04.2019 г.( л.200), срокът на ревизията
е продължен до 19.05.2019 г.
В хода на тази
административна процедура е съставен Ревизионен доклад № Р-16002618007864-092-001/03.06.2019
г. (л.19), срещу който, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е депозирано възражение
вх.№ 94-00-4013/17.06.2019 г. (л.86), и въз основа на които, възложилият
ревизията и ръководителят на същата, са издали Ревизионен акт № Р-16002618007864-091-001 от 01.07.2019
г. (л.80).
По жалба на К. е издадено Решение № 536 от 20.09.2019
г. (л.51) от директора на
дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - Пловдив,
при ЦУ на НАП, с което РА е потвърден в обжалваната част.
С оглед, делегирането на
правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, по делото са представени: -
Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. (л.62), Заповед № РД-09-363/01.03.2018 г.
(л.65), Заповед № РД-09-1215/29.06.2018
г., Заповед № РД-09-1801/28.09.2018 г. (л.69), всички издадени от директора на
ТД на НАП Пловдив.
Делото са представени още: -
сертификати за електронен подпис на лицата, издали актовете (л.71-75) и
електронен носител, съдържащ актовете на приходната администрация (л.60-61).
Изложеното до тук налага да се
приеме, че процесното ревизионно производство е
възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на
предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в
изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с
нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, органи
на приходната администрация.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
С извършената
ревизия е установено, че П.К. упражнява дейност като земеделски стопанин, без
регистрация като ЕТ в ТР. Същият притежава заверени анкетни карти за
регистрация на земеделски производител за ревизирания период 2016 – 2017 г., с
дати на заверка – 17.02.2016 г. и 31.01.2017 г.
На 04.12.2015 г. РЛ е подало декларация
по чл.29а ал.4 от ЗДДФЛ с вх. № 265171500123274, с която упражнява правото си
на избор за облагане за дохода от стопанската си дейност върху годишната
данъчна основа по чл.28 от ЗДДФЛ, който избор се прилага за срок, не по-кратък
от 5 последователни данъчни години.
За 2016 г. П.И.К. е подал в срок годишна
декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за облагаемия си доход с вх. №
2600И0114176/20.04.2017 г., попълнил е приложение № 2 – доходи от стопанска
дейност като ЕТ и доходи от друга стопанска дейност по чл.29 а от ЗДДФЛ за
дейността си като земеделски производител, с която декларира:
1. Данък върху годишна
данъчна основа по чл.28 от ЗДДФЛ (15%) –
9 299.65
лв.;
2. Преотстъпен данък
върху годишна данъчна основа на основание чл.48
ал.6
от ЗДДФЛ (60%) – 5 579.79 лв.;
3. Данък върху
годишната данъчна основа, намален с размера на
преотстъпения
данък – 3 719.86 лв.;
4. Дължим данък за
внасяне – 3 719.00 лв.
За 2017 г. П.И.К. е
подал в срок годишна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за облагаемия си доход с вх.
№ 2600И0144242/04.04.2018 г., попълнил е приложение №
2 – доходи от стопанска дейност като ЕТ и доходи от друга стопанска дейност по
чл.29 а от ЗДДФЛ за дейността си като земеделски производител, с която
декларира:
1. Данък върху годишна
данъчна основа по чл.28 от ЗДДФЛ (15%) –
10
958.09 лв.;
2. Преотстъпен данък
върху годишна данъчна основа на основание чл.48
ал.6
от ЗДДФЛ (60%) – 6 574.85 лв.;
3. Данък върху годишната
данъчна основа, намален с размера на
преотстъпения
данък – 4 383.24 лв.;
4. Направени авансови
вноски за годината – 300.00 лв.
5. Дължим данък за
внасяне – 4 083.24 лв.
В РД и РА е
посочено, че според чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ, данъкът върху годишната данъчна основа
за доходите от стопанска дейност като ЕТ се преотстъпва в размер на 60 на сто
на лица, регистрирани като земеделски стопани, за годишната данъчна основа от
дейност по производство на непреработена растителна или животинска продукция пи
условията на ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък под формата на данъчно
облекчение, представляващо държавна помощ а земеделски стопани.
В чл.48 ал.7 т.1 – 5 от ЗДДФРЛ са
изброени случаите, в които не се прилага преотстъпване по ал.6. П.К. е ФЛ,
регистриран като земеделски стопанин, но не е регистриран като ЕТ по ТЗ.
Неговите доходи се облагат по реда на чл.29а от ЗДДФЛ, но в чл.48 ал.7 т.3 от
с. з. изрично е посочено, че преотстъпване не се прилага по отношение на ФЛ,
извършващо стопанска дейност по чл.29а от ЗДДФЛ, поради което и е определен
дължим данък в посочените по-горе размери.
За да потвърди РА, решаващият орган е
възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип, като е посочил подробно и
нормативната уредба, регулираща този вид отношения. Посочил е и практика на
СЕС, както и регламент на ЕК.
В хода на съдебното производство не се
представят нови доказателства.
При така установеното от фактическа страна
съдът формира следните правни изводи:
Не се спори, че жалбоподателят е регистриран като земеделски
производител, с дати на заверка за процесните години – 17.02.2016 г. и
31.01.2017 г.; че е регистриран по ЗДДС от 19.12.2006 г. и, че облагаемият му
доход се облага с данък върху годишната основа по чл.28 от ЗДДФЛ – като едноличен
търговец, съгласно чл.29а ал.1 от ЗДДФЛ.
През 2015 г. и 2017 г. е упражнил данъчно облекчение по чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ, като е
преотстъпил данък в размер, съответно на: - 5 579.79 лв. и 6 574.85
лв.-
За да откажат данъчно облекчение, органите по приходите са
приели, че лицето не отговаря на условията да е получател на такъв вид помощ,
тъй като не е регистриран като едноличен търговец. При административното
обжалване, директорът на дирекция "ОДОП" - Пловдив с Решение № 536/20.09.2019
г. е приел, че чл.189б от ЗКПО, тъй като не са
изпълнени всички условия, които позволяват това, като изрично посочва, че ЗП,
които не притежават ЕТ, ООД, ЕООД или друг статут по ТЗ, нямат право да
преотстъпват данък, съобразно разпоредбата на чл.48 ал.7 от с.з.
Предвид изложеното, спорът между страните е формиран по
въпросите дали лице, регистрирано като земеделски производители, в т. ч. и по
ЗДДС, но нерегистрирано като едноличен търговец по Търговския закон, следва да бъде
изключено от обхвата на помощта по чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ, съответно при
отрицателен отговор, дали спрямо жалбоподателя са изпълнени условията на чл. 189б ЗКПО за преотстъпване
на данъка. Или иначе казано, спорът е правен.
В тази връзка е необходимо да се отбележи следното:
Облагането на доходи от стопанска дейност на ФЛ, регистрирани
като земеделски стопани е уредено в раздел III –
Доходи от друга стопанска дейност, с нормите на чл.29а от ЗДДФЛ, като в ал.1 на
същия член е посочено, че ФЛ, регистрирани като земеделски стопани могат да
изберат доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната
данъчна основа по чл.28 от с. з., Редът за облагане с данък върху годишната
данъчна основа по чл28 от ЗДДФЛ, избран от лицата по ал.1 се прилага за срок,
не по-кратък от 5 последователни данъчни години – чл.29а ал.3 от с. з. В този
смисъл, не се формира спор, че съгласно ал.4 от чл.29а от ЗДДФЛ, РЛ е упражнило
това право чрез подаване на декларация по образец. Законодателят е предвидил,
че лицата по ал.1 прилагат ЗСч, като само за тази цел се приравняват на ЕТ –
ал.7, предишна ал.5, ДВ, бр.97/2016 г., в сила от 01.01.2017
г.
На следващо място, е необходимо да се посочи, че разпоредбата
на чл.48 ал.7 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2014 г.
предвижда, че преотстъпването на данък по ал.6, представляващо държавна помощ
за земеделски стопани, не се прилага по отношение на: 1. лице, което е
предприятие в затруднено положение; 2. лице, което е голямо предприятие; 3.
физическо лице, извършващо стопанска дейност по чл.29а; 4. лице, което
не е изпълнило решение на Европейската комисия за възстановяване на получена
неправомерна и несъвместима държавна помощ и не е възстановило изцяло помощта и
5. инвестиции в напояване. Предвид, че въпреки регистрацията си като земеделски
производител П.К. е физическо лице, което извършва стопанска дейност по чл.29а от ЗДДФЛ, то за 2016 г. и за 2017 г. той
няма право на преотстъпване на данъка върху доходите на физическите лица.
Безспорно е, че ревизираното лице извършва стопанската си дейност като
земеделски производител по чл.29а от ЗДДФЛ, който не е регистриран като
едноличен търговец, то за него не е налице преотстъпване за 2016 г. и 2017 г. с
оглед разпоредбата на чл.48 ал.7 от ЗДДФЛ. Без значение за случая е, че са
изпълнени от земеделския производител предпоставките по чл.189б от ЗКПО, след
като законодателят е изключил от приложното поле на преотстъпването на данъка
по чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ лицата, осъществяващи стопанска дейност по чл.29а от
същия закон, а не са еднолични търговци. Това законодателно решение прави
невъзможно прилагането на досегашната практика на ВАС по чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ(Р
№ 17662/23.12.2019 г. по адм. д. № 8533/2019 г. по
описа на ВАС). Правилно решаващият орган е посочил, че Решение на СЕС по дело
С-481/17, решението С/2011/863 от 11.02.2011 г. на ЕК следва да се тълкува в
смисъл, че държава-членка може да откаже предоставяне на помощ в рамките на
посочената схема, поради това, че заявителят не отговаря на предвидено в
националното право условие, независимо че посоченото решение не предвижда
изрично такова условие. Затова и предвид изменението от 01.01.2014
г. на чл.48 ал.7 от ЗДДФЛ правилно органът по приходите не е признал деклариран
преотстъпен годишен и авансов данък по чл.48 ал.2 от с. з. за 2016 и г. и 2017
г., като е приложил материалноправната норма на чл.48
ал.7 от ЗДДФЛ относима за посочения ревизиран данъчен
период.
С оглед
гореизложеното настоящата съдебна инстанция счита, че РА в обжалваната част за непризнат
деклариран преотстъпен годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2016 и 2017 г. е правилен
и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден, а жалбата, като неоснователна
– отхвърлена.
Предвид изхода
на спора и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът
намира, че такива се следват на ответника и същите се констатираха в размер на
954.79 (деветстотин петдесет и четири и 0.79) лв., съобразно разпоредбата на
чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното, Административен съд – Пловдив, XVIII
състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.И.К.,
ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ж. к. “Орфей“
бл.32, вх.“Г“, ет.2, ап.22, против Ревизионен акт № Р-16002618007864-091-001 от
01.07.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден
с Решение № 536 от 20.09.2019 г. на директор дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - гр. Пловдив, при Централно
Управление на Национална агенция по приходите, в частта за непризнат деклариран
преотстъпен годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. и 2017 г.,
съответно в размер на 5 580.00 лв. и 6 575.00 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 1 224.60 лв. и 779.93 лв.
ОСЪЖДА П.И.К., ЕГН **********,
със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ж. к. “Орфей“ бл.32, вх.“Г“,
ет.2, ап.22, да заплати на Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 954.79
(деветстотин петдесет и четири и 0.79) лв., юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/